МОТИВИ към ПРИСЪДА № 9 от
25.01.2016 г. по НОХД № 5701/2015 г. на БРС, XXI –ви
наказателен състав
Съдебното производство по делото е
образувано по повод внесен в съда от Районна прокуратура – Бургас обвинителен
акт, с който срещу подсъдимия П.Д.М., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Варна, с постоянен и настоящ
адрес ***, българин, български гражданин, без образование, осъждан е повдигнато обвинение за това, от 16.00 часа до 23.45 часа на 22.11.2014 г., в гр.Бургас,
к-с „Меден рудник" от приземен етаж на къща, находяща се на ул. „Ален Мак” № 28, в условията
на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи: 1 брой телевизор марка „Санг” на стойност 349.15 лева /триста
четиридесет и девет лв. и петнадесет стотинки/, 1 брой устройство за
дистанционно управление на телевизор марка „Санг” на стойност 17.50 лева /седемнадесет лева и петдесет стотинки/, 1 брой мобилен телефон
марка „Алкател" модел „Хрор" на стойност 159,92 /сто петдесет и
девет лева и деветдесет и две стотинки/ и сумата от 300 /триста/ лева, всичко на обща стойност 826.92 /осемстотин
двадесет и шест лева и деветдесет и
две стотинки/ от владението на
А.П.П., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл. 29, ал.1, б.а от НК.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура - Бургас поддържа
обвинението, като го счита за доказано по категоричен начин. Пледира размерът
на наказанието да бъде определен в предвидения от закона минимум от две години
лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг
режим.
Защитникът на подсъдимия – адв. Х. поддържа, че
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка се признава от подсъдимия,
като счита, че с предложеното от прокурора наказание ще се постигнат целите на
чл. 36 от НК.
Подсъдимият П.Д.М. на основание чл. 371, т. 2 НПК признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и депозира съгласие да не
се събират други доказателства, като производството се разгледа по реда на
съкратеното съдебно следствие. В последната си дума изразява съжаление за извършеното
и моли за минимално наказание.
Настоящото
производство се разви по реда на глава двадесет и седма, чл. 371 и сл.
от НПК, доколкото в съдебно
заседание съдът след извършено предварително изслушване на страните допусна
разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият П.Д.М., ЕГН ********** е роден на *** г. в гр.
Варна, с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, без
образование, осъждан.
Видно от справка за съдимост подсъдимият М.
е бил многократно осъждан, преди датата на инкриминираното деяние, като едно от
осъжданията му е по НОХД № 188/2007 г. по описа на БОС е с присъда влязла в
сила на 22.10.2007 г. на лишаване от свобода за срок 5 години, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим, за извършено престъпление по чл. 199,
ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК.
На 22.11.2014 г. около 16.00 часа свидетелката
А.П. отишла на работа, като излизайки от дома си, находящ се в гр. Бургас, ж.к.
„Меден рудник”, ул. „Ален Мак” № 28, свидетелката П. затворила врата, но не я
заключила. Обвиняемият М. минавал по улицата, пред дома на свидетелката П. и
решил да влезе вътре. Първо влязъл в стая на приземния етаж, използвана като
спалня и разхвърлил намиращите се вещи и дрехи. От спалнята взел 1 брой
телевизор марка „Санг”, 1 бр. устройство за
дистанционно управление за телевизор марка „Санг”, 1
бр. мобилен телефон марка „Алкател”, модел „Хрор” и сумата от 300 лева. След като взел вещите и парите
от дома на свидетелката П., обвиняемият М. отишъл в дома на сестра си
свидетелката Калинка Симеонова и нейния приятел Данко
Тодоров, на които срещу сумата от 30 лева продал 1 брой телевизор марка „Санг” и 1 бр. устройство за дистанционно управление за
телевизор марка „Санг”. Отнетият от дома на
свидетелката П. 1 бр. мобилен телефон марка „Алкател”,
модел „Хрор” обвиняемият продал на свидетелката Гюллю Рашидова за сумата от 50
лева. Впоследствие свидетелката Рашидова подарила
мобилния телефон на племенника си свидетеля Козарев,
който го ползвал за известно време, след което с помощта на свидетеля Мустан Мустан го заложил в
заложна къща в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник”, бл. 36 партер.
Иззетите като веществени доказателства
вещи - 1 брой телевизор марка „Санг”, 1 бр.
устройство за дистанционно управление за телевизор марка „Санг”
и 1 бр. мобилен телефон марка „Алкател”, модел „Хрор”, са били върнати на свидетелката П..
Изготвена на досъдебно производство и
приета по делото оценителна експертиза установява стойността на отнетите вещи в
размер на 159.92 лв., като стойността на невъзстановените имуществени вреди е в
размер на отнетата парична сума от 300 лв.
По доказателствата:
Самопризнанието на подсъдимия относно
авторството на деянието напълно кореспондира на събраните на досъдебно
производство доказателства относно този факт.
С оглед
разпоредбата на чл. 373, ал.
3 във вр. чл. 372, ал. 4 във вр.
чл. 371, т. 2 настоящият състав счита, че гореизложената фактическа
обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт се установява
от направеното от подсъдимия самопризнание, подкрепящо се от събраните на
досъдебно производство доказателства, а именно показанията на свидетелите А.П., Данко Максимов Тодоров, Георги Маринов Козарев,
Гюллю Рашидова, Калинка
Симеонова. Показанията на свидетелите са обективни, последователни, безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на
фактите по делото.
Фактическата
обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени доказателства, както
следва: протокол от оглед на местопроизшествието от 23.11.2014 г.; протокол от
оглед на веществени доказателства от 28.05.2015 г.; заключение на съдебно-оценителна експертиза за стойността на
вещите, съдебно-психиатрична
експертиза, протоколи за доброволно предаване, заложен билет, разписка за
връщане на веществени доказателства; справка за съдимост. Посочените писмени
доказателства, в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично
установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събраха
доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
От правна страна:
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл. 29, ал.1, б.а от НК.
От обективна страна безспорно по делото
се установи, че предмет на престъплението са чужди движими вещи – на обща
стойност 159.92 лв. и парична сума в размер на 300 лв.
Подсъдимият е отнел вещите и парите от
владението на свидетелката П. без нейно съгласие.
Чрез извършване на изпълнителното деяние - отнемане на предмета на
престъплението, подсъдимият М. е преустановил упражняваната дотогава фактическата
власт от свидетелката П. относно вещите и е установил своя.
Както се установи по-горе в изложението
видно от справка за съдимост на подсъдимия, процесното
престъпление е извършено от него, след като вече е бил осъждан по НОХД №
188/2007 г. по описа на БОС за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по
чл. 66 от НК. Така описаното осъждане на подсъдимия преди датата на извършване
на настоящото деяние обосновава от обективна страна квалифициращия признак
„опасен рецидив” по чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК. Съдът оправда подсъдимият за
това да е извършил процесното деяние при условията на
чл. 29, ал. 1, б. б от НК. Така повдигнатото обвинение е обосновано в
обвинителния акт с осъждане на подсъдимия с присъда по НОХД № 2561/2006 г. по
опис на РС – Бургас, с която му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от три месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор,
но по делото липсват данни кога е изтърпяно така наложеното наказание, за да
може съдът да прецени дали с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от НК
предвиденият петгодишен срок по ал. 1 на същата норма е изтекъл или не към
датата на процесното деяние.
От субективна страна подсъдимият е
действал с пряк умисъл, като подсъдимият М. е имал намерение противозаконно да
присвои чуждите движими вещи, т.е. имал е намерение да си служи с вещите като
техен собственик, като се разпорежда с тях фактически или юридически в свой или
чужд интерес. Подсъдимият е съзнавал, че отнема чужди движими вещи, които не му
се следват по закон, без съгласието на лицето, упражняващо фактическа власт
върху тях. При осъществяване на деянието подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и общественоопасните му последици, като е целял тяхното
настъпване. От изготвена на ДП
съдебно-психиатрична експертиза се установява, че М. страда от лека умствена
изостаналост с асоциало поведение, но същият е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Следователно към момента на извършване на деянието
подсъдимият е бил наказателно отговорен.
По изложените съображения съдът призна
подсъдимият П.Д.М. за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинението в настоящото производство.
По вида и размера на наказанието:
Съдът взе предвид, че за извършеното от
подсъдимия престъпление се предвижда наказание от две до десет години лишаване
от свобода.
В случаите на проведено съкратено съдебно
следствие на основание чл. 372, ал.4,
вр. чл. 371, т.2
от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал.2
от НПК да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК.
Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е
предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3
и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за
дееца. Настоящият състав счита, че в случая не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно подсъдимия, които да оправдаят
приложението на чл. 55 НК, поради което размерът на наказанието „лишаване от
свобода” е определен съобразно чл. 58а НК. Направеното от подсъдимия самопризнание
се отразява в задължителното намаляване на определеното наказание с оглед
проведената диференцирана процедура по глава двадесет и седма, поради което не
може да бъде взето предвид повторно като смекчаващо обстоятелство. Предходното
осъждане, което обосновава „опасен рецидив” представлява квалифициращ признак
на извършеното деяние, който е съобразен при определяне на по-тежки наказания в
НК и не следва да се взема предвид повторно като отегчаващо вината обстоятелство
при определяне на наказанието. От справка за съдимост на подсъдимия обаче се
установява, че има други предходни осъждания, които не са квалифициращи
признаци и следва да намерят отражение при определяне на размера на наказанието
като отегчаващи обстоятелства.
С оглед изложеното настоящият състав определи
на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, като на
основание чл. 58а, ал. 1 НПК намали наказанието с 1/3 на две години „лишаване
от свобода”, като при определяне на наказанието намери отражение и високата
степен на обществена опасност на деянието и дееца. Съдът счете така наложеното
наказание за справедливо и намира, че с него ще бъдат постигнати целите,
предвидени в чл. 36 НК. На основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС съдът определи наложеното
наказание да се изтърпява при първоначален строг режим в затвор.
По
разноските:
С оглед признаването
на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в негова тежест бяха
възложени и разноските по делото в размер на 240 лв.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: