Решение по дело №3327/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1405
Дата: 5 юли 2022 г. (в сила от 21 юли 2022 г.)
Съдия: Доника Илиева Тарева Пехливанова
Дело: 20225330203327
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1405
***, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Елена Ив. Дженева
в присъствието на прокурора Б. Анг. Л.
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20225330203327 по описа за 2022
година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемият Д. Н. Г. - роден на *** в *** ***, ***, б.г.,
със средно-специално образование, женен, работещ, неосъждан, с настоящ
адрес: ***, ***, **, с ЕГН:********** за ВИНОВЕН в това, че на
30.11.2021г. в гр.Пловдив на ул.“Скопие“ срещу № 23, при управляване на
моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „***” с
peгистрационен № ***, е нарушил правилата за движение, а именно:
- чл.20 ал.1 от Закона за движението по пътищата:„Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”;
- чл.116 от Закона за движението по пътищата:„Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които
1
се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“,
в резултат на което по непредпазливост е причинил на П.И.Л.
ЕГН:********** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване в горния
край на лявата раменна кост – големия туберкул /израстък/, довело до трайно
затрудняване на движенията на горен ляв крайник - престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което и на основание чл.
378, ал. 4, т. 1 НПК, вр. чл. 78а, ал. 1 НК, го ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност, като му НАЛАГА административно наказание
ГЛОБА в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обв. Д. Н. Г. , с
ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив
направените в досъдебното производство разноски в размер на общо 792,00
/седемстотин деветдесет и два/ лева /480 лева за автотехническа експертиза,
156 лева за съдебно - медицинска експертиза и 156 лева за допълнителна
съдебно - медицинска експертиза/.

Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ПОС по реда на глава ХХІ от НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ от 08.07.2022 г.,
към Решение № 1405/05.07.2022 г.,
постановено по АНД № 3327/2022 г. по описа на ПРС, 25 н.с.

Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.
С Постановление с вх. № 47634 от 13.06.2022 г. по описа на РС-
Пловдив, РП-Пловдив е внесла в РС-Пловдив материалите по досъдебно
производство № 129/2021 г. по описа на *** „***“ при ОД на МВР, град
Пловдив, водено срещу обвиняемия Д.Н.Г., ЕГН: ********** за това, че:
на 30.11.2021г. в *** на ул. “Скопие“ срещу № 23, при управляване на
моторно превозно средство - л.а. марка и модел „***” с peгистрационен №
***, е нарушил правилата за движение, а именно:
- чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата:„Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват”;
- чл. 116 от Закона за движението по пътищата:„Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите,
които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“,
в резултат на което по непредпазливост е причинил на П.И.Л. ЕГН:
********** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване в горния край
на лявата раменна кост – големия туберкул /израстък/, довело до трайно
затрудняване на движенията на горен ляв крайник - престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
В съдебно заседание представителят на РП-Пловдив поддържа горното
предложение, като изразява становище, че обвинението е доказано по
несъмнен начин и са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаване
на обвиняемия Г. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, като предлага на същия да бъде наложено административно
наказание в справедлив размер, като същият бъде лишен и от право да
управлява МПС.
Обвиняемият, Д.Н.Г., не оспорва обвинението, признава вината си и
моли за справедливо наказание.
От фактическа страна се установява следното:
Обвиняемият, Д.Н.Г. е роден на *** г. в ***, ***, б.г., със средно-
специално образование, женен, работещ, неосъждан, с настоящ адрес: ***,
***, с ЕГН: **********.
Обвиняемият Д.Н.Г. бил правоспособен водач на моторно превозно
средство, с категории *** и притежавал валидно свидетелство за управление
1
на МПС № ***, издадено на ***год. от ***. Обвиняемият притежавал л.а.
марка и модел „***” с peгистрационен № *** *** ***, който и управлявал.
Свидетелят П.И.Л. *** в ***, който се намирал в ***, до ресторант ***.
От другата страна на улицата /която била с широчина 9 метра и паважна
настилка без маркировка/, срещу № 23 на ул. “Скопие“, имало спирка на
градския транспорт - № 276. Спирката се намирала на около 2,5 метра от
южния бордюр на пътното платно. До спирката и на 0,80 метра южно от
южния бордюр се намирало дърво.
На 30.11.2021год., около 17:25 часа, обвиняемият Д.Н.Г., управлявал в
гр. Пловдив, по ул. “Скопие“, лекия си автомобил марка и модел „***” с
peгистрационен № *** *** *** в посока запад-изток. На предна дясна
седалка, като пътник в автомобила, била *** Е.М.Г.а, а на задната седалка-
***. Водачът Г. спрял на пешеходната пътека, находяща се на известно
разстояние преди гореописаната спирка на градския транспорт, и след като
преминал пешеходец продължил движението си, като управлявал автомобила
със скорост около 30,71 км/ч.
На 30.11.2021г., по същото време, свидетелят П.Л. бил приключил
работа и си тръгвал. Застанал на северния тротоар на ул.“Скопие“, пред № 23,
до павилиона за вестници. Осветлението на улицата било включено, но пък
отсрещната лампа откъм спирката не работела. Пътната настилка била мокра
от паднал през деня дъжд. Свидетелят Л. предприел пресичане на платното за
движение на ул.“Скопие“, срещу № 23, в посока север- юг, към намираща се
от южната страна на улицата автобусна спирка, като се движел със скорост
около 3,2 км/ч. Междувременно лекият автомобил марка и модел „***” с
peгистрационен № *** *** *** достигнал до ул. “Скопие“ срещу № 23.
Пешеходецът Л. навлязъл в южната пътна лента в момент когато това не било
безопасно, тъй като там се движил лекият автомобил, управляван от обв. Г..
От своя страна обвиняемият Д.Г., управлявайки автомобила, не възприел
своевременно опасността от пресичащия пешеходец и с оглед закъснялото му
възприемане на опасността от удар с пресичащия платното за движение
пешеходец Л. имал и закъсняла реакция при контролиране на автомобила за
предотвратяване на произшествие чрез безопасно екстрено спиране. Поради
това настъпил удар между лекия автомобил и пешеходеца. Скоростта на
автомобила към момента на удара била 25 км/ч. Мястото на удара било на
около 4,90 м. западно от южния бордюр на пътното платно, по дължина на
платното за движение на ул. “Скопие“ и на около 2,45 м. северно от същия
бордюр, по широчина на платното за движение. Същият настъпил в предната
част на лекия автомобил и в дясната част на тялото на свидетеля П.Л., в
резултат на което тялото на пешеходеца политнало напред и паднало на
платното за движение, като главата му се ударила в южния бордюр и получил
травми - счупване на носните кости с разместване, разкъсно-контузна рана в
областта на носа, счупване в горния край на лявата раменна кост-големия
туберкул /израстък/. След удара, в следствие на задействаната спирачна
2
система, обвиняемият Д.Г. установил на място управлявания от него л.а..
Звукът от удара бил възприет от слизащ на спирката пътник от автобус на
градския транспорт - свидетеля О.Д.Е., който виждайки, че е станало пътно
транспортно произшествие отишъл до падналия Л.. Свидетелката Е.Г. и *** –
обв. Г., също веднага слезли от автомобила и отишли до пострадалия.
Свидетелят Е. седнал на земята до пострадалия, повдигнал му главата и я
придържал на крака си. Водачът на автомобила – обв.Г., сигнализирал на
телефон 112 /в 17:41:24 часа/ и съобщил за случилото се. На място първо
пристигнал екип от *** на *** в състав *** Р.Ш.Ш. и *** И.К.. Веднага след
това пристигнали медицински екип и *** от *** в състав- свидетелят К.И.Ц.
*** и *** Н.Я.. *** установили случилото се, както и самоличността на
участниците в инцидента. Лекарите откарали с линейка пострадалия Л. в
УМБАЛ „***“ гр. Пловдив, където му били извършени необходимите
прегледи и изследвания. Свидетелят Ц. изпробвал с техническо средство
обвиняемия Г. за употреба на алкохол и наркотични вещества, като пробите
били отрицателни. Пред *** обвиняемият, който бил силно притенсен,
споделил, че било тъмно и не видял пешеходеца. По- късно обвиняемият Г. и
*** отишли в болницата и видели, че изписват свидетеля Л., на когото били
дадени указания за лечението и не бил пожелал да остане в болница.
Местопроизшествието било запазено от *** при *** „Пътна полиция“
при *** за извършване на оглед. На 30.11.2021год., за времето от 20.47 часа
до 21.17 часа от *** при *** „***“ при ***, бил извършен оглед на
местопроизшествие, с който било инициирано настоящото наказателно
производство.
За определяне вида и характера на причинените на пострадалия П.И.Л.
травматични увреждания, в хода на проведеното разследване е била
назначена и изготвена Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №
18/2022г., изготвена от *** З.Н., ***. Видно от заключението на експерта, на
Л. му е било причинено счупване на носните кости с разместване, разкъсно-
контузна рана в областта на носа, счупване на лявата раменна кост в горния
край. Описаните увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп
предмет и отговарят по време и начин да са причинени, както се съобщава в
данните по досъдебното производство- при станалото ПТП, с което са в пряка
причинна връзка. Счупването на раменната кост в горния край /хирургичната
шийка/ причинява на пострадалия трайно затрудняване движенията на горен
ляв крайник за около 2-2,5 месеца. Останалите увреждания причиняват
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
По делото са били изискани и приобщени и допълнителни медицински
документи - от УМБАЛ „***“ гр. Пловдив и от УМБАЛ „***“ гр.Пловдив,
където през месец декември 2021 г. свидетелят Л. бил на контролен преглед.
По делото е била назначена и изготвена и допълнителна Съдебно -
медицинска експертиза по писмени данни № ***, изгогвена от *** З.Н., ***.
Видно от заключението на същата, вещото лице установява относно
3
пострадалия Л. счупване в горния край на лявата раменна кост- големия
туберкул /израстък/. Имобилизацията е 21 дни и пълно възстановяване за 45
дни. Възможно е при прегледа в УМБАЛ „***“ гр. Пловдив да се е получил
вече калус. Вещото лице сочи, че заключението остава същото от Съдебно-
медицинска експертиза по писмени данни № 18/2022 г.
За определяне механизма на произшествието и причините, довели до
настъпването му е била назначена и изготвена Автотехническа експертиза.
Съгласно заключението на вещото лице ударът е настъпил на около 4,90 м
западно от ориентир 2 /южния бордюр на пътното платно/, по дължина на
платното за движение на ул.“Скопие“; 2,45м - северно от ориентир 2, по
широчина на платното за движение на ул.“Скопие“. Ударът настъпва в
предната част на л.а. марка и модел „***” с peгистрационен № *** и в дясната
част на тялото на пешеходеца П.И.Л.. Скоростта на движение на л.а. марка и
модел „***” с peгистрационен № ***, управляван от Д.Н.Г., преди настъпване
на произшествието е била около 30,71 км/ч, а в момента на самия удар около
25 км/ч. Скоростта на движение на пешеходеца преди настъпване на ПТП е
била спокоен ход 3,2 км/ч. Вещото лице сочи, че водачът на л.а. марка и
модел „***” с peгистрационен № ***, Д.Н.Г., е имал възможност да
предотврати произшествието, при своевременно възприемане на опасността,
чрез безопасно екстрено спиране, тъй като при навлизане на платното за
движение пешеходецът се е намирал извън опасната зона на автомобила.
Скоростта на движение на л.а. марка и модел „***” с peгистрационен № ***, с
водач Д.Н.Г., от 30,71 км/ч е била технически съобразена. Според експерта,
най-вероятен, от техническа гледна точка е следният механизъм на
анализираното пътнотранспортно произшествие: на 30.11.2021год. около
17:25 часа, Д.Н.Г. управлява в гр. Пловдив по ул. “Скопие“ л.а. марка и модел
„***” с peгистрационен № ***, в посока запад- изток, със скорост от около
30,71 км/ч. В същото време пешеходецът П.И.Л. се намира на северния
тротоар на ул.“Скопие“, пред № 23, до павилион за вестници. л.а. марка и
модел „***” с peгистрационен № ***, управляван от водача Д.Н.Г., достига до
ул.“Скопие“, срещу № 23. В този момент пешеходецът П.И.Л. предприема
пресичане на платното за движение на ул.“Скопие“, срещу № 23, в посока
север-юг, към намиращата се от южната страна на улицата автобусна спирка,
като се движи със скорост от около 3,2 км/ч. В резултат на това между лекия
автомобил и пешеходеца настъпва удар. Ударът настъпва в предната част на
л.а. марка и модел „***” с peгистрационен № *** и в дясната част на тялото
на пешеходеца П.И.Л.. След удара, в следствие на задействаната спирачна
система, водачът установява л.а. марка и модел „***” с peгистрационен №
*** на място, като автомобилът не е местен до момента на огледа. В резултат
на удара, тялото на пешеходеца П.И.Л. полита напред и пада на платното за
движение, като главата му се удря в южния бордюр на ул.“Скопие“, в
резултат на което получава травми: счупване на носните кости с разместване,
разкъсно- контузна рана в областта на носа, счупване на лявата раменна кост
в горния край. ПТП настъпва през тъмната част на денонощието, пътната
4
настилка е влажна от паднал през деня дъжд, уличното осветление не работи.
Според експерта причините за настъпилото произшествие от
техническа гледна точка са:
предприето пресичане на пътното платно от пешеходеца П.И.Л. и
навлизане в южната пътна лента в момент когато това не е било технически
безопасно, тъй като там се е движил л.а. марка и модел „***” с
peгистрационен № *** и траекториите им на движение са се пресекли, както и
закъсняло възприемане на опасността от удар с пресичащият платното
за движение пешеходец, а от там и закъсняла реакция за предотвратяване на
произшествието чрез безопасно екстрено спиране от водача на л.а. марка и
модел „***” с peгистрационен № ***.
Предвид горното е прието, че Д.Н.Г. е извършил престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, за което бил предаден на
съд с предложение да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на
чл. 78а НК и да му бъде наложено административно наказание глоба.
Горната фактическа обстановка, описана в постановлението на РП,
която изцяло се възприема и от настоящия съдебен състав, се намира в
отношение на пълно съответствие с събраните по делото доказателства –
писмени (Протоколи за разпити на свидетели и обвиняем, Справка АИС
„Български документи за самоличност”, Справка в централна база – КАТ за
нарушител/водач, Протокол за оглед на местопроизшествие и приложен към
същия Фотоалбум и Скица, Протокол за оглед на ВД, Справка съдимост,
Характеристична справка, Докладни записки и други справки) и гласни
такива (показанията на разпитаните по делото свидетели), които съдът
кредитира изцяло като обективни, логични и неопровергани от целокупния
доказателствен материал. Същите се подкрепят и от обясненията на обв. Г.,
който не оспорва описаната в постановлението РП и възприета от настоящия
съдебен състав фактическа обстановка, като изцяло признава вината си.
Съдът кредитира и коментираните по-горе заключения на изготвените
по делото съдебномедицинска и автотехническа експертизи, като
компетентно изготвени от лица, разполагащи с необходимата професионална
компетентност, същите са неоспорени и се оценяват като обективни, пълни,
ясни и даващи отговор на поставените въпроси, поради което са годно
доказателствено средство за обосноваване на настоящия съдебен акт. Поради
тези съображения съдът изцяло възприе и предложения в автотехническите
експертизи механизъм на настъпилото ПТП, който в най-пълна степен
кореспондира и с посочения такъв от свидетелите и обвиняемия, както и
посоченото в съдебно-медицинската експертиза относно характера на
телесната повреда.
Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният доказателствен
материал е в пълно съответствие с направените самопризнания от обвиняемия
Г., поради което в конкретния случай не се налага самостоятелното
5
обсъждане на доказателствата по делото, доколкото липсва спор както по
фактите, изложени в обстоятелствената част на постановлението на РП за
освобождаване от наказателна отговорност, които включват всички
съставомерни признаци на инкриминираното деяние, така и по правната
страна на деянието.
Така установената фактическа обстановка и анализът на събраните по
делото доказателства обуславят следните правни изводи:
При така установената но несъмнен начин фактическа обстановка,
съдът счете, че с деянието си обвиняемият Д.Н.Г. е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 343,
ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, а именно:
на 30.11.2021г. в гр. Пловдив на ул. “Скопие“ срещу № 23, при
управляване на моторно превозно средство - л.а. марка и модел „***” с
peгистрационен № ***, е нарушил правилата за движение, а именно:
- чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата:„Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват”;
- чл. 116 от Закона за движението по пътищата:„Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите,
които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“,
в резултат на което по непредпазливост е причинил на П.И.Л. ЕГН:
********** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване в горния край
на лявата раменна кост – големия туберкул /израстък/, довело до трайно
затрудняване на движенията на горен ляв крайник.
От обективна страна:
Фактът на допуснатите нарушения по ЗДвП се установява по несъмнен
начин от показанията на разпитаните по делото свидетели, от Протокола за
оглед на местопроизшествие и приложените към него Скица и Албум за
посетено местопроизшествие, а също така и от заключението на изготвените
по делото автотехнически експертизи. По делото се установи, че обв. Г. на
30.11.2021год. около 17:25 часа, управлявал в гр. Пловдив по ул. “Скопие“
л.а. марка и модел „***” с peгистрационен № ***, в посока запад- изток, със
скорост от около 30,71 км/ч. В същото време пешеходецът П.И.Л. се намира
на северния тротоар на ул.“Скопие“, пред № 23, до павилион за вестници. л.а.
марка и модел „***” с peгистрационен № ***, управляван от водача Д.Н.Г.,
достига до ул.“Скопие“, срещу № 23. В този момент пешеходецът П.И.Л.
предприема пресичане на платното за движение на ул.“Скопие“, срещу № 23,
в посока север-юг, към намиращата се от южната страна на улицата автобусна
спирка, като се движи със скорост от около 3,2 км/ч. В резултат на това
между лекия автомобил и пешеходеца настъпва удар. Според категоричното
6
и неоспорено заключение на експертите, което съдът кредитира като
обосновано и съответтсващо на доказателствата по делото, причина за
настъпилото произшествие е от една страна: предприето пресичане на
пътното платно от пешеходеца П.И.Л. и навлизане в южната пътна лента в
момент когато това не е било технически безопасно, и от друга - закъсняло
възприемане на опасността от удар с пресичащият платното за движение
пешеходец, а от там и закъсняла реакция за предотвратяване на
произшествието чрез безопасно екстрено спиране от обвиняемия Г. като
водач на л.а. марка и модел „***” с peгистрационен № ***.
По този начин същият е допуснал нарушение на следните
административни разпоредби:
- чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, която вменява в
задължние на водачите да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват и
- чл. 116 от Закона за движението по пътищата, която задължава
водачът да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се
движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял
бастун и към престарелите хора.
Фактът на причинената телесна повреда, механизмът на причиняването
й и причинно-следствената й връзка с процесното ПТП се установява от
показанията на разпитаните по делото свидетели, и най-вече от заключението
на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, кредитирана от
настоящия съдебен състав като компетентно изготвени и неоспорени от
страните. Според заключението, при процесното ПТП на пострдалия му е
било причинено счупване на носните кости с разместване, разкъсно-контузна
рана в областта на носа, счупване на лявата раменна кост в горния край.
Описаните увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет
и отговарят по време и начин да са причинени, както се съобщава в данните
по досъдебното производство- при станалото ПТП, с което са в пряка
причинна връзка. Счупването на раменната кост в горния край /хирургичната
шийка/ причинява на пострадалия трайно затрудняване движенията на горен
ляв крайник за около 2-2,5 месеца. Останалите увреждания причиняват
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
Механизмът на процесното ПТП се установява както от обясненията на
обвиняемия, така и от заключението на изготвенате по делото автотехническа
експертиза. Според заключението обв. Г., като водач на МПС, не е възприел
правилно пътната обстановка, при което не е съобразил движението на
управлявания от него автомобил с намиращия се на пътното платно
пешеходец. Съдът кредитира това заключение и възприема изцяло
предложения в тях механизъм за настъпване на ПТП, доколкото същото
кореспондира в най-пълна степен както с показанията на свидетелите, така и с
обясненията на обв. Г. и наличните по делото Протокол на оглед, Скица и
7
Фотоалбум.
От субективна страна
Деянието е извършено непредпазливо, при небрежност като форма на
непредпазлива вина, тъй като обв. Г. не е целял и не е предвиждал
настъпването общественоопасните последици на причиненото от неговото
поведение деяние, но в конкретната ситуация е бил длъжен да ги предвиди и е
могъл да стори това. Този извод се обосновава от данните по делото, че
обвиняемият е разполагал с възможност и достатъчно време да съобрази
движението на управлявания от него автомобил с намиращия се на пътното
платно пешеходец. Последното се потвърждава и от експертното становище
на вещото лице, според което причина за настъпилото произшествие е, освен
предприето пресичане на пътното платно от пешеходеца П.И.Л. и навлизане в
южната пътна лента в момент когато това не е било технически безопасно, и
от закъсняло възприемане на опасността от удар с пресичащият платното за
движение пешеходец, а от там и закъсняла реакция за предотвратяване на
произшествието чрез безопасно екстрено спиране от обвиняемия. Предвид
това съдът прие, че в случая е налице виновно, непредпазливо поведение от
страна на обвиняемия Г., тъй като същият е бил длъжен да предвиди
настъпването общественоопасните последици на причиненото от неговото
поведение деяние и е могъл да стори това.
По изложените съображения съдът прие за доказано, че обв. Д.Г. е
извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК,
поради което го призна за виновен в извършването на това престъпление.
По въпроса за приложението на чл. 78а НК:
Видно от приложената по делото Справка за съдимост обвиняемият Г.
не е осъждан и не е бил освобождавана от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на чл. 78а НК. Престъплението, за
което му е повдигнато обвинение е извършено непредпазливо и за него НК
предвижда наказание „лишаване от свобода до три години или пробация”. Не
са налице и отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК, като от
престъплението, не са причинени съставомерни имуществени вреди. С оглед
на изложените фактически и правни изводи са налице материалноправните
предпоставки обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление, като му бъде наложено административно
наказание “глоба” по реда на чл. 78а НК.
По въпроса за вида и размера на административното наказание:
Разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК предвижда административно
наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева. При индивидуализирането на
административното наказание “глоба” съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства за обвиняемия ниската степен на обществена
опасност на личността му, предвид чистото съдебно минало на същия и
обстоятелството, че е съдействал за разкриване на обективната истина, а също
8
така и факта на съпричиняване на процесните вредоносни последици и от
самия пострадал. Ето защо и като не отчете наличието на отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът определи и наложи на обвиняемия
административно наказание “глоба”, ориентирано към минималния
предвиден в закона размер от 1000 ЛЕВА, като счете, че глоба в посочения
размер се явява съответен както на степента на обществена опасност на
деянието и дееца, така и на финансовото състояние на обвиняемия, като прие,
че именно така определеният размер на глобата, се явява справедлив и ще
допринесе за постигане целите на наказанието.

По въпроса за лишаването от правоуправление:
Съгласно нормата на чл. 343г НК, във всички случаи на чл. 343, чл.
343а, чл. 343б и чл. 343в, ал. 1, съдът постановява и лишаване от право по чл.
37, ал. 1, т. 7 и може да постанови и лишаване от право по т. 6. Съгласно чл.
78а, ал. 4 НК, съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и
административно наказание лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е
предвидено за съответното престъпление.
Въпреки предвидената законова възможност, съдът не наложи на
обвиняемия наказание лишаване от правоуправление, като отчете, че
определеното по-горе административно наказание е годно самостоятелно да
постигне желите на наказанието от една страна, а от друга – се явява
съответно на извършеното.
По въпроса за разноските:
По делото в хода на досъдебното производство са направени разноски в
размер на 792,00 лева /480 лева за автотехническа експертиза, 156 лева за
съдебно - медицинска експертиза и 156 лева за допълнителна съдебно -
медицинска експертиза/. С оглед крайния изход на делото и на основание чл.
189, ал. 3 НПК, съдът осъди обв. Г. да заплати по сметка на ОДМВР
посочената сума.

По изложените мотиви Съдът постанови Решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9