№ 9827
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20231110104548 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
28.05.2025 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
трети април две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №4548 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.26, ал.1, предл. I, II и III от ЗЗД и по чл.55, ал.1, предл.
I от ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от А. Г. А., чрез адв.Б. З. от
САК, срещу ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано от
......- управител, за прогласяване нищожност на клаузите по чл.1, ал. 3 за такса „експресно
1
разглеждане“ и по чл.4, ал.2 за неустойка по Договор за потребителски кредит №...... поради
противоречие със закона, поради заобикаляне на закона и нарушаване на добрите нрави,
респективно- като неравноправни, и за осъждане на ответника да заплати сумата от 113,13
лв., представляваща платена по нищожен Договор за потребителски кредит № ......, ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба в съда- 27.01.2023г.
Ищецът излага твърдения, че между страните бил сключен Договор за потребителски
кредит №......, по силата на който последният, в качеството си на кредитодател, отпуснал
сумата от 500 лв., в полза на ищеца и кредитополучател по кредита, при ГПР в размер на
49,49 % и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,32 %. Съгласно чл.1, ал.3 от
процесния договор кредитодателят предоставил на потребителя допълнителна услуга по
експресно разглеждане на искането за отпускане на заем срещу такса в размер на 106,47 лв.,
платима разсрочено ведно с погасителните вноски по заема. Сочи се, че в чл.4, ал.1 от
договора кредитополучателят е имал задължението да предостави на кредитодателя едно от
следните обезпечения- поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в
договора условия, или банкова гаранция. В случай на непредставяне на обезпечението била
предвидена неустойка в размер на 70,98 лв. Броят на погасителните вноски бил седем, а
размерът на всяка- 101,38 лв., като общото задължение по кредита е било в размер на 708,96
лв. Ищецът поддържа, че към датата на подаване на исковата молба е погасил изцяло
задълженията си по договора за кредит. Счита последния за нищожен поради липсата на
съществен елемент от съдържанието му, а именно ГПР по кредита. Твърди, че ГПР бил
посочен единствено като процент, но не била разписана методиката за изчисляването му и
какво включва. Не било ясно дали таксата за експресно разглеждане и неустойката за
непредоставяне на обезпечение са предвидени в ГПР като разход. Поддържа, че размерът на
ГПР надхвърлял законоустановения максимален праг. С уговорката за заплащане на
допълнителна сума под формата на такса/неустойка по договора се заобикаляла забраната на
чл.19, ал.4 ЗПК, поради факта че се касаело за разход по договора за кредит и същият
следвало да се счита включен към ГПР. Твърди, че така уговорената неустойка накърнява
добрите нрави. С клаузата за неустойка се уреждало допълнително обезщетение за
неизпълнение на акцесорно задължение по договора, от което обаче не произтичат вреди за
кредитора. Поддържа, че се прикрива едно допълнително възнаграждение, дължимо под
условие. Счита, че оспорените клаузи не са индивидуално уговорени. Посочва, че срещу
заплащането на таксата за експресно разглеждане на кредита не се предоставяло никаква
услуга. Твърди, че същата не следвало да се събира, доколкото се осъществявало действие по
усвояване и управление на кредита. Посочва, че договорът за кредит бил нищожен и тъй
като клаузата за възнаградителната лихва противоречала на добрите нрави. Липсвали
условия за прилагането на ГЛП. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез адв....... от
САК, с който оспорва исковете като недопустими, тъй като били насочени срещу лице,
заличено на 12.04.2023г., респ. поради липса на правен интерес. Прави възражение за
нередовност на исковата молба. Поддържа, че исковата молба е подписана от лице, лишено
от адв. права. По същество оспорва исковете по основание и размер. Излага, че в процесния
договор е посочен фиксиран ГЛП по кредита, както и условията за прилагането му. При
фиксирана лихва липсвало задължение в договора да се съдържа информация по чл.11, ал. 1,
т.9 от ЗПК. В договора била ясно посочена дължимата възнаградителна лихва, размерът на
всяка вноски и компонентите й. Оспорва договорената възнаградителна лихва да
противоречи на добрите нрави. Твърди, че разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не
поставяла изискването да се посочи математически алгоритъм, по който да се изчислява
ГПР. Оспорва размерът на същия да надвишава законоустановения максимален праг.
Оспорва твърденията на ищеца, че неустойката е следвало да бъде включена в ГПР,
доколкото нормата на чл.19, ал.3 от ЗПК изрично изключвала плащания, възникващи при
неизпълнение на задължения по договора за кредит. Твърди, че процесният договор не е
2
сключен при общи условия, като в договора са били изрично посочени броя на
погасителните вноски и датите за плащане на всяка една. Оспорва уговорената неустойка да
накърнява добрите нрави. Излага, че ищецът е имал право да се откаже то договора в 14-
дневен срок. Твърди, че ищецът доброволно е избрал да се възползва от услугата по
експресно разглеждане на документи. Посочената услуга нямала задължителен характер,
тоест- предоставянето на кредита не било обусловено от използването на тази допълнителни
услуга. Оспорва като неоснователни и исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Моли за прекратяване
на делото, респ.- за отхвърляне на исковете.
С доклада е конституиран на осн. чл.227 от ГПК като ответник на мястото на
първоначалния ответник- ...., ЕИК ...../, със седалище и адрес на управление гр. ......,
представлявано от ......- управител, ....., ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр.
......, представлявано от ......- изп. директор, като правоприемник по смисъла на чл.227 от
ГПК.
С молба от 02.09.2024г. адв.Д. М. от САК започва да представлява ищеца по
представен договор за правна помощ и съдействие, след като служебно е изискана от САК
справка, видно от която адв.Б. З. от САК е с наложено дисциплин. наказание: Лишаване от
права за срок от 6 мес., считано от 16.02.2024г.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
Между кориците на делото е представен подписан Договор за паричен заем Standart 14
№....../31.05.2022г., за сумата от 500 лв., платима на 7 двуседмични погасителни вноски, с
краен срок за изпълнение: 06.09.2022г., ведно със стандартен формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити.
Представени са 4 бр. приходни касови ордери.
Допуснато и прието е заключение по ССч.Е, съгласно което общата заплатена сума по
кредита е 637,98 лв., от които главница от 500 лв., дог. лихва от 31,51 лв. и такса за
експресно разглеждане по чл.1, ал.3 от 106,47 лв. Посочено е, че дог. неустойка за
непредоставяне в срок на обезпечение от 70,98 лв., не е начислена и не се претендира.
Извършени са 2 погашения- на 02.06.2022г. и на 03.06.2022г., на обща стойност от 608,13 лв.,
с които кредитът е предсрочно погасен. ГПР, с включени всички задължения по кредита в
него, възлиза на 155,65 %, а само с размера на погасеното- 80,55 %. На ден е дължима дог.
лихва от 0,55 лв.
Правните изводи на съда са следните:
На първо място, при предоставяне на потребителски кредит кредитодателят следва да
положи грижата на добрия търговец, с оглед на установената с повелителни норми засилена
защита, която ЗЗПотр. предоставя на потребителя. Неравноправност е налице при
неиндивидуално уговорена договорна клауза, сключена в нарушение на принципа на
добросъвестността, създаваща значителна неравноправност, водеща до необосновано
несъответствие между страните относно правата и задълженията и сключване на уговорка
във вреда на потребителя. Трайно възприето е становището, че уговорки по кредитното
правоотношение за заплащане на дог. неустойка от заемополучателя при непредоставяне на
обезпечение в 3- дневен срок от сключване на договора- поръчителство от ФЛ или банкова
гаранция, за стойността на допълнителни услуги по кредитното правоотношение, като напр.
такса за експресно разглеждане и др. имащи характер на прикрити неустойки, водят до
неравностойност на насрещните задължения по договора. Тридневният срок за предоставяне
на обезпечение и възникването на задължение за заплащане на неустойка при
неизпълнението му не могат да бъдат приети за съответни на обществените разбиранията за
нравственост и справедливост. Същия извод е приложим и за уговорки за заплащане на
3
допълнителни услуги по кредита, като приоритетно разглеждане на искането, възможност за
отлагане/промяна на падежа на погасителните вноски или за намаляване на размера им,
възможност за рефинансиране на кредита и др. подобни. Неустойката е обусловена от
степента на риска, който поема заемодателят- професионален търговец и следва да оценява
кредитоспособността на кредитополучателя преди сключването на правоотношението.
Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗПотр., приема за „потребител“ всяко
ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по този закон
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В разпоредбата на
чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза.
Поради това искът за прогласяване недействителността на разпоредбите на договора е
основателен.
Неоснователното обогатяване представлява източник на облигационни задължения,
целящ да предотврати неоснователното разместване на имуществени блага. Началната липса
на основание предполага още при получаване на престацията да липсва валиден юридически
факт, който да оправдае разместването на имуществени блага. Фактическият състав на чл.55,
ал.1, т.1 от ЗЗД включва даване на нещо от престиращия, получаването му от акципиенса и
липса на основание за имущественото разместване. Субект на задължението за връщане на
даденото е лицето, което го е получило- кредитодателя. В представената справка ответникът
признава извършеното плащане от длъжника, с което предсрочно е погасен кредитът, вкл. за
такса за експресно разглеждане, без неустойка, тъй като към датата на погашението не е
изтекъл 3- дневният срок за представяне на посоченото дог. обезпечение.. При това
положение кондикционият иск е основателен до сумата от 106,47 лв., представляващ такса за
експресно разглеждане по чл.1, ал.3.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът е заплатил
държ. такса по делото от 150 лв. Претендира се адвокатски хонорар по чл.38 от ЗА в полза
на проц. представител. Такъв не следва да бъде определян и разноски не следва да бъдат
присъждани. От справка в ЕИСС на съда се установява, че ищецът е завел към момента
около 200 дела по установителни/ осъдителни искове срещу кредитори, чрез проц.
представител. Безплатната пр. помощ по чл.38 от ЗА не може да бъде източник на
обогатяване и бизнес стратегия за адвокатите и затова не следва да се уважава искането за
присъждане на разноски в тази насока.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на ....., ЕИК:......., със седалище
и адрес на управление: със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано от ......-
управител, по иск на А. Г. А., ЕГН:**********, разпоредбите на чл.1. ал.3 и чл.4, ал.2 от
Договор за паричен заем Standart 14 №....../31.05.2022г., сключен между страните, поради
противоречие с добрите нрави по чл.26, ал.1, предл.III от ЗЗД.
ОСЪЖДА ....., ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: със седалище и адрес на
управление: гр........, представлявано от ......- управител, да заплати на ....., ЕГН: **********,
следните суми: сума от 106,47 /сто и шест лева и четиридесет и седем стотинки/ лв.,
представляваща недължимо платено задължение въз основа на нищожна клауза за такса за
експресно разглеждане по чл.1. ал.3 по Договор за паричен заем Standard- 14 №....г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 27.01.2023г., до окончателното
й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъденото до пълно предявения му
размер от 113,13 /сто и тринадесет лева и тринадесет стотинки/ лв., като неоснователен.
4
Задълженията могат да бъдат платени по следната банкова сметка на ищеца: BIC: .....,
IBAN: BG83 .... ......
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5