РЕШЕНИЕ
№ 1369
гр. Пловдив, 22.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330116583 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба на Д.Ю. Д., ЕГН **********, против „Вива кредит”
ООД, ЕИК *********, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл.
26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19 ЗПК.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за кредит от 23.09.2021 г.,
по силата на който му била предоставена сумата от 800 лева, при фиксиран лихвен процент
по заема 40.32% и годишен процент на разходите – 49.33%. Сочи, че съгласно чл. 1, ал. 3 от
договора, заемателят дължи и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
паричен заем в размер на 170.38 лева, която следвало да заплати разсрочено, като се раздели
на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски. Счита, уговорката в
чл. 1, ал. 3 от договора за нищожна, като неравноправна. Таксата била уговорена в договора,
едва след като била направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се
задължил да плати такса, за която не му било известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде
платена. Таксата била във фиксиран размер – 170.38 лева, като липсвала каквато и да било
еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя, поради което счита, че
клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, тъй като с нея се целяло
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена
конкретна услуга. Освен това излага, че тази такса представлява и скрит разход по договора
за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на
кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди
още, че клаузата, предвиждаща, че заемателят дължи такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем в размер на 170.38 лева в договора противоречи на
добрите търговски практики, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка /чл. 143, т. 5 ЗЗП/. Такава разпоредба била в пряко противоречие
с добрите нрави, поради което била нищожна.
1
С оглед изложеното се моли за прогласяване на нищожността на клаузата от
договора, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в размер
на 170.38 лева обективирана в чл. 1, ал. 3 от договор за кредит от 23.09.2021 г., поради
противоречието й с добрите нрави, заобикаляща изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на
чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за
кредит. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск.
Сочи, че между страните е сключен договор за заем от 23.09.2021 г., по силата на
който на ищеца била предоставена сумата от 800 лева, като преди сключване на договора, на
ищеца бил предоставен СЕФ. Сочи, че падежът на договора е 30.12.2021 г., като ищецът не
бил платил никакви суми по него.
Счита, предявения иск за неоснователен. Излага съображения, че услугата по
експресно разглеждане на документи е такава за допълнителна услуга, която клиентът
доброволно е избрал да се възползва от нея, като стойността на същата не следвало да се
прибавя към ГПР. Счита, че са неоснователни доводите на ищеца относно размера на
таксата за експресно разглеждане, като излага, че в ЗПК не били предвидени лимити за
цената на услуги с подобен характер. Твърди, че плащането на таксата е разсрочено с
погасителните вноски по кредита, което било в интерес на ищеца.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
В тежест на ищеца е да установи наличието на договор за потребителски кредит,
който не отговаря на твърдените законови изисквания, при което са налице пороци, водещи
до неговата недействителност; наличието на предпоставки за нищожност на клауза, касаеща
такса за експресно разглеждане на документи, поради противоречие с добрите нрави,
неравноправност и нарушение на материалния закон.
Ответната страна следва да докаже валидност на договора и оспорените му клаузи,
който е сключен съобразно изискванията на ЗПК и при спазване правата и интересите на
потребителя, като опровергае твърденията на ищеца и установи всички свои твърдения и
възражения в отговора.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема установителния иск
за основателен и доказан, по следните съображения:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан
договор за паричен заем от 23.09.2021 г., по силата, на който на ищеца е предоставена
сумата от 800 лева. /виж. Определение по чл. 140 ГПК № 1054/28.01.2022 г./.
Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетия
като писмено доказателство по делото Договора за паричен заем *****г. /л.5-8/. С
процесния Договор за кредит, на ищеца е предоставена сума в размер на 800 лева, при
фиксиран лихвен процент от 40.32 %, а ГПР е 49.33 %. Уговорена е също „такса за
експресно разглеждане на документи“ в размер на 170.38 лева. Ищецът се е задължил да
върне сумата в срок до 30.12.2021 г., като общият размер на всички плащания е записан, че
възлиза на 1 020.74 лева.
В чл. 1, ал. 3 от Договора е посочено, че за извършената от кредитора допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 170.38 лева.
2
Според ал. 4 на същата разпоредба, с подписване на настоящия договор, страните се
уговарят таксата по горната алинея да се заплати от заемателя разсрочено като се раздели на
равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски.
Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и „Вива Кредит“ ООД е
възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът
е усвоил заетата сума. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК /в сила към момента на сключване на договора/, когато не са
спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото
сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи.
Относно таксата за експресно разглеждане, съдът намира, че не е спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция
в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно,
за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11,
т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които
са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да
тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота,
въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив -
Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д.
№ 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение
№ 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./.
В чл. 1, ал. 3 от Договора е посочено, че за извършената от кредитора допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за
3
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, в размер на 170.38 лева.
Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение
към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната
сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения
падеж.
В настоящия случай, таксата за експресно разглеждане представлява действие по
усвояване на кредита във времево отношение.
Доколкото се касае за възнаграждение по усвояването на кредита, с нея реално се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се покриват
разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил
законовото ограничение. Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора,
защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително
възнаграждение. Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите от 49.33 %
не отговаря на действителния такъв.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този
смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.,
Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33
от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г.
на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.
С допълнителното плащане на „такса за експресно разглеждане“ се покриват разходи
във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР,
при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му
размер и съотношението между главницата, таксата и възнаградителната лихва. Ето защо е
налице неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл.
143 ЗЗП и води до неоснователно обогатяване за кредитора.
Съдът намира тази клауза за нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Според тази
разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Визираната клауза, предвиждаща такса за
експресно разглеждане от договора има за цел да заобиколи ограничението на чл. 10а ЗПК,
съгласно което кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Освен това, клаузата за дължимостта на таксата за експресно разглеждане на
документи, противоречи на добрите нрави; представлява 21.29 % от размера на
предоставената сума /(170.38/800)*100/; води до неоснователно обогатяване за кредитора,
като предвижда допълнително възнаграждение за същия, което обаче е недължимо на
основание чл. 19, ал. 5 ЗПК; следва да бъде включена в ГПР, като при това положение -
заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК; чрез нея се стига до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП.
Клаузата, предвиждаща плащане на такса за експресно разглеждане на документи е
установена и в противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която
кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с
4
усвояване и управление на кредита.
Доколкото противоречията между клаузата за експресно разглеждане на заявката за
паричен заем и добрите нрави е налице още при сключването на договора, съобразно
разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил
правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на заема в размер на 170.38 лева,
уговорен в договора.
Ето защо иска за прогласяване на недействителността на тази клауза следва да се
уважи, като основателен и доказан.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 50 лева,
която сума следва да му се възстанови от ответника, като законна последица от решението.
Ищецът, освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той
не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие на ищеца (л. 9) е посочено, че той се
представлява безплатно от адв. С.Н., поради затрудненото си материално положение, което
по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването му на безплатна
адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността
съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска,
следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г.,
действала към момента на сключване на договора, предвиждащи минимален размер на
адвокатското възнаграждение от 300 лева. Посочената сума следва да се присъди в полза на
процесуалния представител, а не на ищеца, с оглед на обстоятелството, че последният не е
реализирал този разход.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. ЮР. Д., ЕГН **********
от гр. ****** и „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор
за паричен заем Standart 14 № 5734962 от 23.09.2021 г., предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 170.38 лева,
е нищожна, поради противоречие с добрите нрави и неравноправност.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Д. ЮР. Д., ЕГН
********** от гр. *****, сумата от 50 лева (петдесет лева) - деловодни разноски за
производството по настоящото гражданско дело № 16583/2021 г. по описа на ПРС, ХVІІІ
гр.с..
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********,, да заплати на адв. С.К. Н., АК-
Пловдив, със служебен адрес – гр. ******, сумата от 300 лева (триста лева) – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Д. ЮР. Д. за производството по
настоящото гражданско дело № 16583/2021 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с..
5
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6