№ 1273
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000502337 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба
вх.№2807/17.06.2021 г., подадена от В. К. М., чрез адв. Д.К., срещу Решение
№165/21.05.2021 г., постановено по гр.д.№482/20202 г. на ОС – Перник, В ЧАСТТА
МУ, с която е отхвърлен предявеният от В. К. М. против Община Перник иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата над размера от 7 000 лв. до претендирания размер от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат
от претърпяна на 10.10.2016 г. злополука – падане в резултат от неравност на тротоара
на ъгъла на ул.“***“ и ул. „***“ в гр. ***, пред дома му, предизвикана от ремонтни
дейности на община Перник, в резултат от които губи равновесие и пада на земята, при
което е претърпял травматично увреждане – нараняване на дясната предмишница и
фрактура на дланта. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част, поради нарушение на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на занижен
размер на присъденото обезщетение, който не съответства на степента на търпяните от
ищеца вреди, не са обсъдени всички доказателства, не са отчетени установените от
съдебната практика критерии за справедливост, не е съобразена икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, както и съдебната практика по
сходни случаи. Настоява се за отмяна на решението в отхвърлителната му част, и
постановяване на ново по същество, с което предявеният иск да бъде уважен до
пълният му предявен размер. Заявява се претенция за присъждане на разноските пред
двете съдебни инстанции.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, чрез редовно упълномощен процесуален
представител с пълномощно на л.70 от гр.д.№482/2020 г. на Пернишкия окръжен съд,
1
въззивникът е освободен на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за внасяне на
държавна такса с Определение №673/15.10.2020 г., на л.23 от делото на ОС – Перник,
въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор на
въззивната жалба.
На основание чл.269 от ГПК, при извършената служебна проверка съдът намира,
че обжалваният съдебен акт, е постановен от законен състав на компетентен съд, в
изискуемата от закона форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е
постановен от родово компетентния съд, по иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е допустим. По правилността на решението съдът
е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.
По правилността на обжалваното решение, на осн. чл. 235 от ГПК, съдът намира
следното:
Производството е било образувано на 21.08.2020 г. по иск с правно основание
чл.49 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД, предявен от В. К. М. против Община Перник, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от злополука, настъпила на 10.10.2016 г. около 14.00
ч. в гр. Перник, на тротоара на кръстовището на ул.***“ и ул.“***“, при която ищецът,
вървейки по тротоара, пропада с единия си крак в плитък изкоп с дълбочина около 30
см., спъва се в покрит с листа спирателен кран за водоснабдяване, и пада на улицата.
При опит да се предпази, твърди, че е наранил дясната си предмишница и е получил
фрактура на кост на лявата длан, в резултат на което е претърпял значителни болки и
страдания, за което претендира присъждане обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва, считана от
10.10.2016 г. до окончателното плащане. С обжалваното решение съдът е уважил така
предявения иск до размера от 7000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считана за периода от 10.10.2016 г. до окончателното плащане. За горницата над този
размер искът е отхвърлен, като неоснователен. В осъдителната му част решението на
първостепенния съд е влязло в сила, като необжалвано, с което със сила на пресъдено
нещо между страните е установено наличието на всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане /наличието на деяние – бездействие да изпълни
задълженията за поддържане на тротоара в добро експлоатационно състояние, което е
противоправно и е извършено виновно, в пряка причинна връзка с което за ищеца е
настъпило травматично увреждане, от което е претърпял неимуществени вреди/, както
и наличието на основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност
на ответната община /деянието е извършено от служители на ответника, натоварени от
него да изпълняват дейности по поддръжка на общинската улична инфраструктура в
добро експлоатационно състояние, в това число и тротоарната площ на кръстовището
2
на ул.“***“ и ул.“***“ в гр. ***/. Също така, с решението на първостепенния съд е
отречено възражението за принос на пострадалия за настъпването на вредоносния
резултат, като в тази част не е подадена въззивна жалба от ответника. Спорът пред
въззивната инстанция се съсредоточава до справедливия размер на дължимото от
ответника на ищеца обезщетение.
Във връзка със спора пред въззивната инстанция, съдът намира следното:
От приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза /на л.67-
69 от делото на СГС/ се установява, че настъпилите при ищеца увреждания
съответстват на описания от него в исковата молба механизъм на получаването им –
при падане върху терена от собствения ръст на ищеца, с протегнати напред пред
тялото ръце, при което, при съприкосновението с терена лявата длан е била отворена, и
се е свила рязко дорзално (гръбно, т.е. нагоре). При това проксималния ред (най-
близко разположените до костите на предмишницата) киткови кости се удрят в костите
на предмишницата, от което се е получило увреждането – отчупване на парче под
формата на откършек (абриз) от костта. При така получената травма се получава и
навяхване на връзките на карпалните костици. Това е довело до оток, посиняване от
дифузния подкожен хематом в тази област, болка със затруднени и ограничени
движения в гривнената става, които увреждания са довели до трайно затруднение на
движенията на лявата ръка за повече от 30 дни – за период около 75 дни. Лечението е
проведено консервативно – първоначално е назначена само медикаментозна терапия с
аналгетици, и ищецът е бил насочен към травматолог. Впоследствие на 17.10.2016 г.,
след преглед при травматолог, е била поставена гипсова имобилизация за период от 25
дни, като след отстраняване на гипса ищецът е провеждал рехабилитация
самостоятелно, като няма медицинска документация да е търсил съдействие на
медицински специалист. Налице е медицинска документация, че на 15.12.2016 г. е
извършен медицински преглед на ищеца, при който е констатирано, че е налице
„болево ограничение на флексията“. По време на имобилизацията ищецът е търпял
неудобства, свързани с битовото и хигиенното си обслужване. Възстановителният
период е продължил след отстраняването на гипсовата имобилизация до 30.12.2016 г.
През този период /от 10.10.2016 г. до 30.12.2016 г./ ищецът е бил нетрудоспособен. При
извършения личен преглед на ищеца за нуждите на експертизата, вещото лице е
установило, че хватателната функция на ръката вече е напълно възстановена, без
остатъчни дефицити в обема на движенията на гривнената става. Въпреки това, ищецът
продължава да търпи болки при физическо натоварване, което е възможно да
продължи и за в бъдеще, без това да води до функционален дефицит на ръката. Ищецът
е претърпял болки с голям интензитет при самата травма, които през следващите 5-6
дни са намалели, особено след гипсовата имобилизация. По-силни болки е търпял
ищецът и през първите 10-15 дни след премахването на гипсовата имобилизация, като
болковите симптоми са продължили със затихване до 45 дни след това, като към
3
15.12.2016 г. все още е било налице болево ограничение на флексията. Не се
установява преди инцидента ищецът да е страдал от увреждане на костната и
мускулната система в областта на травмата.
Съдът кредитира така приетото заключение на съдебно-медицинската
експертиза, като го намира за компетентно изготвено, подробно, логично, и
кореспондиращо на събраните по делото писмени доказателства – медицински
документи, а именно: Копие от лична амбулаторна карта№483 на л.9-12, Болнични
листове – 3 бр. за периода от 17.10.2016 г. до 30.12.2016 г. на л.13-15, както и на
приетото заключение на изготвената по делото СИЕ, в частта му за извършената от
вещото лице проверка в НОИ.
За установяване на търпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани
и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля В.М. /син на ищеца/. Същият
установява, че през м. октомври, 2016 г., около 14.00 часа, ищецът се обадил на сина
си, който в това време бил в дома им, находящ се на адрес: ул.“***“ №9 – на ъгъла на
ул.“***“ и ул.“***“, и му съобщил, че е паднал пред дома им. Свидетелят излязъл, и
видял баща си паднал пред дома им на тротоара, който по това време бил ремонтиран,
разкопан, имал неравности, нямало плочки, имало и обилно нападали листа от растяща
непосредствено до мястото липа. Техен съсед вече се бил притекъл на помощ на баща
му. Свидетелят видял, че баща му изпитва болки в ръката, която започнала да се
подува. Закарал го със своята кола до болницата, в спешното отделение. Там
направили снимка, видели, че ръката е счупена, и я гипсирали. След това закарал баща
си в дома им. Впоследствие повече от два месеца ищецът бил в отпуск по болест и
стоял в дома си, не можел да ходи на работа, защото бил гипсиран. Свидетелят не знае
по това време баща му какво е работел. Ищецът бил левичар, и именно водещата му
ръка била счупена. Нуждаел се от помощ при обличане и събличане, която свидетелят
му оказвал. При промяна на времето изпитвал болки. По време на възстановителния
период ищецът се затворил в себе си, спрял да излиза, бил променен, притеснявал се, че
не може да помага в домакинството. През периода, в който се случила злополуката, се
извършвали ремонтни дейности по тротоара – работници копали, но останали
неравности, които и до момента на разпита продължавали да са неоправени. Тогава, 1-2
дни непосредствено след инцидента, свидетелят с помощ от приятели докарал почва, с
която запълнил дупката и заравнил тротоара. При промяна на времето ищецът
продължава да изпитва болки, и не може да вдига тежко с увредената ръка, защото го
боли. Свидетелят твърди, че ищецът работи в строителството, и реализира доходи от
строителна дейност, която работи с ръцете си.
Съдът преценява показанията на свидетеля М. при условията на чл.172 от ГПК,
като отчита близката му родствена връзка с ищеца /който е негов баща/, обуславяща
интерес от изхода на делото в полза на ищеца, поради което частично кредитира
4
показанията на свидетеля в частта им, в която се твърди ищецът да е получил
увреждането на лявата китка по твърдения от него механизъм – при падане на тротоара
пред дома му, вследствие съществуващи неравности на тротоара от липсващи плочки и
непочистени листа. В тази част показанията на свидетеля се подкрепят от събраните
гласни доказателства чрез разпит на св. Л. Л., както и от събраните по делото писмени
доказателства – копие от личен амбулаторен картон на ищеца и приетата СМЕ. Съдът
обаче частично не кредитира показанията на този свидетел в частта им, в която се
твърди, че в деня на злополуката ищецът е получил спешна медицинска помощ и е
била поставена гипсова имобилизация на лявата му ръка, както и в частта, в която
свидетелят твърди, че през възстановителния период ищецът не можел да осъществява
обичайната си трудова дейност в строителството, с която реализирал трудови доходи.
В тези части показанията на свидетеля не кореспондират на събраните по делото
писмени доказателства – от медицинските документи и заключението на СМЕ се
установява, че в деня на злополуката 10.10.2016 г. ищецът е посетил само личния си
лекар, който е констатирал „повърхностна травма на предмишницата, неуточнена“,
като е назначил обезболяваща терапия с аналгетици, предписал е покой за ръката, и го
е насочил към преглед при травматолог. Ищецът обаче е изпълнил препоръката за
преглед при травматолог едва седмица по-късно – на 17.10.2016 г., когато е посетил не
спешно отделение, а травматологичен кабинет на д-р С., който е констатирал
фрактурата, и е извършил имобилизацията на лявата ръка на ищеца, като именно от
17.10.2016 г. е издаден и първият болничен лист /на л.13/. От болничните листове се
установява също, че ищецът работи във фирма „Руми - 2007“ЕООД, като „управител“.
От извършената от съда служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че посоченото
търговско е с ЕИК *********, като управител и едноличен собственик на капитала е Р.
Р. М. /свързано с ищеца лице/, като дружеството е с основна дейност
„ресторантьорство“.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че ищецът е претърпял травматично увреждане на 10.10.2016 г.,
изразяващо се в повърхностна травма на предмишницата, както и фрактура /“абриз от
проксималния ред карпални кости“/ на лявата гривнена става, което е причинило
трайно затруднение на движенията на лявата ръка за период по-дълъг от 30 дни, а
именно – за 75 дни. На същата дата е посетил личния си лекар, който е предписал
медикаментозна терапия с обезболяващи средства, покой, и е насочил ищеца към
преглед при травматолог. Съдът намира да не се установява по несъмнен начин
ищецът да е търпял болки с голяма интензивност /с изключение на момента, в който е
настъпило самото увреждане/, тъй като същият е изпълнил предписанието да посети
специалист-травматолог една седмица по-късно, едва на 17.10.2016 г., по повод
продължаващи оплаквания за болки и оток в областта на лявата китка. Едва тогава е
извършено рентгеново изследване и е установена фрактурата, поставена е гипсова
5
имобилизация за 25 дни, и е издаден болничен лист. Проведено е консервативно
лечение в домашни условия – с предписан режим на покой, имобилизация, и прием на
обезболяващи медикаменти. Впоследствие гипсовата имобилизация е премахната 5
дни по-късно от предписаното, и няма данни да е извършвана професионална
рехабилитация или физиотерапия за ускоряване на оздравителния процес. В резултат
от травматичното увреждане ищецът е бил нетрудоспособен за период от 75 дни. В
периода на имобилизацията ищецът е търпял неудобства от ограниченията на
движенията на лявата ръка, която е водеща за него, като е имал нужда от чужда помощ
при обличане и събличане, както и при поддържане на хигиената си, и не е можел да се
включва в домакински дейности. Съдът намира да не се установява по несъмнен начин
в резултат от увреждането ищецът да е бил възпрепятстван да реализира трудови
доходи чрез извършване на дейност в строителството – видно от болничния лист и от
справката в ТРРЮЛНЦ за фирмата - работодател, към момента на увреждането ищецът
не е получавал доходи от трудова дейност в строителството, а е имал организационни
функции - като управител, в семейна фирма „Руми – 2007“ЕООД, извършваща
търговска дейност в областта на ресторантьорството. От описаната от ищеца
фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането, съгласно твърденията на
ищеца в Молба вх.№4227/01.10.2020 г. /на л.19/, увреждането е настъпило на
10.10.2016 г. /понеделник, работен ден/, около 14.00 ч., когато ищецът излизал от дома
си, „за да си купи четиво /вестник и кръстословици/, за да уплътни свободното си
време“. От посоченото изявление съдът намира за установено, че към момента на
увреждането ищецът не е извършвал активна трудова дейност, а функциите му на
управител в семейната фирма не са изисквали да участва непосредствено и активно в
търговската дейност на управляваното от него дружество. Не се установява по
несъмнен начин ищецът да е търпял страдания от психологически характер в причинна
връзка с увреждането – показанията на свидетеля М. в тази част не се подкрепят от
други доказателства по делото, а непроявената от ищеца активност да потърси
своевременно консултация със специалист – травматолог, да премахне своевременно
гипсовата имобилизация, както и да проведе рехабилитация с помощта на специалист,
косвено опровергават твърденията той да е бил дълбоко разтревожен от
продължителността на възстановителния процес, от невъзможността си да участва в
домакинските дейности, и от временната невъзможност да упражнява трудова дейност
в областта на строителството. Към момента на получаване на увреждането ищецът е
бил на възраст 55 години, при която възстановителните процеси поначало са вече
затруднени, но в конкретния случай не се установява да са настъпили усложнения или
затруднения във възстановителния период, като е настъпило пълно възстановяване, без
остатъчни ограничения в обема и функцията на лявата гривнена става. При физическо
натоварване на лявата ръка ищецът продължава понякога да търпи болки с неголям
интензитет, които не са от естество да водят до функционален дефицит на ръката.
6
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че определеното от
първостепенния съд обезщетение в размер на 7000 лв. е справедливо по смисъла на
чл.52 от ЗЗД, като е съобразено с критериите, формулирани с ППВС №4/1968 г.,
съответства на установените по делото конкретна неголяма интензивност и
продължителност на търпените от ищеца болки, страдания и неудобства, проведеното
консервативно лечение, настъпилото пълно възстановяване от увреждането, без
остатъчни ограничения в обема на движенията и функцията на лявата ръка, липса на
съществено ограничаване в резултат на увреждането на способността на ищеца да
изпълнява организационни функции на длъжността „управител“ в семейната фирма.
Като е достигнал до същите крайни изводи, първостепенният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт в обжалваната му отхвърлителна част, поради
което същият ще следва да се потвърди.
При този изход от спора, въззиваемата страна има право на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК да й бъдат присъдени разноските за въззивното производство, но същата не е
взела участие в него, не е представила доказателства за направени разноски и не е
претендирала такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №165 от 21.05.2021 г., постановено по гр.д.№482 по
описа за 2020 г. на Окръжен съд – Перник, В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която е
отхвърлен предявеният от В. К. М. против Община Перник иск с правно основание
чл.49 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД, за сумата над размера от 7 000 лв. до претендирания
размер от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат от претърпяна на 10.10.2016 г. злополука – падане в
резултат от неравност на тротоара на ъгъла на ул.“***“ и ул. „***“ в гр. ***, пред дома
му, предизвикана от ремонтни дейности на община Перник, при което е претърпял
травматично увреждане – нараняване на дясната предмишница и фрактура на дланта.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8