№ 384
гр. Варна, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20213001000572 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Подадена e въззивна жалба от И. Р. И., чрез адв. Н. Д. против решение №
260038 от 02.07.2021 г., постановено по т. д. № 23/2020 г. по описа на Шуменския
окръжен съд, с което са отхвърлени исковете предявени от жалбоподателя за осъждане
на Застрахователна компания „Уника“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за следните суми:
-70 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди причинени,
вследствие получените от него травматични увреждания, в резултат на ПТП, станало
на 05.04.2019 г., причинено от Г. П. Г., който е нарушил правилата за движение при
управление на тежкотоварен автомобил марка „ДАФ“, модел „CF85“ с рег. № А 0516
МТ с прикачено към него полуремарке „Вилтон“ с рег. № А 0774 ЕМ, на основание
застрахователна полица № BG/05/118001679606 за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за горепосоченото МПС, ведно със законната лихва върху
сумата, съгласно чл. 429 от КЗ от датата на деликта 05.04.2019 г. до окончателното й
изплащане и законната лихва от изтичане на петнадесетдневния срок по чл. 497, ал. 1,
т. 1 от КЗ на 31.10.2019 г. до окончателното изплащане;
-599.10 лв., от която сума главница - 549.49 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди причинени, вследствие получените от него травматични
1
увреждания, в резултат на ПТП, станало на 05.04.2019 г., причинено от Г. П. Г., който е
нарушил правилата за движение при управление на тежкотоварен автомобил марка
„ДАФ“, модел „CF85“ с рег. № А 0516 МТ с прикачено към него полуремарке
„Вилтон“ с рег. № А 0774 ЕМ, на основание застрахователна полица №
BG/05/118001679606 за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за
горепосоченото МПС и 49.61 лв., представляваща мораторна лихва върху
претендираното обезщетение за имуществени вреди за периода от датата на
извършеното плащане - 09.04.2019 г. до датата на подаване на исковата молба в съда -
22.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 22.02.2020 г. до окончателното й изплащане.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, като
постановено при нарушение на материалния закон, същестевно нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че съдът е разгледал
едностранно част от събраните по делото доказателства по делото и неправилно е
ценил доводите на страните. Излагат се твърдения, че причина за настъпването на
процесното ПТП са действията на водача на товарния автомобил-влекач „ДАФ“ и че
същият е можел да предотврати настъпването му, в случай, че не е предприемал
изпреварване на велосипедиста и се е движил с по-ниска скорост от 26,3 км/ч, при
която би могъл да спре без сблъсък с велосипедиста. Навеждат се доводи, че водачът е
имал видимост и е можел да осигури необходимото странично разстояние в процес на
предприетото изпреварване. В жалбата са развити подробни съображения с оглед
наличието на всички елементи на фактическия състав субсумиран в нормата на чл. 45
от ЗЗД, както и тези на прекия иск срещу застрахователя по чл. 432 от КЗ. Въззивникът
не намира пряка причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия,
употребения от него алкохол и настъпилия вредоносен резултат. Сочи, че от
допуснатата КСМАТЕ се установява, че причините за ПТП са единствено субективните
действия на водача на товарния автомобил и несъобразената му скорост на движение.
В тази насока за недоказано намира твърдението за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат. Развива подробни доводи за пълно и главно доказване на
предявените пред окръжния съд искове за неимуществени и имуществени вреди. Моли
за отмяна на решението.
Не прави доказателствено искане.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
Застрахователна компания „Уника“ АД.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
В о. с. з. въззивникът, редовно призован на 08.07.2022 г. чрез адв.Н. Д., не се
2
явява и не се представлява. С молба вх. № 6563/26.10.2022 г. от процесуалният му
представител адв. Н. Д., моли да се даде ход на делото при липса на процесуални
пречки. Поддържа депозираната въззивна жалба и изразява становище по съществото
на спора. Моли да се присъди адвокатско възнаграждение, съгласно представения
списък, както и оспорва претендираното юрисконсултско възнаграждение, като
прекомерно при условията на евентуалност.
В същото о. с. з. застрахователното дружество, редовно призовано на 12.07.22
г. чрез В. К. - технически сътрудник на адв. Г. П., не се явява представител.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският
апелативен съд приема следната фактическа установеност:
Първоинстанционния съд е отхвърлил предявените искове по чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като неоснователни и недоказани, без да е преценил
елементите на фактическия състав на деликта, като неправилно е приел, че не са били
налице предпоставките на чл. 124, ал. 5 от ГПК, при наличието на които гражданският
съд да установи обстоятелствата от значение за конкретното гражданско
правоотношение. Действително съобразно приложеното по делото ДП № 107/2019 г.
по описа на РУ В. Преслав, преди постановяване на обжалваното съдебно решение от
02.07.2021 г., по образуваното досъдебно производство с Постановление №
8221/25.05.2021 г. на гл. разследващ полицай А. В. е било обявено за общодържавно
издирване лицето Г. П. Г., тъй като същият не е открит за привличането му в
качеството на обвиняем. Още повече, на 02.06.2021 г. е изготвено мнение за спиране на
наказателното производство на осн. чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, т. 2 от НПК. Преди
постановяване на обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е спрял
производството по делото с определение № 260041 / 8.10 202г., който акт е отменен от
настоящата съдебна инстанция с определение № 260200 / 16.12.2020г.тъй като ОС –
Шумен не е преценил, че към момента на спиране на производството има единствено
твърдения за осъществено престъпление от третото лице Г. П. Г.. От материалите по
делото, приложени към процесния момент е нямало привлечено лице в качеството му
на обвиняем. Производството по настоящото въззивно дело е спряно от АпС – Варна с
определение № 458 / 18.11.2021г. след направена служебна справка, от която е видно,
че ДП № 107 / 2019г. е приключило и че във вр.с извършеното деяние от Г. П. Г. ,
касаещо процесното ПТП е образувано АНД № 286/21г.по описа на РС – Велики
Преслав.
Предвид предходното, в настоящото въззивно производство следва да бъдат
разгледани спорните по делото въпроси касаещи размерът на претърпените
имуществени вреди, предпоставките за възникване отговорността на застрахователя,
наличието на хипотезата на чл. 300 от ГПК, правилното приложение на принципа за
3
справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД, дължимите лихви, както и размера, съответно
наличието или липсата на съпричиняване от страна на пострадалия. В този предметен
обхват следва да се произнесе въззивния съд и съобразно правилото на чл. 269, изр. 2
от ГПК.
Установява се от приетите по настоящото дело писмени доказателства –
Решение № 33 от 27.04.2022 г., по АНХД № 286/2021 г. по описа на Районен съд –
Велики Преслав, че Г. П. Г. е признат за виновен за това, че на 05.04.2019 г. при
управление на т. а. „ДАФ ЦФ“, с рег. № А 0516 МТ с прикачено към него полуремарке
марка „Вилтон ФТ ЦФ“ с рег. № А 0774 ЕМ, собственост на „Севан“ ООД, гр. Бургас,
е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2 и чл. 42, ал. 2,
т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на И. Р. И. от с.
Златар, общ. Велики Преслав, изразяваща се в трайно затруднение на движението на
снагата, вследствие на фрактура на четири леви ребрени дъги по задна мишнична
линия и средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на
левия горен крайник, вследствие на фрактура на лявата ключица в средна трета, без
дислокация – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, деецът е освободен от наказателна
отговорност като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000
лв. Решението е влязло в законна сила на 13.05.2022 г.
Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК е изключена преценката на
доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязлата в сила
присъда, елементите от фактическия състав на престъплението, за което е наложено
наказание на виновния водач. Следователно влязлото в сила в хода на настоящото
производство решение, се зачита при разглеждането на спора относно гражданските
последици от престъпното деяние – установени са противоправността, причиняването
на вредата и вината на водача като елементи от престъпния фактически състав. Със
същото съдът е приел, че е налице и причинно-следствена връзка между травматичните
увреждания, получени при ПТП и настъпилите увреждания. В конкретния случай
вредата е елемент от състава на деянието, има сила на присъдено нещо и съответно
гражданския съд е длъжен да се съобрази с нея.
По делото е безспорно установено между страните, че към датата на
процесното ПТП - 05.04.2019 г., по отношение на т. а. с прикачено полуремарке,
управляван от Г. П. Г. е налице валидно сключен договор за застраховка по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗК „Уника“ АД.
Съобразно разпоредбата на чл. 477, ал. 2 от КЗ при задължителна застраховка
„ГО“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят, държателят на
МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което извършва фактически действия по управление или ползване на МПС на законно
4
основание. Респективно в настоящия случай са налице основания за ангажиране от
страна на пострадалия, на отговорността на застрахователя.
В първоинстанционното производство е назначена КСМАТЕ, заключениeтo по
която съдът кредитира като обективно, компетентно даденo и съответстващо на
останалия събран доказателствен материал.
От експертизата и от допълнителните разяснения на вещите лица в съдебно
заседание се установява, че ударът се е осъществил в дясната лента на ул. „Ал.
Стамболийски“, с. Златар по посока към гр. В. Преслав, в крайна дясна част на пътното
платно и на разстояние от 0.3 м от десния бордюр. Прието е, че движението в района е
двупосочно с две ленти, разделени с надлъжна маркировка тип М1 – „Единична
непрекъсната линия“ (забранено застъпването и пресичането й) с бял цвят, силно
изтрита и слабо видима. Широчината на пътното платно е 7.76 м. Установено е, че
видимостта на водача на МПС в посока към велосипедиста е била ограничена от
геометричните характеристики на десен завой – до 10 метра. Изложено е, че в момента
на инцидента, водачът на т.а. с прикачено полуремарке - Г. П. Г. е предприел
едновременно изпреварване на велосипеда и разминаване със срещуположно движещ
се т. а. „Мерцедес“. Сочи се, че процесното ПТП е предизвикано от удар на крайната
дясна задна част на полуремаркето (трапецовидна планка) с лявата задна част на гърба
на велосипедиста, при движение на превозните средства в една посока, вследствие на
което велосипедът е отхвърлен напред – вдясно, като след удар на предната му гума в
бордюра, И. Р. И. пада върху настилката на лявата си страна и получава средна телесна
повреда. Скоростта на велосипедиста е изчислена на около 5 км/ч., а тази на т. а. в
момента на ПТП на 34 км/ч. Прието е, че техничекси съобразената скорост, при която
водачът на т. а. „ДАФ“ би могъл да забележи и спре без да удари велосипедиста (да
предотврати ПТП) при посочената видимост е изчислена на 26.3 км/ч. Предвид
заключението, произшествието е било предотвратимо от водача на товарния автомобил
в случай, че не е предприемал изпреварване на велосипеда и се е движел със скорост
по-ниска от 26.3 км./ч. Твърди се, че водачът на т. а. е имал възможност непрекъснато
да наблюдава пътя вдясно от автомобила през десните странични външни огледала и да
осигури необходимото странично разстояние в процеса на предприетото изпреварване.
Съобразно съдебно-медицинската част от експертизата, вследствие на ПТП И.
Р. И. е претърпял следните увреждания: контузия на гръдния кош, представляваща
фрактура на четири леви ребрени дъги по задната мишнична линия и контузия на
крайниците, изразяваща се във фрактура на лявата ключица в средна трета без
дислокация. Заключението сочи, че всички травматични увреждания са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП. Според вещото лице, пострадалият е бил
хоспитализиран 4 денонощия и е приложено консервативно лечение. Не се е наложила
имобилизация на лявата ключица поради липса на разместване и не са развити
5
белодробни усложнения. Експертизата сочи, че предвид липсата на медицинска
документация, срокът за възстановяване за фрактурата на ключицата е до 45-60 дни, а
за фрактурата на ребрата, без плевропулмонални усложнения до 2 - 2 месеца и
половина. Приема се, че най-изразени болки и страдания са изпитвани от пострадалия
през първия месец след ПТП, а в последствие същите е трябвало постепенно да
намаляват и да отзвучат. Неудобствата са били свързани с ограничените и болезнени
движения в областта на левия раменен пояс и лявата гръдна половина. Към момента на
изготвяне на експертизата, лицето е напълно здраво. Налице е непостоянна
болезненост в лявата гръдна половина, засилваща се при физически усилия с учестено
дишане и при промяна на времето, а също така и по предната страна на лявото рамо
извън зоната на фрактурата на ключица. Според допълнителните разяснения към
експертизата, не е налице трайна загуба на работоспособност, а непостоянната
болезненост е свързана с често срещано срастване на белия дроб и плеврите в зоната
на счупването.
Установено е, че двете приложени по делото фактури са за разходи свързани с
болничното лечение на пострадалия.
Експертизата сочи, че велосипедистът е бил с концентрация на алкохол в
кръвта – 0.93 промила, което според вещото лице се намира в границите на леката
степен на алкохолно опиване. Приема се, че характерно за тази степен на алкохолно
опиване е проява на емоционална неустойчивост, лесна умаляемост, отслабване на
концентрацията и вниманието, съобразителността, забавени реакции, като са възможни
умерено изразени координационни нарушения, вегетативни смущения и др. Изрично е
посочено, че реактивността на човек към алкохола е индивидуална и няма абсолютна
корелация между степента на алкохолемията и нейните клинични прояви.
В допълнителните разяснения на вещото лице д-р В. е посочено, че съобразно
протокола за медицинско изследване по направената медицинска експертиза на
пострадалия около час след процесното ПТП, съзнанието му е ясно, запазен е
словесния контакт, концентрира вниманието си, ориентиран е за време,място и
собствена личност, поддържа равновесие (не залита).
По делото са събрани гласни доказателства от С. И. С. - съсед на пострадалия
И. Р. И.. Свидтелят твърди, че последният се е лекувал в Шумен, а впоследствие и в
Белгия. Сочи, че болничното лечение в Шумен е продължило 4-5 дни, домашното
лечение - около месец, а след това И. е заминал за Белгия и свидетелят не е запознат с
проведеното лечение извън страната. Твърди се, че пострадалият не е можел сам да се
грижи за себе си и за период от две седмици С. му е помагал. Вследствие на инцидента
И. продължавал да изпитва затруднение в движението на ръката си (не можел да я
изправя до горе). Свидетелят твърди, че не е запознат пострадалият да ходи на
възстановителни процедури. Сочи, че лицето е преустановило работата си като касапин
6
в Белгия и към момента не работи нищо, тъй като все още не бил възстановен за
работа.
Приетите по делото писмени доказателства свидетелстват, че на 13.11.2019 г.
застрахователното дружество е получило писмена застрахователна претенция от
пострадалия, като към нея са били приложени: 1. Проект на искова молба; 2.
Пълномощно; 3. Констативен протокол; 4. Епикриза на И. Р. И. от МБАЛ „Шумен“ АД
и 2 броя фактури.
С писмо изх. № 41040419/19.11.2019 г., Застрахователна компания „Уника“ АД
е изискало да му бъдат представени допълнителни документи, а именно: 1. Крайният
влязъл в сила акт по образуваното ДП; 2. Автотехническа експертиза; 3. Документ
доказващ за какво са направени разходите за медицински услуги; 4. Удостоверение от
банка за банковата сметка на И. Р. И..
Впоследствие с писмо изх. № 5870420/11.02.2020 г., застрахователят е отказал
да изплати обезщетението по заведената претенция поради непредставянето на
изисканите документи, на основание чл. 106, ал. 3 и чл. 108, ал. 3 от КЗ.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда
достига до следните правни изводи:
В първоинстанционното производство е предявен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД. За да възникне отговорността на
застрахователя, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1)
наличие на деликт при съответното авторство, 2) противоправност, 3) вина, 4) наличие
на валидно застрахователно правоотношение между причинителя Г. П. Г. и
Застрахователна компания „Уника“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“, 5)
настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.
Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК е изключена преценката на
доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязлата в сила
присъда, елементите от фактическия състав на престъплението, за което е наложено
наказание на виновния водач. Следователно влязлото в сила в хода на настоящото
производство – Решение № 334 от 26.10.2022 г., по АНХД № 286/2021 г. по описа на
Районен съд – Велики Преслав, се зачита при разглеждането на спора относно
гражданските последици от престъпното деяние – установени са противоправността,
причиняването на вредата и вината на водача като елементи от престъпния фактически
състав.
По повод на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
настоящият съдебен състав съобрази следното:
Понятието „справедливост“, съгласно даденото с ППВС № 4/64 г.,
7
задължително за съдилищата разяснение, не е абстрактно понятие, поради което не
предпоставя хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на неимуществени вреди,
причинени от деликт обезщетение, а всякога свързано с преценката на определени,
конкретно съществуващи обстоятелства, както и с общественото разбиране за същото,
на даден етап на развитие на самото общество. Следователно, за да удовлетвори така
въведения с чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост, обезщетението за възмездяване
претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерно с техния действителен
размер, който е обусловен, както от тежестта, характера, продължителността и
интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на
пострадалия, така и от икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането и установената относима съдебна практика /Решение № 25 от 17.03.2010
г., постановено по т. д. № 211/2009 г., II т. о. на ВКС, Решение № 93 от 23.06.2011 г.,
постановено по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК на ВКС, Решение № 189 от 04.07.2012 г.,
постановено по т. д. № 634/2010 г., II т. о., ТК на ВКС и Решение № 111 от 01.07.2011
г., постановено по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК на ВКС и др./.
В настоящия случай, пострадалият към датата на ПТП 05.04.2019 г., е на 54-
годишна възраст, в добро физическо здраве. В резултат от настъпилото
застрахователното събитие е проведеното болнично и извънболнично лечение.
Болничното лечение е с продължителност от 4 дни, а извънболничното около 2 месеца.
Първите две седмици пострадалият не е можел да се обслужва изцяло сам. От
представените медицински документи и заключенията по допуснатата КСМАТЕ, се
установява, че И. е получил следните увреждания: контузия на гръдния кош,
представляваща фрактура на четири леви ребрени дъги по задната мишнична линия и
контузия на крайниците, изразяваща се във фрактура на лявата ключица в средна трета
без дислокация. Не са настъпили усложнения и е приложено консервативно лечение
без необходимост от оперативни интервенции. Както от свидетелските показания, така
и от експертизата се установяват, че след инцидента и до настоящия момент лицето
изпитва непостоянна болезненост в лявата гръдна половина, засилваща се при
физически усилия с учестено дишане и при промяна на времето, а също така и по
предната страна на лявото рамо извън зоната на фрактурата на ключица. В гласните
доказателства са изложени твърдения, че след инцидента И. Р. И. е преустановил
работата си като касапин в Белгия и към момента не работи нищо, тъй като все още не
бил възстановен за работа. Според допълнителните разяснения на вещото лице, не е
налице трайна загуба на работоспособност и към момента на изготвяне на
заключението И. е клинично здрав, а непостоянната болезненост е свързана с често
срещано срастване на белия дроб и плеврите в зоната на счупването.
В допълнение, съдът съобразява от една страна, възрастта на пострадалия,
степента на уврежданията, внезапността на настъпване на инцидента, интензивността
на болките, които е понесъл, периода на хоспитализация, времето за възстановяване,
8
начинът по който е бил засегнат животът му в личен план, лимита на застрахователна
отговорност по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за
неимуществени и имуществени вреди и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането. От друга страна от значение е и създаденият от съдебната
практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на
нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а
„справедливостта“ до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява
обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.
Предвид изложеното по-горе и отчитайки конкретиката на настоящия казус,
както и с оглед обстоятелството, че законът и обичаят не предвиждат друг начин за
обезщетяване на неимуществените вреди, настоящият състав намира, че размерът на
справедливото обезщетение за претърпените от И. Р. И. неимуществени вреди възлиза
на 30 000 лева.
По повод на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди:
Безспорно, при деликтаната отговорност, се дължи обезщетение за всички
настъпили вреди, които са пряка и непосредствена последица на деянието - чл. 51 от
ЗЗД. По делото са представени и приети документи свидетелстващи за проведеното
лечение на обща стойност 549.49 лв., а именно Фактура № ********** и Фактура №
**********, ведно с фискални бонове към тях. Същите съобразно заключението на в.
л. д-р В. са относно разходи свързани с болничното лечение на пострадалия.
С оглед горното, претендираната сума в размер общо на 549.49 лв. съставлява
надлежно доказани, при условията на главно пълно доказване, имуществени вреди,
които несъмнено са в причинна връзка с процесното застрахователно събитие. Сумата
е формирана като сбор от сторените от ищцата разходи за лечение, подкрепени
съответно с представените по делото разходооправдателни документи, а връзката на
тези разходи с проведеното необходимо лечение на получените в резултат на ПТП
травматични увреждания е потвърдена и от вещото лице д-р В. по назначената
КСМАТЕ.
По възражението за съпричиняване:
Деликтната отговорност, съгл. чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, обхваща всички вреди -
имуществени и неимуществени, които са настъпили в правната сфера на увреденото
лице като пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение
на деликвента. Когато вредите се намират в причинно-следствена връзка и с
поведението на самия увреден, законът - чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, предвижда възможност за
намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на действията и бездействията, с
които пострадалият е допринесъл за увреждането. Причинно-следствената връзка е
обективен факт, поради което приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е
обусловено от субективното отношение на пострадалия към настъпването на деликта и
9
произлезлите от него неблагоприятни последици. Вината на пострадалия не е елемент
от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на
увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от
своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на
съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния
съд в ППВС № 17/1963 г. - т. 7, което има характер на задължителна съдебна практика
по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал
е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
В процесния случай, от събрания по делото доказателствен материал не е
възможно да се направи заключение, че пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредите. Установено е, че велосипедистът се е движел в крайна дясна част на пътното
платно и на разстояние от 0.3 м от десния бордюр. Видно от данните по назначената
експертиза реактивността на човек към алкохола е индивидуална и няма абсолютна
корелация между степента на алкохолемията и нейните клинични прояви. Още повече
в допълнителните разяснения на вещото лице д-р В., се сочи, че съобразно направената
медицинска експертиза на пострадалия около час след процесното ПТП, съзнанието му
е ясно, запазен е словесния контакт, концентрира вниманието си, ориентиран е за
време,място и собствена личност, поддържа равновесие (не залита).
С оглед горното, настоящият състав намира, че не е налице съпричиняване от
страна на пострадалия. Не е установено последният, със своите действия или
бездействия да е създал предпоставки и възможности за настъпване на вредоносния
резултат.
По претенцията за лихви за забава:
По отношение на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, т. е. при
ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за
периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл.
494, т. 10 от КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски
и лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 от КЗ при спазване на условията по чл. 429,
10
ал. 3 от КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на
уведомяване на застрахователя.
На осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата
на предявяване на претенцията от увреденото лице, т. е. от 13.11.2019 г., а след
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ и при липса на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за
имуществени и неимуществени вреди за собствената си забава. В тази връзка -
Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК.
От друга страна разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от КЗ освобождава длъжника от
забавата, но само тогава, когато непосочването от увреденото лице на банкова сметка е
единствена причина за неговото неплащане. Само тогава, когато длъжникът е бил готов
да изпълни задължението си, неоказването на съдействие от кредитора поставя
последния в забава.
В настоящия случай, застрахователната претенция е била подкрепена с
достатъчно доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 5 от КЗ не се допуска
изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователна услуга не
разполага, или не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или
липсата на правна възможност за осигуряването им. Ето защо изискването от страна на
застрахователя на допълнителни документи, извън представените от увреденото лице
по чл. 498, ал. 2 КЗ, при положение, че разпоредбата на чл. 496, ал. 3 КЗ защитава
ползвателя на застрахователна услуга, е недобросъвестно поведение, в разрез със
законовото му задължение да даде мотивиран отговор по застрахователната претенция
в законоустановения срок – арг. от чл. 108, ал. 1 вр. с ал. 3 вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ, както
и е в недопустимо отклонение от забранителната разпоредба на чл. 106, ал. 5 КЗ.
Съобразно изложеното исковете за заплащане на обезщетения за забава по
претенциите за имуществени и неимуществени вреди за периода от датата на деликта –
05.04.2019 г. до датата на предявяване на застрахователната претенция се явяват
неоснователни. Настоящият състав намира за дължими лихвите за периода от
13.11.2019 г. /датата на предявяване на застрахователната претенция/ до окончателното
изплащане на обезщетението за претърпените имуществени и неимуществени вреди.
По разноските:
Предвид изхода от спора съдът дължи преразпределяне на разноските и в
първоинстанционното производство. За производството пред Шуменския окръжен съд,
предвид уважената част от иска, разноски в полза на И. Р. И. се дължат в размер на 1
622 лв. с включен ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК, Договор за правна защита и съдействие,
Удостоверение за регистрация по ЗДДС. Същото е определено по реда на чл. 38, ал. 2
11
от Закона за адвокатурата, съгласно § 2а от Наредба I от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Разноски в полза на Застрахователна компания „Уника“ АД за производството
пред Шуменския окръжен съд, съобразно отхвърлената част от иска се дължат в размер
на 783 лв., представляващи сторени съдебно деловодни разноски и заплатено
юрисконсултско възнаграждение съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и
доказателства за извършване на разходите.
Пред Варненския апелативен съд, предвид уважената част от иска, разноски в
полза на И. Р. И. се дължат в размер на 1 622 лв. с включен ДДС, представляващи
адвокатско възнаграждение съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК, Договор за
правна защита и съдействие, Удостоверение за регистрация по ЗДДС. Същото е
определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съгласно § 2а от Наредба
I от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В производство пред настоящата инстанция, Застрахователна компания
„Уника“ АД не е изразило становище и съответно не са претендирани разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260038 от 02.07.2021 г., постановено по т. д. № 23/2020
г. по описа на Шуменския окръжен съд, в частта, в която е отхвърлена претенцията за
обезщетение за претърпени от И. Р. И. неимуществени вреди следствие на ПТП,
настъпило на 05.04.2019 г. до размера от 30 000 лв., ведно с претендираната законна
лихва върху главницата считано от 13.11.2019 г. до окончателното й изплащане, в
частта, в която е отхвърлен искът на И. Р. И. за осъждане на Застрахователна
компания „Уника“ АД да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди
следствие на процесното ПТП, в размер на 549.49 лв., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 27.02.2020 г. до окончателното й изплащане, в частта, в
която е отхвърлена претенцията до размера от 16 лв. за заплащане на мораторна лихва
върху главницата за имуществени вреди за периода от 13.11.2019 г. до 27.02.2020 г.,
както и в частта, в която И. Р. И. е осъден да заплати на Застрахователна компания
„Уника“ АД разликата над дължимите 783 лв. до присъдените 1 305 лв.,
представляващи разноски за първоинстанционното производство, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК ********* да заплати
на И. Р. И. ЕГН **********, сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие на ПТП,
настъпило на 05.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
12
13.11.2019 г. /датата на предявяване на застрахователната претенция/ до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК ********* да заплати
на И. Р. И. ЕГН **********, сумата от 549.49 лв. /петстотин четиридесет и девет
лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди следствие на ПТП, настъпило на 05.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 27.02.2020 г. /датата на подаване на
исковата молба пред Шуменския окръжен съд/ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК ********* да заплати
на И. Р. И. ЕГН **********, сумата от 16 лв. /шестнадесет лева/, представляваща
мораторна лихва върху главницата за имуществени вреди, считано от 13.11.2019 г.
/датата на предявяване на застрахователната претенция/ до 27.02.2020 г. /датата на
подаване на исковата молба пред Шуменския окръжен съд/.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК ********* да заплати
на И. Р. И. ЕГН **********, на основание чл. 38 от ЗА сумата от 1 622 лв. /хиляда
шестстотин двадесет и два лева/ с включен ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за производството пред Шуменския окръжен съд, определено по реда
на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260038 от 02.07.2021 г., постановено по т. д. №
23/2020 г. по описа на Шуменския окръжен съд в останалата част.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК ********* да заплати
на И. Р. И. ЕГН **********, на основание чл. 38 от ЗА сумата от 1 622 лв. /хиляда
шестстотин двадесет и два лева/ с включен ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за производството пред Варненския апелативен съд, определено по
реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с касационна
жалба в едномесечен срок от съобщаването му, по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13