МОТИВИ:
Наказателното производство е образувано въз основа на тъжба, подадена от М.И.
*** против Й.М.И. ***.В същата тъжителят развива
оплаквания за извършено спрямо него престъпление, преследвано по частен път – причинена
лека телесна повреда.В тъжбата е формулирано искане подсъдимият И. да бъде
признат за виновен в това, че на 17.03.2019 г., в
гр.Севлиево, пред гараж в ж.к.“Д-р А.Москов“, чрез нанасяне на удар причинил на
М. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
По направено в тъжбата искане съдът прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск, предявен от тъжителя М.И.М. - конституиран
в процеса като граждански ищец - против подсъдимия Й.М.И., с който се
претендира присъждане на обезщетение за причинени от престъплението по чл.130,
ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на сумата от 3000.00лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, като се
претендират и разноските по делото.
В хода на съдебните прения тъжбата се поддържа от повереника на тъжителя,
който настоява подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за престъпление
по чл.130, ал.1 от НК, като му се наложи подходящо наказание, предвидено в
закона, а гражданският иск да бъде уважен изцяло и в пълен размер, като бъдат
присъдени и направените по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание подсъдимият Й.М.И., редовно призован, не се
явява.От справката, изискана от РУ МВР Севлиево се установява, че същият е
напуснал страната на 19.06.2019 г. и няма данни за завръщане в страната, поради
което делото бе разгледано в негово отсъствие, при условията на чл.269, ал.3,
т.4 от НПК и с участието на служебен защитник.
От показанията на свидетелите Л.М.М., П.Й. П.
и И.Т.Г. и от останалите доказателства, събрани по делото, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Й.М.И. и свид.И.Т.Г. имали
сключен граждански брак, който бил прекратен поради дълбокото му и непоправимо
разстройство през 2018 г.След раздялата им последната заживяла на съпружески
начала с тъжителя М.И.М..По този повод между подс.И. и тъжителя М. възниквали
дрязги.На 17.03.2019 г. около обяд
тъжителят отишъл с автомобила си до гараж, находящ се в ж.к.“Д-р А.Москов“ в
гр.Севлиево, където се извършвали различни ремонтни дейности на превозни
средства.Спрял пред гаража и влязъл в него.Освен собственика П., там бил и
свид.П.Й. П..Малко по-късно на същото място пристигнал и свид.Л.М.М..Последният
имал нужда да използва една от машините в гаража и започнал да работи на нея, а
през това време останалите поправяли двигателя на една лодка.Малко по-късно там
пристигнал друг мъж, неустановен по делото, който помолил собственика П. да му
направи заварка на колесаря, с който бил.П. помолил тъжителя М. да премести
автомобила си, за да може да направи заварките.Тъжителят М. тръгнал към
автомобила си, за да се качи в него и да го премести.Междувременно на същото
място дошъл и подс.И..В момента, в който тъжителят се качвал в колата си, за да
я премести, подс.И. му нанесъл удар с юмрук в лявата част на лицето.Тъжителят
седнал в автомобила си, след което се пресегнал и хванал ръцете на подсъдимия,
като междувременно го попитал „Защо ме удряш?“.Подс.И. отвърнал, че не го е
удрял, а сам се е ударил във вратата на автомобила.Казаното от двамата било
чуто от свидетелите М. и П., които се обърнали към тях и видели, че тъжителят е
с подуто око и държи ръцете на подсъдимия.Около двамата нямало други хора,
тъжителят бил седнал в автомобила си, а подс.И. стоял изправен до вратата на
колата.Двамата били разтървани, след което тъжителят се обадил в дежурната на
РУ МВР Севлиево, от където бил изпратен екип от полицейски служители.След
пристигането им и изясняване на случая, служителите на МВР, на осн. чл.64 от ЗМВР издали на тъжителя и подсъдимия разпореждане на полицейски орган да не
влизат в спор и пререкания, да не отправят обидни и заплашителни думи един към
друг, да не извършват самоуправни действия, а всички спорни въпроси да решават
по законоустановения ред.Тъжителят се обадил и на свид.И.Г., която след
известно време отишла на мястото на инцидента.На същата дата – 17.03.2019 г.
