Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Жалба по чл.258 от ГПК. Жалбоподателят "О. Б. Б." , чрез пълномощник Г. М., излага в жалбата до съда, че не е доволен от решение № ../.. 2010г. по гр.д. № ../ 10 г. на ВТРС. Твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно- налице е противоречие между направени констатаци и изводи; между събрани доказателства и изводи на решаващия състав, в това число и превратно тълкуване на събраните доказателства. В тази насока е подложил на съпоставка събраните доказателства по делото и изводите на съда, като моли да бъде отменено обжалваното решение, с което след като е признато за незаконно уволнението на К. А. Д., същата е възстановена на предишната заемана от нея работа, заплатени са й съответните обезщетения, като неправилно. Претендира за разноски, включително и юрисконсулско възнаграждение. Насрещната страна К. А. Д., чрез адвокат Т. Т., е оспорила жалбата. Заела е становище, че решението на ВТРС е правилно. Счита, че в хода на делото не са събрани достатъчно доказателства от които да се установи че се намира в състояние на недостиг на професионални качества водещи до продължително неефективно изпълнение на трудовите задължения. Правилно съдът е анализирал всички събраÝи доказателства и е достигнал до извод за незаконосъобразност на уволнението й. Моли съда да потвърди решението. Претендира за разноски за две съдебни инстанции. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното от страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Предмет на въззивно обжалване е решение ../..2010г. постановено по гр.д. № ../2010г. на ВТРС. С решението е признато по отношение на "ОББ" С. уволнението на К. А. Д., извършено със Заповед ../ ..2010г. на директора на клон "Ц." на основание чл. 328, ал.1 ,т.5 от КТ- поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата за незаконно и е отменил цитираната заповед. Възстановил е К. А. Д. на заеманата до уволнението длъжност "банков служител обслужване клиенти" в клон "Ц." "..." гр.В.Т. и е осъдил банката да й заплати обезщетение в размер на 4980, 00 лв. поради незаконното уволнение за периода 25.02. 2010г-25.08. 2010г., през който е останала без работа, заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба- 23.04.2010г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото- 400 лв. Безспорно е установено по делото, че К. А. Д. е заемала длъжността "банков служител обслужване на клиенти" в клон "........" гр.В.Т. на "........." , считано от 19.10. 2009г. до прекратяване на трудовия договор. Преди това Д. е била служител на същата Б. , но в клон ".........." гр.В.Т.. Преместването е станало, поради закриване на длъжността й "администратор корпоративен център" и със съгласието на работодателя. Разликата в изпълняваните длъжности се изразява в това, че в новото работно място лицето е обслужвало физически лица- клиенти на банката, а в предишната месторабота- юридически лица. Видно от представения в личното трудово досие Формуляр за оценка на изпълнението, за периода до прехвърлянето на служителката в клон "...." има изразено положително отношение към извършваната от нея работа, упоменат е натрупан опит, като се отправят пожелания за активност при прилагането на проактивни мерки при работа с нови клиенти, за да може натрупаният опит да се доразвие. С такава атестация служителката постъпва в новия клон. На 23.02. 2010г., четири месеца след постъпване в клона, от страна на Д. И. М.- мениджър екип банкиране на дребно, е изготвена докладна записка в която се изразява становище, че Д. системно не изпълнява поставените бизнес цели, не притежава професионални умения и организационни качества, не проявява отговорност и качества, които се изискват за изпълнението на заеманата от нея длъжност. В докладната се съдържа искане да се прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал.1 т. 5 от КТ. На 24..02. 2010г. трудовият договор е прекратен, видно от издадената на тази дата Заповед № ..от директора на клон ".........". Правилно ВТРС е приел, че издадената заповед за прекратяване на трудовия договор е незаконосъобразна. Правното основание за прекратяване на трудовия договор е чл. 328, ал.1,т.5 от КТ- липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Липсата на качества на работника или служителя, могат да бъдат професионални и личностни. Професионалните най-общо се изразяват в липса на знания, умения, опит, трудови навици. Личностните биха могли да се индвидиуализират като липса на съобразителност, такт, издръжливост, физическа или психическа устойчивост, бързина, точност. Недостигът им трябва да се изразява в едно трайно състояние, като тежестта за доказване винаги е за работодателя. При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд работодателят не е доказал по убедителен и категоричен начин трайна липса на посочените качества. Съдът приема, че служителката притежава професионални качества за изпълнение на заеманата длъжност- има завършено подходящо образование, стаж в банковата сфера, дори при един и същ работодателел, при преминаването от единия банков офис в другия е атестирана като служител с натрупан опит. По тази атестация сллужителката е била приета на работа в новия банков офис, поради което следва да се приеме, че тя е приета на работа като служител с опит и доказани професионални качества. По отношение на личностните качества са събрани доказателства, предимно от прекия ръководител на Д.- св.М. В докладната записка, изготвена от Д. М. общо са изложени лични негативни оценки във връзка с работата на служителката. Не е посочен нито един конкретен пример относно изброените по-горе от съда личностни качества. В съда се създава впечатление, че изводите на прекия ръководител се отнасят до икономически показатели, но за постигането на икономически показатели не е достатъчно липса на качества, а следва да се потърсят и обективни критерии. Обсъждането на личностните качества на служителката е извършено пълно и задълбочено от районния съд. Правилно е прието, че дори и да са допуснати незначителни пропуски при осъществяване на работата, те не са съществени и не са довели до затрудняване работата на другите служители, както и да уронят престижа на банката. В тази насока съдът възприама изцяло направените изводи от ВТРС и счита, че работодателят не е доказал твърдяното в докладната записка и в мотивите на заповедта за уволнение. Предвид обстоятелството, че съдът приема, че решението на ВТРС е правилно, на основание чл. 272 от ГПК, препраща изцяло към мотивите на ВТРС. В полза на насрещната страна следва да се присъдят разноски за въззивна инстанция- доказани в размер на 300 лв. Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, съдът: Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ../ ... 2010г. постановено по гр.д. № .../2010г. на ВТРС изцяло, като правилно. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: , |