Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 06.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесет
и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 13627 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с предявен по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „М.д.“ ЕООД обосновава правния си интерес от
предявения иск с твърдения, че за претендираното вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
постъпило възражение от длъжника. Твърди, че по силата на договор за цесия от
11.07.2019 г. ищцовото дружество е придобило процесното вземане в размер на
19.00 лева, представляващо платена на 16.04.2015 г. без основание сума за
възстановяване на ел. захранване на обект с абонатен № **********, клиентски №
**********, с титуляр „Л.П.“ ООД, начислена по фактура ТП №
**********/16.04.2015 г. Посочва, че цедентът е
уведомил „Е.П.“ АД за извършената цесия с нарочно уведомление с вх. №
5166533/11.07.2019 г.
В исковата молба са развити подробни съображения за
недължимост на процесната сума. Ищецът посочва, че ответното дружество не
отчита никакви разходи при прекъсване и възобновяване на захранването, тъй като
услугата се извършва от друго търговско дружество – „ЕРП С.“ АД. Навежда доводи
за нищожност на клаузата на чл. 37, ал. 1, изр. 2 от Общите условия за продажба
на ел. енергия на „Е.П.“ АД, която предвижда начисляването на такса за
възстановяване на захранването. Счита, че същата противоречи на чл. 122-124 от
Закона за енергетиката, като се позовава на практиката на ВКС. Поддържа, че
чрез посочената такса се ограничават правата на потребителя, произтичащи от
закон, поради което и клаузата е неравноправна. Посочва, че потребителят е
поставен в неравноправно положение, като се позволява на доставчика да изисква
предварително заплащане на суми и едностранно определяне на техния размер за
възстановяване на снабдяването.
Отправя искане до съда за приемане за установено,
че „Е.П.“ АД дължи на „М.д.“ ЕООД сумата от 19 лева, представляваща платена без
основание сума за възстановяване на ел. захранване на обект с абонатен №
**********, клиентски № **********, с титуляр „Л.П.“ ООД, начислена по фактура
ТП № **********/16.04.2015 г., като вземането е прехвърлено на ищеца по силата
на договор за цесия от 11.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението – 12.07.2019 г., до окончателното изплащане
на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр. дело № 10982/2019 г. по описа на ВРС.
Претендира присъждане на извършените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, в който оспорва предявения иск. Поддържа, че прекъсването на
захранването на абоната е следствие от виновно неизпълнение на договорните му
задължения. Посочва, че захранването на ищеца е преустановено на 25.03.2015 г.
поради незаплащане на изискуеми задължения за потребена ел. енергия, като
снабдяването е възстановено на 16.04.2015 г.
Излага, че е налице правно основание за начисляване
на такса за възстановяване на продажбата на електрическа енергия. Позовава се
на чл. 34 от Общите условия, съгласно който „Е.П.“ АД има право да поиска от „ЕРП
С.“ АД да прекъсне или ограничи преноса на електрическа енергия, в случай че
небитов клиент просрочи с 3 дни изпълнението си за плащане на дължимите суми,
като в процесния случай е налице такова просрочие. Посочва, че съгласно чл. 37,
ал. 1 ответното дружество изисква от „ЕРП С.“ АД възстановяване преноса на
електрическа енергия след отпадане на основанията за прекъсването, като
възстановяването се извършва след заплащане на цена, в която са включени всички
направени разходи за прекъсване и възстановяване на захранването. Счита, че
процесната такса представлява заплащане на вид мрежова услуга по смисъла на т.
6, § 1 от ДР на Правилата за търговия с електрическа енергия и на основание чл.
28, ал. 1 ПТЕЕ се дължи на крайния снабдител - „Е.П.П.“
АД, независимо че разходите по прекъсване и възстановяване на преноса на ел.
енергия се понасят от „ЕРП С.“ АД.
Оспорва да е налице противоречие на чл. 37, ал. 1
от Общите условия със Закона за енергетиката. Заявява, че ответникът е изпълнил
задължението, вменено му е чл. 124 ЗЕ, като е възстановил електроснабдяването в
имота. Посочва, че ЗЕ не отрича възможността за възстановяване на вредите,
понесени от електроразпределителното дружество при неизпълнение на задълженията
на абоната по договора. Поддържа, че плащането на таксата е определящо не за
възобновяване на снабдяването, а за възобновяване на продажбата на енергия,
като снабдяването на обекта с ел. енергия се изразява в принципната възможност
в същия да бъде ползвана такава. Пояснява, че посочената такса е част от
ценоразпис, който е публично обявен и всеки абонат е запознат със съдържанието
му.
Развива доводи за липса на противоречие на чл. 37,
ал. 1 от Общите условия със Закона за защита на потребителите. Намира за
бланкетни и необосновани аргументите на ищеца в тази насока. Счита, че
посочената клауза не съдържа уговорка във вреда на потребителя, а предвижда
ангажиране на гражданската му отговорност за виновно неизпълнение на
договорните му задължения, същата не ограничава правата на потребителя,
произтичащи от ЗЕ, а само допълва разпоредбите на закона. Оспорва да е налице
противоречие с чл. 143, т. 18 ЗЗП, тъй като ценоразписът, в който е посочена
таксата, е публично известен и абонатът е бил предварително уведомен за размера
ѝ. Поддържа, че клиентът е имал възможност да влияе върху съдържанието на
общите условия, но не се е възползвал от нея, като в предвидения в общите условия
срок от влизането им в сила не е подал заявление, с което да предложи специални
условия. Посочва, че клаузата, предвиждаща начисляване на процесната такса, има
неустоечен характер и има за цел не само поправяне на вредите, но стимулиране
на абоната да не допуска виновно неизпълнение на задълженията си по договора.
Намира за неотносимо цитираното от ищеца решение на ВКС, като посочва, че то
касае общите условия на различен доставчик.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му
бъдат присъдени разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 10982 по описа за 2019
г. на ВРС, 21 състав, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумaтa, предмет на
настоящото производство, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило
възражение от длъжника.
С доклада по делото съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните следните обстоятелства: 1) наличието на валидно договорно правоотношение между „Л.П.“
ООД и ответното дружество по повод доставка на електроенергия за подробно
описания по-горе обект при публично известни Общи условия; 2) че на 16.04.2015
г. „Л.П.“ ООД е заплатило на ответника процесната сума, представляваща такса за
възстановяване на ел. захранването.
От представения с исковата молба договор за
прехвърляне на вземане от 11.07.2019 г. /л. 11/ се установява, че „Л.П.“ ООД е цедирало
на „М.д.“ ЕООД вземането си от „Е.П.“ АД за сумата от 19 лева, представляваща
платена без основание сума за възстановяване на ел. захранване на обект с
абонатен № **********, клиентски № **********, с титуляр „Л.П.“ ООД, начислена
по фактура ТП № **********/16.04.2015 г.
Видно от приложените на л. 12-15 от делото писмени
доказателства, с уведомление от 11.07.2019 г. цедентът, чрез своя пълномощник
адв. Красимир Тодоров, е уведомил ответното дружество за извършеното
прехвърляне. Същото е изпратено чрез електронна поща и получено от служител на
„Е.П.П.“.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Както по-горе бе изложено, в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата, предмет на
настоящото производство, срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника.
В изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок
е предявил установителен иск за вземането. Поради изложеното съдът намира, че
се породил правен интерес от провеждане на настоящото производство и същото е
допустимо.
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва в условията на пълно и
главно доказване да установи, че са се осъществили следните материалноправни
предпоставки: 1) валидно възникнало облигационно отношение между „Л.П.“ ООД и ответното дружество; 2) заплащането
на процесната сума в полза на „Е.П.“ АД; 3) сключването на договор за цесия, по
силата на който „Л.П.“ ООД е прехвърлило на ищеца процесното
вземане; 4) съобщаването на цесията на ответника. В тежест на ответника е да
докаже, че плащането е извършено на валидно правно основание.
Наличието на първите две от посочените материалноправни предпоставки е
безспорно между страните, а от коментираните по-горе писмени доказателства се
установява и осъществяването на следващите две. В случая спорът между страните
е съсредоточен върху наличието на правно основание за начисляването на
процесната сума.
Ответникът се позовава се на чл. 34 и чл. 37 от Общите условия на
дружеството, одобрени с Решение № ОУ-06/21.07.2014 г. Съгласно чл. 34, ал. 1 „Е.П.“
АД има право да поиска от „ЕРП С.“ АД да прекъсне или ограничи снабдяването с
ел. енергия, в случай че битов потребител допусне забава в плащанията на
дължими суми. След отпадане на основанията за прекъсването в съответствие с чл.
37, ал. 1 „Е.П.“ АД изисква от „ЕРП С.“ АД възстановяване на снабдяването с
електрическа енергия. В случай че прекъсването е по вина на потребителя, ОУДПЕЕ
предвиждат, че снабдяването се възстановява, след като последният заплати на „Е.П.“
АД и „ЕРП С.“ АД всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на
снабдяването /чл. 37, ал. 1, изр. второ/.
На първо място, съдът намира, че дължимостта на посочената такса е обусловена
от виновно неизпълнение на договорните задължения на потребителя, както и от
извършването на разходи от страна на доставчика на електроенергия за
прекъсване, респ. възстановяване на захранването. Същевременно, по делото
липсват каквито и да било доказателства за действителното предоставяне на
претендираната мрежова услуга, респ. за извършването на разходи от страна на
ответното дружество.
На следващо място, облигационните отношения между потребителите и
доставчика на ел. енергия попадат в предметния обхват на Закона защита на
потребителите, поради което и абонатите се ползват със специалната закрила по
този закон. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договор,
сключен с потребител, са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Съгласно
легалната дефиниция, дадена в чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза е всяка
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя.
В посочената разпоредба
неизчерпателно са изброени отделни проявни форми на неравноправност на клаузите
в потребителския договор, като т. 2 визира клаузи, които изключват или
ограничават правата на потребителя, произтичащи от закон. В Глава Девета, Раздел
XI
от Закона за енергетиката са уредени правилата за прекъсване
снабдяването с ел. енергия. Съгласно чл. 123, ал. 1 доставчиците от последна
инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители, производителите и
търговците на електрическа енергия имат право да преустановят временно
снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на
задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при
неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми
във връзка със снабдяването с електрическа енергия. В тези случаи законът
обвързва задължението на енергийното предприятие за възстановяването на
снабдяването единствено с отстраняване на причините, довели до
преустановяването му /арг. от чл. 124 ЗЕ/. Т.е.
законът не поставя други условия като заплащането на такса и др. под. за
възстановяване на захранването. В този смисъл цитираната по-горе клауза на чл. 37,
ал. 1 от ОУДПЕЕ ограничава правата на потребителя, произтичащи от ЗЕ и се явява
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 ЗЗП.
Наред с изложеното, дори да се извършват някакви разходи за доставчика
във връзка с възстановяване на снабдяването, неплащането на същите не може да
бъде условие за отказ да се възстанови снабдяването на клиента с ел.енергия.
Както по-горе бе изложено, за да възникне в полза на енергийното предприятие
вземане по повод възстановяване на електроподаването, следва да се установят
действително извършени разходи вследствие виновното неизпълнение на договорни задължения
от страна на абоната. Като позволява на предприятието да изисква предварително заплащане на суми за
възстановяване на снабдяването, а и да определя едностранно техния размер,
клаузата на чл. 37, ал. 1 предоставя възможност на доставчика едностранно да
определя обезщетение за претърпени вреди поради включване и изключване на
снабдяването. Ето защо тя е неравноправна и по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП. В този смисъл – цитираното от ищеца Решение № 125/07.08.2015 г. по т.д. № 990/2015 г. на ВКС, I т.о. Макар
същото да е постановено по повод общите условия на друго енергийно предприятие,
в него е обсъждана клауза с аналогично съдържание на процесната.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП посочената
клауза е нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните по облигационното
отношение. В този смисъл и извършеното от цедента плащане се явява лишено от
правно основание, като заплатената сума подлежи на връщане на основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД.
Поради така изложените съображения предявеният иск следва да бъде
уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид отправеното от
страна на ищеца искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лева – държавна
такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение.
Наред с изложеното на ищеца следва да бъдат
присъдени и разноски за исковото производство за заплатена държавна такса в
размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ответникът „Е.п.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** Т., ДЪЛЖИ
на ищеца „М.д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, СУМАТА ОТ 19
/деветнадесет/ лева, представляваща платена без
основание сума за възстановяване на ел. захранване на обект с абонатен №
**********, клиентски № **********, с титуляр „Л.П.“ ООД, начислена по фактура
ТП № **********/16.04.2015 г., като вземането е прехвърлено на ищеца по силата
на договор за цесия от 11.07.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
12.07.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 10982/2019 г. по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Е.п.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** Т., ДА ЗАПЛАТИ на „М.д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***,
СУМАТА
ОТ 325 /триста двадесет и пет/ лева, представляваща
сторени в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.п.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** Т., ДА ЗАПЛАТИ на „М.д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***,
СУМАТА
ОТ 325 /триста двадесет и пет/ лева, представляваща
сторени в исковото производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: