Присъда по дело №460/2015 на Районен съд - Казанлък

                                                     М   О   Т   И   В   И   :

                      Производството е по реда на глава 27 от НПК.

                      М.К.И. е обвинен по чл.196 ал.1 т.2, във връзка с чл.195 ал.1 т.4 и т.5, във връзка с чл.194 ал.1, във връзка с чл.29 ал.1 б.„а” и б.„б” от НК, в това, че на 18/19.01.2015г. в гр.К., обл.С. З., в условията на опасен рецидив, след предварителен сговор, при немаловажен случай с А.Т.А. и чрез използване на техническо средство-брадва  е отнел чужда движима вещ- 120м. меден кабел „СВТ“ 8х6 кв.мм на стойност 2448.00лв.( две хиляди четиристотин четиридесет и осем лева), от владението на „ЕВН България „КЕЦ-К., с МОЛ- А.Т.Ц., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои.

            А.Т.А. е обвинен по чл.195 ал.1 т.4, т.5 и т.7, във връзка с чл.194 ал.1, във връзка с чл.28 ал.1, във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК, в това, че на 18/19.01.2015г. в гр.К., обл.Стара Загора, като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си в условията на повторност, след предварителен сговор, при немаловажен случай с М.К.И. и чрез използване на техническо средство-брадва е отнел чужда движима вещ- 120м. меден кабел „СВТ“ 8х6 кв.мм на стойност 2448.00лв. (две хиляди четиристотин четиридесет и осем лева), от владението на „ЕВН България „КЕЦ-К., с МОЛ- А.Т.Ц., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои. Двамата подсъдими се признават за виновни, а представителя на РП гр.Казанлък поддържа обвиненията срещу тях.

От събраните по делото доказателства, установени със следните доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие (л.5-6), писмо от ГД„ИН” (л.38), покупко- изплащателна сметка (л.55), заключенията на изготвените по делото психолого-психиатрична и оценителна експертизи и показанията на свидетелите Ц., Ш., Ш., И. и В., изцяло кореспондиращи помежду си и с обясненията на подсъдимите, дадени от тях на досъдебното производство, както и с изявленията им в с.з., че се признават за виновни, всички преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за   установена следната фактическа обстановка: На 18.01.2015г.   подсъдимите М.И. и А.А. се срещнали в ромската махала на гр.К. и се уговорили в полунощ да отидат и да откраднат електрически кабел, който А. бил видял по-рано, на няколко стълба, намиращи се на ул.„П. Г.“ в град К.. Около  полунощ на същия ден  А. отишъл до дома на И. и го извикал. А. носел със себе си брадва, с която възнамерявал да отсече кабела. И. заявил,  че го е страх от електричеството, но А. го успокоил, като му казал, че ще стои отстрани. В изпълнение на уговореното двамата подсъдими отишли на ул.„П.Г.“ в град К., като И. се качил на набелязаните стълбове и отвързал кабел тип „СВТ“,8х6 кв.мм. След това слязъл на земята,а А. с помощта на брадвата отсякъл кабела между три междустълбия, с обща дължина 120м. Непосредствено след това двамата подсъдими взели отрязания кабел и се отправили към дома на И.. Около 02.00 часа на 19.01.2015г. те занесли кабела от дома на И. до мост, който се намирал в близост до къщата на последния. Под моста изгорили изолацията на кабела, като смачкали медните проводници и ги сложили в един чувал. Двамата занесли чувала до дома на И., където го оставили и след това се разделили. На другия ден М.И. помолил баща си К. Т.И. да отиде и да предаде медта в някой от пунктовете за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали. Св.К. И. видял св.И. Ш. и го помолил да отидат заедно до пункт за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали, стопанисван от фирма „Метал харт“ЕООД в гр. К.. Свидетелите отишли до горепосочения пункт, където св.Ч. В. изкупил медните отпадъци, за което съставил покупко-изплащателна сметка №3295/19.01.2015г., в която вписал имената на К. Т.И.. В. заплатил на последния сумата 201.60лв., която той дал на подсъдимия М.И..

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена  съдебно-оценъчна експертиза, според която, стойността на противозаконно отнетия кабел тип „СВТ“ 8х6 кв.мм е в размер на 2448.00лв.

Назначена и изготвена била и съдебно-психиатрична експертиза, видно от която подсъдимия А.А. е психично здрав и към момента на извършване на деянието е разбирал свойството и значението на постъпките си. Същият е в състояние да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.

Предвид изложеното съдът намира, че М.К.И., от обективна и от субективна страна, е осъществил престъпния състав на чл.196 ал.1 т.2, във връзка с чл.195 ал.1 т.4 и т.5, във връзка с чл.194 ал.1, във връзка с чл.29 ал.1 б.„а” и б.„б” от НК, а А.Т.А.- този на чл.195 ал.1 т.4, т.5 и т.7, във връзка с чл.194 ал.1, във връзка с чл.28 ал.1, във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК.  

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са общественоопасните му последици и са искали тяхното настъпване.   

От обективна страна двамата подсъдими са осъществили изпълнителното деяние „отнемане” в двете негови части- прекратили са фактическата власт на собственика върху вещта, предмет на престъплението, установили са своя трайна такава върху нея, след което са се разпоредили със същата, предавайки я чрез други лица на пункт за изкупуване на метални отпадъци, срещу пари. Налице е съставът на чл.194 ал.1 от НК.

За реализирането на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, подсъдимите са си послужили с техническо средство-брадва. Налице е съставът на чл.195 ал.1 т.4 от НК.

Деянието на двамата подсъдими не представлява маловажен случай, съгласно чл.93 ал.1 т.9 от НК, тъй като същото е със завишена степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид и стойността на противозаконно отнетите вещи е висока.

Налице е квалифициращият признак „предварителен сговор”, тъй като двамата подсъдими са взели решението за извършване на кражбата предварително, в една спокойна обстановка и след като обсъдили внимателно извършването й, т.е. същите са действали при условията на чл.195 ал.1 т.5 от НК.

Подсъдимият М.К.И. е бил осъждан няколко пъти за извършването на тежки умишлени престъпления от общ характер, като е изтърпявал ефективни наказания „лишаване от свобода“. От 21.09.2009г. до 04.08.2010г. същият е търпял общо наказание по НОХД №581/ 2008г., НОХД №1069/ 2008г., НОХД №578/ 2008г., НОХД №1237/ 2008г. и НОХД №120/ 2009г., всички по описа на РС-К., в размер на 1 година лишаване от свобода. От 30.05.2011г. до 21.03.2014г. М.К.И. е изтърпявал друго общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години, наложено му по НОХД №374/ 2011г.  и НОХД №399/ 2011г., двете по описа на РС- К.. Съгласно чл.30 ал.1 от НК, не са изтекли 5 години от изтърпяване на горните наказания, наложени по предишните осъждания на този подсъдим, поради което настоящата му престъпна дейност е извършена в условията на опасен рецидив по смисъла чл.29 ал.1 б.„а” и „б” от НК. Налице е квалифицираният състав на чл.196 ал.1 т.2 от НК.

Подсъдимият А.Т.А. е бил осъждан за престъпление по чл.194 ал.1 от НК, като с присъда №173/ 27.11. 2013г. по НОХД №1447/ 2013г. му е било наложено наказание 4 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение, на основание чл. 69 ал.1, във връзка с чл.66 ал.1 от НК, било отложено за срок от две години. Присъдата е влязла в сила на 12.12.2013г. Съгласно чл.30 ал.1 от НК не са изтекли пет години от изтърпяването на наказанието по посоченото споразумение. Налице са законовите предпоставки на член 28 от НК и деянието следва да се квалифицира като извършено в условията на специален рецидив- повторност, т.е. по отношение на този подсъдим е налице квалифицирания състав на чл.195 ал.1 т.7 от НК.  

            Макар да е бил непълнолетен, по време на реализиране на деянието, предмет на наказателното производство, подсъдимият А.Т.А. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Налице е чл.63 ал.1 т.3 от НК.

Поради изложеното съдът намира, че следва да признае  двамата подсъдими за виновни по повдигнатите им обвинения.  

При определяне на вида и размера на наказанието на М.К.И. съдът отчита като смекчаващи вината му обстоятелства: критичното отношение към извършеното деяние и сравнително ниската му възраст, а като отегчаващи вината му такива: обремененото съдебно минало и лошите характеристични данни. При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът счита, че наказателната отговорност на този подсъдим следва да се реализира при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността му обстоятелства, при които условия и с приложение на чл.58а ал.1 от НК, следва да се определят вида и размера на наказанието, а именно- две години лишаване от свобода, което следва да бъде изтърпяно от него в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим. Това наказание отговаря както на обществената опасност на деянието и на дееца, така и на нуждите на чл.36 от НК да се въздейства поправително, превъзпитателно и възпиращо върху подсъдимия и неустойчивите членове на обществото. 

При определяне на вида и размера на наказанието на А. Т.А. съдът отчита като смекчаващи вината му обстоятелства: критичното отношение към извършеното деяние  и ниската му възраст, а като отегчаващи вината му такива: лошите характеристични данни и обремененото съдебно минало. При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът счита, че наказателната отговорност на този подсъдим следва да се реализира при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността му обстоятелства,при които условия и с приложение на чл.55 ал.1 т.2 б.„б”от НК, следва да се определят вида и размера на наказанието, а именно- пробация, със следните пробационни мерки:

-задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, два пъти седмично и 

-задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от едно година.

Това наказание отговаря както на обществената опасност на деянието и на дееца, така и на нуждите на чл.36 от НК да се въздейства поправително, превъзпитателно и възпиращо върху подсъдимия и неустойчивите членове на обществото. 

            Следва, на основание чл.189 ал.3, във връзка с чл.189 ал.1 от НПК, М.К.И. и А. Т.А. да заплатят съразмерно направените по делото разноски общо в размер на 330 лева, от които 260 лева по сметка на ОД на МВР-Стара Загора и 70 лева по сметка на Казанлъшкия районен съд.

          Причината за извършване на деянието е стремежът на двамата подсъдими към противоправно облагодетелстване.

         Воден от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                                  Районен съдия: