РЕШЕНИЕ
№ 312
гр. София , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20211001000247 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 714 от 21.12.2020 г., по т.д. № 2381/2019 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VІ - 4 състав „Областна дирекция по безопасност на храните - Добрич“
- гр. Добрич е осъдена да заплати на „Екарисаж-Варна“ - с. Тополи, община Варна, както
следва : 1) на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД сумата 264 720.50 лева, представляваща
стойността на извършени работи през периода 1.02.2017 г. - 16.08.2017 г. по договор № 23/
17.08.2016 г. и допълнително споразумение от 16.02.2017г., по които са издадени фактури с
№№: 63772/1.02.2017 г. ; 64267/ 28.02.2017 г.; 64284/ 1.03.2017 г.; 64855/ 31.03.2017 г. ;
64868/ 3.04.2017 г. ; 65384/ 30.04.2017 г. ; 65406/ 2.05.2017 г. ; 65995/ 31.05.2017 г.; 66018/
1.06.2017 г.; 66639/ 30.06.2017 г. ; 66663/ 3.07.2017 г. ; 67248/ 31.07.2017 г. и 67617/
17.08.2017 г., ведно със законната лихва от 31.10.2019 г. до окончателното плащане ; 2) на
основание чл.86 от ЗЗД сумата 63 835.12 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода 7.03.2017 г. - 30.10.2019 г.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Областна дирекция по безопасност на
храните - Добрич“ - гр. Добрич, в която се твърди, че е неправилно поради следните
1
съображения.
Неправилно съдът приел, че ответникът е пасивно легитимиран по предявените искове, тъй
като договора за услуга бил сключен с „Областна дирекция по безопасност на храните“ - гр.
София и задълженията, поети по споразумението от 5.08.2016 г. били към трети страни и
възниквали по силата на отделно правоотношение, различно от процесното. Договора за
услуга бил сключен от ОДБХ - София от негово име, а не в качеството му на пълномощник
на ОДБХ - Добрич. Затова нямал сила спрямо ответника, който не участвал в сключването
му, а дори и да била налице хипотезата на чл.23 от ЗЗД задължение възниквало не за него
като трето лице, а за даващия обещанието.
Неправилни били изводите на съда и относно основателността на исковата претенция.
Клаузите на чл.5 ал.1 и ал.3 от договора за услуга в частта им, определяща като задължени
лица „всяка ОДБХ“, били недействителни поради липса на съгласие. Освен това липсвали
доказателства, че ищецът действително е извършил услугата по предметния договор, или
поне в обема, за който претендирал плащане.
Ищецът бил неизправна страна, тъй като не изпълнил съществени договорни задължения,
поради което била налице хипотезата на чл.83 ал.1 от ЗЗД.
Неправилно съдът кредитирал заключенията на икономическите експертизи, тъй като
поставените задачи не кореспондирали на възражението на ответника за липса действително
извършена работа.
Неправилен бил извода на съда и по отношение на заявеното от ответника възражение за
изтекла погасителна давност, тъй като плащанията по договора били периодични, по
смисъла на чл.111 б. „в“ пр. 3 от ЗЗД.
Необосновано съдът приел осчетоводяването на фактурите от възложителя като „признание
на вземането", по смисъла на чл.116 б. „а“ от ЗЗД, доколкото та било извършено
(адресирано) до държавата, в лицето на НАП, а не до ищеца.
Молбата е решението да бъде отменено в обжалваната част и бъде постановено друго
решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.
Ответникът по въззивната жалба „Екарисаж-Варна“ - с. Тополи, община Варна в писмения
отговор я оспорва като неоснователна.
Пасивната легитимация на въззивника произтичала от закона - чл. 8, ал. 1 от Закона за
обществените поръчки. Освен това отговорността за заплащане на задълженията била
2
уредена в чл. 6 от споразумението за съвместно възлагане, по което жалбоподателят бил
„директна страна“.
Неоснователно било позоваването на чл. 21, ал. 1 от ЗЗД, както и на чл. 22 и 23 от ЗЗД -
освен липсата на възражения по количественото и качественото изпълнение на услугите по
договора, ответникът стриктно изпълнил поетия финансов ангажимент до датата на първата
забава.
Несъстоятелно било възражението за нищожност на договора за възлагане на обществена
поръчка поради липса на съгласие. Жалбоподателят неглижирал това, че договора бил
сключен по уредената в закона ускорена административна процедура заради възникналата
спешна необходимост от осигуряване на предприятие, което да събира, транспортира и
обезврежда умрели животни и странични животински продукти, добити при клане на
животни на територията на цялата страна. Без правно значение било, че конкретните клаузи
на договора не са били упоменати в цялост още в споразумението за съвместно възлагане,
тъй като никъде в закона нямало подобно изискване.
Неоснователни били твърденията за липса на потвърдителни бележки, тъй като
съществуването им било установено в заключението на допълнителната експертиза.
Неотносимо за спора било воденето на дневници в изпълнение на чл. 8, т. 4 и т. 5 от
договора, тъй като те не попадали в кръга релевантни за изпълнението документи.
Не била налице и твърдяната неравнопоставеност на страните по договора - в чл. 5 на
споразумението било конкретно разписано процентното съотношение на всяка една от
участващите ОДБХ при разпределение на разходите по изпълнение на услугата.
Наличието на осчетоводена фактура било още една индикация за прието изпълнение на
услугите по договора, още повече, че ответникът не възразил дори и на този късен етап
относно дължимостта на процесните суми.
Неоснователно било възражението за неизправност от страна на изпълнителя, обуславяща
приложението на чл. 83, ал. 1 от ЗЗД.
Правилно съдът приел, че погасителната давност не е изтекла - дори възражението на
жалбоподателя за приложимост на чл. 116, б. „в“, пр. 3 от ЗЗД да било основателно, и тогава
погасителната давност за нито едно от претендираните задължения не била изтекла.
Молбата към съда е въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от
страна в производството, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим
3
съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.
При обсъждането на основателността й приема за установено следното.
В исковата молба ищецът „Екарисаж-Варна“ - с. Тополи, община Варна твърдял, че сключил
с ответника „Областна дирекция по безопасност на храните - Добрич“ - гр.Добрич договор
за услуга № 23/ 17.08.2016 г., с който поел задължението да събира, транспортира, съхранява
и обезврежда умрели животни и странични животински продукти, както и убити животни,
зародишни продукти и храни от животински произход, срещу задължението на ответника да
плати възнаграждение за изпълнената работа. С допълнително споразумение от 16.02.2017 г.
действието на договора било продължено до 16.08.2017 г.
В периода от 1.02.2017 г. до 16.08.2017 г. извършил работи на стойност 264 720.50 лева, за
които били издадени 13 фактури, но възложителят не платил дължимото възнаграждение.
Молбата към съда била да осъди ответника да заплати, както следва: 1) на основание чл.266,
ал.1 от ЗЗД сумата 102 446.83 лева, представляваща част от стойността на работите,
извършени работи в периода от 1.02.2017 г. до 16.08.2017 г., пълния размер на които бил
264 720.50 лева и 2) на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 3 190.75 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 7.03.2017
г. до 30.10.2019 г. - част от пълния размер на законната лихва - 63 814.99 лева.
С молба от 14.02.2020 г. размера на претенциите е увеличен, както следва : по иска с правно
основание чл.266, ал.1 от ЗЗД - със 7 420.93 лева, до размер на 109 867.76 лева - по
отношение на вземането по фактура № 63772/ 1.02.2017 г. и по иска с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД - с 3 092.39 лева, до размер на 6 283.14 лева - по отношение на увеличения
размер на главницата по същата фактура.
С молба от 13.03.2020 г. размера на претенциите е увеличен, както следва : по иска с правно
основание чл.266, ал.1 от ЗЗД - със 7 420.93 лева, до размер на 117 288.69 лева- по
отношение на вземането по фактура № 64 284/ 1.03.2017 г. и по иска с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - с 3 012.52 лева, до размер на 9 295.66 лева - по отношение на
увеличения размер на главницата по същата фактура.
