Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 09.05.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, в закрито заседание на девети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа ч.гр.д.№ 1 379 по описа за 2019 година, докладвано от съдия Любка Голакова и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал. 2 от ГПК.
Подадена е жалба
с вх. №12 216/30.01.2019г. от длъжника „Е.Е.Е.“ ООД срещу отказ от 02.01.2019г. да бъде уважено искането му за
намаляване на адвокатски хонорар, определен в постановление за разноските по
изпълнително дело №20188630403310.
Жалбоподателят -
„Е.Е.Е.“ ООД поддържа, че претендираното
възнаграждение е прекомерно, несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и с фактическата и правна
сложност на изпълнителното дело. Моли съдът да отмени обжалваното постановление
на частния съдебен изпълнител, като намали претендираното адвокатско
възнаграждение до законоустановения минимум в размер на 200 лв. за образуване
на изпълнително дело и 172, 50 лева за защита по делото.
Взискателят – „Ю.“ ЕООД, редовно
уведомен в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК,
депозира становище, в което излага съображения за
неоснователност на частната жалба.
В мотивите си по
чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност
на частната жалба.
Софийски градски съд, след като
разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се
запозна с материалите по делото, приема следното:
Производството
по изпълнително дело № 20188630403310 е образувано на 07.12.2018г. по писмена молба
с вх. № 56 716 на „Ю.“ ЕООД, в качеството му на взискател чрез пълномощника му
адв. М.С.срещу „Е.Е.Е.“ ООД, в качеството на длъжник, въз основа на издаден
изпълнителен лист на 03.12.2018г. по гр.д. № 21 942/2018г. по описа на Софийски
районен съд, за заплащане на сумите, както следва:
-365,92 евро, представляваща цена на стоки- 100 000 бр. нестерилни
хирургични ръкавици, за което е издадена фактура № **********/ 03.02.2014г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска-
30.03.2018г., до окончателното плащане на сумата, с правно основание чл. 327 ТЗ;
-сумата 514,44
евро, представляваща обезщетение за забава върху главница в размер 3510 евро-
цена на 100 000 бр. нестерилни хирургични ръкавици, за което е съставена
фактура № **********/ 11.11.2013г., за периода 11.12.2013г.- 29.03.2017г., на
основание чл. 86 ЗЗД;
- сумата 773,57
евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата, представляваща
цена на 100 000 бр. нестерилни хирургични ръкавици, за което е издадена фактура
№ **********/ 03.02.2014г., за периода 03.03.2014г.- 29.03.2018г., на основание
чл. 86 ЗЗД;
- сумата 3505,14
евро, представляваща цена на стоки-100 000 бр. нестерилни хирургични
ръкавици, за което е издадена фактура № **********/04.06.2014г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 30.03.2018г., до
окончателното плащане на сумата, с правно основание чл. 327 ТЗ;
- 1354,51 евро,
представляваща обезщетение за забава върху главница- цена на 100 000 бр.
нестерилни хирургични ръкавици, за което е издадена фактура №**********/04.06.2014г.,
за периода 04.06.2014г.- 29.03.2018г., на основание чл. 86 ЗЗД;
- сумата
509,58лв., представляваща направени разноски, изразяващи се в платена държавна
такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Изрично в молбата взискателя е посочил,
че преди нейното подаване е извършено плащане на 08.06.2018г. от длъжника,
което следва да бъде съобразено.
Към молбата е приложен договор за адвокатско правна помощ и
съдействие от 04.12.2018г., съгласно който е договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 700 лева.
На 20.12.2018г. е връчена покана за
доброволно изпълнение до длъжника, в която е посочено, че задължението по
изпълнителното дело е както следва:
-5 643, 97 лева – главница,
- 311, 99 лева - законна лихва за периода от 08.06.2018г. до
24.12.2018г.,
- 1 700 лева разноски по изпълнителното дело и
- 775.78 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ.
На 27.12.2018г. длъжникът по
изпълнителното дело е подал възражение срещу определения размер на разноските
по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение.
С обжалваното постановление от 02.01.2019г.
съдебният изпълнител е отказал да редуцира размера на дълга по отношение на адвокатското
възнаграждение.
Обжалваният
акт е съобщен на длъжника на 14.01.2019г.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира
следните правни изводи:
Подадената жалба
е процесуално допустима, тъй като е
подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна,
поради следните съображения:
С разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл.
последно ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за
разноски по изпълнителното дело от страна на длъжника. Въпросът за съдебните
разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.
79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното
производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. №
1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е
ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435,
ал.2, т. 7 ГПК.
Настоящият въззивен състав намира, че
отказът на ЧСИ да намали адвокатското възнаграждение на взискателя поради
прекомерност е неоснователен. Процесното изпълнително дело не се отличава
с фактическа и/или правна сложност.
Съгласно чл.10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 на същата
разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл.7, ал.2. В конкретния случай от страна на процесуалния
представител на взискателя не са били извършени други действия, освен подаването
на молба за образуване на делото. Не се установи процесуалният представител на
взискателя да е извършвал някакви други действия, които да попадат в хипотезата
на чл.10, т. 2 от Наредбата, а именно водене на изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, поради което
и съдът намира, че на същият не следва да
му присъжда възнаграждение за тях. Действително, по изпълнителното дело
няма данни вземането да е погасено в срока за доброволно изпълнение, но липсват
данни и процесуалният представител на дружеството взискател да е предприел
действия по събиране на вземанията. Допълнително следва да се посочи, че в
молбата за образуване на изпълнителното дело са възложени правомощия на
съдебния изпълнител по чл.18 от ЗЧСИ, както и е посочено, че на 08.06.2018г.
длъжникът е заплатил част от присъдените по процесния изпълнителен лист суми в
размер на 7 752.29 лева. С оглед изложеното, съдът приема, че на взискателя не
се дължат разноски за водене на изпълнителното дело.
С оглед горното настоящият съдебен
състав намира, че на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение единствено
за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лв., поради което същото
следва да бъде намалено до посочения размер.
По изложените съображения жалбата на „Е.Е.Е.“
ООД срещу постановлението, с което е отказано редуциране на разноските по
изпълнително дело № 20188630403310 на ЧСИ С.Х.се явява основателна, в частта, в
която са определени разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение за
разликата над сумата от 200 лв.
С
тези мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
постановление
от 02.01.2019г. постановено по изп. дело №20188630403310, с което е отказано по
искане на длъжника „Е.Е.Е.“ ООД намаляването
на адвокатското възнаграждение на взискателя по посоченото изпълнителното дело И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените в
поканата за доброволно изпълнение изх. №68563/10.12.2018г. по изпълнително дело
№20188630403310 разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 1 700
лв. на 200 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.