Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Нова Загора, 08.12.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД колегия в
публичното заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря Радка
Чолакова, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ
Гр.дело № 20202220100360 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази
следното:
Постъпила е искова молба от И.Д.И. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв.М.Д.П. *** срещу К.С.П.
с ЕГН ********** и адрес: *** с правно основание чл.22 от СК - установителен и
чл.34 от ЗС.
В нея ищецът излага, че при
условията на чл.210, ал.1 от ГПК предявява настоящите първоначално, обективно,
кумулативно съединените искове, както следва:
Иск по чл.22, ал.1 от Семейния
кодекс:
С Решение № 229/15.07.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 461/2019 г. по описа на PC -
Нова Загора бил прекратен с развод, на основание чл.49, ал.1 от СК, сключеният
на 08.08.2009 г., с акт № *** г. в гр.Нова Загора, граждански брак между ищеца И.Д.И.
с ЕГН ********** и ответницата К.С.П. с ЕГН **********, като дълбоко и
непоправимо разстроен. В тази си част решението било влязло в сила.
Посочва се, че на 21.05.2012 г., ищецът придобил
от своите родители собствеността на семейният им недвижим имот, находящ се в
***, а именно: Жилище, апартамент с идентификатор 51809.505.5540.1.12. Съгласно
предвидената оборима презумция на разпоредбата на чл.28 от Семейния кодекс този
имот се явявал собственост на двамата съпрузи при равни дялове, освен ако не са
налице основания да се счита, че имотът е лично имущество на някой от тях.
Разяснява се, че процесният имот бил
придобит от родителите на ищеца – Д.И.Д. и Р.С.Д., които имат две деца: ищецът И.Д.И.
и сестра му Д.Д.С., а също и че в семейството на родителите на ищеца било
постигнато съгласие, да подпомогнат своите деца, като дадат на дъщеря си
парична сума, за да си закупи жилище, а на сина си да прехвърлят безвъзмездно
техния апартамент (процесния).
Твърди се, че родителите на ищеца са
искали да му дарят апартамента. По изрично настояване на ответницата по
настоящото производство, сделката по прехвърлянето на собствеността между ищеца
и родителите му, била изповядана като покупко-продажба, въпреки че парични
средства не били искани и предавани. Сочи се, че ответницата искала, да се
осигури защита срещу последващи действия от страна на сестрата на ищеца по
разваляне на дарението, направено от нейните родители на брат й.
В този смисъл, процесният недвижимия
имот, находящ се в ***, а именно: Жилище, апартамент с идентификатор
51809.505.5540.1.12 се явявал придобит от ищеца по дарение, каквато била волята
на страните. Оформената като покупко-продажба сделка била привидна.
В петитума на този иск се сочи, че:
Във връзка с твърдяното от ищеца, моли
съда, да постанови съдебен акт, с който да признае за установено по отношение
на ответницата К.С.П. с ЕГН **********,***, че недвижим имот, находящ се в ***,
а именно: Жилище, апартамент с идентификатор 51809.505.5540 кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.Нова Загора, одобрени със Заповед № РД-18- 56/31.08.2010
г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда №1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 51809.505.5540, със стар идентификатор: няма, с административен
адрес: ***състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ
от 82.22 кв.м, на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - 51809.505.5540.1.11; под обекта - 51809.505.5540.1.9; над обекта -
51809.505.5540.1.15, ведно с прилежащото избено помещение № 12, с площ от 4.01
кв.м, ведно с 11.53 % идеални части от общите части на сградата и отстъпеното
право на строеж върху поземления имот с идентификатор 51809.505.5540, се явява
лично имущество на ищеца И.Д.И. с ЕГН ********** *** по смисъла на чл.22, ал.1
от Семейния кодекс.
Моли, да му бъдат присъдени и
направените в настоящото производство разноски.
Иск по чл.34, ал.1 от ЗС:
С Решение № 229/15.07.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 461/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора бил
прекратен с развод, на основание чл.49, ал.1 от СК, сключеният на 08.08.2009
г., с акт № 0050 в гр. Нова Загора, граждански брак между ищеца И.Д.И. с ЕГН **********
и ответницата К.С.П. с ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен. В
тази си част решението било влязло в сила.
Посочва се, че по време на брака имали
придобито следното имущество:
1.Недвижим
имот, находящ се в гр.Нова Загора, ул.„Никола Койчев“ № 1, ет.4, ап.12, а
именно: Жилище, апартамент с идентификатор 51809.505.5540.1.12 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Нова Загора, одобрени със Заповед №
РД-18-56/31.08.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда №
1, разположена в поземлен имот с идентификатор 51809.505.5540, със стар идентификатор:
няма, с административен адрес: гр.Нова Загора, ул.„Никола Койчев“ № 1, ет.4,
ап.12, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от
82.22 кв.м, на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж - 51809.505.5540.1.11; под обекта - 51809.505.5540.1.9; над обекта -
51809.505.5540.1.15, ведно с прилежащото избено помещение № 12, с площ от 4.01
кв.м, ведно с 11.53 % идеални части от общите части на сградата и отстъпеното
право на строеж върху поземления имот с идентификатор 51809.505.5540.
Покупката на имота била извършена на
21.05.2012 г., като сделката била изповядана пред нотариус Я.В., като бил
съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот - Акт № 63, Том V,
Рег.№ 3528, дело № 573 от 21.05.2012 г.
2.Лек автомобил, марка „Ауди А6“, черен
на цвят, с регистрационен номер СН6806АМ, с дата на първоначална регистрация
17.06.2005 г., закупен на 27.08.2015 г.
3.Мотоциклет, марка „Априлия Леонардо
125“, тъмносин на цвят, с дата на първоначална регистрация 10.03.1997 г.,
закупен на 06.07.2012 г.
Ищецът сочи, че съгласно разпоредбата на
чл.27, ал.1 от СК съпружеската имуществена общност се прекратява с
прекратяването на брака.
Излага, че е предявен иск с правно
основание чл.34 от ЗС, като производството било във фаза по допускане на
делбата и тук съдът изследвал въпросите за: наличието на съсобственост между
съделителите върху имуществото, предмет на делбата, основанието на което същата
е възникнала, между кои лица и за кои
имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител в
съсобствеността.
По делото нямало спор относно това, че
между страните възникнала съсобственост на основание на Решение №
229/15.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 461/2019 г. по описа на Районен съд -
Нова Загора за прекратяване на брака им. С оглед на изложеното в първия
обективно, кумулативно съединен иск (апартаментът бил лично имущество), на
делба подлежали:
-
Лек
автомобил, марка „Ауди А6“, черен на цвят, с регистрационен номер СН6806АМ, с
дата на първоначална регистрация 17.06.2005 г. Автомобилът бил закупен на
27.08.2015 г.
-
Мотоциклет, марка „Априлия Леонардо 125“, тъмносин на цвят, с дата на
първоначална регистрация 10.03.1997 г. Мотоциклетът бил закупен на 06.07.2012
г.
Ищецът заявява, че към момента не могат
да постигнат съгласие за доброволното поделяне на имуществото, което пораждало
правният интерес от провеждане на производство пред съд.
Във връзка с твърдяното от него, моли
съдът да постанови съдебен акт, с който да прекрати съсобствеността по
отношение на процесните вещи.
Отправя доказателствено искане, на основание
чл.164 и сл. от ГПК, да бъдат допуснати да разпит трима свидетели в режим на
довеждане: Д.И.Д. - баща на ищеца, Р.С.Д. - майка на ищеца и Д.Д.С.- сестра на
ищеца, с чиито показания щяла да се установява действителната воля на страните
и механизма на прехвърляне на процесния апартамент от родителите на ищеца.
Прилага писмени доказателства по опис и
моли на основание чл.11, буква „в“ от Правилника за вписванията съдът да остави
исковата молба „Без движение“ и да даде указание за нейното вписване и срок за
това.
В законоустановения
срок по чл.131 от ГПК ответницата К.С.П. с ЕГН ********** е депозирала отговор
на исковата молба, с който счита предявените искове за допустими, но
неоснователни.
В него тя посочва, че производството по посоченото гражданско дело е образувано по предявени
от ищеца против нея два иска - установителен иск за собственост на недвижим
имот - апартамент, находящ се в ***, подробно описан в исковата молба и иск за
делба на същия описан недвижим имот, на лек автомобил „Ауди А6“ с peг.№ СН6806АМ и мотоциклет марка „Априлия Леонардо 125“.
Разяснява, че в исковата молба ищецът посочил, че иска за
собственост на недвижимия имот и иска за делба на същия били предявени при
условията на кумулативно съединяване, но ответницата счита, че в случая
предявяването на иска за собственост и иска за делба на недвижимия имот не е кумулативно
и не би могло да бъде такова, а било при условията на евентуалност. Независимо
от това, моли съдът да укаже на ищеца, да уточни изрично по какъв начин е
предявил двата иска за общо разглеждане по делото, тъй като от това зависи
правото й на защита.
Заявява,
че оспорва всички твърденията на ищеца, направени по иска за собственост, като
неверни, с изключение на твърденията, че бракът им е прекратен с посоченото
съдебно решение. Оспорва предявения иск за собственост като неоснователен.
Твърди, че по силата на договор за покупко-продажба, сключен във формата на
нотариален акт № 110, том 6, дело № 825 от 21.05.2012 г. по описа на Служба по
вписванията, по време на брака си са придобили описания в исковата молба
недвижим имат - апартамент, находящ се в ***, представляващ апартамент, а след
прекратяване на брака им, съпружеската имуществена общност между тях е
прекратена при равни дялове.
Твърди,
че по време на брака им, освен посочения апартамент, с ищеца са придобили и
описаните от него МПС - лек автомобил „Ауди
А6“ с peг.№ СН6806АМ и мотоциклет марка „Априлия Леонардо 125“ с peг.№ СН2076В и предвид прекратяването на
брака им, по отношение на тези вещи към момента също са съсобственици при равни
дялове.
Твърди,
че лекият автомобил е в движение и се намирал в държане на ищеца и същия го
ползвал след прекратяване на брака им изцяло за себе си, а ответницата нямала
достъп до него, тъй като документите на автомобила и ключовете от същия се
намирали в ищеца. Мотоциклетът не бил в движение, като от около три години бил
повреден и документите и ключовете от него също се намирали в ищеца, а самият
мотоциклет бил оставен от ищеца в гараж на родителите й.
На
основание изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения установителен иск за собственост на недвижимия имот, като
неоснователен; да допусне съдебна делба между нея и ищеца по отношение на
апартамента, находящ се в ***, подробно описан в исковата молба, на лек
автомобил „Ауди А6“ с peг.№ СН6806АМ и
мотоциклет марка „Априлия Леонардо 125“ с peг.№ СН2076В при
дялове – 1/2 идеална част за нея
и 1/2 идеална част за ищеца; да постанови, че лек автомобил „Ауди А6“ с peг.№ СН6806АМ и мотоциклет марка „Априлия Леонардо 125“ с peг.№ СН2076В се намират в държане на ищеца.
Моли
да й бъдат присъдени направените във връзка с установителния иск за собственост
разноски по делото.
Не
се противопоставя да бъдат приети като писмени доказателства по делото
приложените към исковата молба документи, тъй като същите били допустими и
относими към предмета на спора.
Моли
да бъде оставено без уважение искането за допускане на свидетелски показания
„за установяване на волята на страните и механизма на прехвърляне на процесния
апартамент от родителите на ищеца“. Втората част от въпроса „механизма на
прехвърляне“ счита, че не била конкретизирана като обстоятелства, за
установяване на които се иска допускане на свидетелски показания. В случай, че
ищецът посочи точно кои обстоятелства иска да доказва със свидетели, моли да й
бъде дадена възможност да вземе становище по тяхната допустимост.
Сочи,
че независимо от това, в случая свидетелските показания за установяване на
волята на страните по договора за покупко-продажба били недопустими.
Нотариалният акт за правна сделка представлявал официален документ по смисъла
на чл.179, ал.1 от ГПК в частта, с която нотариусът удостоверявал, че
изявленията на участниците в нотариалното производство и извършените действия
са осъществени пред него или лично от длъжностното лице. В тези предели
нотариалният акт, съдържащ изявления на лица, се ползвал със законна
доказателствена сила досежно изразената воля по клаузите на договора и
изявленията за изпълнение на задължения към момента на сключване на сделката,
както и относно дейността на нотариуса - напр. прочитането на акта.
Отразяването
в нотариалния акт, че уговорената продажна цена е платена от купувача на
продавача, било изявление на участниците в нотариалното производство, което
било възприето от нотариуса, и в тази част нотариалният акт се ползвал с
доказателствена сила на официален свидетелстващ документ по чл.179, ал.1 от ГПК.
За
опровергаване на съдържанието на нотариалния акт свидетелски показания били
недопустими поради забраната на чл.164, ал.1, т.2 от ГПК. По отношение на
изявленията на страните по сделката, опровергаването попадало под забраната на
чл.164, ал.1, т.6 от ГПК за ползване на свидетелски показания, когато страната
искала да опровергае собствените си изявления в документа.
Твърди
също, че ищецът, който бил страна по договора за покупко-продажба, сключен във
формата на нотариален акт №110, том 6, дело № 825 от 21.05.2012 г. по описа на
Служба по вписванията, не можел да опровергава съдържанието на официалния
документ - нотариален акт, със свидетели, предвид забраната на чл.164, ал.1, т.2
от ГПК. Дори да се приемело, че самото изявление в нотариалния акт не било
официален документ, доколкото е подписано от него, приложима била забраната на
чл.164, ал.1, т.6 от ГПК. Поради това свидетелските показания били недопустими.
В посочения смисъл била и практиката на ВКС, която не била противоречива.
Ето
защо моли съдът да остави искането на ищеца за допускане на свидетели без
уважение.
Представя
и моли съдът да приеме като писмено доказателство Решение № 229 от 15.07.2019 г.,
постановено по гр. дело № 461/2019 г. по описа на Районен съд - Нова Загора и
удостоверение № 461 от 13.09.2019 г. на Районен съд - Нова Загора.
В съдебното заседание на 07.10.2020 г. процесуалният
представител на ищеца адв.М.П. моли съда, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК,
да
спре настоящото производство във връзка с исково производство в същия съд, изхода от
което ще има значение за решаване на настоящия спор. Представя справка
за депозираната искова молба и сочи че претенцията
по нея е във връзка с
разпределение на доказателствата и единствената възможност
да бъде установена симулацията, била във връзка със спиране
на настоящото производство, с исковата молба за
разваляне на договора.
Процесуалният представител
на ответницата адв.М.Й.Г. ***
заявява, че поддържа отговора и оспорва
исковата молба, а по отношение на направеното искане за спиране
на настоящото производство при наличието на преюдициален спор, а именно
соченото в заседанието гражданско дело, счита че не
били налице основанията на Закона за това.
Видно било от представената
искова молба, че предмета на делото няма да има значение за
решението към настоящото дело, тъй като ответницата не
била страна по него, а единствено ищеца. По отношение на
нея, правата претендирани от ищците в образуваното
производство нямало да бъдат нарушени, поради което счита че
решението по това дело нямало как да я обвърже и да
има значение по този иск. Посочва, че предмет на настоящото дело
не бил иск за относителна симулация от чл.22, ако може в
мотивите да се позове на нищожност. Практиката на
ВКС била постоянна, че не можело да се разкрива и отнесе относителна
симулация. Този процес воден между родителите и ищеца, не можел да
обвърже ответницата, затова счита че не била налице предпоставка за
спиране на делото.
Адв.П. заявява, че не е
съгласен с доводите на ответната страна, защото точно
с тази искова претенция щял да се докаже факт от изключителна важност за правилното
решаване на настоящия спор. Сочи че имало една
относителна симулация, недействителен прикрит
договор за дарение с договор за продажба. След като имало
установен факт за действителен договор за дарение, автоматично искът
по чл.22 от СК ставал безпредметен по силата на закона. Придобит по
дарение - ставал собственост на ищеца.
Адв.Г. счита, че предмет на
новообразуваното гражданско дело не е установяване на факт, а установяване на права и правоотношения и те били по
отношение само на ищеца. Навежда, че ответницата по силата на
договор за продажба черпела права на собственост
на имота, имала права по отношение на нея. Посочва че
каквото и да се установи за дело в което не участвала, автоматично не
било възможно да се установи, след като се постанови
решение между родителите на ищеца и ищеца и автоматично да докаже, че е
собственик по отношение на ответницата и да остави безпредметен този процес.
Адв.П. е заявил, че ще има
обявяване, прогласяване на една нищожност и няма правна
логика някой да черпи права от нищожен договор. Нищожността се обявявала
спрямо всички.
