Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. К., 27.06.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и седми юни две хиляди и четиринадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: ПЕТЯ
ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 502 по описа за 2014 година,
Р Е Ш И:
ВЗЕМА
по отношение на К.П.П., ЕГН ********** *** следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА
Ю.М.М. с ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие
спрямо К.П.П., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА
на Ю.М.М. с ЕГН ********** *** да приближава до К.П.П., ЕГН **********, да
приближава жилището ѝ, находящо се в гр. К., ул. Г.М. № 2,
местоработата ѝ както и местата за социални контакти
и отдих за срок за срок от осемнадесет
месеца.
ОСТАВЯ
без уважение молбата на К.П.П., ЕГН ********** ***, в качеството й на майка и
законен представител на малолетното дете А.Ю.А., ЕГН ********** за вземане на
мерки за защита по отношение на детето като НЕОСНОВАТЕЛНА.
НАСТОЯЩЕТО
решение подлежи на незабавно изпълнение, като следва да се издаде заповед за
защита, която ведно с препис от решението се връчи на страните и се изпрати до
РПУ на МВР - К..
При
неизпълнение на заповедта за защита следва да се приложат мерките по член 21,
ал. 2 от ЗЗСДН - задържане на нарушителя и незабавно уведомяване на органите на
прокуратурата.
ОСЪЖДА
Ю.М.М. с ЕГН ********** *** да заплати глоба в размер на 200.00 лева.
ОСЪЖДА
Ю.М.М. с ЕГН ********** *** да заплати на К.П.П., ЕГН ********** *** Направените
по делото разноски в размер на 350 лева.
ОСЪЖДА
Ю.М.М. с ЕГН ********** *** да заплати държавна такса В ПОЛЗА НА БЮДЖЕТА на съдебната власт по сметка на КРС в размер
на 30.00 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, в 7-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производство
по реда на член 4, ал.1 от ЗЗДН.
МОЛИТЕЛКАТА
твърди, че с ответника живели на семейни начала от около 3 години и имали
родено едно дете А.Ю.А., ЕГН **********. Преди ответникът носел имената Ю.Д.А.,
които променил. Проблемите между двамата
започнали много скоро след като заживели на семейни начала. Причината била, че
съжителствали с родителите на ответника, които редовно се намесвали в семейните
им отношения. Винаги вземали страната на сина си и ищцата била виновна по
традиция. При дребни свади Ю. ставал все по-агресивен и тя почти редовно била
малтретирана физически.
На
04.05.2014г. сутринта трябвало да нахрани дъщеря си и се заел с приготовлението
на храна за детето. В същото време майката на Ю. започнала да й дава
наставления какво трябва да прави и с какво трябва да храни детето. Развикала
се и Ю., който бил в съседната стая, влязъл при тях и започнал да я удря.
Съборил ищцата на земята. Тя станала и отишла в кухнята. Ю. я последвал и
продължил да я удря. През това време бащата на Ю. грабнал детето и влязъл в
другата стая. Когато ответникът спрял да я бие, ищцата се обадила на сестра си,
събрала си малко дрехи и напуснала апартамента без детето. Казала на ответника,
че си отива в К., а той й отвърнал да не се връща, защото била „боклук“ и от
нея нищо не ставало. Още същия ден отишла в центъра за спешна медицинска помощ,
на следващия ден я освидетелствал съдебен лекар и издал медицинско
удостоверение. Чувствала болки и в
ухото. На 08.05.2014 г. отишла при специалист УНГ, който установил “Централна
перфорация на тъпанчето”. Ответникът многократно й е посягал, но този път
прекалил. До последния момент търпяла заради детето, но вече се опасявала, че
нещата се задълбочават и двете с детето не могат да продължават да живеят по
този начин, защото детето се травмирало. На 04.05.2014г. детето присъствало на
побоя, вече започвало неистово да пиши и плаче, когато върху нея бил упражняван
физически тормоз, включително на 04.05.2014г. След инцидент ищцата дълго време
успокоявала детето. Напоследък забелязвала, че детето има нервни тикове с глава
почти след всеки инцидент. Понастоящем А. останала при баща си, за нея нямало
кой да се грижи през деня.
МОЛИ
съда да постанови решение, с което да наложи на Ю.М.М. мерките по чл. 5, ал.1,
т.1, т.3 и т.3 от ЗЗДН. Претендира за разноските по делото.
ОТВЕТНИКЪТ
– Ю.М.М. оспорва участието си в домашното насилие, предмет на настоящото
производство. Признава факта, че молителката е лице, с което са съжителствали
съвместно в продължение на три години и имат общо дете – А.. Твърди, че на
посочената в молбата дата излязъл от дома си около 08:30 часа, а молителката и
детето били в дома му. Там били и двамата му родители. М. имал уговорка с
приятели да отидат на традиционен събор на БМВ в с. К.. Срещнал се приятелите
си, за да се уговорят за часа на тръгване. Пили кафе до около 09:00 часа и се
уговорили да потеглят след 10:00 часа. когато си прибрал в дома си, узнал, че
между майка му и К. възникнал спор. Молителката била в хола, майка му я нямало.
Баща му бил пред блока с детето. Молителката поискала да ползва телефона му за
да се обади на сестра си. Ответникът дал телефона и слязъл пред блока, за да
разбере от баща си какво се е случило. След половин час пред блока с автомобил
пристигнал зетя на молителката – съпруг на сестра й. Молителката натоварила
личния си багаж в колата и заминали. Не обяснила къде и при кого отива. Детето
останало при него до издаване на заповед за незабавна защита. Твърди, че не е
осъществил домашно насилие спрямо молителката и не би могъл да осъществи
такова. Смятал, че въпреки спора, молителката ще се върне в дома му, защото
детето останало там. Твърди, че молбата е подадена с цел определяне временно
местоживеене на детето. Оспорва съдържанието на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира
за установено от фактическа страна следното:
По
делото, на основание чл. 146, ал.1, т.4 от ГПК е признат за безспорен факта, че
ответникът Ю.М.М. е носил имената Ю.Д.А., посочени в представеното
удостоверение за раждане на малолетното дете А.. Идентичността се установява и
от единния граждански номер на ответника. не се спори, че молителката и
ответникът са живели в общо жилище с неговите родители – св. А. А. и св. М.М..
На 04.05.2014г. сутринта между молителката и свидетелката А. М. възникнал спор
по повод начина на хранете на детето. По същото време ответникът бил с приятели
извън жилището си, за да се уговорят да посетят традиционен автомобилен събор в
с. К.. Заедно със свидетелите А. и М. пили кафе до кафеавтомат. Спорът прераснал
с сбиване между двете жени, по време на което св. А. хванала молителката за
шията и отблъснала П.. След това всяка
отишла в различна стая. Междувременно св. М. извел малолетната А. пред блока,
за да не става свидетел на скандала между жена му и снаха му. След като пил
кафе с приятели, Ю.М. се прибрал в дома си и по повод споровете между майка му
и молителката, съборил последната на земята удрял я, като й причинил
травматични увреждания в окосмената част на главата вляво и травматични
увреждания в дясната част на шията под долната челюст две ивицовидни
насинявания. П. получила там кръгловат оток с диаметър около 3 см. След като
прекратил нанасянето на удари, ответникът предоставил на молителката телефона
си, за да се обади на своите роднини, а той слязъл пред блока при баща си и
детето. П. ромолила сестра си – св. П. Д. да я приберат от дома на ответника. Св. Д. по своя инициатива се обадил на
ответника да попита да отива ли във В. за да прибере молителката. Ответникът му
отговорил да отива. Д. пристигнал с
личния си автомобил, срещнал М. пред блока и попитал какво се е случило. М.
отговорил, че с П. са се скарали и заявил, че й ударил два шамара. Св. А.
извикала Д. в апартамента, била афектирана, казала че К. така е вбесила сина й,
че дори я ударил. П. си взела багаж и заминала с Д., в колата той видял
уврежданията по шията. След като пристигнала при сестра си, молителката
разказала и не нея случилото се. Вечерта на същия ден заедно отишли до
полицейското управление за да подадат жалба. Тъй като молителката се оплаквала
от болки и шум в ушите, посетили центъра за спешна медицинска помощ около 18.10
часа. на следващия ден молителката била освидетелствана от съдебен лекар и било
създадено медицинско удостоверение за описаните по-горе травматични увреждания.
Тъй като се чувствала зле, на 08.05.2014г. посетила специалист УНГ и след
прегледа била поставена диагноза централна перфорация на тъпанчето. При
прегледа лекарят установил следното обективно състояние – централна травматична
перфорация на дясна тъпанчева мембрана на границата между долни квадранти и
наличие на засъхнала кръв. Без гноетечение. Седефена и цяла лява мембрана
тимпани. Проходими носни ходове. Лекостепенно проводно намелен слух.
Съгласно
Решение № 697 на Министерския съвет от 14 ноември 2013 г. за разместване на
почивни дни през 2014 г., дните от 01.05.2014г. до 06.05.2014г. са почивни във
връзка с празниците. Първият работен ден е бил 07.05.2014г.
Горната
фактическа обстановка се установява от доказателствата по делото. При
установяването й съдът кредитира писмените доказателства – декларация по чл. 9,
ал.3 от ЗЗДН подадена от молителката в личното й качество, фиш от центъра за
спешна медицинска помощ, медицинско свидетелство, амбулаторен лист. В тази
връзка съдът изцяло кредитира декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН относно
причинените увреждания на молителката, като кореспондираща пряко с установеното
от съдебния лекар и косвено – с показанията на св. Д., който сочи, че
ответникът пред него е признал да е нанесъл удари (два шамара) на молителката.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д.Д., П.П., Н. П. –Д. и М.М.,
които са обективни и съответни на писмените доказателства по делото, независимо
от родствените връзки между свидетелите и страните. Съдът кредитира изцяло и
показанията на свидетелите А. и М. като обективни и неповлияни от родствени
взаимоотношения. Съдът кредитира показанията на св. А. в частта относно
възникналия скандал и сбиване между двете жени и в частност - относно фактите,
че при сбиването е хванала П. за шията и я отблъснала. Съдът не кредитира
показанията на св. А., че конфликт на 04.05.2014г. свързан с физическо насилие
е имало само между нея и молителката. Показанията й в тази насока се
опровергават категорично от вида на установените травматични увреждания.
Сочените от нея действия: „Хванах я за шията и я отблъснах“, не предполагат
получаване на травми в горната окосмена част на главата и в близост до
челюстта, описани от съдебния лекар и потвърдени с показанията на свидетелите,
доведени от молителката. Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка в
частта относно поведението на ответника след като се е прибрал от срещата с
приятелите си – в тази част показанията й са непълни, нелогични не изясняват точните
действия на Ю. и противоречат на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН. С
показанията си А. не опровергава твърдението на св. Д. за среща между тях
двамата, нито дава пълни сведения за действията на сина си след като последния
се е прибрал от срещата с приятелите си. Съдът кредитира социалния доклад като
обективен и пълен.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Легално
определение за понятието „домашно насилие” е дадено в член 2 от ЗЗДН, съгласно
който домашно насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие,
извършено спрямо лица, които се намират които се намират или са били в семейна
или съпружеска връзка (частта от дефиницията, касаеща настоящия случай) или във
фактическо съпружеско съжителство. Ответникът с отговора на молбата признава
факта на родствената връзка, той не е спорен, установява се от показанията на
всички разпитани свидетели и кореспондира с факта, че молителката и ответника
имат родено общо дете. За да е
осъществен състава на домашно насилие,
следва да се установи налице ли е деяние, съответно на посочените в чл.
2 от ЗЗДН или не и дали лицето сочено като нарушител е негов автор. Съдът намира,
че доказано по несъмнен начин, че ответникът Ю.М. е автор на соченото в молбата
домашно насилие, съгласно посочения по-горе анализ на доказателствата.
От
показанията на разпитаните свидетели на ищцовата страна се установяват данни за
психическо насилие над молителката по време на съвместното и съжителство,
изразяващи се в ограничаване на свободата й чрез недопускане да посещава
собствените си роднини, чрез косвени
заплахи (макар адресирани не лично до нея) детето да бъде отведено в чужбина.
същите не са предмет на обсъждане в настоящото производство, но носят
информация за семейните отношения и за факта, че не се касае за изолиран случай
на домашно насилие, осъществено под формата на психически тормоз. Според съда
действията на ответника са доказани по реда на член 13 от ЗЗДН и спрямо
пострадалата следва да се предприемат мерки за защита. Такива действия по
отношение на детето са недоказани, от показанията на св. М., косвено подкрепени
от показанията на св. А. и св. Д. не се установява по несъмнен начин детето да
е било свидетел на домашното насилие, извършено над майка му. Т.е. ангажирани
са доказателства, оборващи доказателствената сила на декларацията по чл. 9 от ЗЗДН за насилие над детето.
Обобщавайки
изложеното от фактическа и правна страна, съдът приема, че са налице
предпоставките, при които законът предвижда мерки за закрила срещу домашно
насилие. За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на член 2 от закона изисква той да се изразява под формата на физическо,
психическо или сексуално насилие, като страна носеща доказателствената тежест в
процеса (ищцата по делото) е провела успешно пълно и главно доказване на
твърденията си, от което следва категоричен извод за осъществен спрямо нея на 04.05.2014г.,
акт на домашно насилие от страна на лицето, с което е била в съпружеско фактическо
съжителство. По изложените съображения съдът издава заповед за защита само по
отношение на първата молителка и оставя молбата без уважение по отношение на
детето.
Мерките
за защита срещу домашно насилие са посочени в член 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от
ЗЗДН. Съдът намира, че с оглед на степента на опасност на извършителя на
домашно насилие, същият следва да бъде задължен да не извършва домашно насилие,
да му бъде забранено срок от осемнадесет месеца да приближава ищците, жилището на
ищцата и местата за социални контакти. Съдът налага на ответника и глоба в
размер на 200 лева.
Следва
съдът да осъди ответника да заплати на ищцата направените по делото разноски в
размер на 350 лева.
На
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗСДН, Ю.М.М. следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 30.00 лева по сметка на ВСС.
Мотивиран
от изложеното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.