С молба от 29.05.2020 г. размера на претенциите е увеличен, както следва : по иска с правно
основание чл.266, ал.1 от ЗЗД - със 17 180.44 лева, до размер на 134 469.13 лева- по
отношение на вземането по фактура № 64 267/ 28.02.2017 г. и по иска с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД - с 6 981.79 лева, до размер на 16 277.45 лева - по отношение на
увеличения размер на главницата по същата фактура.
С молба от 12.06.2020 г. размера на претенциите е увеличен, както следва : по иска с правно
основание чл.266, ал.1 от ЗЗД - със 7 420.93 лева, до размер на 141 890.06 лева- по
отношение на вземането по фактура № 64 868/ 3.04.2017 г. и по иска с правно
4
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - с 2 907.10 лева, до размер на 19 184.55 лева - по отношение на
увеличения размер на главницата по същата фактура.
С молба от 30.06.2020 г. размера на претенциите е увеличен, както следва : по иска с правно
основание чл.266, ал.1 от ЗЗД - с 19 560.09 лева, до размер на 161 450.15 лева- по отношение
на вземането по фактура № 64 855/ 31.03.2017 г. и по иска с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД - със 7 670.96 лева, до размер на 26 855.51 лева - по отношение на
увеличения размер на главницата по същата фактура.
С молба от 15.07.2020 г. размера на претенциите е увеличен, както следва : по иска с правно
основание чл.266, ал.1 от ЗЗД - със 7 420.93 лева, до размер на 168 871.08 лева- по
отношение на вземането по фактура № 65 406/ 2.05.2017 г. и по иска с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - с 2 814.46 лева, до размер на 29 669.97 лева - по отношение на
увеличения размер на главницата по същата фактура.
С молба от 3.08.2020 г. размера на претенциите е увеличен, както следва : по иска с правно
основание чл.266, ал.1 от ЗЗД - с 95 849.42 лева, до размер на 264 720.50 лева- по отношение
на вземането по фактури № 65 384/ 30.04.2017 г., № 66 018/ 1.06.2017 г., № 66 995/
31.05.2017 г., № 66 663/ 3.07.2017 г., № 66 639/ 30.06.2017 г., № 67 248/ 31.07.2017 г. и №
67 617/ 17.08.2017 г. и по иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - с 34 165.15 лева, до
размер на 63 835.12 лева - по отношение на увеличения размер на главницата по същите
фактури.
В писмения отговор ответника „Областна дирекция по безопасност на храните - Добрич“ -
гр.Добрич оспорил исковете като неоснователни.
Изтъкнал, че ищецът не е доказал изпълнение на задълженията си по раздел ІV от договора -
липсвал график за събирането в административните области, в който да са посочени
маршрутните линии с номер и честота на събиране ; нямало потвърдителни бележки от
шофьорите, посочващи вида, броя и килограмите ; недоказано било изпълнението на
задължението за инсталиране, експлоатиране и поддържане на компютърно базирана
„онлайн“ информационна система за услуги.
В допълнителната искова молба ищецът посочил, че възложителят е приел работата без
възражения, като изложил съображения в подкрепа на неоснователността на твърденията в
отговора на ответника относно липсата на доказателства за изпълнение на възложената
работа.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът оспорил възражението на ищеца, че
е приел възложената по договора работа.
От съвкупната преценка на доказателствата се установява следната фактическа обстановка
5
на спора.
В споразумение от 5.08.2016 г. директорите на областните дирекции по безопасност на
храните постигнали съгласие да се проведе обща процедура на договаряне без
предварително обявление за сключване на договор за обществена поръчка с предмет
„Събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на умрели животни от
регистрирани по ЗВД животновъдни обекти на умрели животни и странични животински
продукти, добити при клане на животни в обекти само за лични нужди, както и убити
животни при ликвидиране на заразни болести, на зародишни продукти, суровини и храни от
животински произход на територията на страната“. Директорът на ОДБХ София-град бил
упълномощен да организира и проведе процедурата, както и да сключи договор от името и
за сметка на отделните възложители. Уговорено било обществената поръчка да се възложи
със срок от 6 месеца с обща стойност 5 712 000 лева, с включен ДДС.
С договор за услуга № 23 от 17.08.2016 г. ОДБХ София-град, представлявано от
упълномощения със споразумението от 5.08.2016 г. директор, възложила на „Екарисаж-
Варна“ да извършва събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на умрели
животни от регистрирани по ЗВД животновъдни обекти на умрели животни и странични
животински продукти, добити при клане на животни в обекти само за лични нужди, както и
убити животни при ликвидиране на заразни болести, на зародишни продукти, суровини и
храни от животински произход на територията на страната. Договора бил сключен за срок
от 6 месеца, а размера на възнаграждението и начина на плащане били уговорени в раздел
ІІІ на договора.
С допълнително споразумение от 16.02.2017 г. срокът за изпълнение на договора бил
продължен при същите финансови параметри да сключването на нов договор със същия
предмет, но не повече от шест месеца.
В представените с молбата стойностни сметки за извършени разходи са отразени следните
стойности на извършените работи по договора, ведно с разпределение на средствата за всяка
областна дирекция, изчислени съобразно изминатите километри, брой курсове и термично
обработени количества : 1) за периода 1.02.2017 г. - 28.02.2017 г. - 509 363.42 лева, от които
за ответника - 28 026.82 лева ; 2) за периода 1.03.2017 г. - 31.03.2017г. - 558 633.42 лева, от
които за ответника - 31 908.80 лева ; 3) за периода 1.04.2017 г. - 30.04.2017г. - 458741.41
лева, от които за ответника- 24 038.32 лева ; 4) за периода 1.05.2017 г. - 31.05.2017 г. -
533 803.62 лева, от които за ответника - 29 952.47 лева ; 5) за периода 1.06.2017 г. -
30.06.2017 г. - 551 379.51 лева, от които за ответника - 31 337.27 лева ; 6) за периода
1.07.2017 г. - 31.07.2017 г. - 540 863.99 лева, от които за ответника - 30 508.75 лева ; 7) за
периода 1.08.2017 г. - 31.08.2017 г. - 207 038.35 лева, от които за ответника - 16 312.55 лева ;
8) за периода 1.09.2017 г. - 30.09.2017 г. - 207 038.35 лева, от които за ответника - 16 312.55
лева ;
С молбата са представени под опис : 1) копия на фактури, издадени от ищеца в периода м.
6
март - м. август 2017 г. ; 2 потвърдителни бележки, съставени в периода 1.02.2017 г. -
10.08.2017 г., в които са посочени издадените от ищеца потвърдителни бележки, броя на
курсовете и количествата обезвредена животинска маса ; 3) пътни листи за периода
1.02.2017 г. - 10.08.2017, в които е посочен броя на извършените курсове и изминатите
километри за всеки обслужен район
В съдебното заседание на 7.08.2020 г. е прието заключението на счетоводна експертиза,
изготвено от вещото лице А. К., от което се установява следното.
Общата стойност на издадените от ищеца фактури № 63772/ 1.02.2017 г. ; № 64 284/
1.03.2017 г. ; № 64 267/ 28.02.2017 г. ; № 64 868/ 3.04.2017 г.; № 64 855/ 31.03.2017 г.; № 65
406/ 2.05.2017 г. ; № 65 384/ 30.04.2017 г. ; № 66 018/ 1.06.2017 г. ; № 66 995/ 31.05.2017 г.; №
66 663/ 3.07.2017 г. ; № 66 639/ 30.06.2017 г. ; № 67 248/ 31.07.2017 г. и № 67 617/ 17.08.2017
г. бил 264 720.50 лева. Фактурите били осчетоводени в счетоводствата на ищеца и на
ответника, които били водени съобразно изискванията на Закона за счетоводството. В
счетоводството на ответника нямало данни за извършени плащания по посочените фактури.
Общият размер на законната лихва върху общия размер на главницата бил 63 835.12 лева
Според допълнителното заключение на експертизата сумите, отразени в стойностните
сметки за извършени разходи, данните в потвърдителните бележки, пътните листове и
описите към тях, кореспондират с количествените сметки, въз основа на които са издадени
фактурите с получател ОДБХ - Добрич. За периода от 1.02.2017 г. до 10.08.2017 г.
извършените разходи за приетите за обезвреждане умрели животни и странични животински
продукти - предмет на договора с ОДБХ- Добрич са на стойност 264 720.50 лева, с включен
ДДС.
При тези факти Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав, в обхвата
на правомощията си по чл. 269 от ГПК, приема следното.
В условията на обективно кумулативно съединяване са предявени главен иск с правно
основание чл. 266 от ЗЗД и акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Исковата претенция произтича от твърдението на ищеца за незаплатена от ответника
стойност на извършени работи по събиране, транспортиране, съхраняване и обезвреждане
на умрели животни и странични животински продукти, възложени му по силата на договор,
сключен при условията на чл. 112 от Закона за обществените поръчки след проведена
процедура по чл. 18, ал.1, т. 8 от с.з.
Възраженията на ответника са за нищожност на договора в хипотезата на чл. 26, ал. 2, пр. 2
от ЗЗД - сключен при липса на съгласие от страна на ответника - възложител по договора и
за виновно неизпълнение на задълженията, поети от ищеца - изпълнител по договора, което
освобождава ответника от задължението да плати сумата по исковата претенция.
7
Възражението за недействителност на договора е заявено в молба, подадена от
процесуалния представител на ответника на 23.04.2020 г. - след изтичането на процесуалния
срок по чл. 367 от ГПК, а и на този по чл. 373 от ГПК, поради което не следва да бъде
обсъждано, като преклудирано.
Въпреки това настоящият състав намира за нужно да изложи съображения в подкрепа на
неоснователността на възражението за липса на процесуална легитимация, основано на
цитираната разпоредба.
На първо място е важно да се отбележи, че ответникът е правосубектно лице с оглед
разпоредбата на чл. 7 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните (обн., ДВ,
бр. 8 от 25.01.2011 г., в сила от 25.01.2011 г.), според която областните дирекции по
безопасност на храните по чл. 4, ал. 1, т. 2 са изградени съобразно административно-
териториалното деление на страната и са юридически лица в структурата на БАБХ, които се
ръководят от директори. Следователно в отношенията си с трети лица всяка областна
дирекция се представлява от своя директор, който по силата на закона има правомощията да
прави волеизявления, които обвързват валидно ръководената от него местна структура на
агенцията.
В правната доктрина и съдебната практика (т.2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016
г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК) липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2,
пр. 2 от ЗЗД е дефинирана като тежък порок на правната сделка, който е налице,
когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“ (например -
изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване - на шега, като учебен
пример и др. подобни). Този тежък порок е непоправим и непреодолим - за да породи
действие, договорът трябва да бъде сключен отново.
В конкретния случай установените от доказателствата факти не обуславят извод за
„съзнавана липса на съгласие“ от страна на представляващия ответника във връзка със
сключването на договора.
Съществено за спора е обстоятелството, че облигационната връзка между страните по
делото е възникнала в изпълнение на уговорките, постигнати в споразумението от 5.08.2016
г., по силата на което всички директори на областни структури на агенцията са възложили
на директора на ОДБХ - гр. София правомощията да проведе процедура за сключване на
договор за възлагане на обществена поръчка, „включително да сключи договор от името и
за сметка на отделните възложители“. Подписът на директора на ОДБХ - гр. Добрич стои
под това споразумение, което е неопровержимо доказателство за изразената от него воля
(съгласие) за сключването на обсъждания договор.
