О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1945
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на девети юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова въззивно гражданско дело № 1276 по описа
за 2020 година.
С Решение № 903 от 11.03.2020г., постановено по гр. дело № 9687/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи на РБ да заплати на Х.И.Х. сума в размер от 1 869, 46 лева, представляваща неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 264, 84 часа, получен след преизчисляване с коефициент 1, 143 на нощен труд от 1 852 часа, положен в периода от 14.11.2016г. до 13.11.2019г. по служебно правоотношение между страните, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от предявяване на иска на 13.11.2019г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – Бургас, в който се сочи, че първоинстанционното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и е необосновано. В жалбата се посочва, че е неоснователна претенцията на ищеца положеният от него нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1, 143, за да се приравни на дневен. В жалбата се сочи, че по отношение на организацията на работната заплата и полагане на нощния труд приложение намират правилата на действалата към процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В жалбата се сочи, че в МВР има три категории служители и това е законово регламентирано в чл. 142 от ЗМВР, като за всяка категория служители съществува отделна законова и подзаконова регламентация, като за полицейските органи (служителите по ЗМВР) е приложима единствено регламентацията на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове. Посочва се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че НСОРЗ и съответната наредба на Министъра на вътрешните работи са действали едновременно (а не паралелно и алтернативно), тоест – при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените в производството по делото разноски.
Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува, подадена е в законоустановения преклузивен срок за обжалването му, дължимата държавна такса е заплатена и лицето, подписало въззивната жалба разполага с валидна представителна власт да сезира въззивната инстанция.
Ответната страна по въззивната жалба – Х.И.Х. депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Посочва в своя отговор за процесния период от време кои наредби са действали на основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, като посочва, че в тези наредби липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен труд и с коефициент 1, 143, но това не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служители на МВР часове нощен труд в дневен, а като празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. В отговора се посочва, че при наличието на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Претендира да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено атакуваното решение на Районен съд – Бургас.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Претендира се да бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски.
Предявен е иск от Х.И.Х. против Областна дирекция на МВР – Бургас, с който се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сума в размер от 684 часа, представляващо дължимо и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от 114 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от него за периода от 14.11.2016г. до 13.11.2019г. 800 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба – 13.11.2019г. до окончателното плащане.
В хода на производството – ищецът Х.Х. е направил изменение на претенцията, като я е увеличил от сума в размер на 684 лева на сума в размер от 1 869, 46 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд от 264, 84 часа, получен след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения през процесния период нощен труд.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по въззивно гр. дело № 1276/2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас депозираната въззивна жалба с вх. № 13395/23.03.2020г. по описа на Районен съд – Бургас от страна на Областна дирекция на МВР – Бургас против Решение № 903 от 11.03.2020г., постановено по гр. дело № 9687/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, както и депозирания от страна на Х.И.Х. писмен отговор против въззивната жалба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.