РЕШЕНИЕ
№ 335
гр. Варна, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110113433 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск от Г.А. Н.-Ч., ЕГН ********** от гр.
Варна, ж.к. В.В. №301, вх.10, ет.4, ап.65 срещу „К.Й.“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Х., ул. Л. №12, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 930,58 лева
– неустойка за непредставяне на обезпечение, съгласно чл.8 вр. чл.6 от договор за
паричен заем № 654910/05.02.2021г., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните възникнало
облигационно правоотношение по договор за паричен заем № 654910/05.02.2021г., по
силата на което ответникът в качеството му на кредитор е предоставил на ищцата в
качеството й на кредитополучател сумата от 1000 лева, която ищцата следва да заплати
в срок до 03.03.2023г. В чл.6 от договора било уговорено паричният заем да бъде
обезпечен с гарант, отговарящ на посочени в чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия или да
бъде предоставено обезпечение, като в случай, че в тридневен срок от сключване на
договора кредитополучателя не изпълни задължението си, то на осн. чл. 8 от договора
същия дължи неустойка в размер на 930,58 лева.
Излага твърдения, че уговорената неустойка е нищожна, като накърняваща
добрите нрави, на осн. чл. 26, ал.1, предл.3-то ЗЗД. Посочва, че на осн. чл. 16 ЗПК
оценката на платежоспособността на кредитополучателя се извършва преди отпускане
1
на паричният заем, а в конкретния случай това задължение се вменява в тежест на
кредитополучателя след предоставяне на паричните средства.Твърди, че уговорката
макар и формулирана като неустойка представлява допълнителна договорна лихва,
която формира печалба за кредитора, доколкото същата следва да бъде заплащана
наред със задължението за връщане на уговорената главница. При тези съображения
намира, че уговорката в чл. 8 вр. чл.6 от договора за нищожна, поради което не дължи
посочената в договора за паричен заем неустойка в размер на процесната сума.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който
предявеният иск се оспорва. Не се оспорва, че между страните възникнало
облигационно правоотношение по договор за паричен заем №654910/05.02.2021г., по
силата на което ответникът в качеството му на кредитор е предоставил на ищцата в
качеството й на кредитополучател сумата от 1000 лева, която ищцата следва да заплати
в срок до 03.03.2023г. Не оспорва, че в договора за паричен заем е включена и клауза за
неустойка, която намира за валидно уговорената такава. Излага възражения, като
посочва, че преди подписване на договора за паричен заем, на ищцата е представен
стандартен европейски формуляр, в който изрично било посочено, че при
непредставяне на обезпечение в лицето на поръчител, ще бъде начислена неустойка в
размер равен на процесния. При тези съображения намира, че за клаузата за неустойка
ищцата е била уведомена предварително, преди възникване на облигационното
правоотношение, като е приела това условие на договора.Счита, че клаузата на чл.8 от
договора за паричен заем е индивидуално уговорена с ищцата, като същата е била под
условие, в случай, че не бъде изпълнено задължението за предоставяне на обезпечение
под формата на поръчител, което обстоятелство е следвало да бъде осъществено в 3
дневен срок от сключване на договора. Счита, че ищцата със собственото си поведение
е допринесла до действието на тази разпоредба от договора. Неустойката е фиксирана
по размер, определен е падежа на плащане на това задължение, като уговорката
реализира свободата на договаряне между страните. Излага възражения, като посочва,
че уговорената неустойка не е включена в ГПР по договора за паричен заем, намира
същата за действителна, непротиворечаща на добрите нрави.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представен е договор за паричен заем № 654910/05.02.2021г., по силата на който
ответникът в качеството му на кредитор е отпуснал на ищеца в качеството му на
кредитополучател сумата от 1000 лева, за срок от 12 месеца, при уговорен краен падеж
на задължението 03.02.2022г.
Представен е погасителен план към договор за паричен заем
№654910/05.02.2021г., с който е определен размера на съответната погасителна вноска,
2
като общия размер на месечната погасителна вноска е определен на 180 лева, от които
102,45 лева – погасителна вноска без вноската по неустойка по чл. 8 от договора и
77,55 лева – вноска по неустойка по чл.8.
Представени по делото са общи условия от 22.01.2020г. приложими по договори
за заем, отпускани от ответника в качеството му на кредитор.
Представен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит, подписан от ищцата на 05.02.2021г.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Предмет на настоящото съдебно производство е съдебно отричане дължимостта
на сумата от 930,58 лева, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение,
съгласно чл.8 вр. чл.6 от договор за паричен заем № 654910/05.02.2021г., на осн. чл.
124, ал.1 ГПК. При отрицателния установителен иск тежестта на доказване е обърната,
доколкото ищецът по такъв иск твърди отрицателни факти, които не подлежат на
доказване в процеса, поради което насрещната страна по пътя на пълното и главно
доказване следва да установи положителни за себе си факти, на които се позовава,
поради което тежестта да докаже действителността на уговорката за неустойка в
процесния договор е на ответника.
Не се спори между страните, съответно се доказва и от представените по делото
писмени доказателства, че същите са обвързани по облигационно правоотношение по
договор за паричен заем, по силата на който ответникът в качеството му на кредитор е
предоставил на ищцата в качеството й на кредитополучател сумата от 1000 лева, при
уговорено разсрочено връщане на предоставените парични средства за период от 12
месеца. Видно от съдържанието на процесния договор за паричен заем от 05.02.2021г.,
страните са предвидили наличието на клауза обезпечение на задължението по
договора, а именно поемане на поръчителство по договора за заем от трети лиза, което
следва да отговорят на изрично посочени условия в чл. 10, ал.2, т.1 от ОУ, след които
същите да имат нетен доход над 1000 лева, да работят по безсрочен трудов договор, да
нямат неплатени осигуровки през последните две години, да нямат кредити към банки
и финансови институции с класификация различна от „редовен“ и пр. С разпоредбата
на чл.8 от договора за заем страните са уговорили, че в случай, че кредитополучателя
не предостави уговореното обезпечение в 3-девен срок от подписване на договора, то
той дължи фиксирана неустойка в размер на 930,58 лева, по отношение на която е
уговорено разсрочване на заплащането в срока на действието на договора за паричен
заем.
От фактическите твърдения, изложени в исковата молба, съответно от анализа на
събраните по делото писмени доказателства, съдът приема, че процесното вземане на
кредитора – ответник в съдебното производство произтича от договор за паричен заем,
който по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит
3
по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Следователно ответницата, като длъжник по процесния
договор се ползва от регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закона за
защита на потребителите – арг. чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП. Съобразно
императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита.
Чл. 16 от ЗПК предвижда императивно задължение на кредиторът да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.
Същевременно в отговорът на исковата молба се излагат възражения, че
претендираното вземане за неустойка, произтича от клауза на договора за кредит,
съгласно която такава се дължи, в случай, че заемателят не предостави в тридневен
срок от подписване на договора обезпечение на задълженията си посредством
поръчителство наедно или две физически лица с определен в ОУ осигурителен доход.
Следователно тази клауза де факто прехвърля риска от неизпълнение на задълженията
на финансовата институция (вменени й с нормата на чл. 16 от ЗПК) за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води само до
допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. Т.е. клаузата за
предоставяне на обезпечение, респективно за уговаряне на неустойка при
непредоставяне на такова, противоречи на цитираната норма на ЗПК, която цели да
осуети безотговорната търговия с кредитни продукти. Наред с това неустойката е
договорена за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за връщане
на заетата сума. Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън
присъщите обезпечителни и обезщетителни функции и цели само и единствено
постигане на неоснователно обогатяване, поради което породеното от нея вземане в
размер на 930,58 лева влиза в противоречие с нормата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
Не споделят възраженията на ответника, че клаузата за неустойка е
индивидуално уговорената такава с длъжника – ищец в съдебното производство. Вярно
е, че клаузата за неустойка е посочена в представения на кредитополучателя
стандартен европейски формуляр, в който освен препращане към приложното поле на
предвиденото обезпечение съобразно клаузите на Общите условия към договорите за
паричен зае е осъществено и конкретизиране по размер на неустойката. Тук следва да
бъдат поставени следените въпроси, а именно дали с вписване на уговорката за
неустойка в договора за паричен заем, посочване в общите условия към договорите за
паричен заем на условията, на които следва да отговорят поръчителите, които следва
да бъдат осигурени от кредитополучателя, включително и посочването на тази
неустойка в стандартния формуляр, с който ищцата е била запозната при
запознаването й с финансовия продукт на ответника, клаузата за неустойка следва да се
счита за индивидуално уговорена такава. Съдът при съвкупен анализ на тази
4
доказателства намира, че отговора на този въпрос е отрицателен, доколкото не може да
бъде прието, че въобще по някакъв начин ищцата е имала възможност да влияе върху
съдържанието на кой и да е от цитираните документи. Не се установява по въпроса за
наличието на клауза за неустойка да е дадена възможност на кредитополучателя да
изрази становище по нейното включване в съдържанието на договора за паричен заем,
нейните параметри като условия за възникване, размер, начин на погасяване и пр. От
доказателствата се установява, че клаузата е императивно наложена от кредитора, без
възможност на кредитополучателя да възрази за включването й, като част от
уговорките по процесния договор. При тези характеристики на уговорката за
неустойка същата не отговоря на изискванията на индивидуално уговорена клауза,
които изисквания следва да бъдат извлечени от разпоредбата на чл. 146, ал.2 ЗЗП.
Същата е предварително изготвена, така представена на ищцата без възможност на
същата да изрази становище за нейното изключване от договора за паричен заем.
Индивидуално уговорени са клаузите, които не са били изготвени предварително или
дори и да са били изготвени предварително, потребителят е могъл да изрази становище
по тяхното съдържание и съответно, при достатъчно информиран избор да ги приеме, в
който смисъл и съдебната практика в случая Решение №98/25.07.2017г., постановено
по т.дело № 535/2016г. на ВКС, І т.о.
Полагане подпис в договора за паричен заем, подписване на общите условия
към договорите за паричен заем, респ. стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит,не освобождава кредитора от
задължението му да докаже, че уговорената клауза за неустойка, която е оспорена от
ищеца в качеството му на потребител е била индивидуално уговорена с него. При
липса на доказателства в подкрепа на този относим за спора факт, на който ответника
се позовава, то възражението на страната не следва да бъде споделено от съда, поради
което следва да бъде прието, че същото е недоказано.
Гореизложеното налага извода, че предявеният иск е основателен, като бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 930,58 лева – неустойка за непредставяне на обезпечение, съгласно чл.8 вр.
чл.6 от договор за паричен заем № 654910/05.02.2021г., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
По отношение на разноските:
От представените по делото писмени доказателства съдът приема, че ищцата е
получила безплатна правна помощ по настоящото производство от процесуалния й
представител при по реда на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. В съдебната практика и в частност
Определение №442/28.06.2019 по дело №502/2019 на ВКС, ТК, II т.о., което напълно се
споделя и от настоящия първоинстанционен съдебен състав се приема, че основанията,
при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са
предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат право на издръжка; 2/ материално
5
затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист. В посочената разпоредба не е
уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания
при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна
правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия
адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за
присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ,
са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал
безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в
съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е
постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат
/чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на посочените
предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия
безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата
по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да го заплати. При негативно решение
за страната, представлявана от съответния адвокат, адвокатът няма право да получи
адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали да окаже безплатната
правна помощ е негова.
С представеният по делото договор за правна помощ е уговорено
възнаграждение в размер на 400 лева. Ответникът оспорва размера на уговореното
възнаграждение, като прекомерно на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.
Съдът намира, че производството по делото не се отличава с висока правна или
фактическа трудност. Същото приключи в рамките на едно съдебно заседание, в което
се събраха предварително представените от страните писмени доказателства. Други
доказателства извън последните не се ангажираха. Цената на иска възлиза на 930,58
лева, поради което съдът намира, че следва да уважи възражението за прекомерност,
което е направено от ответника, като определи минимално възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 300 лева, на осн. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което
възнаграждение ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца, който е предоставил безплатна правна помощ на последния.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.А. Н.-Ч.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. В.В. №301, вх.10, ет.4, ап.65 НЕ ДЪЛЖИ на „К.Й.“
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Х., ул. Л. №12 сумата от
930,58 лева – неустойка за непредставяне на обезпечение, съгласно чл.8 вр. чл.6 от
6
договор за паричен заем № 654910/05.02.2021г., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.Й.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Х., ул. Л. №12 ДА ЗАПЛАТИ на Г. АНД. Н.-Ч., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к.
В.В. №301, вх.10, ет.4, ап.65 сумата от 50 (петдесет) лева, съставляващи съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.Й.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Х., ул. Л. №12 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П.Й. Н., член на АК- Варна, рег. №
**********, служебен адрес: гр. Варна, бул. Ц.О. №44, ет.4, офис №6 сумата от 300
(триста) лева – определено от съда възнаграждение за процесуално представителство
в производството по гр. дело № 13433/2021г. на ВРС по предоставена безплатна правна
помощ на ищеца Г. АНД. Н.-Ч., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. В.В. №301, вх.10,
ет.4, ап.65, на осн. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7