МОТИВИ към ПРИСЪДА №225/16.12.2015г.
по НОХД №1652/2015г., изготвени на 17.12.2015г.
РП- С. е
внесла обвинителен акт против подсъдимия Д.Т.С. за престъпление по чл.316, вр. чл.308,
ал.2, вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание
подсъдимият и неговия защитник дадоха съгласие да не се разпитват всички
свидетели и вещото лице, а да се ползват съответните протоколи и експертното
заключение от досъдебното производство. Двамата изявиха желание делото да се
разгледа по реда на глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие.
Представителят на РП- С. изрази
становище, че няма пречка делото да бъде разгледано по реда на съкратеното
съдебно следствие.
Съдът прецени, че са спазени
изискванията на разпоредбите на чл.370 и следващите от НПК и допусна предварително
изслушване на страните. Одобри с определение даденото съгласие от страна на
подсъдимия и неговия защитник да не се разпитват всички свидетели и вещото
лице, а да се ползват протоколите и експертното заключение от досъдебното
производство.
Подсъдимият в
съдебно заседание не се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Дава
подробни обяснения и лично и чрез защитника си моли да бъде признат за
невиновен и да бъде оправдан.
Представителят
на РП- Сливен в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за
доказано по безспорен начин. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване
от свобода” за срок от ТРИ месеца, чието изпълнение да се отложи за изпитателен
срок от ТРИ години.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
В началото на 2014г. подс. Д.С.
заминал да работи в гр. Леоварден- Холандия. През месец юли 2014г. се преместил
в гр. Грьонинген. Там бил на квартира с двама българи, които вместо да го
заведат на обекта, където трябвало да работи според уговорката им, напуснали
квартирата изненадващо. След два дни собственикът на квартирата се срещнал с
подс. С. и му поискал личната карта. Тъй като двамата наематели, които си
тръгнали не били плащали съответния наем за ползване на помещението
собственикът на квартирата задържал личната карта на подс. С. като му казал, че
ще я върне ако плати наема от 1500 евро за три месеца. Подс. С. не разполагал с
тези парични средства, вече не притежавал и документ за самоличност, поради
което нямало как да се прибере в Република България, каквото решение бил взел.
Запознал се с един сърбин, който му предложил да му изготви фалшиво
свидетелство за управление на МПС, въз основа на което използвайки го пред
посолството ни в гр. Хага да му бъде издаден временен паспорт. Подс. С. се
съгласил и предоставил данните на доведения си брат, св. К.С.Р.. След няколко
дни получил свидетелство за управление на МПС с №*********/22.01.2009г. на
името на К.С.Р с ЕГН ********** категория „В”, издадено от ОД на МВР- Я., но
със снимка на подс. С..
На 19.07.2014г. подс. С. отишъл в
посолството на Република България в гр. Хага. Човекът който попълвал
документите в посолството му изготвил заявление регистрирано с №НАG 1400854/19.07.2014г., както и
декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични
документи, нанасяйки данните на К.С.Р. по указание на подсъдимия, използвайки
данните от свидетелството за управление на МПС. Подс. С. представил въпросното
свидетелство за управление на МПС, заявлението и декларацията пред служител в
посолството, който направил ксерокопие на свидетелството за управление на МПС
прилагайки го към заявлението и декларацията, а „оригиналът” върнал на подс. С..
След като му направили снимки подс. С. се подписал и подписът му бил поставен
на временния паспорт, който трябвало да вземе след три дни.
Докато бил в посолството ни в гр.
Хага подсъдимият се запознал с български гражданин от гр. Р., който всяка
седмица пътувал за Холандия. Този човек му предоставил сумата от 1500 евро,
която подс. С. дал на собственика на квартирата, а той от своя страна му върнал
личната карта. Подс. С. се прибрал в Република България, използвайки личната си
карта като не се върнал в посолството ни в гр. Хага, за да вземе издадения
временен паспорт на името на К.С.Р. Въпросният временен паспорт с №********* на
името на К.С.Р е приложен по настоящото производство.
По делото е изготвена съдебно-
графическа експертиза, от заключението на която е видно следното: 1. Подписът в
заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани не е
положен от К.С.Р с ЕГН **********; 2. Подписът в декларация по чл.17, ал.1 от
Правилника за издаване на български лични документи не е положен от К.С.Р.
Вещото лице допуска, че подписът би могъл да е положен от Д.Т.С. с ЕГН **********
или от друго лице. 3. Почеркът в заявление за издаване на документи за
самоличност на български граждани и почерка в декларация по чл.17, ал.1 от
Правилника за издаване на български лични документи не е изпълнен от К.С.Р или
от Д.Т.С.. 4. Почеркът в заявление за издаване на документи за самоличност на
български граждани и почерка в декларацията по чл.17, ал.1 от Правилника за
издаване на български лични документи е изпълнен от едно и също лице.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на обясненията
на подсъдимия, които се подкрепят от свидетелските показания на свидетелите К.С.Р
и И.Н.Н, както и от заключението на изготвената съдебно- графическа експертиза,
взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото.
Съдът дава
вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като техните
показания са последователни, безпротиворечиви, относими към предмета на делото
и се подкрепят от останалите, събрани по делото доказателства.
Съдът дава вяра и на обясненията на
подсъдимия, тъй като те кореспондират с всички събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира всички писмени
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава вяра и на заключението на
вещото лице по изготвената съдебно- графическа експертиза, тъй като същото не бе
оспорено от страните и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и
професионалната компетентност на експерта.
Съдът дава вяра и на приложеното по
делото веществено доказателство 1 брой временен паспорт с №********* на името
на К.С.Р.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс.
С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.316,
вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК, затова че на 19.07.2014г. в гр. Хага-
Холандия, пред посолството на Република България съзнателно се ползвал от
неистински официален документ свидетелство за управление на МПС с
№*********/22.01.2009г. на името на К.С.Р, когато от него за самото съставяне
не може да се търси наказателна отговорност.
Деянието е извършено от подс. С. с
пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Подс. С. е знаел, че
изготвеното от познатия му сърбин свидетелство за управление на МПС е фалшиво,
но въпреки това го е представил в посолството на Република България в гр. Хага
и по този начин е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение по
чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК. От доказателствата по делото е видно,
че отговорност на подсъдимия С. за изготвянето на неистинския официален
документ, свидетелство за управление на МПС не може да се търси, но следва да
носи отговорност за деянието по чл.316 от НК, а именно, че съзнателно се е
ползвал от него. С действията си, а именно представяне на въпросния документ в посолството
в гр. Хага той е осъществил деянието, за което му е било повдигнато обвинение.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на подсъдимия.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие чистото му съдебно минало,
добрите му характеристични данни, съдействието по време на досъдебното
производство за разкриване на обективната истина, факта че се е отказал да
вземе изготвения му временен паспорт и да извърши друго престъпление,
преминавайки през други държави с документ с имената на неговия доведен брат К.С.Р,
както и обстоятелството, че е успял да реши проблема с наемодателя като намерил
пари да плати наема на квартирата в гр. Грьонинген и да си вземе личната карта.
Съдът не констатира
отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът не
споделя изложеното от защитника на подсъдимия, че деянието извършено от него е
малозначително, поради което не е общественоопасно, тъй като се е отказал от
временния паспорт и по този начин не е извършил престъпление, поради което
съдът следвало да го оправдае. Напротив, от събраните по делото доказателства
по несъмнен начин се доказа, че деянието извършено от подс. С. е довършено и са
настъпили предвидените в закона вредни последици. Той е използвал неистинското
свидетелство за управление на МПС на името на неговия доведен брат К.С.Р пред
посолството на Република България в гр. Хага. Видно е, че за съставянето на
този неистински официален документ от него не може да се търси наказателна
отговорност, поради което правилно РП- С. е повдигнала обвинение по чл.316, вр.
чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК. Съдът, както е посочил по- горе приема действията
на подсъдимия С. в гр. Хага, а именно факта, че не е взел изготвения временен
паспорт и обстоятелството, че е успял да изплати сумата от 1500 евро и да се върне
в България с личната си карта като смекчаващи отговорността обстоятелства, но
същите не могат да обусловят хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, нито опит за
повдигнатото му обвинение.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимия С. съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Делото се
разгледа по реда на Глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие. Подс. С. и
защитника му дадоха съгласие да не се разпитват свидетелите по делото, както и
вещото лице, а да се ползват при постановяване на присъдата протоколите за
разпит на свидетели и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
графическа експертиза. Съдът счете, че наказанието на подс. С. следва да се
определи при условията на чл.55 от НК, тъй като са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. В нормата на чл.308, ал.2 от НК е
предвидено наказание „Лишаване от свобода” до осем години. Ето защо като няма
определен минимум на предвиденото наказание „Лишаване от свобода” в нормата на
чл.308, ал.2 от НК съдът следва да го замени с наказание „Пробация”. Съдът
счита, че следва да определи наказанието „Пробация”, изразяващо се в следните
пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес”*** за срок от
ШЕСТ месеца с периодичност на явяване пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице ДВА пъти седмично; 2. Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ШЕСТ месеца. Съдът счита, че с това наказание ще
се постигнат целите на генералната и специалната превенция.
Съдът следва да се произнесе по
приложените по делото веществени доказателства като издадения 1 бр. временен
паспорт на името на К.С.Р следва да се изпрати на служба „Български документи
за самоличност” при ОД на МВР- С. за унищожаване по надлежния ред, а
приложеното по делото заявление за издаване на документи за самоличност на
български граждани да се върне на служба „Български документи за самоличност”
при ОД на МВР- Я.
С оглед правилата на процеса съдът
осъди подс. С. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- С.
сумата от 160,17 лева, представляваща направени разноски по делото.
Ръководен от гореизложеното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: