№ 3495
гр. Варна, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110115027 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от Я. Х. Г. срещу "*
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца, както следва след допуснато изменение на
исковете на основание чл. 214 от ГПК: сумата в размер на 124,76 лв.,
представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по договор за
потребителски кредит №* от 22.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на депозиране на исковата молба/14.10.2021 г./ до
окончателното й изплащане, както и сумата от 451,60 лв., представляваща
недължимо платено възнаграждение за „поръчител“ по договор за
потребителски кредит от 22.02.2021 г. и договор за поръчителство от
22.02.2021г., сключен с „*“ /*/, ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на депозиране на исковата молба /14.10.2021 г./ до окончателното й
изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 22.07.2021г. между ищеца и
ответника е сключен договор за потребителски кредит №* от 22.02.2021 за
общ размер на кредита от 2000 лв. Общата сума дължима от потребителя по
договора за кредит била в размер на 2460 лв., съгласно погасителен план.
Уговореният фиксиран лихвен процент бил в размер на 23 %, а годишният
процент разходи бил в размер на 49.110 %. Твърди, че на същия ден ищецът е
сключил договор за гаранция с "*", по силата на който се задължил да изплати
възнаграждение в общ размер на 1860 лв. Твърди, че е погасил изцяло сумата
по сключения договор в общ размер на 4320 лв., която била изплатена изцяло
на ответника. Твърди се нищожност на договора за потребителски кредит,
поради противоречие на закона - неспазване изискванията на чл. 22 от ЗПК.
1
Сочи се нищожност на договора, поради липса на форма на основание чл. 10,
ал.1 вр. чл. 22 от ЗПК, доколкото не е спазена приложимата процедура по
ЗПФУР, тъй като на ищеца не е предоставена преддоговорна информация,
същият не е дал съгласие за сключване и изпълнение на договора, както и за
условията, при които може да се откаже от същия. Сочи, че всички разменени
между страните електронни съобщения не отговарят на императивните
разпоредби на ЗЕДЕУУ и съставляват неподписани електронни документи, в
която връзка оспорва валидността на съгласието си за сключване на
договора. Счита се, че е нарушено изискването за форма процесния договор
да е написан по ясен и разбираем начин и в еднакъв формат. Излага, че
договорът е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като
не е налице съществен елемент от него, а именно общият размер на кредита и
ГПР. Твърди, че не е ясно как е формиран ГПР и какви компоненти се
включват в същия поради което са нарушени разпоредбите на чл. 19, ал.1 вр.
чл. 10, ал.2 и чл. 10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК. Излага, че не е посочено как ГПР се
отнася към ГЛП. Твърди, че при съобразяване на предвидените такси и
разноски по договора, размерът на ГПР е различен от този, който е посочен,
като твърди, че действителният ГПР е 116 %, който надвишава максимално
предвидения с чл.19, ал.4 от ЗПК. Ищецът намира, че сключеното с "*"
съглашение не отговаря на принципното значение и цел на договора за
поръчителство, като в настоящия случай има за цел единствено начисляване
на допълнителни разходи по кредита. Твърди, че клаузата, с която в
процесния договор за паричен заем и анекс № 1 към него е уговорено, че
заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от точно определено
лице, се намира в пряко противоречие с преследваната от Директива
2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК. Излага подробни твърдения, че тази
клауза е изцяло неравноправна и нищожна, тъй като същата е във вреда на
потребителя по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, не е формулирана по ясен и
недвусмислен начин, съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключване на
договора – чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, като клаузата не е индивидуално
уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП. Сочи, че целта на включване в
правоотношение на третото свързано с ответника лице "*" е заобикаляне на
изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, под предлог, че
незаконните такси се дължат не на кредитора, а на трето лице поръчител, но
впоследствие тези такси се заплащат на заемодателя "Фератум България".
Подчертава се, че така договорената лихва е в изключително висок размер и
противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава трикратно законната
лихва за необезпечени заеми и двукратния – за необезпечени. Намира
договора и анекса за нищожни, поради липса на погасителен план към
договора за кредит. Клаузите на договора не били формулиран по ясен и
недвусмислен начин. Счита се, че нищожността на договора, влече
нищожност и на договора за гаранция. Твърди нищожност на договора, на
основание чл.11, ал.1, т.20 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочено наличието
2
или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срокът, в който
това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да
погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6 от ЗПК, както и
за размера на лихвения процент на ден. Излага, че е налице разлика между
сумата, посочена в процесния договор, която подлежи на връщане и
действително заплатената. Твърди, че процесният договор е унищожаем, тъй
като е сключен поради измама, грешка, евентуално крайна нужда и явно
неизгодни условия, защото ищцата е имала остра нужда от финансови
средства и не е била в състояние да посреща основните разходи на своето
семейство за комунални услуги, храна и други разходи от неотложен
характер. Излага, че са налице явно неизгодни условия, с оглед получената
сума от 2000лв., тя е върнала на ответника 4320 лв., т.е. дружеството е
получило възнаграждение за предоставения заем в размер на 2320 лв. или
печалба на повече от 100 %, т.е. налице е явно несъответствие на пазарните и
икономически условия в страната към момента на предоставяне на заема –
22.02.2021 г. Сочи, че на основание чл.23 ЗПК, при обявяване
недействителност на договор, потребителят дължи връщаме само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради
което счита, че за него е налице правен интерес да иска връщането на
разликата между заплатената от ищцата сума 4320лв. и получената в заем
сума от 2000 лв. По изложените съображения моли за уважаване на иска.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С писмена
молба предявените искове се поддържат в увеличените размери се моли за
уважаването им. Депозирана е писмена защита, в която се излагат подробни
съображения по същество на спора.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „*“ ЕООД, в който се изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорват се доводите на ищеца за
нищожност на договора и отделни негови клаузи. Излага твърдения, че за
сключването на договора за кредита не е поставено условие за сключване на
договор за поръчителство, което се осъществявало по избор на
кредитополучателя. Последният сам избирал начина на обезпечаване на
договора, в т.ч. и от * /*/ и дължимите такси за това, което обосновавало
индивидуално договаряне на клаузите на договора. Ищецът получил на
електронна поща и преддоговорната информация, в която било посочено
изрично, че за сключването на договора за кредит е необходимо да обезпечи
задължението си чрез поръчителство, заедно с проекти на договора и цялата
необходима документация по сключване на кредита. Ищецът сам избрал
сключването на договор за гарант с * и е потвърдил със СМС, че желае да
сключи договор за кредит. Оспорва се ответникът да е въвеждал в
заблуждение ищеца относно условията по кредита. Оспорва да са налице
неравноправни клаузи и нарушение на чл. 143 от ЗПП и чл. 19 ,ал. 4 от ЗПК.
3
Сочи се, че с договора за гаранция няма за цел начисляване на допълнителни
разходи, а гарантира финансовия риск от неизпълнение от страна на ищеца.
Намира, че всяка сума по кредита е индивидуално договорена между
страните, поради което искането за връщането й счита за неоснователно.
Сочи се, че договореният между страните ГПР от 49,11% е в съответствие с
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като не надвишава петкратния размер на законната
лихва, а възнаграждението на гаранта не включвало ГПР. Подчертава се, че
ищецът е имал възможност в рамките на 14 дни да се откаже от договора без
да дължи лихви и неустойка, което не е сторено, с което е приел клаузата на
чл.5 от договора за кредит. В този смисъл моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендират се и сторените разноски.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуален представител оспорва
иска и се моли за отхвърлянето му. Настоява се, че претендираната сума не е
платена без основание и че не е доказано плащане в повече по договора.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а и се установява от представените
доказателства, че между страните е сключен от разстояние договор за
предоставяне на потребителски кредит №* от 22.02.2021 г., по силата на
който ответното дружество е предоставило на ищцата заем в размер на 2000
лева, който е следвало да бъде върнат на 12 вноски, съгласно погасителен
план към договора. Уговорен е лихвен процент в размер на 23 % и ГПР от
49.11 %. Съгласно чл.5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от * в полза на „*, като с одобряване на обезпечението от
кредитора, предоставеното обезпечение не може да се отмени нито от
кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Посоченото
е, че одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на кредита.
От ответника са представени Погасителен план към договора за кредит;
преддоговрона информация; Общите условия по договора за кредит.
Не е спорно, а и видно от представената по делото справка, от ищеца за
извършени плащания по договора за кредит.
В последното по делото съдебно заседание е представен договор за
гаранция /поръчителство/, сключен между Я. Х. Г. и * и погасителен план към
него. Видно от същия договореното възнаграждение в полза на гаранта е в
размер на 1860 лева, като същият отговаря солидарно с кредитополучателя по
договора за потребителски кредит №* от 22.02.2021 г. Съдът намира, че
същият не следва да се цени по същество, доколкото възможността за
представянето му е преклудирана в първо съдебно заседание с приемане на
окончателния доклад по делото, като не са наведени твърдения за
несвоевременното му представяне във второ съдебно заседание.
От заключението по допуснатата СТЕ се установява, че при
кандидатстване за кредит от „*" ЕООД, заявка може да се подаде с личен
гарант. През 2020г. дружеството има разгледани и одобрени заявки за кредит,
по които други кредитоискатели, различни от ищеца, са кандидатствали с
личен гарант. При кандидатстване за процесния договор за кредит, „*" ЕООД
е предоставило на ищеца чрез e-mail следните документи: Преддоговорна
информация (Стандартен европейски формуляр); Договор за потребителски
кредит №* от 22.02.2021 г.; Общи условия, уреждащи отношенията между ,,*"
ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството кредите.
Ищцата е потвърдила договора и условията по него чрез изпращане на SMS
към номер 1917 със съдържание „FER PRIEMAM", което е била подканена да
направи, чрез SMS и имейл.
4
От заключението по допуснатата ССчЕ се установява, че общата сума,
която Я. Х. Г. е изплатила на „* по Договор за предоставяне на потребителски
кредит №* от 22.02.2021 г. е 2586,36 лв. от тях: 2000 лв. са за главница;
124,76лв. са за възнаградителна лихва; 451,60лв. са сума по гаранция
/възнаграждение за „поръчител"/ и 10.00 лв. са такса за предсрочно
погасяване. Действителният размер на ГПР по договор за предоставяне на
потребителски кредит №* от 22.02.2021 г. по параметри на договора е
49,11%, а по изплатените от ищцата суми – 459,11%.
От допуснатото допълнително заключение по ССчЕ се установява, че от
представената справка на вещото лице има отчетена сума по процесния
договор от 22.02.2021 г. в размер на 451,60лв., която следва да се плати на
Фертум Банк, отчетена като дължима, но не може да се даде категоричен
отговор дали сумата по гаранцията е преведена към Фератум банк или
задържана от „*“ ЕООД.
При така установените факти, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и е процесуално допустим.
За успешното провеждане на така предявения иск в тежест на ищеца е
да установи плащането на сумата от 2320 лв. по договор за потребителски
кредит №* от 22.02.2021 г. За отблъскване на исковата претенция в тежест на
ответника е да докаже валидно възникнало между страните облигационно
правоотношение по Договор за потребителски кредит №* от 22.02.2021 г.;
усвояването на кредита от ищеца, изпълнение на задълженията на
заемодателя, произтичащи от императивните правила за защита на
потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация
за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз
основа на които разходите могат да се изменят, индивидуалното договаряне
на условията по договора, както и да обоснове договарянето на размера на
лихвите (възнаградителна) в съответствие с типични разходи на кредитора и
обичайна печалба.
В случая от ангажираните по делото писмени доказателства и приетите
и неоспорени заключения на вещите лица по допуснатата СТЕ и ССчЕ, които
съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадени, се установи,
че на 22.02.2021 г. между ответника и ищцата, в качеството на
кредитополучател, е сключен договор за кредит, по силата на който на ищцата
е отпусната сумата от 2000лв. Установи се от ССчЕ, че ответникът е
изпълнил задължението си да предостави заемната сума, което обстоятелство
не се оспорва и от ищцовата страна.
Процесният договор е сключен по реда на ЗПФУР и съгласно текста на
чл. 18 в тежест на ответника - доставчик на финансови услуги, е да установи,
че е изпълнил задълженията си по чл. 8 ЗПФУР. Установи се от неоспореното
заключение на СТЕ, че при кандидатстване за кредит, на посочен от
потребителя e-mail се изпращат прикачени файлове, в които се съдържа
преддоговорна информация, номер на договора, както и дължимите
погасителни вноски. В случая обаче не се установи ищцата да е получила на
посочената ел. поща договор за гаранция. Съгласно заключението на вещото
по приетата СТЕ е невъзможно сключването на договор за кредит, без да бъде
избрана опция за гарант, а по подразбиране излиза избор на гарант - Фератум
банк.
Не се оспорва от страните, че дължимата по договора такса е в размер
на 1860 лв. и е преведена от ищцата в полза на ответника, ведно с останалите
дължими плащания по договора за кредит.
5
Съгласно чл.18, ал.5 ЗПФУР за договора за предоставяне на финансови
услуги от разстояние се прилагат и чл. 143-148 от Закона за защита на
потребителите.
На първо място не се установява договорът за гаранция да е бил
изпратен като прикачен файл при кандидатстване за кредит, освен това съдът
намира, че клаузата визираща заплащане такса от 1860лв. за обезпечаване
вземането на кредитора по договора за кредит е неравноправна по смисъла на
чл. 143 ЗЗП. Договорът за гаранция не е сключен по избор на клиента, освен
това размерът на начислената съгласно договора такса е почти колкото
размера на предоставения кредит от 2000лв. Ето защо съдът намира, че
клаузата, визираща размер на възнаграждението по договора за гаранция е
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1, т.20 ЗЗП, договореното
възнаграждение увеличава разходите по кредита, които освен това не са били
известни на потребителя. Освен това същата е нищожна по смисъла на чл.
146, ал. 1 ЗЗП, тъй като не е уговорена индивидуално.
Както се установи и по категоричен начин от заключението на СТЕ,
потребителят не е могъл да влияе върху съдържанието на договора, нито
върху избора за сключването му. Доказателства по отношение на това, че
ищецът ще бъде одобрен за заема, за който кандидатства и без тези
допълнителни услуги, не се представят, напротив установи се, че е
невъзможно кандидатстването за заем, без задължителен избор на гарант.
Дължими вноски по договора за поръчителство не са посочени в
преддоговорната информация, изпратена на клиента, нито пък е посочено в
ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за
предоставяне на кредит. В чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за
повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а
не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява
всъщност.
Твърди се от ищцата на следващо място, че договорът не е подписан
нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което е
нищожен. Това твърдение се опровергава от ангажираните доказателства.
Договорът е подписан с обикновен електронен подпис по смисъла на чл. 3 т.
10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, поради което твърдението се преценява за
неоснователно.
На следващо място ищцата твърди, че договорът е недействителен по
смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл.11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй
като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е
формиран същия, респ общо дължимата сума по него.
В случая в представения и приет по делото договор за кредит от
22.02.2021г е посочен единствено размера на ГПР – 49,11, но не е посочен
начина на изчисляването му. Ето защо договорът е недействителен по
смисъла на чл. 22 ЗПК.
Следва да се отбележи, че възнаграждението по договора за гаранция,
макар и сключен с лице, различно от кредитора, е пряко свързан с договора за
потребителски кредит разходи и следва да бъде включен в общите разходи по
кредита при изчисляване на годишния процент на разходите.
В този смисъл сключването на договор за поръчителство е
допълнителна услуга за потребителя, която е пряко свързана с договора за
кредит и разхода за него следва да бъде включен в общите разходи по кредита
при изчисляване на годишния процент на разходите. В представената на
ищцата преддоговорна информация е посочен годишен процент на разходите,
който е различен от действителния по договора, с което е нарушена
6
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и договорът е недействителен на
основание чл.22 ЗПК.
Независимо от горното, доколкото самият договор за кредит, сключен
между страните, не предвижда дължимост на сума в размер на 1860лева за
банкова гаранция, то превеждането на такава по сметка на ответника се явява
недължимо при липса на установено основание. Без значение се явява
обстоятелството, че сумата се зачислява за друго лице.
Още повече, не се установи и от допълнителното заключение на ССчЕ
сумата по гаранцията категорично да е преведена на твърдяното трето лице,
каквато е доказателствената тежест на ответника. Подобно възнаграждение би
било претендирано само в случай че длъжникът не изпълни задължението си
спрямо кредитора и гаранта се суброгира в неговите права, какъвто не е
настоящия случай. Данните по делото сочат, че кредитополучателят е
изпълнил задължението си към кредитора, поради което и събраната сума за
възнаграждение за гарант се явява недължимо платена на кредитора.
С оглед изложеното съдът намира, че договорът е недействителен по
смисъла на чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 23 от ЗПК подлежи на връщане от потребителя само
чистата стойност на кредита, без начислените лихви или други разходи по
кредита.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ищцата е заплатила по договора за кредит сумата от 2586,36
лв. Същата съгласно цитираната разпоредба е дължала връщане само на
чистата стойност на отпуснатия кредит, а именно – 2000лв. Ето защо сумата
от 586,36лв се явява недължимо платена и подлежи на връщане.
В случая се претендира сумата от 576,36лв., от които 124,76лв. като
възнаградителна лихва по договора за кредит и 451,60лв. възнаграждение за
поръчител, поради което исковите претенции се явяват основателни до този
размер и следва да се уважат изцяло като основателни.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 50 лева-платена държавна такса и 300 лева - депозит за вещо лице.
Предвид че адв. Б. Х. З. е предоставил на ищеца безплатна правна
помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (ЗА), то
ответникът следва да бъде осъден да заплати на същия сумата от 300 лева за
адвокатско възнаграждение, на основание 38, ал.2 ЗА, определено съобразно
минималния размер, предвид в чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията
приложима към датата на сключване на договора.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*" ЕООД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *
да заплати на Я. Х. Г., ЕГН **********, адрес: гр. *, сумата от 576,36 лв., от
която сумата в размер на 124,76 лв., представляваща недължимо платена
възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит №* от 22.02.2021
г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
исковата молба/14.10.2021 г./ до окончателното й изплащане, както и сумата
от 451,60 лв., представляваща недължимо платено възнаграждение за
„поръчител“ по договор за потребителски кредит от 22.02.2021 г. и договор
за поръчителство от 22.02.2021г., сключен с „*“ /*/, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба /14.10.2021 г./
до окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД.
7
ОСЪЖДА „*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *
да заплати на Я. Х. Г., ЕГН **********, адрес: гр. * сумата от 350 лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски за държавна
такса и възнаграждение на вещо лице по ССчЕ, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА „*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *
да заплати на адв. Б. Х. З., служебен адрес: гр. * сумата от 300 лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на основание чл.38,
ал.2 от Закона за Адвокатурата вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени доброволно от
ответника на ищеца по следната банкова сметка: IBAN
BG44FINV91501016677674, разкрита в „ПИБ“ АД, с титуляр „* ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8