Р Е Ш Е Н И Е
№ 908/9.12.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Пазарджик, ХІІ състав, в открито съдебно заседание на десети ноември, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Христина Юрукова
2. Николинка Попова
При секретаря Тодорка
Стойнова и с участието на прокурора Стефан Янев, разгледа докладваното от съдия
Юрукова касационно административнонаказателно дело № 1039, по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка
с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от П.П.Б., представляван от адвокат И., срещу
Решение № 434/02.07.2021г. по АДН № 1879/2020г. на Районен съд – Пазарджик, с
което е потвърден Електронен фиш, Серия К № 2926169 на ОДМВР Пазарджик, с който
на П.П.Б. ***, ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „Южен
кръст 2001“ ЕООД, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 и чл.
21, ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 лева. Касационният
жалбоподател оспорва решението на първоинстанционния съд, като счита, че е
нарушен материалния и процесуалният закон. Счита, че на се установени всички
факти по делото; липсата на отбелязване за връчване на ЕФ и разписка за
връчване, което води до нарушение на императивни норми и е абсолютна
предпоставка за законосъобразност на производството; нарушена процудурата по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Иска отмяната на съдебния акт, както и отмяна на електронния
фиш, алтернативно да се върне на РС за ново разглеждане. Претендира разноски.
Ответникът
по касационната жалба - ОДМВР Пазарджик, чрез валидно упълномощен юрисконсулт,
представя писмено становище, с което оспорва касационната жалба и моли съда да
остави в сила решението на РС, като правилно, обосновано и законосъобразно.
Изразява възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Претендира разноски за производството.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава мотивирано заключение за неоснователност
на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното решение.
Касационната
жалба е допустима, като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол, от процесуално легитимирано лице - страна в
първоинстанционното производство.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с
материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал.
1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.
Районен
съд Пазарджик е бил сезиран с жалба, предявена от П.Б., против Електронен фиш,
Серия К № 2926169 на ОДМВР Пазарджик, с който му е наложено административно
наказание - глоба в размер на 400 лева, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.2, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Районен съд Пазарджик
е установил, че на 02.08.2019 година в 14,15 часа, на АМ
„Тракия”, км. 86+400, в посока гр.София, касаторът е управлявал лек автомобил „Ленд
Ровер Рейнд Ровер Спорт” с ДК № ***, като се е движил със скорост от 181 км/ч,
при максимално допустима за движение извън населено място и по автомагистрала
от 140 км.час. Скоростта е била установена с фиксирано и автоматизирано
техническо средство: стационарна радарна система тип „MULTA RADAR” №
00209D32F68B. Системата отчела движение със скорост от 187 км.час, т.е.
превишение на скоростта от 47 км.ч, от
което превишение били извадени 3%, т.е. 5,61 км/ч, закръглено на 6,00
км.ч, каквато е била възможната технически допустима грешка на техническото
средство при засичане на движение със скорост над 100 км.час, което е в полза
на жалбоподателя. Така се е формирало превишението от 41 км.час. За това деяние
на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП против П.Б. бил
издаден Електронен фиш Серия К № 2926169 на ОДМВР Пазарджик, с който му е
наложено административно наказание - глоба в размер на 400 лева. За да потвърди
ЕФ, РС Пазарджик е приел, че е издаден в съответствие с изискванията на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. Направил е
извод, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на
процесното нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано
техническо средство, като е изложил подробни фактически и правни аргументи.
Направен е извод, че установяването на нарушението е извършено в съответствие с
предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за измерване.
Съдът се е позовал на разпоредбите на
чл. 188, ал. 1 и чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и е посочил, че видно от представената
справка за собственост на процесното МПС, П.Б. е санкциониран в качеството му
на законен представител на „Южен кръст 1“ЕООД, от който липсва подадена
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Приетата
от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението,
съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от
настоящият състав на съда. Споделят се изцяло и правните изводи на
първоинстанционния съд. Въз основа на събраните по делото доказателства,
районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. В решението
си съдебният състав е достигнал до обосновани изводи.
Настоящият
съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че
нарушението е установено по безспорен начин и правилно е приложен законът.
Относно
възраженията на касационния жалбоподател за собствеността на процесното МПС и
ангажиране на отговорността му като законен представител на дружеството, следва
да се отбележи, че видно, от приложената по преписката справка за собственост
на МПС с рег.№ ***, се установява, че собственик на процесното МПС е "Мото
Пфое Лизинг" ЕООД, а ползватели са двама: дружеството "Южен кръст 1"
ЕООД, представлявано от П.Б., както и лицето К. Ч. С.. Съгласно чл. 189 ал. 4
от ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за собственика, на когото е
регистрирано превозното средство. Но от друга страна разпоредбата на чл. 188,
ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако
не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Предложение първо
на разпоредбата ясно регламентира, че субект на нарушението може да бъде както
собственикът на МПС, така и лицето, на което автомобилът е предоставен, в
случая - ползвателят. Нямало е пречка като ползвател, дружеството "Южен
кръст 1" ЕООД, представлявано от Б., да упражни възможността, която
разпоредбата на чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП дава, като посочи в писмена
декларация лицето, което е извършило нарушението (било то и другият ползвател).
Това в случая не е сторено.
Настоящия
касационен състав счита за неоснователно възражението, че ЕФ следва да се
отмени поради нарушения при връчването му. Неоснователни са
възраженията на касатора, касаещи нередовното връчване на електронния фиш и
ограничаване в резултат на това на неговите процесуални права. Касаторът
възразява, че от представената административнонаказателната преписка не е
установена разписка, както и кой е подписал ЕФ при връчването. Съгласно чл.
189, ал. 5, изр. първо от ЗДвП, електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето
по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез
длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за
контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. Съгласно този текст,
връчването се осъществява чрез пощенски оператор по смисъла на чл. 7 от Закона
за пощенските услуги, или чрез длъжностни лица, определени от министъра на
вътрешните работи. В случая по данни от деловодната система на ОДМВР Пазарджик
ЕФ е връчен на 29.10.2020г., като липсва върнат отрязък от разписката. Касаторът
възразява за нарушение при връчването, като обаче е подал жалба в
законоустановения срок и съответно оспорването е несъмнено свързано с процесния
ЕФ и говори, че същият се е запознал изцяло със съдържанието му. Никъде в
жалбата пред РС или тази пред касационния не се посочва, че не го е получил или
че не се е запознал. Той дори не посочва как е разбрал за електронния фиш, ако е
нередовно уведомен за него. В съответния 14-дневен законов срок е подадена
жалба срещу ЕФ, т.е. в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, изчислен от
отбелязаната дата на връчване – 29.10.2020г. липсата на разписка за връчване би
била относима за срочност на обжалването. Съобразно това не може да се приеме,
че са налице някакви ограничения на процесуални права на касатора в
административната фаза на производството, вкл. и възможността му да подаде
съответната декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП или да заплати глобата в
намален размер. Срокът за деклариране на обстоятелствата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е еднакъв с този за съдебно обжалване. След като е упражнено право на
обжалване в законовия срок, то за П.Б. не е съществувала пречка да подаде и
съответната декларация преди неговото изтичане или да заплати глобата в намален
размер. Неоснователни са възраженията му за нарушаване на правото да разбере в
какво е обвинен и да организира защитата си. От момента на връчване на ЕФ
започват да текат предвидените срокове в чл. 189, ал. 5 и сл. от ЗДвП - за
заплащане на глобата с отстъпка; за представяне на декларация с данни за
лицето, което е извършило нарушението; за представяне на възражение пред
директора на съответната структура на МВР или за обжалване на самия фиш пред
съд. В случая е очевидно, че П.Б. е избрал последната предоставена му от закона
възможност за защита, като е обжалвал електронния фиш и не е пожелал да се
възползва от другите три алтернативи, което е изцяло негов избор и преценка по
какъв начин да упражни процесуалното си право на защита срещу издадения му
електронен фиш.
По
изложените съображения, касационният състав счита за неоснователни възраженията
за незаконосъобразността на процесния електронен фиш.
При
извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение. Районен съд - Пазарджик е постановил валидно,
допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на
материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството
доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.
Предвид
установения изход на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски
за касационната инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на
правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди минимално възнаграждение в
размер на 80 лева с оглед провеждането на едно съдебно заседание, без явяване в
открито съдебно заседание по делото на процесуалния представител и изготвянето
на писмен отговор.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд Пазарджик, ХІІ състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 434/02.07.2021г. по АДН № 1879/2020г. на Районен съд –
Пазарджик.
ОСЪЖДА
П.П.Б. ***, ЕГН **********, да заплати на ОДМВР Пазарджик, сумата от 80
(осемдесет) лева разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)