№ 277
гр. Пловдив, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно търговско
дело № 20235001000317 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.
№930/23.01.2023 г., депозирана чрез ССЕВ с валиден КЕП, подадена от М. И. А., чрез адв.
П. К., против Решение №364/08.12.2022 г. по т.д.№1222/2021 г. по описа на ОС - С.З., В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против "Д.З.И.-О.з."ЕАД
иск с правно основание чл.432 от КЗ, за сумата над присъдения размер от 40 000 лв. до
претендирания размер от 60 000 лв. - застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, причинени на
ищцата като пешеходец, при ПТП на 08.03.2021 г. в гр. Ч., настъпило по вина на Ж.Т.Т.,
като водач на застрахован при ответника автомобил "Д.", модел "Ф." с рег.№.......
Релевирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в
обжалваната част, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Сочи се
нарушение на чл.52 от ЗЗД чрез определяне на занижен размер на справедливото
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, като не са отчетени всички
релевантни факти, съгласно ППВС №4/1968 г., не са отчетени икономическите условия в
страната към момента на увреждането, както и не е съобразена съдебната практика по
сходни случаи. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част, и постановяване на
друго по същество, с което предявеният иск да бъде уважен до пълният му предявен размер,
като се присъди на ищцата допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на
още 20 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 11.06.2021 г. до
окончателното плащане. Заявява се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
1
адвокат П. К. по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., с начислен ДДС - както за въззивното, така и за
първоинстанционното производство.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител. Жалбоподателката не дължи внасяне на държавни такси за
въззивното производство на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК. Въззивната жалба отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи
на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.263, ал.1 от
ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор.
С въззивната жалба не са представени нови доказателства и не са направени
доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са
събрани.
Решението на първостепенния съд е влязло в сила, като необжалвано, в частта му, с която
ответникът е осъден да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди до размера от 40 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
11.06.2021 г. до окончателното плащане, както и в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на ищцата застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер
на 2227,98 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от 11.06.2021 г. до
окончателното плащане. Спорът пред въззивната инстанция е концентриран върху
справедливия размер на застрахователното обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, който ответникът следва да заплати на ищцата, за размера над присъдената сума от
40 000 лв. до претендирания размер от 60 000 лв.
На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от
компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан,
поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу
процесуално легитимирани страни, и след депозирана извънсъдебна застрахователна
претенция пред застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ, поради което е допустим в
обжалваната част. По правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася в
границите на релевираните с въззивната жалба оплаквания.
На основание чл.235, ал.2 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства във
връзка със спора пред въззивната инстанция, съдът намира следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и е установено с влязло в сила Решение №76/29.11.2021 г. по
АНД №327/2021 г. на РС – Ч., че на 08.03.2021 г. около 11 часа в гр. Ч., обл. С.З., на
ул.“Я.И.“, при управление на л.а. „Д.“, модел „Ф.“, с рег.№......, водачът Ж.Т.Т., е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като „преди да започне
движение назад не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен, и че няма да
създаде опасност за останалите участници в движението, и по време на движението си назад
не е наблюдавал пътя зад превозното средство“, в пряка причинна връзка с което е
2
настъпило ПТП, при което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
ищцата М. И. А., тогава на 70 години, изразяваща се в счупване на дясната бедрена шийка,
причинило трайно затруднение на движението на десния крак на пострадалата, за което е
бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.343а, ал.1, б.“а“, хип.2, вр. чл.343,
ал.1, б.“б“, хип.2, вр. чл.342, ал.1, хип.3 от НК. Не се спори, че гражданската отговорност на
виновния водач на л.а. „Д.“, модел „Ф.“, с рег.№......, е била застрахована при ответника със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към
датата на ПТП, и че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника
– застраховател, за заплащане на застрахователно обезщетение на пострадалата М. И. А. за
претърпените от нея неимуществени вреди във връзка с причинените при така настъпилото
ПТП травматични увреждания.
От приетата по делото Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 144/22 г.,
депозирана по делото с вх.№5453/27.05.2022 г. /на л.137-139 от делото на ОС – С.З., се
установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП, настъпило на 08.03.2021 г.,
ищцата М. И. А. е получила травматично увреждане, изразяващо се в закрито счупване на
дясната бедрена шийка. За лечение на травматичното увреждане ищцата е била
хоспитализирана в Клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛ“.....“АД – С.З.,
където на 12.03.2021 г. е претърпяла оперативна интервенция под спинална анестезия, при
която е извършена артротомия, рецезирана е бедрената шийка, екстерпирана е главата, и е
имплантирана частична тазобедрена протеза. Непосредствено след това, на 16.03.2021 г. е
хоспитализирана в Отделение по физикална терапия и рехабилитация на същата болница,
където е преминала болнична рехабилитация. Претърпените от ищцата болки и страдания са
били с интензивен характер в периода на първия болничен престой, като след оперативното
лечение и ранния следоперативен период интензитета на търпените болки е намалял, но
ищцата е продължила да търпи болки и след това. При правилно протичане на
оздравителния процес, възстановителният период при такава травма продължава около 12
месеца. При ищцата обаче оздравителният период е бил затруднен, поради напредналата
възраст на ищцата.
Съдът намира заключението на СМЕ за компетентно изготвено, обосновано и
кореспондиращо на събраните по делото писмени доказателства – Епикриза от ИЗ №4363 на
КОТ на УМБАЛ „.......“АД, за хоспитализация на ищцата в периода от 08.03.2021 г. до
16.03.2021 г. /на л.11 от делото на ОС-СтЗ/, Епикриза от ОФРМ на УМБАЛ „...“АД за
хоспитализация на ищцата в периода от 16.03.2021 г. до 23.03.2021 г. /на л.12/, Амбулаторен
лист №701/10.06.2021 г. /на л.21/, Амбулаторен лист №668/20.09.2021 г. /на л.74/,
Амбулаторен лист №695/28.09.2021 г. /на л.75/, фактури и касови бонове за медицински
разходи за лечение, консумативи и медикаменти /на л.13-20/.
От събраните по делото писмени доказателства се установява също, че към момента на
увреждането ищцата е страдала от хронични заболявания – хипертонично сърце без
(застойна) сърдечна недостатъчност, исхемична кардиомиопатия, неинсулинозависим
захарен диабет, без усложнения /от Епикриза от ИЗ №4363 на л.11 и Епикриза от ИЗ
3
№4955/2021 на л.12/.
От Амбулаторен лист №701/10.06.2021 г. /на л.21/ се установява, че 3 месеца след
увреждането ищцата е продължавала да търпи болки, дискомфорт и слабост на крайника,
била е затруднена самостоятелната й походка, и се е придвижвала с помощни средства – две
патерици, настъпила е хипотрофия на бедрената мускулатура, налице е била лесна
уморяемост.
От Амбулаторен лист №668/20.09.2021 г. /на л.74/ и Амбулаторен лист №695/28.09.2021 г.
/на л.75/ се установява, че шест месеца след увреждането ищцата е продължавала да търпи
болки, налице е била ограничена активна и пасивна подвижност в дясната тазобедрена
става, движенията са били болезнени. Констатирана е хипотрофия както на бедрената, така и
на глутеалната мускулатура. Към този момент вече е била вертикализирана, но се е
придвижвала с помощно средство – бастун, и само в домашни условия. При движение на
по-големи разстояния се нуждае от чужда помощ. Затруднена е била да извършва
дейностите от ежедневния си живот.
За търпените от ищцата болки и страдания са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите М.Г. и Л.Д. в о.с.з. на 04.04.2022 г.
От показанията на св. Г. /дъщеря на ищцата/ се установява, че свидетелката видяла майка си
в следобедните часове в деня на процесното ПТП. Узнала, че е наложително за бъде
проведено оперативно лечение за смяна на тазобедрената става. Ищцата не изглеждала
добре, била изплашена, страхувала се и от предстоящата операция, искала да умира.
Операцията преминала успешно, но след нея се наложило провеждане на рехабилитация.
Останала в болницата около 20 дни общо. Психиката на ищцата била разбита – не искала да
става да ходи, даже с проходилка много трудно се справяла. Наложило се свидетелката да я
вземе в дома си, за да полага грижи за нея, заедно със съпруга си - имала нужда от помощ, за
да ходи до тоалетната, не можела да се обслужва сама, нямало как да си готви храна.
Положили големи усилия за раздвижването на ищцата, провеждали рехабилитация в дома
си, но ищцата била рухнала психически – искала да умре, не искалада се храни, не можела
да се стабилизира емоционално, за да продължи провеждане на рехабилитация. След
рехабилитацията в началото ищцата се оживила, но паднала по време на раздвижването,
тъй като краката й треперели, и впоследствие отново отказвала да ходи с проходилка. С
много труд успяла да проходи с две патерици, после – с една. Грижите за ищцата
продължават и към момента на разпита. Първоначално за ищцата е грижили свидетелката и
съпруга й, а когато ищцата се върната в дома си в Ч., тя продължавала да има нужда от
чужда помощ, която и била оказвана от свидетелката, нейния брат, и тяхна позната, която
започнала да ходи при ищцата всеки ден, за да й помага, и да поддържа емоционалното й
състояние, тъй като ищцата била много стресирана. Преди инцидента ищцата била усмихнат
и лъчезарен човек, обикаляла целия град, помагала на хората, не е имала болки и
затруднения при придвижването си, сама ходила да си пазарува, не ползвала помощни
средства. Процесното ПТП станало именно когато отивала до магазина. Имала заболявания,
свързани с възрастта – диабет, сърдечни заболявания. В момента ищцата нямала никакъв
4
дух, не искала да живее, страхува се да слиза по стълби, не е стабилна. Изглежда, че никога
няма да се възстанови емоционално, и няма да преодолее претърпения стрес. В момента се
придвижва с бастун – без него може да направи само две-три крачки.
Съдът преценява показанията на свидетелката при условията на чл.172 от ГПК, като отчита
близката родствена връзка между ищцата и свидетелката, обуславяща интерес от изход на
делото в полза на ищцата. Въпреки това, съдът кредитира показанията на свидетелката, като
ги намира за подробни, конкретни, логични, основани на личните впечатления на
свидетелката, и кореспондиращи на събраните по делото доказателства – СМЕ и
медицински документи.
От показанията на свидетелката Д. /без родство/ се установява, че същата е съседка и
приятелка на ищцата. Когато претърпяла катастрофата на 08.03.2021 г., ищцата
първоначално била в болницата, а след операцията отишла в дома на дъщеря си. После по
свое желание се върнала в дома си в Ч.. Когато се прибрала, свидетелката започнала
ежедневно да се грижи за ищцата – помагала й да ходи, да отиде до тоалетната, пазарувала
й. Това продължило няколко месеца. Ищцата трудно проходила. Ползвала проходилка, но
падала често. При едно от паданията се наложило да счупят прозорец, за да влязат при нея, и
да я вдигнат. Втори път свидетелката сама я вдигнала. В един от случаите се наложило да
викне „Бърза помощ“, защото ищцата при падането, изгубила съзнание. Преди катастрофата
ищцата била жизнена жена, движела се, не е имала затруднения при придвижването и не е
ползвала помощни средства. Сега била рухнала психически, те я интересува нищо, няма
апетит, не иска да живее. Сега вече децата на ищцата са наели жена срещу заплащане да се
грижи за ищцата. Ищцата се движи малко – да иде до тоалетната, да се върне, не излиза от
дома си. След катастрофата ищцата ползвала две патерици, а после – една. Сега се
придвижва с бастун, има и помощна количка.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на делинквента Ж.Т.Т., в
качеството на свидетел. Същият заявява, че непосредствено след настъпване на
катастрофата, ищцата споделила, че е отивала за хляб. Казала, че си е забравила бастуна.
Спряла да си почине, като се опряла на резервната гума на джипа. Било й станало лошо на
главата и спряла да си почине.
Съдът преценява показанията на този свидетел при условията на чл.172 от ГПК, като
съобразява, че същият е бил признат за виновен за настъпване на увреждането, и на
самостоятелно основание носи гражданска отговорност за причинените вреди, поради което
има интерес да намали отговорността си. Ето защо, съдът не кредитира показанията на този
свидетел в частта им, в която свидетелят твърди, че ищцата била споделила, че забравила
бастуна си, както и че й било прилошало. В тази част показанията на този свидетел не се
подкрепят от показанията на другия разпитан свидетел – очевидец – св. А.П., който също е
видял катастрофата и се е притекъл да помогне. В неговите показания не се съдържат
свидетелства пострадалата да е твърдяла, че е забравила бастуна си, както и да е твърдяла, че
й е прилошало, и за това се е подпряла на резервната гума. Другите разпитани свидетели -
Г. и Д., са категорични, че преди инцидента ищцата се е движела без помощни средства.
5
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа
страна, че на 08.03.2021 г. ищцата М. И. А., тогава на 70 години, в пряка причинна връзка с
процесното ПТП е претърпяла травматично увреждане, изразяващо се в закрито счупване
на дясната бедрена шийка. За лечение на травматичното увреждане ищцата е била
хоспитализирана за осем дни в клиника по ортопедия и травматология, където на 12.03.2021
г. е претърпяла оперативна интервенция, при която е била имплантирана частична
тазобедрена протеза. Хоспитализацията е продължила с още 7 дни в отделение по
физикална терапия и рехабилитация на същата болница, където е преминала курс на
болнична рехабилитация. Непосредствено след увреждането и по време на
хоспитализацията ищцата е търпяла болки и страдания с интензивен характер, които след
оперативното лечение и ранния следоперативен период са намалели по своя интензитет.
Ищцата е продължила да търпи болки и впоследствие през възстановителния период, който
е продължил повече от 12 месеца. По време на лечебния и възстановителния период ищцата
се е нуждаела от чужда помощ за поддържане на хигиена и тоалет, хранене, обличане и
всякаква домакинска дейност, поради което самостоятелният живот, който е водела до
тогава, е станал невъзможен. Оздравителният период е протекъл затруднено, поради
напредналата възраст и наличие на хронични заболявания – хипертонично сърце без
(застойна) сърдечна недостатъчност, исхемична кардиомиопатия, неинсулинозависим
захарен диабет, които са увеличили страданията на ищцата по време на възстановителния
период. Не е настъпило пълно възстановяване – след приключване на лечебния и
възстановителния период самостоятелната походка на ищцата е невъзможна, тя продължава
да се придвижва с помощно средство /бастун/ и само на кратки разстояния /в рамките на
дома си/, а за придвижване извън дома се нуждае от чужда помощ. Налице е ограничаване на
обема както на активните, така и на пасивните движения на дясната тазобедрена става,
настъпила е хипотрофия на бедрената и глутеалната мускулатура. Ищцата е преживяла
силен стрес в момента на настъпване на увреждането, както и страх при провеждането на
оперативното лечение и последващата рехабилитация, трайно и силно е влошен
емоционалният и психологическият й статус – загубила е желанието си за живот, не желае
да напуска дома си. Не се очаква вбъдеще да настъпи подобряване на нейното състояние.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда намира, че
претендирания от ищцата размер от 60 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди е
справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД, съобразно формулираните критерии с ППВС
№4/1968 г., като кореспондира на тежестта на травматичното увреждане, интензивността и
продължителността на търпените болки и страдания, претърпяното оперативно лечение,
продължителната рехабилитация, липсата на пълно възстановяване, зависимостта от чужда
помощ за продължителен период от време, влошения психически и емоционален статус.
Така претендираното обезщетение е съобразено с икономическата конюнктура в страната
към момента на увреждането, както и на съдебната практика по сходни случаи.
Като е достигнал до частично различни правни и фактически изводи, първостепенният съд е
постановил неправилно решение в неговата отхвърлителна част, поради което в тази част
6
решението на съда следва да се отмени, и вместо него да се постанови ново решение по
съществото на спора, с което на ищцата да се присъди допълнително обезщетение в размер
на още 20 000 лв., представляващи разликата над присъдените 40 000 лв. до пълния
предявен размер от 60 000 лв., ведно със законната лихва върху допълнително присъденото
обезщетение, за периода от 11.06.2021 г. до окончателното плащане.
Съобразно този резултат, решението на първостепенния съд следва да се отмени и в частта
за разноските, с която ищцата е била осъдена да заплати на ответника сумата от 115,70 лв. за
направени по делото разноски.
Поради основателността на въззивната жалба, в полза на жалбоподателката следва да се
присъдят разноските за въззивното производство. Жалбоподателката е претендирала само
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния й представител адв.П.
К., по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., ведно с начислен ДДС. Съобразно обжалваемия интерес
пред въззивната инстанция от 20 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение се
изчислява по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. з минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в размер на 2200 лв., а с начислен ДДС – 2 640 лв., която сума
ответникът следва на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.78, ал.1 от ГПК да бъде осъден да
заплати на адвокат П. Х. К.. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат П. К. и
допълнително адвокатско възнаграждение за производството пред първостепенния съд – в
размер на разликата между присъдените 1864 лв., и сумата от 2796 лв., представляваща
минималното адвокатско възнаграждение с начислен ДДС, изчислено върху пълния размер
на предявения иск- т.е. сумата от още 932 лв.
Тъй като ищцата е била освободена от заплащането на държавни такси, на осн. чл.78, ал.6 от
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса за уважената
част от иска за двете съдебни инстанции – в размер на 6% от 20 000 лв. – т.е. 1200 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №364 от 08.12.2022 г., постановено по т.д.№1222 по описа за 2021 г. на
Окръжен съд - С.З., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от М. И. А., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Ч., ул.“Б.М.“ №15а, против "Д.З.И.-О.з."ЕАД, с ЕИК.....,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул.“В.“ №89Б, иск с правно
основание чл.432 от КЗ, за сумата над размера от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ до
претендирания размер от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
травматични увреждания, причинени на ищцата като пешеходец, при ПТП на 08.03.2021 г. в
гр. Ч., настъпило по вина на Ж.Т.Т., като водач на застрахован при ответника автомобил
"Д.", модел "Ф." с рег.№......, КАКТО И В ЧАСТТА, с която М. И. А., с ЕГН **********, е
осъдена да заплати на "Д.З.И.-О.з."ЕАД, с ЕИК....., сумата от 115,70 лв. /сто и петнадесет
лева и седемдесет стотинки/, представляваща разноски по делото, И ВМЕСТО ТОВА,
7
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "Д.З.И.-О.з."ЕАД, с ЕИК....., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „Т.“, бул.“В.“ №89Б, на основание чл.432 от КЗ, да заплати на М. И. А., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Ч., ул.“Б.М.“ №15а, сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди
лева/, представляваща допълнително застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
/над присъдения размер от 40 000 лв. до претендирания размер от 60 000 лв./ - болки и
страдания от травматични увреждания, причинени на ищцата като пешеходец, при ПТП на
08.03.2021 г. в гр. Ч., настъпило по вина на Ж.Т.Т., като водач на застрахован при ответника
автомобил "Д.", модел "Ф." с рег.№......, ВЕДНО със законната лихва върху главницата от
20 000 лв., за периода от 11.06.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА "Д.З.И.-О.з."ЕАД, с ЕИК....., със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„Т.“, бул.“В.“ №89Б, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати
на адвокат П. Х. К., с ЕГН **********, от АК – гр. С.З., със служебен адрес: гр. С.З.,
бул.“С.П.Е.“ №23а, ет.2, сумата от 2 640 лв. /две хиляди шестстотин и четиридесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство с начислен ДДС,
КАКТО И сумата от 932 лв. /деветстотин тридесет и два лева/, представляваща
допълнително адвокатско възнаграждение с начислен ДДС за първоинстанционното
производство, за процесуалното представителство на М. И. А., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА "Д.З.И.-О.з."ЕАД, с ЕИК....., със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„Т.“, бул.“В.“ №89Б, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в полза на бюджета на
съда, по сметка на Пловдивския апелативен съд, сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/,
представляваща държавна такса за допълнително присъденото в полза на ищцата
обезщетение.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8