Решение по дело №3024/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1071
Дата: 19 юли 2022 г.
Съдия: Мария Георгиева
Дело: 20211000503024
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1071
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева

Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000503024 по описа за 2021 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 1164/19 г. по описа на СГС -
В. Б. С..
С решение № 263344/25.05.21 г. съдът, като е приел, че ищецът е съпричинил с
30% вредоносния резултат и е определил размер на дължимото обезщетение 30 000 лв.,
при зачетени като платени (извънсъдебно) 17 500 лв., е присъдил в полза на ищеца
сумата от 3 500 лв.
С въззивната жалба се оспорва правилността на решението в частта, с която се
приема, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат с 30 %. Навежда се и довод, че
съдът е приел, че еквивалентът на страданията на ищеца надвишава 30 000 лв., без да
определи точния размер. Иска се присъждане на още 9 000 лв. – обезщетение за
неимуществените вреди на В. Б. С..
Въззиваемото дружество ДЗИ Общо застраховане ЕАД оспорва жалбата и
пледира за потвърждаване на решението.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба,
атакуваща валидно и допустимо съдебно решение.
В производството пред САС не са представяни нови доказателства. Дължи се
произнасяне с оглед доводите на въззивника за неправилност на решението, според
доказателствата, ангажирани в първоинстанционното производство.
Въз основа твърденията на страните и съобразно наличния по делото
доказателствен материал САС прави следните изводи:
Състав на САС, като констатира удостовереното извънсъдебно плащане,
приема, че няма правен спор за наличието на валидно застрахователно
1
правоотношение по отношение на т.а. Дачия Докер, ДК № ********, за виновността на
водача на застрахованото МПС Х. Л. и за претърпените от ищеца вреди, като
намиращи се в пряка причинна връзка с катастрофа, станала на 28.07.17 г. на
Околовръстен път в отсечката между разклона за с. Панчарево и кв. Младост.
При включване от второстепенен път в потока на движение по Околовръстното
шосе на София, с направление Пловдив (чрез ляв завой), водачът на Дачията – Л.,
изчаквал освобождаването на платното с посока кв. Младост. Бил пропуснат от св. И.
К. (л. 200). Л. потеглил предпазливо и след като преминал разделителната линия между
двете платна с различна посока на движение, станала катастрофа с ищеца, управляващ
мотоциклет в направление ж.к. Младост. Същият изпреварвал колоната бавнодвижещи
се коли, пътувайки до осевата линия. Когато видял навлизащия товарен автомобил, той
предприел спасителна маневра по заобикаляне вляво, но въпреки това се състоял удар.
Спорът е за това дали ако мотоциклетистът би се движил вдясно от колоната
или в колоната би настъпил удар. Отговорът на експерта по приетата автотехническа
експертиза, инж. Ж. Е. (л. 184), на този въпрос е отрицателен.
Според показанията на св. К., преди да подаде знак за включване на Дачията в
движението, той погледнал в огледалото за обратно виждане и не установил
приближаване на изпреварващо превозно средство.
Вещото лице по приетата автотехническа експертиза установява, че скоростите
на двете катастрофирали превозни средства била 2.78 м./с. на автомобила м. Дачия, а
на мотоциклета – 12.20 м./с. В момента, в който двамата водачи имали взаимна
видимост, опасната зона била по-къса от спирачния път на мотоциклетиста. С оглед на
това ударът бил неизбежен. Вещото лице е приложило сателитни снимки от
местопроизшествието. От тях се вижда, че към момента на ПТП шосето е било
двулентово, двупосочно, разделено с непрекъсната линия. Последното забранява
изпреварването. Дори то да е осъществявано в лентата в същото направление (поради
габаритите на мотоциклета) забраната за изпреварване не предполага очакване за
среща с друго МПС, пътуващо в същата посока, каквато е тази на далия възможност за
осъществяване на маневрата. Поради това поведението на мотоциклетиста е
съпричинило обективно вредоносния резултат. Това, че той е пътувал в най-лявата
част на платното за движение, при наличие на образувана колона от коли, е довело до
настъпилия удар. Колоната коли е скривала двустранната видимост към средата на
платното и е изисквала изключителна предпазливост при придвижването. Скоростта на
товарния автомобил свидетелства за такава предпазливост, но извода на вещото лице
за неизбежност на удара според спирачния път на мотоциклетиста, обусловен от
скоростта му на движение, предопределя извод за съучастие на мотоциклетиста за
достигане на вредоносния резултат.
При разпределяне на съпричиняването САС споделя изводите на
първоинстанционния съд за това, че по-голяма е вината на водача на Дачията, който е
предприел ляв завой при пълна липса на видимост към насрещното платно за
движение. Съотношението 70/30 % отразява по точен начин разпределението на
съпричиняването на вредите от ПТП.
При анализ на страданията на ищеца, възпроизведени от медицинска
експертиза, класирана на с. 173, извършена от в.л. д-р М. М., се установява, че ищецът
имал счупване на костите на дясната подбедрица и разкъсно-контузна рана в областта
на десния вътрешен глезен. Направено било открито наместване на разместените кости
с фиксация с тибиален пирон. Хоспитализацията била в УМБАЛ Св. Анна за периода
28.07 – 03.08.17 г. Към момента на прегледа остеосинтетичният материал не е бил
отстранен. Крайникът бил с напълно възстановена функционалност. Възстановяването
е станало за около година, като най-силни са били болките през първите десетина дни.
2
Това, че ищецът е бил зависим от чужда помощ след изписването му от
болницата е засвидетелствано от разпитания в осз от 08.10.19 г. свидетел В. С. – брат
на ищеца (л. 128).
При анализ на описаните страдания САС приема, че неправилно
първостепенният съд е счел, че е обвързан от петитума на исковата молба като
еквивалент на страданията на ищеца. Тази сума е рамка за присъденото обезщетение
при приспаднато съпричиняване. Поради това САС счита, че вредите на ищеца
възлизат на 40 000 лв. Това следва от обстоятелството, че движението на крайника
след операцията е било ограничено, следвало е раздвижване с помощни средства
(патерици). Наместването на разместените кости е било оперативно с инплантиране на
остеосинтетичен материал и предстои операция за неговото отстраняване. Позитив за
ищеца е настъпилото пълно възстановяване, без скъсяване на крайника и без нарушена
статика на гръбначния стълб. При приспадане на 30% съпричиняване, в полза на ищеца
би следвало да се платят 28 000 лв. Удостовереното плащане на сумата 17 500 лв.
изисква нейното приспадане. При такова в полза на ищеца се дължат 10 500 лв.
Следователно на ищеца следва да се присъдят допълнително 7 000 лв. за възмездяване
на страданията му от неимуществено естество, които са в пряка причинна връзка с
катастрофата.
На основание чл. 38 ЗА ДЗИ Общо застраховане ЕАД следва да заплати на адв.
В. О. допълнителен хонорар в размер на 680 (шестстотин и осемдесет) лв., а на ищеца-
въззивник – сумата от 180 лв. държавна такса за въззивната жалба.
Водим от горното САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263344/25.05.21 г., постановено по гр.д. 1164/19 г. по описа на
СГС в отхвърлителната част до сумата 10 500 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 КЗ ДЗИ Общо застраховане ЕАД да заплати на
В. Б. С. допълнителна сума от 7 000 (седем хиляди) лв. – обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от травма, получена при ПТП, станало на
28.07.17 г. в град София, по вина на Х. Л., ведно със законната лихва върху тази сума
от 25.01.2019 г. до изпълнение на задължението.
Потвърждава решението в отхвърлителната му част до сумата от 30 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА ДЗИ Общо застраховане ЕАД да заплатина
адв. В. О. хонорар в размер на 680 (шестстотин и осемдесет) лв., а на въззивника В. Б.
С. – да заплати 180 (сто и осемдесет) лв. – разноски за въвззивния процес – държавна
такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните съобразно разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4