Решение по дело №916/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, предявена от Л. Д. Т. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат П., против Решение № 269 от 20.02.2024г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 7051 по описа на същия съд за 2023г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-6207-000726/09.08.2023г. на Началник на група в ОДМВР Пловдив, РУ Труд, с което на Л. Д. Т. с [ЕГН], е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв. за извършено нарушение по чл. 20, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175, ал. 1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.„в“ от ЗДвП.

Касационният жалбоподател посочва, че решението на районния съд е неправилно. Твърди, че същият не е изяснил всички обстоятелства, имащи значение за делото и е постановил решението си при непълнота на доказателствата. Претендира се отмяната на съдебното решение, респективно отмяната на НП или връщане на делото на друг съдебен състав. Иска се присъждане на разноските по делото.

Ответникът по касационната жалба не се явява, не се представлява.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се потвърди първоинстанционното решение.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Контролът за правилност на съдебния акт, дължим от настоящата съдебна инстанция, е ограничен от въведените с жалбата основания с изключение на съответствието му с материалния закон и съществените процесуални изисквания, свързани със съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба, за които се следи служебно. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което не събира и не преценява доказателства, а проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.

Касационният съд намира, че АУАН и НП съдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържание - чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП съдържат описание на нарушенията и датата на извършването им, установен е нарушителят, по съответния за това ред, посочен е издателят на акта, а обстоятелствата при извършването им са конкретизирани в пълнота. В тази връзка са напълно необосновани касационните оплаквания, че неправилно е прието от АНО, че жалбоподателят е извършил административно нарушение, като е напуснал местопроизшествие, след причинено ПТП. В случая от събраните в хода на съдебното производство пред РС писмени и гласни доказателства става ясно, че на 01.07.2023г. в 11.45ч., в [населено място], на [улица], Л. Д. Т., като водач на товарен автомобил „Скания“ Р 450, рег. № [рег. номер], с прикачено полуремарке с рег. № [рег. номер], в района на склад за строителни материали, извършва маневра с цел товаро-разтоварна дейност и причинява материални щети по улук на намиращ се пред него навес, собственост на А. М., след което напуска местопроизшествието. Тези обстоятелства не се опровергават от събраните по делото доказателства. Изложените в жалбата твърдения за проведени разговори между собственика на товарния автомобил и собственика на увредения навес, по повод на причиненото от жалбоподателя ПТП, по никакъв начин не обосновават извод, че не е извършено нарушението по чл.123, ал.1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Напротив, установено е, включително и от показанията на водача на товарния автомобил, че не е имало съгласие по отношение на обстоятелства по извършване на ПТП и въпреки това Т. е напуснал местопроизшествието.

За причиняването на самото ПТП също не се оспорва, че е извършено от Л. Д. Т.. Ето защо не се приема за основателно и възражението в жалбата за необоснованост на описанието на нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. В АУАН и НП са описани основните съществени обстоятелства, свързани с нарушението, като се съдържат всички данни индивидуализиращи нарушителя и извършеното от него. Нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, така че да може административнонаказаното лице да разбере какво е нарушението. В този смисъл правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, още повече, че от гласните доказателства се потвърждава, че жалбоподателят е признал, че е извършил ПТП и е напуснал мястото му на извършване.

Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд в тази насока, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота, както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно и еднозначно установените факти, са направени обосновани изводи относно приложението на материалната и административнонаказателната разпоредби.

При това положение районният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 269 от 20.02.2024г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 7051 по описа на същия съд за 2023г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.