тъжителят посетил ЦСМП филиал Севлиево, където му била оказана медицинска
помощ.На следващият ден посетил кабинет по очни болести, както и
лекар-специалист, за което били съставени съответните документи.Отново на
18.03.2019 г. тъжителят бил прегледан от съдебен лекар, за което му било
издадено Съдебно-медицинско удостоверение № 32/2019 г.Тъй като на 19.03.2019 г.
тъжителят не се почувствал добре, отново отишъл на преглед и бил приет на
лечение в МБАЛ „Д-р Ст.Христов“ гр.Севлиево, от където бил изписан на
21.03.2019 г., за което му била издадена Епикриза.
По искане на тъжителя съдът допусна
извършването на съдебно-медицинска експертиза, която не бе оспорена от страните
и съдът прие за правилна и законосъобразна.Съгласно заключението на вещото лице
д-р Я.К., на 17.03.2019 г. М.И.М. е получил следните увреждания – контузия в
областта на очницата / орбитата / на лявото око с оток и хематом на клепачите и
частично притваряне на очната цепка, кръвоизливи под конюнктивита на лявото око
със зачервяване на окото и сълзотечение, охлузна рана на лявата скула.По
клинични данни е прието и наличие на мозъчно сътресение – лека степен, със
субективни оплаквания от главоболие, гадене и световъртеж, дразнене от
светлина.Вещото лице дава заключение, че получените увреждания са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота / разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК /, с период на възстановяване
за външните увреждания около 10-14 дни и за мозъчното сътресение – около 2-3
седмици.По механизъм описаните травми отговарят да са причинени при силен удар
с твърд тъп предмет в областта на лявата очница и скула, и могат да се получат
при удар с юмрук.Не се намират достатъчно основания да се приеме като хипотеза
удар отляво на лицето в части от автомобила, при сядане на седалката на водача
с отворена врата.
В съдебните
прения защитникът на подсъдимия излага доводи, че деянието не е доказано по
безспорен и несъмнен начин, поради което отправя молба към съда да го признае
за невинен и оправдае по повдигнатото му с тъжбата обвинение, като същевременно
отхвърли предявения граждански иск като неоснователен и недоказан.Твърди се, че
никой от разпитаните свидетели не е видял подс.И. да нанася удар на тъжителя М.,
както и, че е възможно телесните увреждания да са получени при удар на тъжителя
във вратата на автомобила при качването му в него.Съдът не споделя тези доводи.По
делото по безспорен и несъмнен начин бе установено, че на посочената в тъжбата
дата подс.И. е нанесъл на тъжителя удар с юмрук в главата, в следствие на което
му причинил телесни увреждания.Това се установява по категоричен и несъмнен
начин от показанията на свидетелите Л.М.М., П.Й. П. и И.Т.Г., както и от заключението
на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза.В показанията си
пред съда свидетелите М. и П. заявяват, че малко след като тъжителят М.
тръгнал, за да премести автомобила си, го чули да казва „Защо ме удари?“, след
което се обърнали и видели, че окото на тъжителя е подуто, че до него е подс.И.,
както и, че тъжителят държал ръцете на последния.Посочените свидетели заявяват
категорично, че в този момент около двамата нямало други хора и, че те били
сами, поради което е невъзможно ударът да е бил нанесен на тъжителя от друго
лице.В показанията си пред съда, свид.И.Г. заявява, че след случая разговаряла
с тъжителя и от него й било споделено, че ударът му е бил нанесен от подс.И..Същевременно
свидетелите Л.М.М. и П.Й. П. са преки очевидци, имали са възможност да
наблюдават отстрани случилото се и не са имали участие в конфликта.Посочените
свидетели са имали възможност като странични наблюдатели да възприемат правилно
всичко, което се е случило.Ето защо съдът изцяло кредитира с доверието си
техните показания.Те са ясни, последователни, непротиворечиви и кореспондират с
установената по делото фактическа обстановка.Същевременно показанията им се
подкрепят от заключението на вещото лице, изготвил съдебно-медицинската
експертиза, досежно получените увреждания от тъжителя и механизма на
причиняването им.Не може да бъде споделено също така твърдението на защитника
на подсъдимия, че е възможно тъжителят да е получил телесните увреждания в
следствие на удар на главата му във вратата на автомобила при качването му в
него.Вещото лице категорично изключва такъв механизъм на причиняване на
телесните увреждания, получени от тъжителя.
При
преценка на всички изтъкнати по-горе обстоятелства и на всички събрани по
делото доказателства, съдът намира за установено и доказано по един безспорен и
несъмнен начин, че подс.Й.М.И., след като на 17.03.2019 год., в гр.Севлиево,
пред гараж в ж.к.“Д-р А.Москов“, нанесъл на М.И. *** удар с юмрук по главата и
с това си деяние му причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл.128
и 129 от НК, както от обективна, така и
от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, за което бе признат за виновен.Подсъдимият е осъществил деянието при форма
на вината пряк умисъл.
За вида и размера на наказанието
При определяне на вида и размера на наказанието, съдът
отчита обществената опасност на деянието и подсъдимия, мотивите и подбудите,
както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.За
осъщественото от подс.Й.М.И. деяние в закона се предвижда наказание лишаване от
свобода до две години или пробация.Подсъдимият И. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на гл.VІІІ на
НК.От деянието на подс.И. няма причинени съставомерни имуществени вреди.При
това положение, предвид императивната разпоредба на чл.78А от НК, подс.И.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи
административно наказание глоба.
При определяне на размера на наказанието съдът взема
предвид невисоката степен на обществена опасност на деянието и дееца.Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид чистото съдебно минало.Не са
налице отегчаващи вината обстоятелства.При съвкупната преценка на тези
обстоятелства, отчитайки и формата на вината, както и материалното му положение
и имотно състояние, съдът счита, че на подсъдимия И., с оглед постигане на
целите на наказанието, следва да се наложи наказание в размер на минималния,
предвиден по чл.78а, ал.1 от НК.По изложените съображение съдът наложи на
подсъдимия Й.М.И. наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1000.00лв.
За предявения граждански иск
С тъжбата се претендира присъждане на обезщетение
за причинени от престъпление по чл.130, ал.1 НК неимуществени вреди в размер на
сумата от 3000.00лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане, като се претендират и разноските по делото.
Съдът намира за безспорно установено, че тъжителят
е претърпял неимуществени вреди в резултат на извършеното спрямо него
престъпление.В резултат на нанесения удар с юмрук по главата, на тъжителя М.И.М.
било причинено телесно увреждане, което е довело до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на последния.Търпените вреди и от престъплението
са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на подсъдимия.Поради
това гражданският иск се явява основателен.
При определяне на размера на обезщетението за
вреди от престъплението по чл.130, ал.1 от НК съдът съобрази характера и вида
на причинените телесни увреждания и причинените болка и страдание, времето за
възстановяване на пострадалия, и по справедливост, и с оглед практиката на
съда, прецени, че в тази част искът следва да се уважи в размер на сумата от 1000.00лева.
Въз основа на гореизложеното съдът осъди
подсъдимия Й.М.И. да заплати на тъжителя М.И.М. обезщетение за причинени от
деянието неимуществени вреди в размер на сумата от 1000.00 / Хиляда / лева, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на причиняване на вредите –
17.03.2019 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати на тъжителя
направените от него разноски по делото в размер на 887.00 / Осемстотин
осемдесет и седем /лева.
Съдът отхвърли предявения от М.И.М. против Й.М.И.
граждански иск, с който се претендира обезщетение за причинени неимуществени
вреди, произтичащи от престъплението по чл.130, ал.1 от НК над размера от
1000.00лева до пълния размер от 3000.00лева, като неоснователен и недоказан.Съдът
счете, че така претендираната сума е прекомерна предвид характера и вида на
причинените телесни увреждания.
Подс.И. следва да заплати по сметка на Районен съд
гр.Севлиево държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на
50.00 / Петдесет / лева, както и 5.00 (пет) лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай, че сумата не бъде внесена доброволно.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: