№ 45
гр. София , 19.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503193 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 23.06.2020г по гр.д. № 2003/2018г СГС, ГО , І-20-ти състав е
осъдил „Група технология на металите-А. Б. холдинг“АД да заплати на Л. П. Ц. на
осн. чл.59, ал.1 от ЗЗД сумата от 5100лв- представляваща кондикционно вземане от
неоснователно обогатяване, вследствие извършени от ищеца фактически действия по
управление на „Осъм“АД за периода м.01.2008г до м. 11.2008г , като съдът е отхвърлил
предявения иск за сумата до 17 600лв като погасен по давност , а за разликата над
17 600лв до 41 048.30лв като неоснователен. С решението си съдът е възложил
разноските по делото съобразно изхода от спора.
Решението на СГС се обжалва с въззивни жалби и от двете страни.
Въззивникът – ищец Л. П. Ц., представляван от адв. П. от САК е обжалвал
решението в отхвърлителната част до пълния претендиран размер, без сумата
7264.15лв- заплатени деловодни разноски. Поддържа, че правилно СГС е приел, че
ответното дружество се е обогатило неоснователно, но неправилно е определен
размера на обедняването и обогатяването и неправилно е приложил сроковете на
1
погасителната давност- оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост. Въззивникът ищец моли решението на СГС да бъде отменено в
обжалваната част и предявеният иск да бъде изцяло уважен.
Въззивникът- ответник „Група технология на металите – А. Б. холдинг“
АД, представляван от адв. Д. от САК обжалва решението в осъдителната част, като
поддържа, че изводите на съда са в противоречие със събрания доказателствен
материал и със закона. Поддържа, че съдът не е зачел СПН на посочено решение,
поддържа, че грешно СГС е приел, че не е била налична договорна връзка между
страните, като този извод се опровергава от събраните доказателства по делото. Моли
решението да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде отхвърлен
изцяло.
„Група технология на металите – А. Б. холдинг“АД депозира писмен
отговор на въззивната жалба на ищеца, с който оспорва жалбата като неоснователна.
В о.с.з. на 03.12.2020г въззивникът- ищец се представлява от адв. П., който
поддържа жалбата на ищеца и оспорва жалбата на ответника. Моли въззивната жалба
на ищеца да бъде уважена, по съображенията изложени в нея. Претендира разноски за
заплатена държавна такса по делото. Въззивникът- ищец прави възражение за
прекомерност на размера на претендираните от ответника разноски по делото.
Въззивникът- ответник се представлява от адв. Д., която поддържа жалбата
на ответника и оспорва тази на ищеца. Въззиввникът- ответник поддържа, че между
страните има мандатно правоотношение, което не е спорно и е видно от вписванията в
ТР. Поддържа,че неправилно СГС е приел,че когато това правоотношение не е
писмено няма пречка да се води иск по чл.59 от ЗЗД. Поддържа, че този извод на СГС
противоречи на влязло в сила решение между страните. Поддържа и останалите си
съображения, развити във въззивната жалба. Претендира разноски по делото ,
съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната
във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното
2
правоотношение. В този смисъл е и задължителното тълкуване на закона направено с
ТР №1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4 .
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Разгледано по същество първоинстанционното решение е неправилно, по
съображения изложени във въззивната жалба на ответника:
По делото е установено от фактическа и правна страна следното :
Видно от договор за възлагане на управление от 17.04.2007г, сключен
между „Осъм” АД и Л. Ц., се установява, че страните са постигнали съгласие ищецът
да участва в управлението на дружеството, като осъществява всички правни и
фактически действия, пряко или косвено свързани с управлението му и произтичащите
от регламентираните в ТЗ, устава на дружеството и вътрешно корпоративните му
актове и този договор права и задължения. Договорът е сключен за срок от три години.
Договореното възнаграждение е в размер на шест средни работни заплати на месец.
Видно от представения по делото протокол от редовно ОС на акционерите
на „Осъм” АД, проведено на 15.11.2007 г., на същото е взето решение за даване
съгласие за преминаване от двустепенна система на управление /управителен съвет и
надзорен съвет/ към едностепенна система /съвет на директорите/. Взето е решение да
бъдат освободени от длъжност членове на управителния съвет на дружеството, между
които ищецът и за членове на СД на „Осъм”АД са избрани юридически лица, едно от
които „Група технология на металите- А. Б. холдинг“ АД.
Видно от протокол за заседание на СД на „Осъм”АД, проведено на
15.11.2007г ответното „Група технология на металите- А. Б. холдинг“ АД е избрано за
изпълнителен директор и представляващ „Осъм” АД, чрез представителя на
дружеството в Съвета на директорите на “Осъм” АД – Л. Ц., като избраният
председател на СД е овластен да сключи договор за възлагане на управлението с
изпълнителния член на Съвета на директорите.
Горепосочените промени в управлението на „Осъм”АД са вписани с
решение от 28.12.2007 г, постановено по ф. д. № 346/1991 г по описа на Окръжен съд
Ловеч. Отразено е в регистъра, че „Осъм” АД се управлява и представлява от “Група
технологии на металите– А. Б. Холдинг” АД чрез представителя на дружеството в
Съвета на директорите на “Осъм” АД – Л. Ц..
Видно от протокол от заседанието на съвета на директорите на „Група
технология на металите- А. Б. холдинг“ АД от 24.11.2008 г, дружеството е оттеглило
овластяването на ищеца Л. Ц., във връзка с участието на дружеството като
представител и член на съвета на директорите на „Осъм“ АД.
3
Видно от представеното в препис решение № 107 по гр.д. 1292/2009г по
описа на Ловешки районен съд Л. Ц. е осъден да заплати на „Осъм“ АД сумата от
5000лв, частичен иск от 25184.15лв платени като недължимо възнаграждение за
периода м.01.-м.09.2008г, както и други суми. Съдът е приел, че Ц. фактически е
осъществявал действия по управление на „Осъм“ АД, но като представител на член на
СД, а не като член на орган на управление.Решението е потвърдено в посочените части
с решение по гр.д. № 329/2011г по описа на ОС-Ловеч, вляло в сила на 12.07.2012г.
С решение по гр.д. № 7427/2012г по описа на Плевенски районен съд са
уважени претенциите на „Осъм“ АД против Л. Ц. в пълния им размер. Решението е
влязло в сила на 29.05.2014г след като не е допуснато до касация с определение на
ВКС по гр.д. № 2069/2014г.
Видно от решение от 07.04.2011г по гр.д. № 705/2009г на Ловешки
районен съд са отхвърлени исковете на Л. Ц. против „Осъм“ АД за заплащане на
възнагражедие за м.10 и м.11.2008г и други суми, като съдът е приел , че няма сключен
договор между страните за възлагане на управлението на дружеството на Л. Ц., както и
няма писмен договор пораждащ мандатно правоотношение. По същото дело е предявен
обратен иск от Л. Ц. против „Група технология на металите- А. Б. холдинг“ АД за
заплащане на възнаграждение за м. 10.-м.11.2008г и други суми, като съдът е
отхвърлил тези искове поради липса на договорни отношения между страните. Това
решение на РС-Ловеч е потвърдено от Ловешки окръжен съд с решение по гр.д. №
382/2011г .
С решение по гр.д. № 10758/2013г по описа на СРС са отхвърлени
предявените от Л. Ц. против Група технология на металите- А. Б. холдинг АД искове
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, вследствие въвеждането му в
заблуждение относно условията , при които ще полага труд, като съдът е
квалифицирал исковете по чл.49 от ЗЗД. Решението на СРС е влязло в сила на
14.07.2014г.
Останалите събрани по делото доказателства не са необходими за
изясняване на факти, относими към спорното право.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът навежда твърдение, че
на 17.04.2007 г. е сключил с „Осъм” АД договор за управление, че през м.09.2007г
трето лице, представител на ответното дружество, което било мажоритарен собственик
на капитала на „Осъм” АД го е уведомило, че в резултат на структурни промени
„Група технология на металите- А. Б. холдинг“ АД ще бъде изпълнителен член на СД
на „Осъм” АД, а ищецът ще продължи да изпълнява в „Осъм” АД същата работа, при
4
същите условия, но вече в качеството му на представител на ответника. Ищецът
твърди, че е продължил да работи като по управлението на „Осъм“ АД при същите
условия и възнаграждение, докато с решение от 24.11.2008 г бил освободен като
представител на ответника в СД на „Осъм” АД. Твърди, че Осъм АД си е върнало
изплатените му възнаграждения , както и че неговите искове за заплащане на
възнаграждение на договорно основание са били отхвърлени. Предявява иск за
неоснователно обогатяване- ответникът е получил престация, действия по управлеине
на „Осъм“АД от ищеца, за което не е заплатил, т.е се е обогатил с неплатената сума за
извършената работа.
В отговора на ИМ ответникът заявява,че ищецът е избран като
представител на „Група технология на металите- А. Б. холдинг“ АД в СД на „Осъм“
АД. С решение на СД на „Осъм“ АД ответникът „Група технология на металите- А. Б.
холдинг“ АД е избран за изпълнителен член на СД на „Осъм“АД. Подписан е договор
за възлагане на управлението, като от името на „Осъм“АД договорът е подписан от
ищеца. Ответникът е представляван от ищеца до 24.11.2008г. Поддържа, че въпросът за
заплащането на възнаграждение на ищеца като представител на изпълнителния член на
СД на Осъм АД не е обсъждан. Оспорва, че ищецът е претърпял вреди като сочи, че
сумите които се претендират по делото ищецът е осъден да заплати с влезли в сила
съдебни решения. Поддържа, че искът по чл.59 от ЗЗД е неоснователен, поради влязло
в сила решение на СРС по отношение на същите факти.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД. Фактическият състав на
тази разпоредба възлага върху ищеца да докаже , че неговото имущество е намалено, а
активите на ответника са увеличени, без основание за такова разместване и при
наличие на връзка между обогатяването и обедняването . В този случай ответникът,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Съгласно
разясненията , дадени с ППВС № 1/1979 г, т.9 , ако законът е поставил на
разположение на правоимащия- ищец друг конкретен иск, недопустимо е да търси
обезщетение за неоснователно обогатяване по реда на общия състав на чл. 59 ЗЗД.
Неоснователно е позоваването на ответника в отговора на ИМ, че така
предявеният иск е разгледан и между страните за същите факти е сформирано СПН.
Сила на пресъдено нещо , съгласно чл.298 от ГПК, възниква с влизане в
сила на решение по даден гражданскоправен спор, като обвързва страните по
отношение на разгледаните от съда правопораждащи факти и искане. В случая делото,
на което се позовава ответникът- №10758/2013г по описа на СРС има различен
петитум, различно искане към съда. Дори и правопораждащите факти да са били
идентични, а от мотивите на съда се установява, че е обсъждано заблуждение на ищеца
, ограбване на неговия труд и обезщетение за това, то искането , по което се е
5
произнесъл съда е различно от настоящото.СРС се е произнесъл по реализиране на
гражданска отговорност за вреди от правонарушение. По сега висящото дело се търси
обезщетение за неоснователно обогатяване, т.е. разместване на имущество без
оправдаващо го основание.
Ето защо възражението за недопустимост на предявения иск е
неоснователно. Искът е допустим за разглеждане по същество, като не се установява
наличие на процесуални пречки за съществуването и надлежното упражнява на право
на иск от ищеца.
Разгледан по същество искът е неоснователен.
По делото е безпротиворечиво установено, че ищецът е бил в договорни
отношения с „Осъм“ АД, породени от договор за възлагане на управлението на
дружеството. Няма спор също, че този договор е бил прекратен с решение на ОС на
акционерите на „Осъм“ АД от 15.11.2007. Няма спор също, че ответникът е избран за
изпълнителен директор и представляващ „Осъм“ АД, чрез представителя на
дружеството в СД на „Осъм“ АД- ищеца. Няма спор, че до 24.11.2008г ищецът е
управлявал „Осъм“ АД, но като представител на ответника.
От изложеното може да се направи извод, че управлението на „Осъм”АД
следва да бъде възложено с нарочен договор на избрания от СД за негов изпълнителен
член- „Група технология на металите- А. Б. холдинг“ АД. Този договор следва да има
характеристика на договор за възлагане на управлението. Управлението в
действителност на „Осъм“ АД , извършвано от физическо лице, натоварено от
юридическото лице , изпълнителен член на СД на „Осъм“ АД, се осъществява въз
основа на обикновен мандатен договор . Няма как , без да има овластяване, възлагане
на работата, ищецът да има право и възможност да управлява „Осъм“ АД като
представител на изпълнителния член на СД на това дружество. Управлението на
„Осъм“ АД от ищеца не се осъществява въз основа на договор между тези лица,
съществуващият такъв договор за възлагане ан управление е прекратен. Управлението,
което е осъществявал ищеца се поражда от уговорка между ищеца и ответника, като
изпълнителен член на СД на „Осъм“ АД. В този смисъл са и твърденията на ищеца в
ИМ, за това, че е провел разговор с лице, собственик и представляващ ответника, който
му е казал, че ще продължи да управлява „Осъм“ АД, но като представител на „Група
технология на металите- А. Б. холдинг“ АД. Този договор между изпълнителния член
на СД на „Осъм“ АД и неговия представител- между ответника и ищеца- не е договор
за възлагане на управлението, не е необходимо да е определена форма и съдържание.
Този договор е неформален , със съдържание уредено в чл. 280 и сл. от ЗЗД.
Недоказването на този договор не означава, че такъв не е имало. Осъществяването на
функции по управление на „Осъм“ АД, чийто изпълнителен член на СД е ответника, от
6
ищеца, според настоящият съдебен състав се дължи на възлагането на тези функции от
ответника на ищеца. Ищецът в представените протоколи и решения на ОС на
акционерите на „Осъм“ АД и на СД на „Осъм“АД е разглеждан като представител на
ответника. Възлагането на упражняване на функции по управление няма как да е
фактическо действие , то е правна сделка, пък било то и неформална. Ето защо следва
извод, че между страните е имало договорно отношение, породено от договор за
поръчка, който договор е сключен с постигнатото съгласие между страните ищецът да
бъде представител на ответника в СД на „Осъм”АД. Постигането на това съгласие,
намиращо външен излар във фактическото поемане на управлението на „Осъм“ АД от
ищеца обвързва страните с договорно мандатно правоотношение. Дали в съдържанието
на това правоотношение е включено и възнаграждение за ищеца е следвало да се
доказва в съответния процес. Наличието на това договорно правоотношение е пречка
за обсъждане на възможността за неоснователно обогатяване , настъпило в
патримониума на ответника, поради изпълнението на договорните задължания от
страна на ищеца. Спорните сега отношенията между страните е следвало да се уредят
на плоскостта на изпълнението на договорни задължения, ако е имало договорено
възнаграждение за ищеца , дължимо се от ответника при натоварването му да
упражнява права на ответното дружество в Осъм АД.
Следва да се посочи, че отхвърлянето на иска на настоящият ищец против
настоящият ответник по гр.д. № 705/2009г за заплащане на възнаграждение на
договорно основание не прави настоящият иск за неоснователно обогатяване –
основателен. Няма данни защо този иск е отхвърлен, но независимо от причината за
отхвърлянето му, в рамките на това гражданско дело е следвало да се твърди от ищеца
и да се доказва договореното възнаграждение за него като представител на ответника в
„Осъм“ АД. Отхвърлянето на иска за заплащане на възнаграждение на ищеца, като
упражняващ по възлагане права на ответника в „Осъм“ АД, на договорно основание не
мотивира извод, че неплащането на това възнаграждение обогатява ответника и
ищецът има право на обезщетение за еноснователно обогатяване. Възнаграждението не
е задължителен елемент от съдържанието на мандатното правоотношение и дори и да е
било договорено такова, при отхвърлянето на иска на ищеца за заплащането му на
договорно основание, не се поражда за него право да получи възнаграждението си под
формата на обезщетение за неоснователно обогатяване. Отхвърлянето на един иск не
поражда правото на ищеца да претендира същото, но под формата на обезщетение за
неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД – в този смисъл са и разясненията дадени с
ППВС №1/1979г, т.10.
Ето защо , настоящият съдебен състав приема, че по делото не се
установява ответникът да се е обогатил неоснователно с неплатеното възнаграждение
на ищеца за това, че е упражнявал възложените му права по управление на „Осъм“ АД
7
. Ищецът е престирал на основание неформален договор и това изключва
неоснователното разместване на блага между страните по повод упражняването на тези
права. Предявеният иск за заплащане на сума, като обезщетение за неосонвателно
обогатяване на ответника се явява неоснователен и следва да бъде изцяло отхвърлен.
Изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат. Решението на СГС
следва да бъде отменено в осъдителната част и да бъде постановено ново решение, с
което предявения иск да бъде изцяло отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход от спора право на разноски има само ответника по иска.
Същият претендира разноски и доказва такива в размер на 2112лв с ДДС. Пред
настоящата инстанция ответникът претендира същото адвокатско възнаграждение и
разноски за заплатена държавна такса в размер на 102лв.
Ищецът прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ответника и пред двете инстанции. С решението си СГС е оставил
възражението без уважение и този извод не се оспорва по реда на чл.248 от ГПК.
Настоящата инстанция намира,че с оглед обжалваемият интерес, фактическата и
правна сложност на спора заплатеното адвокатско възнаграждение , претеднирано с
включен ДДС, не е прекомерно. Възражението на ищеца по чл.78,ал.5 от ГПК следва
да бъде оставено без уважение. Сумата от 4326лв доказани разноски от ответника
следва да бъде възстановена на ответника или върху ищеца следва да се възложи
плащането на още 2467.44лв .
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3669 от 23.06.2020г, постановено по гр.д. №
2003/2018г по описа на Софийски градски съд, IГО, 20-ти състав в частта, с която
„Група технология на металите-А. Б. холдинг“АД е осъдено да заплати на Л. П. Ц. на
осн. чл.59, ал.1 от ЗЗД сумата от 5100лв- представляваща кондикционно вземане от
неоснователно обогатяване, вследствие извършени от ищеца фактически действия по
управление на „Осъм“АД за периода м.01.2008г до м. 11.2008г и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Л. П. Ц. с ЕГН ********** против „Група
технология на металите-А. Б. холдинг“АД с ЕИК ********* за заплащане на сумата от
5100лв- претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване, на осн. чл.59 от
ЗЗД, вследствие извършени от Ц. фактически действия по управление на „Осъм“АД за
8
периода м.01.2008г до м. 11.2008г, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3669 от 23.06.2020г, постановено по гр.д. №
2003/2018г по описа на Софийски градски съд, IГО, 20-ти състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Л. П. Ц. с ЕГН ********** да заплати на „Група технология на
металите-А. Б. холдинг“АД с ЕИК ********* сумата от още 2467.44лв- разноски
,направени пред двете съдебни инстанции, на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС , при условията
на чл. 280, ал. 1 и ал.2 от ГПК с касационна жалба в 1месечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9