№ 742
гр. София, 11.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно частно наказателно дело
№ 20221100601059 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
Делото е образувано по частна жалба на „П.К.“ ЕООД с ЕИК ****, представлявано от
управителя Я.И.Я. от 17.03.2022 година срещу определение № 739 от 04.03.2022 година на
съдия-докладчикът по ЧНД № 10410 по описа на Софийски районен съд за 2021 година,
Наказателно отделение, 16-ти състав, постановено в закрито заседание. С определение от
04.03.2022 година, постановено по реда и на основание чл. 243, ал. 4 НПК на основание чл.
243, ал. 6, т. 1 НПК е потвърдено постановление на прокурор при Софийска районна
прокуратура от 26.06.2021 г., с което е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 15017/2021 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. № 42924 по
описа на СРП за 2020 г., образувано и водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. В
мотивите на съда е посочено, че случаят касае гражданско – правни отношения, които не са
предмет на разглеждане в наказателния процес. Районният съд е намерил, че обжалваното
постановление на Софийска районна прокуратура е правилно и законосъобразно.
Частната жалба е подадена срещу подлежащо на обжалване определение в срока,
предвиден в чл. 248, ал. 7 НПК.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановеното определение и се
моли за неговата отмяна от въззивния съд. Излагат се подробни съображения, че в
конкретния случай не се касае за търговско-правен спор, тъй като Х.Х.А. е сключил договор
за доставка на машина единствено с цел да получи авансово плащане от договорената между
страните цена без намерение изначално да изпълнява процесния договор.
Не е постъпило становище от Софийска районна прокуратура.
Софийският градски съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като разгледа и
обсъди направените в частната жалба оплаквания, събраните по делото доказателства,
1
извърши цялостна проверка на атакувания първоинстанционен акт и приема за установено
следното:
Частната жалба е допустима, доколкото е подадена от лице, имащо правен интерес и
което представлява легитимирана страна. Същата е подадена в предвидения седмодневен
срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна предвид следните съображения:
Въззивната инстанция изцяло споделя посочените от районния съдия основания за
потвърждаване на постановлението, с което е прекратено наказателното производство по
ДП № 15017/2021 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр.пр. № 42924/2020 г. по описа на СРП,
водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Не се налага нова фактическа обстановка и
въззивният съд намери това за установено, след анализ на събраните в хода на досъдебното
производство доказателствени материали – свидетелски показания и приобщените писмени
доказателства. Същите напълно кореспондират с приетата такава както от
първоинстанционния съд, така и от страна на Софийска районна прокуратура. Частната
жалба не съдържа нови и различни оплаквания, които вече да не са били обсъдени както в
атакуваното определение на СРС, така и в постановлението на СРП за прекратяване на
наказателното производство.
Въззивният съд намира, солидаризирайки се с към мотивите на СРС, че в
потвърденото постановление са обсъдени подробно и задълбочено събраните доказателства
поотделно и в тяхната цялост и взаимовръзка. Налице са подробни аргументи, изложени в
постановлението за прекратяване на наказателното производство, от които се установява, че
процесният случай се характеризира като гражданско-правен спор, за да стигне прокурорът
до своя краен извод за наличието на предпоставките за прекратяване на наказателното
производство, така че същите да станат ясни и за съда. Изготвен е пълен и задълбочен
анализ във връзка с показанията на свидетелите.
Правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод за неизпълнение на
задължения, възникнали по облигационно правоотношение. Съгласно правната теория и
утвърдената съдебна практика, поемането на едно задължение може да осъществи състава
на престъплението по чл. 209 от НК, ако това лице още към този момент няма намерение да
се задължи по него. В разглежданата хипотеза, както е отбелязал и районният съд,
свидетелят А. не само че е имал намерението да изпълни поетите задължения, видно от
извършените плащания по договора (извършил е преводно нареждане в Сингапур на
12.06.2020 г.), поръчал е машината от производителя, уведомил е за нейни8те спецификации
свидетелят Я., но пристигането на машината се е забавило предвид епидемичната
обстановка на наднационално ниво.
Тук е мястото да се посочи, че договорите се сключват със съзнание, че всяка от
договарящите страни ще изпълни поетите задължения, като всеки от съконтрахентите дължи
определено поведение и действителното му намерение да поеме задължение се установява
от действията, в които се е обективирало. Безпротиворечива е съдебната практика, че
неизпълнението на един договор не е достатъчно обстоятелство, за да бъде ангажирана
2
наказателната отговорност на едно лице, а е необходимо и допълнително условие - при
наличие на договорно отношение между страните, още при сключването на договора деецът
да е знаел, че не може да изпълни поетите с него задължения, т. е. изначално същият да е
съзнавал, че неминуемо ще е налице неизпълнение на поетите с него задължения.
Частичното или пълното им неизпълнение не е достатъчно, за да се квалифицира
поведението на лицето като измама. Необходимо е да се установят конкретните причини за
това неизпълнение - дали то наистина е в резултат на измамливи действия или се дължи на
друга причина.
От събраните гласни доказателствени средства (показанията на свидетелите Я. и А.)
се установява, че и двете страни доброволно и съзнателно са положили подписите си върху
сключения договор за продажба на ръчна заверяваща лазер машина № 1-20200609-01. От
субективна страна, както правилно са отбелязали решаващият делото прокурор и СРС, не се
установява свидетелят А. да е имал намерение да подведе свидетеля Я. и да накърни неговия
патримониум. В конкретния случай липсват данни А. да е въвел в заблуждение Я. към
момента на сключване на процесния договор, тъй като от докателствелата безспорно по
делото се установява, че свидетелят А. е превел част от цената, визирана в договора, и то в
много кратък период от време след неговото сключване към производителя на съответната
лазер машина.
С оглед цялостния прочит на доказателствената маса въззивният съд се солидализира
с извода на СРС, че не се доказва свидетелят Х. А. да не е имал намерение да изпълни
договора, започнал с изпълнението му. Причините за неизпълнението в договорения пълен
обем не са в резултат на измамливи действия, а се дължат на последващи сключването на
договора събития (забавяне в доставянето на процесната стока).
По изложените съображения настоящият съдебен състав се намира извода на СРС за
липса на данни за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК за правилен и обоснован.
С оглед изложеното, обжалваното определение, постановено от СРС, следва изцяло
да се потвърди.
Воден от горното и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, Софийски градски съд, НО, II-ри
въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 739 от 04.03.2022 г. на СРС, НО, 16- ти с-в,
постановено по НЧД № 10410/2021 г., с което е потвърдено постановление от 26.06.2021 г.
на СРП за прекратяване на наказателното производство по д. п. № 15017/2021 г. по описа на
01 РУ-СДВР, пр. пр. № 42924/2020 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 209,
ал. 1 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4