Р Е Ш Е Н И Е
№ 163/7.3.2022г.
гр.Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХI състав, в открито съдебно заседание на дeвети февруари
две хиляди и двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА ШОТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1.
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА 2. СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
при
секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на
прокурора |
Стефан Янев |
изслуша докладваното |
|
от
съдия |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
|
по
К.А.Н. ДЕЛО № 38 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ТД на НАП
Пловдив против решение № 771 от 15.12.2021 по анд 20215220201485
/2021 на РС Пазарджик. С обжалваното решение е изменено НП № 586095-F585597 от
07.07.2021г. на директор на дирекция „Контрол” при ТД на НАП Пловдив, с което
на основание чл.180 ал.2 вр. с ал.1, във вр. с чл.102 ал.З, т.1 и с чл.86 ал.1
и ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 519.49 лв., като размерът на имуществената
санкция е намален на 200/двеста/лева.
В касационната жалба се твърди, че
оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено
решението на районния съд и да бъде отменено изцяло потвърденото с него
наказателно постановление. Излагат се подробни съображения за
незаконосъобразността му.
В съдебно заседание касационният жалбоподател не се
представлява.
Ответникът ТД на НАП Пловдив не изпраща представител. Постъпило е писмено
становище. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик счита,
че жалбата е неоснователна и моли да се отхвърли жалбата.
Административен съд - Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено
следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
При проверка на
обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо
и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно
доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката на които са
възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от
настоящата инстанция.
С решението на
Районен съд гр. Пазарджик е е изменено НП № 586095-F585597 от
07.07.2021г. на директор на дирекция „Контрол” при ТД на НАП Пловдив, с което
на основание чл.180 ал.2 вр. с ал.1, във вр. с чл.102 ал.З, т.1 и с чл.86 ал.1
и ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 519.49 лв., като размерът на имуществената
санкция е намален на 200/двеста/лева.
Въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по
делото, а именно, че Дружеството – жалбоподател /касатор в настоящото производство/ е
санкционирано, т.к. в качеството му на данъчно задължено лице по ЗДДС не е
начислило ДДС в размер на 519.49 лева по облагаеми доставки на обща стойност 3
116,94 лв., извършени през данъчен период 21.08.2020г. - 31.08.2020г., когато
лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за
регистрация в срок, въпреки че е било длъжно.
В хода на
извършвана проверка за установяване на факти и обстоятелства, възложена с РИП №
П-16001320198Ю0-ОРП-001/24.11.2020г. се установило, че за периода от
01.08.2019г. до 31.07.2020г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот по
смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за задължителна регистрация в размер на 50
000,00 лв. /50 532,77лв./, формиран от търговия на дребно с промишлени стоки.
Лицето е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС
до 07.08.2020г. /в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е
достигнат оборот от 50 000.00лв. /. Условията за задължителна регистрация са
били налице към 31.07.2020г., 31.08.2020 г., 30.09.2020 г., а лицето е
регистрирано на 26.10.2020г. За периода от изтичане на срока, в който е
следвало да бъде издаден акта за регистрация -21.08.2020г., ако лицето е подало
заявлението за регистрация в срок - до 07.08.20г., до датата, на която е
регистрирано по ЗДДС - 26.10.2020г., лицето е следвало да начислява ДДС за
извършените от него облагаеми доставки /по аргумент от разпоредбата на чл. 102,
ал. 3, т. 1 от ЗДДС/.
За периода 21.08.2020г. - 31.08.2020г., дружеството е
извършило облагаеми доставки от търговия на дребно с промишлени стоки на
стойност 3 116,94 лв. Налице са облагаеми доставки платени в брой чрез
регистрирания ЕКАФП с ФУ № DY518004 и ФП № 36676477 и по банков път. Мястото на изпълнение на посочените
доставки е на територията на страната т.е. неначисленият ДДС за периода
21.08.2020г. - 31.08.2020г. е бил в размер на 519,49 лв. Посочено е, че ако „ТЕХНО ЗОНА“ ЕООД е било регистрирано по ЗДДС през
периода 21.08.2020г. до 31.08.2020г., както е следвало да бъде, същото е
трябвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки по реда и
сроковете по чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, като подаде Справка-декларация за ДДС
и информация от отчетните регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник за
продажбите“ за данъчен период месец 08/2020г., съгласно чл.125, ал.1, ал.З и
ал.5 от ЗДДС в срок до 14.09.2020 г. „ТЕХНО ЗОНА“ е подало СД за ДДС за данъчен
период месец 10/2020г., по електронен път е вх. №13001745884/09.11.2020г. В
Дневника за продажбите за посоченият период с Протокол №**********/31.10.2020г.
лицето е самоначислило дължимия ДДС за периода 21.08.2020г. до 31.08.2020г. в
размер на 519,49 лв. Налице е било закъснение от два месеца.
За констатираното нарушение против дружеството бил
съставен АУАН № F585597 от 12.01.21 г.. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, т.к.
дружеството било надлежно поканено да се яви пред приходната администрация в
7-дневен срок от получаване на поканата за съставяне на акт, но негов
представител не се явил. Поканата била връчена по електронен път на 07.01.21
година.
Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП.
При така установеното от фактическа
страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано
извършеното административно нарушение, но също и че поради начисляване на
данъка, макар и на по- късен етап, санкцията следва да бъде начислена на
основание чл. 180 ал.3 от ЗДДС. В мотивите на постановеното решение съдът е
обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така
и показанията на разпитания по делото свидетел. В тази връзка настоящият
касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е изменено
наказателното постановление.
Правилно е заключението на съда, че
съдържанието на АУАН и НП отговаря на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Нарушението е описано в достатъчен обем и яснота и е дадена съответна на
изложените обстоятелства правна квалификация по чл.102 ал3 т.1 вр. чл. 86 ал.1
и ал.2 от ЗДДС. Въззивният съд е
отговорил на всички възражения от страна на жалбоподателя /касатор в настоящето
производство/. Въззивното решение е подробно и мотивирано. Нови твърдения не се
сочат пред касационната инстанция.
Единственият според въпрос е дали в
процесния казус е следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 180 ал.3 от ЗДДС, съгласно която се предвижда привилегирован състав, в случай че данъка
бъде начислен от задълженото лице в
шестмесечен срок от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде
начислен. В тази връзка, както правилно е отбелязал и въззивният съд, съдебната
практика е категорична- ал.3 се прилага освен в случаите, в които е извършено
нарушение по ал.1, също и в хипотезата на ал.2, която също препраща към първата
алинея на чл. 180 от ЗДДС.
Ето защо, правилно е било изменено
наказателното постановление и е била намалена имуществената санкция на 200 лв.,
доколкото макар и санкцията да е в размер на 5 на сто от данъка, тя не може да
бъде занижена под сумата от 200 лв., съгласно чл. 180 ал.3 от ЗДДС.,
При разглеждане на делото въззивният съд не е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на
решението му. Произнесъл се е подробно и мотивирано по всички възражения.
Решението на Районен съд гр. Пазарджик ще следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба като неоснователна - без уважение.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на разноски по реда на АПК,
но такива се претендират само от касатора и предвид изхода на спора, не следва
да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК , съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 771 от 15.12.2021 по анд 20215220201485 /2021
на РС Пазарджик.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/