Решение по дело №549/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260864
Дата: 23 юни 2021 г. (в сила от 3 ноември 2021 г.)
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20212120200549
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260864

 

гр.Бургас, 23.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                    

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА

 

при участието на секретаря Ж.М., като разгледа НАХД № 549 по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба, подадена от П.Й.С. ЕГН ********** с адрес ***, адв. М.Г. против наказателно постановление № 251а-481/21.10.2020г., издадено от Старши комисар К.К. на длъжност Директор на Областна дирекция на МВР Бургас, с което на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2-ро ЗЗ вр. чл. 209а, ал. 1 ЗЗ на П.Й.С. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

С жалбата се иска отмяна на НП като се сочи, че бил навън за кратко, разхождал кучето си, имал шал, който свалил за кратко, намира, че в случая е следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. М.Г., поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Претендира разноски.

За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител. Депозирано е писмено становище срещу жалбата, с която се намира за неоснователна и моли да се потвърди НП, а в случай, че се отмени прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок като НП е връчено на 23.01.2021г., а жалбата е подадена на 29.01.2021г., от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме за допустима.

 На 21.04.2020г. св. П.К. съставила АУАН срещу П.Й.С. за това, че на същата дата около 10,55 часа в гр. Бургас, ж.к. Братя Миладинови, ул. **** е бил без поставена защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата, с което е нарушил т. I, подт. 9 от Заповед РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със Заповед РД-01-197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 ЗЗ, а именно „всички лица, които се намират на закрити или открити обществени места…са длъжни да имат поставена защитна маска за лице…или друго средство, покриващо носа и устата”, с което бил нарушен чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. т. I, подт. 9 от Заповед РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със Заповед РД-01-197/11.04.2020г., на Министъра на здравеопазването.

АУАН е връчен лично на нарушителя на 21.04.2020г., който не е вписал в АУАН възражения.

АНО е възприел фактите, описани в АУАН и на 21.10.2020г. било издадено НП, с което на основание чл. 209а, ал. 4, пр.2 вр. чл. 209а, ал. 1 ЗЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

Тези факти съдът установи въз основа на събраните писмени и гласни доказателства.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание намира, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е съставен от компетентно лице съгласно Заповед № 251з-1247/24.03.2020г., а НП е издадено от компетентен орган.

В случая свидетелят не успя да възпроизведе конкретни факти относно установяване на нарушението, но потвърди, че е съставила АУАН, а жалбоподателят не оспорва, че е бил без поставена защитна маска, поради което за съдебния състав действително към момента на съставяне на АУАН П.С. е бил без поставена защитна маска.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) Закон за здравето (ЗЗ) при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, обяви извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. като съгласно т. 2. Възложи на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България.

В съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на здравеопазването издаде заповеди във връзка с овладяване на извънредната епидемична обстановка, които впоследствие бяха многократно изменяни.

Съдът при служебна проверка намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН като наказателното постановление посочва за нарушена законова разпоредба, която не съответства на словесното описание на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ към датата на издаване на наказателното постановление се предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.

Санкционната разпоредба не предвижда наказание за нарушение на чл. 63, ал. 1 ЗЗ. АНО е следвало изрично да посочи коя редакция на закона трябва да намери приложение като липсата на ясно посочване на конкретната законова разпоредба, която е нарушена винаги води до съществено засягане на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, още повече, че в конкретния случай се касае за уредба, която е регулирана и чрез общи административни актове и липсата на ясно посочване на конкретните законови разпоредби води до съществено засягане на възможността на жалбоподателя да се защити. Недопустимо е в съдебното производство да се подменя волята на АНО и да се тълкува коя разпоредба е имал предвид. АНО е този който носи тежестта да установи нарушението и законосъобразното ангажиране на отговорността на нарушителя. НП ясно трябва да посочва нарушените законови разпоредби, което правило в случая не е спазено.

Отделно в случая за този състав е приложим института на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН. В конкретния случай се касае до лице, което е било навън /на открито място/, в непосредствена близост и около жалбоподателя не е имало други хора, поради което и липсата на защитна маска реално не е представлявало опасност за никого. Самият факт, че свидетелят не помни подробности сочи за по-ниска степен на обществена опасност и не са възникнали каквито и да е вредни последици. По делото няма данни жалбоподателят да е извършвал и други административни нарушения, поради което и съдът приема, че това е първа противоправна проява. Това следва да бъде отчетено в негова полза, като се приеме, че настоящата проява следва да се третира като такава с по-ниска степен на обществена опасност. При така установеното, административнонаказващият орган не е следвало да налага санкция, а да предупреди устно или писмено нарушителя, че при ново нарушение ще бъде санкциониран. В случая санкционираната деятелност съставлява „маловажен случай” по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН.

Поради изложеното НП следва да се отмени като незаконосъобразно и неправилно.

Съдът на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН дължи произнасяне по разноските като в случая право на такива, предвид отмяна на НП, има жалбоподателят, който е сторил разноски в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение, които следва да му се присъдят. Възражението за прекомерност на възнаграждението не е основателно, тъй като е изчислено в минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 4 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 251а-481/21.10.2020г., издадено от Старши комисар Калоян Калоянов на длъжност Директор на Областна дирекция на МВР Бургас, с което на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2-ро ЗЗ вр. чл. 209а, ал. 1 ЗЗ на П.Й.С. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева.

ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да заплати на П.Й.С. ЕГН ********** сумата в размер на 300 /триста/ лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

                                                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА

В.О.Ж.М.