Съдът е спрял производството, тъй като изхода на дело № 745/ 2020 г. по описа на Районен
съд - Нова Загора би имал значение за
изхода на настоящото производство, тъй като касае един и същи
имот, който евентуално е предмет на настоящото
производство, както по правната квалификация по СК, така и иска за делба.
В последното съдебно заседание страните, редовно
призовани – не се явяват.
За ищеца се явява адв.П., който поддържа исковата молба и
моли с оглед на влизането в сила на Решение № 94/17.06.2021 г., постановено по
гр.д.№ 745/ 2020 г. по описа на Районен
съд - Нова Загора, от масата на делбата, да бъде изключен недвижимия
имот, който е собственост на ищеца.
За ответницата се явява адв.Г., която
счита, че следва да се приложи поне делото или решението, тъй като предмет на
настоящото дело не е само иск за делба, а и установителен иск, относно което
моли ищцовата страна да заяви дали поддържа иска.
Адв.П. е оттеглил иска в тази част по
чл.22, ал.1 от СК.
Процесуалните представители на страните
са постигнали съгласие да се прекрати иска в частта му по отношение на чл.22,
ал.1 от СК, поради оттегляне на иска от ищцова страна.
В заключителната си пледоария адв.П. моли съда да
постанови решение, с което да се произнесе по реда на чл.34 от ЗС, а адв.Г. моли съда да постанови решение, скоето да
допусне съдебна делба на описаните в исковата молба и отговора движими вещи,
като изрично постанови в него, че същите вещи се намират в държане на ищеца по
делото.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени следните писмени доказателства: Свидетелство за регистрация №
*********; Свидетелство за регистрация № *********; Препис от нотариален акт за
покупко-продажба № 63, том V, рег.№ 3528, дело № 573 от 21.05.2012 г.; Справка
по лице от СлВп – Нова Загора; Удостоверение за данъчна оценка; Скица;
Квитанция за платена държавна такса; Договор за правна защита и съдействие;
Адвокатско пълномощно; Удостоверение изх.№ 461/2019 г. от 13.09.2019 г.;
Решение № 229/15.09.2019 г. по гр.д.№ 461 по описа на Районен съд
- Нова Загора за 2019 г. и Решение
№ 94/17.06.2021 г. по гр.д.№ 20202220100745 по описа на Районен
съд - Нова Загора за 2020 г.
Страните по делото са
бивши съпрузи. Гражданският им брак е бил прекратен с Решение № 229/15.09.2019
г. по гр.д.№ 461 по описа на Районен съд - Нова Загора за 2019 г.
По време на гражданския си брак те са придобили, в режим на СИО,
чрез покупко-продажби съответно на 21.05.2012 г. недвижим имот - апартамент,
находящ се на адрес: гр.Нова
Загора, ул.„Никола Койчев“ № 1, ет.4, ап.12, на 27.08.2015 г. - лек
автомобил „Ауди
А6“ и на 06.07.2012 г. - мотоциклет марка „Априлия Леонардо 125“, описани детайлно по-горе.
Тъй като изхода на дело № 745/2020
г. по описа на Районен съд - Нова Загора би имал значение за изхода на
настоящото производство, тъй като касае един и същи имот, който е предмет и на
настоящото производство, както по правната квалификация по СК, така и иска за
делба, съдът е спрял производството.
С Решение № 94 от 17.06.2021 г. по гр.д.№
20202220100745 по описа на Районен съд - Нова Загора за 2020 г., явяващо се
преюдициално за настоящия спор за делба на притежаваното от страните в режим на
СИО недвижимо и движимо ищущество, съдът е прогласил за нищожен на основание
чл.26, ал.2, изречение първо, предложение последно от ЗЗД, Договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за продажба
на недвижими имоти Акт № 63, том V, рег.№ 3528, дело № 573 от 21.05.2012 г., на
Нотариус Я.В. с рег.№ *** и район на действие Районен съд – Нова Загора,
по силата на който Д.И.Д. с ЕГН ********** и Р.С.Д. с ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес:***, са прехвърлили правото на собственост на сина си – ищеца в
настоящото производство И.Д.И. с ЕГН **********, апартамент, находящ се в ***, като привиден, прикриващ договор за дарение.
В същото решение
съдът е обявил за действителен,
на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД, прикритият Договор за дарение, с който Д.И.Д. с ЕГН **********
и Р.С.Д. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:***, са прехвърлили
правото на собственост на сина си – ищеца в настоящото производство И.Д.И. с
ЕГН **********, на процесния недвижим недвижим имот - апартамент, находящ се в
гр.***.Решението е влязло в сила на 24.09.2021г.
Предвид тези обстоятелства и становищата
на страните в производството последното е прекратено по отношение на предявения
иск по чл.22, ал.1 от СК,както и делбеното производство,в частта относно
недвижимия имот.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Производството е с правно основание чл.34 от ЗС във
вр.с чл.341 и сл.от ГПК.
Искът
за делба на движимите вещи лек автомобил и мотоциклет, представляващи СИО, придобити по време на брака на
страните, е допустим и основателен и следва да се уважи, предвид
прекратяването му с развод с Решение № 229/15.09.2019 г. по гр.д.№ 461 по описа
на Районен съд - Нова Загора за 2019 г.
С прекратяването на брака се прекратява и имуществената общност на
съпрузите и се превръща в обикновена съсобственост, върху която те имат равни
права. Ето защо съдът следва да допусне делба на следните
движимите вещи: лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А6“, черен на цвят, с регистрационен номер СН6806АМ, рама
WAUZZZ4F06N020158,
свидетелство за регистрация № 007126046, с дата на първоначална
регистрация 17.06.2005 г., закупен на 27.08.2015 г. и мотоциклет марка „Априлия“ модел
„Леонардо 125“, тъмно син на цвят, с регистрационен номер СН2076В,
рама ZD4MB0000TS001367,
свидетелство за регистрация № 005250139 с дата на първоначална регистрация 10.03.1997 г., закупен на
06.07.2012 г., които понастоящем се намират в
патримониума на ищеца И.Д.И./по който факт няма спор между страните/, при квоти
от 1/2 за всяка от страните.
По отношение претенцията на ответницата за
разноски е налице следното: Съгласно
разпоредбата на чл.355 от ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността
на дяловете им, като по присъединените искове в делбеното производство
разноските се определят по чл.78 от ГПК. Следователно при определяне на
разноските следва да се спазва правилото на чл.355 от ГПК стриктно в какъвто
смисъл са и указанията, дадени в Постановление №7/28.11.1973
г. т.9 на Пленума на ВС, а именно, че разноските по делбените дела се
определят съобразно стойността на дяловете при завършване на производството по
делбата. Последователна е практиката на ВКС /опр. № 24/15.01.2013 г.,
опр.№ 144/24.04.2012 г. по гр.д.№70/11 г., опр.№ 203/15.05.2011 г. по
гр.д.№ 205/11 г./, че решението по първата фаза на делбата не финализира
процеса, поради което не се дължи и присъждане на разноски. Същата позиция е
застъпена и в редица решения на ВКС/решение № 3/6.02.2012 г. по
гр.д. № 189/11 г.- ВКС,/
където е постановено, че с оглед разпоредбата на чл.355 от ГПК в първа фаза на
делбата страните не си дължат разноски, а присъждането им се прави с решението
по извършване на делбата във втора фаза. Затова и претенцията на ответницата за присъждане на разноските не
следва да се разглежда в тази фаза на производството.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА
МЕЖДУ И.Д.И. с ЕГН ********** *** и К.С.П. с ЕГН ********** *** на следните движими вещи:
ЛЕК
АВТОМОБИЛ марка „Ауди“, модел „А6“, черен на
цвят, с регистрационен номер СН6806АМ, рама WAUZZZ4F06N020158, свидетелство за регистрация № 007126046, с
дата на първоначална регистрация 17.06.2005 г., закупен на 27.08.2015 г., който се намира в държане на ищеца
и
МОТОЦИКЛЕТ
марка „Априлия“ модел
„Леонардо 125“, тъмно син на цвят, с регистрационен номер СН2076В, рама ZD4MB0000TS001367, свидетелство за регистрация № 005250139 с дата на първоначална регистрация 10.03.1997 г., закупен на
06.07.2012 г, който се
намира в държане на ищеца, които страните са придобили в съпружеска имуществена
общност, прекратена с развод.
при квоти както следва:
-
За И.Д.И. - 1/2 ид.ч. /една втора идеални части/;
- За К.С.П. - 1/2 ид.ч. /една втора идеални
части/;
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Сливен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: