Р Е Ш Е Н И
Е
№
град Русе, 25.03.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ районен съд,
втори наказателен състав, в публично заседание
на 13.02.2020 год., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА
ЦВЕТКОВА,
разгледа докладваното от
съдията АНД №27/2020 год.
по описа на РРС и за да
се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.59
и сл. от ЗАНН
Постъпила е жалба от И.М.К.-П., ЕГН:**********, срещу наказателно
постановление №19-1085-003265/2019г., издадено от Началник сектор към ОДМВР-Русе, сектор ПП, с което за две нарушения
на чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3,бук.А от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2,
т.11 и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са й наложени административни наказания глоба
в размер на 20лв. и 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месеца. Жалбоподателката счита НП за неправилно, поради липса на умисъл.
Наказващият орган не
изпраща представител.
РРП не взема становище по
жалбата.
Районният съд, след
анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема
за установено следното:
На 22.10.2019г. св.П.,
мл. автоконтрольор, съставил акт срещу жпод.П., за това, че на 21.10.2019г.,
около 12.35ч, в гр.Русе, на ул.Чавдар войвода, до ресторант Болгар, управлявала л.а. с рег.№ Р9734АК, като при
движение на заден ход не се убедила, че пътя зад нея е свободен, поради което блъснал
паркирания зад него л.а. „Ситроен”, рег.№Р3445ВТ, с което причинила ПТП с
материални щети, като не изпълнил и задължението си на участник в ПТП – не оказал
съдействие за установяване на щетите от него, а напуснала местопроизшществието.
Горното св.П. установил от заявление за издаване на протокол за ПТП, подадено
от Д. Д.,, водач на л.а. „Ситроен”, рег.№Р3445ВТ, установила автомобила,
причинил ПТП, както и направения оглед на двата автомобила за съответствие на
уврежданията по тях. След извършена проверка от актосъставителя, последният
преценил, че нарушенията били извършени от жпод.П., поради което я извикал в
КАТ и й съставил акт, с който я обвинил за нарушение на чл.40, ал.1 и чл.123,
ал.1, т.3,б.А от ЗДвП. Актът подписала с
възражения - не усетила, че има удар. Впоследствие било издадено атакуваното
наказателно постановление, с което наказващият орган наложил горепосочената санкция.
Изложената
фактическа обстановка се установява от доказателствата по делото, събрани чрез
гласни и писмени доказателствени средства - показанията на св.П., заявление за
издаване на протокол за ПТП, фотоснимки, акт и наказателно постановление.
При така
установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Досежно пункт 1 от наказателното постановление:
От събраните
в хода на съдебното производство доказателства безспорно се установява, че жпод.П.
осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.
40, ал.1 от ЗДвП, за което е ангажирана административно-наказателната му
отговорност, тъй като преди да започне движение на заден ход с управлявания от
нея л.а. с рег.№ Р9734АК, не се убедила, че пътят зад автомобила й е свободен.
Доказателства за това са показанията на св.П., които установяват начина, по който
бил установен нарушителя. Приложените снимки регистрират уврежданията по двата
автомобила, съответни както твърди св.П. на механизма на получаването им. Жпод.П.
не ангажира доказателства, които оспорват извършеното от нея нарушение, което
на практика и признава.
Поради изложеното съдът преценява, че
правилно е наложено наказание за извършеното нарушение на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движение по
пътищата.
Досежно възражението на жпод.П. за липсата
на виновно извършено нарушение по текста на чл. 40 от ЗДвП съдът отбелязва:
Административното нарушение е виновно
извършено деяние, съгласно чл.6 от ЗАНН. Без вина няма административно
нарушение. Вината може да бъде във формата на умисъл или непредпазливост.
Умишлени са нарушенията извършени от лицето, целящо правните последици.
Непредпазливите деяния от своя страна
могат да бъдат два вида: самонадеяност и небрежност. Пред самонадеяност сме
изправени, когато лицето знае възможността за настъпването на неблагоприятния
правен резултат, но счита, че може да го превъзмогне.
Пред небрежност сме изправени, когато
деецът не е предвиждал неблагоприятния резултат, но е бил длъжен да го
предвиди.
Следва да се отбележи, като особеност на
административно – наказателното производство, че се наказват всички
непредпазливи деяния. За да не се накаже непредпазливо деяние следва да има
изрична разпоредба на закона.
Съдът установи от събраните по делото
доказателства, че жалбоподателката при форма на вина-непредпазливост /небрежност/
е извършила нарушение по чл.40 ал.1 от ЗДвП: същата не е предвиждала, че при
движението си на заден ход ще причини ПТП с паркиран автомобил, но е могла и е
била длъжна да го стори, с оглед професионалния й опит и твърденията й, че
усетила „придърпване”, както и предвид обстоятелството, че е знаела, че трябва
да наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство, което явно не сторила.
На посочените основание съдът намира НП в
тази му част за правилно и законосъобразно .
Досежно пункт 2 от наказателното постановление:
Жпод. П. не изпълнила вмененото му с
чл.123, ал.1, т.3, б.„а” ЗдвП задължение, като водач на МПС и участник в ПТП с
причинени имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на последните.
Нарушението се доказва с горепосочените доказателства, които съдът няма да
преповтаря. Съдът отбелязва, че изпълнителното деяние „не оказал съдействие” се
индивидуализира с факта, че жпод.П. напуснала местопроизшествието.
От субективна страна нарушението на чл. 123 ЗДвП е винаги умишлено - водачът трябва да съзнава, че е реализирал ПТП, след
което не е обективирал предписаното му от закона поведение. При установената
фактическа обстановка, характеризираща се с реализиране на ПТП при паркиране
/при която маневра по необходимост скоростта на движение не е висока/,
незначителните щети, които са били причинени на автомобила на Д. Димитрова не
може да се направи категорично заключение, че жалбоподателката е узнала за
реализираното ПТП, респ. че умишлено не е изпълнил което и да е от задълженията
си по чл. 123 ЗДвП. Липсата на умисъл за това
нарушение дисквалифицира деянието ката административно нарушение по смисъла на
чл.6 от ЗАНН, поради което в тази си част НП се явява незаконосъобразно и
следва да се отмени.
Така
мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-1085-003265/2019г.,
издадено от Началник сектор към
ОДМВР-Русе, сектор ПП, с което за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, на И.М.К.-П., ЕГН:**********, е наложено административно наказание глоба, в
размер на 20лв.
ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-1085-003265/2019г., издадено от
Началник сектор към ОДМВР-Русе, сектор
ПП, с което за нарушение на чл.123, ал.1, т.3,бук.А от ЗДвП, на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на И.М.К.-П., ЕГН:**********,
е наложено административно наказание глоба от 50лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месеца.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд-Русе в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................................