Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 161 04.05.2018 г. гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На двадесет и пети април две
хиляди и осемнадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ
ГЕНЧЕВА
Секретар Пенка Тоцева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. 739/2017 г.
Производството
е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.92 от Закона за
задълженията и договорите.
Депозирана е искова молба от „Теленор България“ЕАД, с която са предявени
обективно съединени искове срещу С.Н.С.
за установяване , че
ответницата дължи на ищеца сумата 2 426,53 лв. за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги, в т.ч. и предсрочно изискуеми лизингови вноски въз
основа на договор с абонатен №*********, както и за заплащане на сумата 1060,19
лв. за начислени договорна неустойка. Сочи, че между ищеца и ответницата са
сключени редица договори - на 25.03.2014
г., 04.03.2014 г., 15.07.2013 г., 07.01.2013 г., 30.08.2011 г., 25.10.2011 г.,
07.01.2013 г., „е със сертификат за пакетни услуги от 07.01.2013 г. телефонните
номера 0893 514 685, 0897 720 617, 0896 801 620 и
084 523 841 са обединени в пакетна услуга и потреблението е
фактурирано с клиентски №*********, че за периода 05.08.2014 г. – 04.04.2015 г.
са начислени суми за плащане.
С
определение по ч.в.т.д.№126/2017 г. по описа на ОС Разград жалбата срещу
определението на РС Разград в частта, с която е прекратено съдебното
производство по предявения иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата
1060,19 лв. договорна неустойка е оставена без уважение, респ. в тази част
производството е прекратено, считано от 05.12.2017 г. – датата, на която
определението за прекратяване е влязло в сила в потвърдената част.
Ответницата
оспорва исковете. Твърди, че е извършвала плащания по договорите, че изцяло е
заплатила мобилното устройство, както и че част от вземанията са погасени по
давност. Възраженията за нищожност на клаузата за неустойка не са относими, тъй
като производството по този иск е прекратено. Възразява и срещу размера на
адвокатското възнаграждение, като твърди прекомерност на същото.
Предявеният
иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2459/2016
г. на РРС.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното: Между ищеца и ответницата са сключени редица
договори: Договор за мобилни услуги от 25.10.2011
г., договор за мобилни услуги от 25.03.2014 г., договор за лизинг от 25.03.2014
г., договор за мобилни услуги от 15.07.2013 г., договор за лизинг от 15.07.2013
г., договор за фиксирани услуги от 07.01.2013 г. с приложение за услуга „GLOBUL
HOME“, договор за мобилни услуги от
07.01.2013 г., договор за мобилни услуги от 04.03.2014 г., договор за лизинг от
04.03.2014 г., както и допълнително споразумение от 07.01.2013 г., наречено
„сертификат“ за пакетни услуги.
За
задълженията по тези договори са издадени фактури, които са били предмет на
проверка от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Според
заключението на същата дължимите суми за потребени мобилни услуги по
представените фактури са 441,93 лв., а
дължимата сума за лизингови вноски за трите мобилни устройства е 1 984,60
лв. За да установи тази сума, вещото
лице е съпоставила сумата 9 191,68 лв., за която са издадени фактури за
периода 05.11.2010 г. – 05.04.2015 г. и
платената сума 5 704,96 лв. С
последната сума са платени фактурите до 29.08.2014 г., следователно неплатените
фактури са за периода 30.08.2104 г. – 05.04.2015 г. Разликата между сумата, за която са
издадени фактурите и сумата, която е платена от ответницата е 3 486,72
лв., като същата включва и сумата 1 060,19 лв., начислена неустойка, която
не е предмет на делото /в тази част производството е прекратено/.
Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2459/2016 г. е подадено на 14.12.2016
г. по пощата,респ. получено в съда на 16.12.2016 г.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният
иск за заплащане на сумата 2 426,53 лв. , представляващи сбор от сумата
441,93 лв. дължими суми да потребени мобилни услуги и 1 984,60 лв. дължими
лизингови вноски за три мобилни устройства е
основателен и доказан. Между
ищеца и ответника е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги. С
тези договори ищецът се е задължил да доставя на ответника мобилни услуги срещу такса, която същият ще
заплаща, както и да му предостави мобилни устройства с договор за лизинг.
Предоставените услуги и дължимата цена са индивидуализирани в договорите, сключени
между двете страни. За тях са издавани съответните фактури. Част от тези
фактури са платени, но последните фактури, които са на стойност, съвпадаща с
размера на претендираната сума не са платени.
Възражението
за изтекла погасителна давност, заявено от ответника е неоснователно.
Неплатените суми са за периода след 29.08.2014 г. и към датата на подаване на
заявлението тригодишната давност по чл.111, б“В“ от ЗЗД за тези суми не е
изтекла.В случая на 16.12.2016 г. погасителната давност е спряла на основание
чл.115, ал.2 от ЗЗД, тъй като разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК сочи, че
искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът за
предявяване на установителния иск, какъвто е и настоящия случай.
Ето защо
предявеният иск за установяване на задължението за заплащане на сумата
2 426,53 лв. от ответника на ищеца е основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен.
Ищецът
има право на направените в настоящото, както и в заповедното производство
разноски съразмерно на уважената част от исковете /тъй като за иска за
заплащане на неустойка производството е прекратено/ в съответствие с
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК. В
производството по настоящия иск ищецът е направил разноски в размер на 752,24
лв. / 436,18 лв. адвокатско възнаграждение, 66,06 лв. д.т. и 250 лв. депозит за
съдебно-счетоводна експертиза/. Така за настоящото производство ответникът следва
да му заплати сумата 523,51 лв. за направените разноски.
За
определяне на разноските, които ответницата следва да заплати на ищеца по
ч.гр.д.№2459/2016 г., по което е издадена заповед за изпълнение, Съдът следва
да вземе предвид сумата, за която се иска издаване на заповед за изпълнение –
4 049,75 лв. и да я съпостави със
сумата, за която е предявен, респ. уважен ,установителния иск – 2 426,53
лв. Следователно от посочените в заповедта за изпълнение разноски в размер на
389,09 лв., ответницата следва да заплати сумата 233,14 лв.
Възражението
на ответницата за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно. Същото надвишава
минималното такова, определено по чл.7, ал.2 т.2 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения с 36,32 лв. , но предвид множеството
договори, сключени между страните, Съдът приема, че съответства на фактическата
и правна стойност на делото.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Н.С.,
ЕГН ********** с адрес ***, че същата
дължи на „Теленор България“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София и
адрес на управление ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София“, сграда 6 сумата
2 426,53 лв. /две хиляди четиристотин двадесет и шест лева и петдесет
и три стотинки/ за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски за абонатен № *********,
както и законна лихва върху главницата от 14.12.2016 г. до окончателното й
изплащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение №4172/19.12.2016 г. по ч.гр.д.№2459/2016 г. на
РРС.
ОСЪЖДА С.Н.С.,
ЕГН ********** с адрес *** ЗАПЛАТИ на Теленор България“ЕАД, ЕИК ********* със
седалище гр.София и адрес на управление ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София“,
сграда 6 сумата 523,51 лв. /петстотин
двадесет и три лева и петдесет и една стотинки/ разноски /в т.ч. и адвокатско
възнаграждение/ по настоящото дело и
сумата 233,14 лв. /двеста тридесет и три лева и четиринадесет стотинки/
разноски /в т.ч. и адвокатско възнаграждение/
по ч.гр.д.№2459/2016 г. на РС Разград.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Разградския окръжен съд.
След
влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д. №2459/2016 г. на РРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: