№ 478
гр. Стара Загора, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20215530103541 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Ищецът “ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, гр.София твърди, че на 17.07.2008 г. в гр.Стара
Загора бил сключен договор за кредитен лимит по международни кредитни карти
MasterCard Business № 5139 и сключени към него: споразумение № 5139_5345 от
17.07.2008г., рамков договор за издаване и ползване на международна кредитна карта
MasterCard Business № 5139 от 03.06.2011г. и допълнително споразумение към него №
5139_5345 от 03.06.2011г.; рамков договор за издаване и ползване на международна
кредитна карта MasterCard Business № 5139 от 10.04.2014г. и допълнително споразумение
към него № 5139_5345 от 10.04.2014г. между „Райфайзенбанк (България)” ЕАД и ЕТ
„АХАТ-З.К.“, ЕИК ********* с физическо лице търговец - ЗДР. ИЛ. К., с ЕГН ********** и
ИВ. Г. К. – СЪДЛЪЖНИК, с ЕГН **********. По силата на този договор „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД открила международни кредитни карти MasterCard Business с персонален
идентификационен номер на името на картодържателя, на база искане за издаване на
кредитна карта. На 17.07.2008г. било сключено споразумение № 5139 _5345 към договора за
кредитен лимит по международни кредитни карти MasterCard Business № 5139 между
„Райфайзенбанк (България)” ЕАД и ЗДР. ИЛ. К., по силата на което лицето встъпило в
задължението на ЕТ „АХАТ- З.К.“, ЕИК ********* и в качеството си на солидарен длъжник
по договора за кредитен лимит по международни кредитни карти MasterCard Business №
5139 от 17.07.2008г. След сключване на договора за кредитен лимит по международни
кредитни карти MasterCard Business № 5139 от 17.07.2008г„ същият се подновявал два пъти:
на 03.06.2011г. и на 10.04.2014г. На 10.04.2014г. бил сключен рамков договор за издаване и
ползване на международна кредитна карта MasterCard Business № 5139 между
„Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕТ „АХАТ-З.К.“, ЕИК ********* с физическо лице
търговец - ЗДР. ИЛ. К. с ЕГН **********, ИВ. Г. К. - СЪДЛЪЖНИК с ЕГН ********** и
ЗДР. ИЛ. К. е ЕГН ********** - в качеството й на съдлъжник, по силата на който банката
одобрила кредитен лимит в размер на 1000лв. със срок за издължаване - 31.03.2017г.
Междувременно бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
1
20.12.2019г. и приложенията към него между „Райфайзенбанк (България)” ЕАД и „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД с ЕИК *********, по силата на който задължението, произтичащо
договор за кредитен лимит по международни кредитни карти MasterCard Business № 5139 от
17.07.2008г. и сключени към него: споразумение № 5139 5345 от 17.07.2008г., рамков
договор за издаване и ползване на международна кредитна карта MasterCard Business №
5139 от 03.06.2011г. и допълнително споразумение към него № 5139_5345 от 03.06.2011г.;
рамков договор за издаване и ползване на международна кредитна карта MasterCard Business
№ 5139 от 10.04.2014г. и допълнително споразумение към него № 51395345 от 10.04.2014г.
било изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Длъжниците били уведомени, че считано от
датата на получаване на уведомлението за цесия, кредитор спрямо тях по отношение
гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Съгласно приложени изрични
пълномощни, вземането по договор за продажба и прехвърляне на вземания, цесионера -
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД и „Иванов и Д. - Адвокатско дружество“ са упълномощени от
цедента „Райфайзенбанк (България)” ЕАД да извършват уведомяване от името и за сметка
на цедента. На 12.09.2018г. уведомленията били изпратени на постоянните адреси на
ответниците, посочени в договора. Писмата се връщали в цялост, като на известието за
доставка било отбелязано „непотърсено“. „ЕОС МАТРИКС” ЕООД пристъпило към
принудително събиране на част от вземанията си по договор, чрез подаване на заявление до
Районен съд Стара Загора за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на
10.06.2021г. като било образувано ч.гр.дело № 2639/2021г. Срещу издадената заповед
ответниците подали възражения. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ЕТ „АХАТ[1]З.К.“, с физическо лице търговец - ЗДР. ИЛ. К. и ИВ.
Г. К. – съдлъжник, му дължат солидарно сумата от 634.03лв. - главница и 104.09лв. -лихва
за забава за периода от 15.12.2018г. до дата на подаване на заявлението, представляващи
неизпълнено задължение по договор за кредитен лимит по международни кредитни карти
MasterCard Business № 5139 от 17.07.2008г. и сключени към него: споразумение №
5139_5345 от 17.07.2008г., рамков договор за издаване и ползване на международна
кредитна карта MasterCard Business № 5139 от 03.06.2011г. и допълнително споразумение
към него № 5139_5345 от 03.06.2011г.; рамков договор за издаване и ползване на
международна кредитна карта MasterCard Business № 5139 от 10.04.2014г. и допълнително
споразумение към него № 51395345 от 10.04.2014г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда -
10.06.2021г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира за разноските по
заповедното и по настоящото дело.
Ответниците ЗДР. ИЛ. К., като физическо лице и търговец с фирма ЕТ „АХАТ-З.К.“,
гр.Стара Загора и ИВ. Г. К. оспорват исковата молба. Твърдят, че към 20.12.2019г. – датата
на договор за цесия, сключен между Райфайзенбанк и ЕОС Матрикс ЕООД, не са имали
задължение към „Райфайзенбанк България“ ЕАД, тъй като същото е било погасено по
давност. Заявяват, че не са уведомени по смисъла на чл.99,ал.3 ЗЗД за извършената цесия,
като за тях оставали неизяснени произходът на заявената главница и определянето на
началния момент, от който се претендира лихва върху нея. Ответниците молят предявения
против тях иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който представлява специален
положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на
кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По
този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът
– възраженията си срещу вземането.
2
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2639/2021 г. по описа на Старозагорския районен
съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
570/11.06.2021 г. за сумата 634,03 лева за главница за неизплатено задължение по договор за
кредитен лимит по международни кредитни карти MasterCard Business №5139 от 17.07.2008
година, сключен с „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и сключени към него: споразумение
№5139-5345 от 17.07.2008г., рамков договор за издаване и ползване на международна
кредитна карта MasterCard Business №5139 от 03.06.2011г. и допълнително споразумение
към него №5139-5345 от 03.06.2011г., рамков договор за издаване и ползване на
международна кредитна карта MasterCard Business №5139 от 10.04.2014 г. и допълнително
споразумение към него №51395345 от 10.04.2014г., със 104,09 лева договорна лихва за
периода от 15.12.2018г. до 10.06.2021г. и законна лихва от 10.06.2021г. до изплащане на
вземането. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжниците и в срока
по чл.415, ал.1 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
Ищецът претендира вземане по договор за кредитен лимит по международни
кредитни карти MasterCard Business № 5139/17.07.2008 г., по силата на който
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, гр.София е предоставило на ЕТ „АХАТ-З.К.“, гр.Стара
Загора и ИВ. Г. К. кредитен лимит по международни кредитни карти MasterCard Business в
размер на 1000,00 лв. Срокът погасяване по кредитния лимит е 20.06.2011 г. Към посочения
договор е сключено споразумение №5139-5345 от 17.07.2008г. между същите страни, с
което банката е издала и се е задължила да обслужва международна кредитна карта
MasterCard Business. На 03.06.2011г. е сключен нов рамков договор за издаване и ползване
на международна кредитна карта MasterCard Business №5139 от 03.06.2011г., като в този
договор изрично е отразено, че ЗДР. ИЛ. К. участва и в качеството на физическо лице.
Кредитният лимит по този договор е 1000 лв., срокът – 31.06.2014 г. Към него е също е
сключено допълнително споразумение №5139-5345 от 03.06.2011г. за издаване и ползване
на международна кредитна карта MasterCard Business. На 10.04.2014 г. е сключен нов
рамков договор за издаване и ползване на международна кредитна карта MasterCard Business
№5139. Кредитният лимит по този договор е 1000 лв., срокът – 31.03.2017 г. Към него е
също е сключено допълнително споразумение №51395345 от 10.04.2014г. за издаване и
ползване на международна кредитна карта MasterCard Business.
Ищецът твърди, че е частен правоприемник на „Райфайзенбанк България“ ЕАД,
гр.София по силата на договор за цесия /прехвърляне на вземания/ от 20.12.2019 г.
Посоченият договор е представен по делото, като от приложение № 1А към договора е
видно, че на ищеца е прехвърлено вземане по договор от 10.04.2014 г. По делото не са
представени доказателства за уведомяването на ответниците за прехвърлянето преди
предявяване на иска, но тези документи са получени от ответниците с преписа от исковата
молба, поради което съдът приема, че те са надлежно уведомени за цесията /в този смисъл е
Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК по чл.290 ГПК/. С
оглед на това съобразно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането е
породило действие за длъжниците.
3
От представените по делото писмени доказателства е видно, че между ответниците и
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, гр.София са възникнали три договорни правоотношения –
по договор за кредитен лимит по международни кредитни карти MasterCard Business №
5139/17.07.2008 г., по рамков договор за издаване и ползване на международна кредитна
карта MasterCard Business №5139 от 03.06.2011 г. и по рамков договор за издаване и
ползване на международна кредитна карта MasterCard Business № 5139 от 10.04.2014 г.
Както беше посочено, в приложение № 1А към договор за цесия /прехвърляне на вземания/
от 20.12.2019 г., с което се индивидуализира предметът на цесията, е отразен само договорът
от 10.04.2014 г. По делото няма данни вземанията на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД,
гр.София по останалите две договорни правоотношения да са били цедирани на ищеца,
поради което и последният не е материалноправно легитимиран на иска тяхното
изпълнение.
Освен това ответниците са заявили своевременно /с отговора на исковата молба/
възражение за погасяване по давност на тези вземания, което е основателно.
По отношение вземането за главница е приложима общата петгодишна давност по
чл.110 от ЗЗД, доколкото се касае не за периодично плащане, а за единно вземане, по което
кредиторът се е съгласил да получи изпълнение на части /в този смисъл решение
38/26.03.2019г. по т.д. № 1157/2018г. на ІI т.о. на ВКС/. Що се отнася до вземанията за
лихви, досежно тях е приложима кратката тригодишна давност по чл.111, б. ”в” ЗЗД.
Разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД предвижда, че давността започва да тече от датата на
изискуемостта на вземането.
Падежът на всички задължения по договор за кредитен лимит по международни
кредитни карти MasterCard Business № 5139/17.07.2008 г. е 20.06.2011 г. /чл.42 от договора/.
Падежът на всички задължения по рамков договор за издаване и ползване на международна
кредитна карта MasterCard Business № 5139 от 03.06.2011 г. е 30.06.2014 г. /чл.119 от
договора/. С оглед на това следва да се приеме, че до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 10.06.2021 г. е изтекъл както краткият
тригодишен, така и дългият петгодишен давностен срок.
Падежът по рамков договор за издаване и ползване на международна кредитна карта
MasterCard Business № 5139 от 10.04.2014 г. е 31.03.2017 г., което означава, че единствено
главницата по това правоотношение не е погасена по давност.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза /таблица
на стр. 7 и 8/ се установява, че по рамков договор за издаване и ползване на международна
кредитна карта MasterCard Business № 5139 от 10.04.2014 г. са изтеглени на банкомат суми в
размер 180 лв. /главница/, начислени са лихви с общ размер 217,65 лв., обезщетения за
забава в размер на 72,74 лв., такси за теглене от банкомат в размер на 24,10 лв. и справка за
баланс в размер на 1,20 лв. Така определеният общ размер на задълженията по договора е
495,69 лв. Същевременно по този договор длъжниците са извършили плащания в размер на
814,26 лв., като последното плащане е реализирано на 29.01.2016 г.
Следователно към дата на цесията /20.12.2019 г./ всички задължения на ответниците
4
към „Райфайзенбанк България“ ЕАД, гр.София по рамков договор за издаване и ползване на
международна кредитна карта MasterCard Business № 5139 от 10.04.2014 г. са били погасени
чрез плащане и прехвърленото вземане не е съществувало.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК се
явява не основателен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
На основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ищецът дължи разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат на ответниците, което следва да бъде определено от съда
съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА. На основание чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвоката на
ответниците се дължи сумата 600 лв. /по 300 лв. за всеки от двамата ответници/ –
възнаграждение в исковото производство.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, гр. София, район Витоша, ж.к.
Малинова долина, ул.Рачо Петков-Казанджията 4-6, ЕИК *********, представлявано от
Райна Иванова Миткова-Тодорова, против ЗДР. ИЛ. К. от гр.Стара Загора, ..., като
физическо лице и търговец с фирма ЕТ „АХАТ-З.К.“, гр.Стара Загора ..., ЕИК *********, и
ИВ. Г. К. от гр.Стара Загора, ... иск за установяване съществуването на вземането по заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 570/11.06.2021 г. по ч.гр.д.№
2639/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд за сумата 634,03 лева за главница за
неизплатено задължение по договор за кредитен лимит по международни кредитни карти
MasterCard Business №5139 от 17.07.2008 година, сключен с „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД и сключени към него: споразумение №5139-5345 от 17.07.2008г., рамков договор за
издаване и ползване на международна кредитна карта MasterCard Business №5139 от
03.06.2011г. и допълнително споразумение към него №5139-5345 от 03.06.2011г., рамков
договор за издаване и ползване на международна кредитна карта MasterCard Business №5139
от 10.04.2014 г. и допълнително споразумение към него №51395345 от 10.04.2014г., със
104,09 лева договорна лихва за периода от 15.12.2018г. до 10.06.2021г. и законна лихва от
10.06.2021г. до изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова
долина, ул.Рачо Петков-Казанджията 4-6, ЕИК *********, представлявано от Райна Иванова
Миткова-Тодорова, да заплати на адвокат В.К. Ц., с адрес: гр.Стара Загора, ... сумата 600
лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския
окръжен съд.
5
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6