Няма нито твърдения, нито доказателства, така упълномощения представител на областните
дирекции да е извършил действия извън предоставения му мандат, което означава, че по
силата на упълномощителната сделка, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗЗД и чл. 292, ал. 1 от
8
ЗЗД, уговорените с договора от 17.08.2016 г. права и задължения са възникнали директно в
патримониума на ответника. Следователно последният е страна по сделката и е обвързан от
поетите по нея задължения, включително и от това за плащане на дължимото
възнаграждение в определения в договора размер.
Важно е да се посочи и това, че всички правни действия във връзка с подписването на
споразумението от 5.08.2016 г. и сключването на договора от 17.08.2016 г., са извършени в
съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗОбП, която урежда възможността двама или
повече възложители да сключат споразумение за съвместно възлагане на обществена
поръчка, в което се уреждат всички организационни, технически и финансови въпроси,
свързани с провеждането на процедурата и сключването на договорите. Така всеки от
възложителите отговаря за изпълнението на поетите в договора задължения, независимо
дали процедурата за възлагане на обществена поръчка се провежда съвместно от името и за
сметка на всички възложители, или един от възложителите изпълнява техническите
дейности по провеждането на процедурата, като представлява едновременно себе си и
другите възложители.
Крайният извод от изложеното до тук е, че страните са били обвързани от правоотношение
по договор за изработка, валидно сключено при условията на чл. 112 от Закона за
обществените поръчки след проведена процедура по чл. 18, ал.1, т. 8 от с.з.
В тежест на ищеца е да докаже извършването на поетата работа в нейния пълен обем, с
нужното качество и в установения срок, както и приемането й без възражения от страна на
ответника.
В настоящия случай за изпълнението на това задължение свидетелстват посочените по -
горе писмени доказателства - стойностни сметки, описи за предаване от изпълнителя на
възложителя на потвърдителни бележки, описи за предаване на пътни листове, които са
подписани и от представител на ответника.
Под всяка една от стойностните сметки за извършени разходи по договора, както и под
описите на издадените от изпълнителя фактури за периодични плащания, е положен
подписа на директора на ОДБХ - София град, на когото според уговорките в
споразумението от 5.08.2016 г., е възложено правомощието да представлява всички
областни структури на агенцията.
Всички описи за предаване от изпълнителя на възложителя на потвърдителни бележки,
както и описите за предаване на пътни листове, са подписани от Д. Б. Д. - главен инспектор
в отдел „ЗЖ“ при ОДБХ - Варна, който според изявлението в писмото с изх. № 2859/
31.08.2016 г. (л.73), е бил определен за служител, който да контактува с Екарисаж Варна и
да проверява и заверява посочените документи в договора за услуга от 17.08.2016 г.
По делото няма данни директорът на ОДБХ - Добрич да е оспорил представителната власт
9
на лицата, подписали изброените по - горе документи. Според заключението на
експертизата издадените от ищеца фактури са били осчетоводени в счетоводството на
ответника, което налага извода, че е налице приемане от възложителя на фактически
изпълнените работи. (Определение № 390 от 19.06.2018 г. по т.д. № 197/ 2018 г. на ВКС, ІІ
т.о.)
При този извод като неоснователно следва да бъде преценявано възражението на ответника
за недължимост на претендираното възнаграждение поради неизпълнение на поетите в чл. 8,
ал. 1, т.т. 1, 5 и 8 от договора задължения на ищеца да изготви график за събирането от
административните области, които обслужва, да води дневник на входа на екарисажа и да
инсталира онлайн информационна система за престираните услуги.
Преди всичко тези задължения, съобразно придаденото им от страните значение, не
рефлектират директно върху точното изпълнение на договора, доколкото и без да са
изпълнени, предметът на договора по обезвреждане на умрели животни може отново да бъде
точно изпълнен. Тази констатация следва и от уговорката в чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора,
според която изпълнителят доказва изпълнението на договора като удостоверява реално
извършените разходи за предходния месец с представяне на пътни листа и потвърдителни
бележки за обслужваните обекти и взетите странични животински продукти.
Въпросните документи са били регулярно предавани на възложителя по установените в
договора ред и срок, като самият той е приемал отразеното в тях за достоверно и
установяващо в достатъчна степен изпълнението на договора, в потвърждение на което е
осчетоводил посочените в документите суми като свое задължение.
От друга страна самият жалбоподател не сочи как по - конкретно неизготвянето на
документите и несъздаването на информационната система по чл. 8 от договора са се
отразили на не/изпълнението на предмета на договора, нито пък е изтъкнал какви вреди са
му били причинени от неизпълнението, затова и няма как да се приеме, че тези пропуски го
освобождават от задължението да заплати възнаграждение за извършената работа.
Несъстоятелността на твърденията в обсъденото възражение се потвърждава категорично и
от изричното признание на ответника в отговора на писмото за потвърждение изх. № 159/
21.01.2019 г., че съгласно счетоводните регистри задълженията му към ищеца към
31.12.2018 г. са в размер на 264 720.50 лева.
При този извод искът с правно основание чл. 266 от ЗЗД е доказан по основание, тъй като
ответникът е приел без възражения изпълнената от ищеца работа и дължи
възнаграждението, което не е заплатил по уговорения в договора начин.
Според заключението на експертизата извършените разходи за приетите за обезвреждане
умрели животни и странични животински продукти са на стойност 264 720.50 лева, с
включен ДДС, и това е сумата, която ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
10
По отношение на претенцията за лихви за забава и заявеното от ответника възражение за
изтекла погасителна давност съдът приема следното.
Според чл. 5, ал. 3, т. 4 от договора срока за заплащане на възнаграждение е 3 дни от датата
на издаване на данъчна фактура. За заявения в исковата молба период на забавата съгласно
заключението на експертизата общият размер на законната лихва върху общия размер на
главницата е 63 835.12 лева и няма основания той да не бъде възприет като действителната
цена на дължимото обезщетение за забавено изпълнение.
Заявеното в съдебното заседание на 7.08.2020 г. възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на увеличените размери на исковете в молбите от 14.02.2020 г., от 13.03.2020
г., от 29.05.2020 г., от 12.06.2020 г., от 30.06.2020 г., от 15.07.2020 г. и от 3.08.2020 г., е
неоснователно поради следното.
Съгласно разпоредбата на чл.116, б. „а“ от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на
вземането от длъжника. В конкретния случай значението на признаване в посочения смисъл
има изявлението в отговора на писмото за потвърждаване на вземания, с което на 22.01.2019
г. ответникът е потвърдил пред ищеца съществуването към него на задължение в размер на
264 720.50 лева. Следователно на тази дата давностният срок е бил прекъснат както по
отношение на вземанията по главниците, така и относно акцесорните вземания за изтекли
лихви, и е започнал да тече нов тригодишен срок, който не е изтекъл към датата на подаване
на всяка една от молбите за увеличение на исковете.
Оплакванията на въззивника следва да бъдат преценявани като несъстоятелни и поради
съвпадането на крайните извод на настоящия състав на въззивната инстанция с тези на
първостепенния съд, решението следва да бъде потвърдено.
Пълномощникът на ответника по жалбата е заявил искане за присъждането на разноски пред
въззивната инстанция, което с оглед крайния изход на спора следва да бъде уважено за
сумата 9 683.80 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 25.02.2021 г., платено на 9.04.2021 г.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 714 от 21.12.2020 г., по т.д. № 2381/2019 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 4 състав.
11
ОСЪЖДА „Областна дирекция по безопасност на храните - Добрич“ - гр. Добрич, ул.
„Генерал Киселов“ № 2, с ЕИК ********* да заплати на „Екарисаж-Варна“ - с. Тополи,
община Варна, с ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 9 683.80 (девет
хиляди шестстотин осемдесет и три лева и осемдесет стотинки) лева, представляваща
разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12