РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА
РАЙКОВА
при
секретаря Гергана Дженкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7157 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Е.А.Ж. срещу „E.С.” АД отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 3279,72
лв., представляваща стойността на коригирана, потребена,
неотчетена и неплатена на ел. енергия за периода от 14.06.2016 г. до 04.04.2020 г.,
за обект ***, клиентски № ***и абонатен № ***, за която е издадена фактура №
**********/14.05.2020 г.
Твърди
се, че за процесния период от 14.06.2016 г. до 04.04.2020
г. ищцата е била ползвател на обекта на потребление, въз основа на учреденото
ѝ право на ползване от предходния собственик на имота, а считано от
27.05.2020 г., след подадено заявление за промяна на партида, ищцата е станала
титуляр на партида с клиентски № ***и абонатен № ***. Посочва се, че с писмо
адресирано до предходния титуляр, ищцата е била уведомена за извършена на 04.04.2020 г. от ответника проверка на процесния обект, за
което е съставен Констативен протокол № 51000522, който е подписан от ищцата в
качеството ѝ на свидетел. Твърди се, че СТИ било демонтиран от обекта и
изпратен за проверка в БИМ, след като същата е извършена, с писмо на ищцата е
връчен Констативен протокол № 401/07.05.2020 г. и становище за начислена, на
основание чл. 55 от ПИКЕЕ, ел. енергия в размер от 18068 кВтч
за период от 14.06.2016 г. до 04.04.2020 г., както и
Фактура № **********/14.05.2020 г., ведно с Приложение А с на стойност от
3279,72 лева. Поддържа се, че допълнително начисленото количество ел. енергия
не е доставено и че липсва основание за начисляването ѝ, поради което
счита, че не дължи сумата по фактурата. Аргументира становището си с
обстоятелството, че в протокола за монтаж на процесния СТИ има данни само за видимите
тарифи, поради което счита, че отчетените към датата на проверката количества
ел. енергия в скрития регистър не са реално доставени и потребени.
Твърди се, че при липса на данни за момента, от който скритият регистър е
започнал да отчита потребление на ел. енергия изключва приложението на
процедурата по чл. 55 ПИКЕЕ. Сочи се, че ответникът е нарушил задължението си
да осигури на потребителя възможност за контрол на показанията в скрития
регистър на СТИ. Поддържа се, че вземането на ответника има периодичен
характер, поради което се погасява с тригодишна погасителна давност. Моли се за
уважаване на предявения иск по тези съображения, като се претендират и
сторените в производството разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за недопустимост, а в условията
на евентуалност - неоснователност на предявения иск. Поддържа се, че
предявеният иск е недопустим, доколкото ответното дружество претендира процесната сума от предходният титуляр на партидата Васил
Кожухаров. Твърди се, че процесното количество ел. енергия е реално доставено,
като правното основание за извършване на преизчисление
на процесната ел. енергия е чл. 55 от ПИКЕЕ. Поддържа
се, че задължението на ответника да осигури на потребителя възможност за
контрол на показанията на СТИ се отнася единствено до регистрите, които се
ползват за търговско измерване, но не и до скритите регистри, за които
ответникът, счита, че няма задължение за осигуряване на визуален контрол.
Твърди се, че вземането на ответника не е възникнало в резултат от редовен
отчет на процесния обект, а се касае за сума начислена еднократно, поради което
кратката три годишна погасителна давност е неприложима относно вземането
предмет на делото. Сочи се, че е технически невъзможно при наличие на нулеви
показания във визуализираните регистри на СТИ, същите да са различни от нула в
невизуализирания регистър. Направено е искане за прекратяване на производството
като недопустимо, а в условията на евентуалност – за отхвърляне на предявения
иск. Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства и заключенията по назначените по
делото първоначална и повторна съдебно-технически експертизи, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори
между страните, че процесният обект на потребление, находящ *** е захранван с електрическа енергия от ***и
отчитан по клиентски № ***и абонатен № ***. От представения Нотариален акт №
146/1994 г. на Варненски нотариус (л. 16 от делото) се установява, че през 1994
г. имотът е дарен на лицето В.Ж., като в полза на неговата майка и ищца по
настоящото дело е учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху
процесния обект на потребление. Право на ползване е било учредено и на
родителите на ищцата (баба и дядо на надарения) - Марийка Славова Ж. и Васил
Колев Желев, идентичен с лицето Васил Колев Кожухаров (съгласно представената
декларация за идентичност на лице с различни имена – л. 19 от делото), които
обаче видно от приложените по делото 2 бр. препис-извлечение от акт за смърт от
26.05.2020 г., са починали през 2011 г. и съотв. 2004
г.
Установява се от Констативен протокол № 5100522/04.04.2020 г., че служители
на ***са извършили проверка на средството за
търговско измерване отчитащо електроенергията доставяна в горепосочения обект на потребление.
Констатирани са показанията
по тарифа 1.8.0, 1.8.1. и
1.8.2., но са установени показания и по тарифа 1.8.3 - 018068. Електромерът, отчитащ потребяваната
в обекта на ищеца електроенергия
е демонтиран и изпратен за проверка в БИМ в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № 560283. Монтирано е ново
и изправно СТИ. Протоколът
е подписан от съставителите и ищцата Е.А.Ж.. Изпратен е на адреса на титуляря
на партидата на 14.05.2020 г. и получен от ищцата на 15.05.2021 г.
Видно от Констативен протокол № 11149167/13.06.2016 г. електромер с фабричен № 1114021666179985 е тип Iskra ME162, произведен
2016 г. и монтиран при нулеви показания за нощна и дневна
тарифи.
За
резултатите от метрологичната проверка е съставен Констативен протокол за метрологична експертиза на електромер № 401/07.05.2020 г. на Български институт
по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел Русе, в който е отразено, че изследваният
електромер е получен в плик, пломбиран с пломба № 560283. Изяснява се, че
при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала
ел. енергия по тарифа
Т3 от 18068,814 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Посочени са резултатите при проверка на
точността на електромера при кратковременно включване, но при продължително
включване е отразено че електромерът не натрупва на нито една от
визуализираните тарифи на дисплея, както и че константата не може да бъде
проверена. Констатирано е, че вграденият часовник показва 02,10 часа при 14,51
часа реално време и дата 20.02. 25.
Със становище от 12.05.2020
г. е начислена
допълнителна ел.енергия в размер на общо 18 068 кВт.
за периода
от 14.06.2016
г. до
04.04.2020
г., въз основа на
констативен протокол № 401/07.05.2020 г.
Ответното дружество е остойностило допълнително начисленото количество ел. енергия като е издало
фактура № **********/14.05.2020 г. за сумата от 3279,72
лв. за процесния обект на потребление.
Изпратило писмо с изх. №
3901/23.06.2020 г. на адреса на потребление до В.К.с предупреждение, че при
неплащане на задължението в срок до 03.07.2020 г. ще бъде преустановен преносът
на електрическа енергия в обекта.
Приобщено към доказателствения материал е и заявление № 5404281/27.05.2020
г., депозирано от ищцата пред ЕРП Север за промяна на титуляря на партида на електроснабдения имот, като се е позовала на документ за
собственост – нотариалния акт от 1994 г. относно учреденото ѝ право на
ползване на имота.
По делото са изслушани заключения по допуснатите първоначална и допълнителна
съдебно-технически експертизи. В първото заключението е посочено, че процесният електромер тип МЕ162 е преминал първоначална
метрологична проверка през 2016 г., демонтиран е на 04.04.2020
г., а метрологичната му годност изтича през 2022 г. Изложено е, че показанието
от 18 068 кВтч „прочетено“ в регистър 1.8.3 не е
визуализирано на дисплея на измервателния уред, но е преминало през
измервателната система на СТИ и след това вследствие на констатирано от БИМ
неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ, част
от потребеното количество ел. енергия е регистрирано
в невизуализирания регистър. Категорично е застъпено становището, че това
количество, наптрупано в регистър 1.8.3, е доставено
до обекта и съответно потребено. Според вещото лице
ел. инж. Л.Б. електромерът съответства на метрологичние
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на
електрическата енергия, но не съответства а техническите харакеристики,
поради наличието на вмешателство в програмата за параметризация на СТИ и
по-точно в тарифната схема. Количеството електрическа енергия, остойностено с процесната фактура, е определено след софтуерно прочитане
на регистър 1.8.3, който не е визуализиран при редовен отчет. Допълнително
начисленото количество ел.енергия не е от редовен отчет и не е изчислено по
методика за корекция на сметка. Същото не е фактурирано и не е остойностено
през отчетния период от 14.06.2016 г. до 04.04.2020
г. Изрично вещото лице посочва, че схемата на свързване на СТИ с
електрозахранващата мрежа не е променена. Установява се, че използваните цени
за електроенергия са приравнени с цените за технологични разходи, като матемарическите изчисления за остойностяване на определената
за доплащане ел. енергия са аритметично точни и съобразени с Решенията на
утвърдените от КЕВР цени, действащи в рамките на процесния период. Отчитайки
обстоятелството, че електромерът е монтиран нов на процесния обект на
потребление при нулеви показания на първа и втора тарифи и тъй като преминава
задължителна техническа и метрологична проверка, вещото лице е достигнало до
фактическия (доказателствен) извод, че показанията в регистъра
1.8.3 не могат да бъдат различни от нулеви към датата на монтажа на процесното
СТИ на обекта на потребление. При изслушването си в съдебно заседание,
проведено на 14.01.2022 г., в.л. Л.Б. пояснява, че отразеното в протокола от
БИМ обстоятелство, че константата на електормера не
може да бъде проверена, е вследствие на вмешателството в тарифната схема на
СТИ, тъй като при проверката преминалата ел. енергия се е натрупвала в
невизуализирания на дисплея регистър, тъй като е бил в часовата зона, в която е
зададено активирането на третата тарифа. Но другите изследвания, които са
направени от БИМ, са показали, че електромерът е в класа си на точност.
Допълва, че часовникът на електромера не е свързан със световното часово време
и отчетената от БИМ разлика с астрономическото време не влияе върху
метрологичните показатели на електромера и няма нищо общо с точното измерване
на количеството преминалата ел. енергия. При установените от експертизата данни
вещото лице е категорично, че метрологичното измерване на количеството ел.
енергия в регистър 1.8.3 е точно.
Изяснява се от заключението на приетата по делото и неоспорена от
страните допълнителна съдебно-техническа експертиза на в. л. инж. К.М., че
константата на електромера представлява съотношението на броя на импуслите към количеството ел. енергия, като по време на
проверката от БИМ при продължително включване електромерът не е натрупвал на
нито една от визуализираните на дисплея тарифи – Т1 и Т2, поради което
технически не е било възможно да се провери константата. Елекромерът
обаче е отчитал точно при кратковременно включване. В. л. К.М. също е посочил в
заключението си, че вградените часовници на този тип електромери нямат връзка
със световното време, т.е. това, което те показват се задава при параметризция или намеса в тарифната схема, при която на
практика се манипулира времето на включване на тарифите, тъй като при въвеждане
на нова тарифа в схемата тя ще „отнема“ част от времето на другите две тарифи. Според
експертът наличието на извод в протокола на БИМ за преминала енергия на тарифа
1.8.3 – 18 068,814 кВтч, която не е
визуализирана на дисплея, означава да е доставена и потребена
ел. енергията, тъй като отчетът в тарифа Т3 удостоверява това. Допълва, че
входът на СТИ е аналогов и без реално преминаваща през измервателния мост ел.
енергия няма отчет (при изправен електромер). От поясненията на в. л. К.М. в
съдебно заседание, проведено на 25.03.2022 г. се изяснява, че и той също както
в.л. Л.Б., отдава невъзможността да се провери точността на електромера при
продължително включване на това, че когато е извършван опита от БИМ да се
направи замерване при продължително включване не се е визуализирал отчет на
видимите тарифи, поради намесата в тарифната схема в дневните тарифи, т.е. е
последица от претарифирането. Експертът излага, че
заключението на БИМ не отговаря на въпроса дали електромерът е изправен, но при
изследването за точност при кратковременни импулсни включвания има необходимите
данни, от които може да се заключи, че електромерът е измервал точно и записът
в третата тарифа е верен.
Предвид така установеното
от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
По така предявения иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК в тежест на ищцата
е да докаже твърдението си, че с ответника се намират в договорни отношения за
доставка на електроенергия, т. е., че последният е материалноправно
легитимиран да получи процесната сума.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, „E.С.” АД следва
в условията на пълно и главно доказване да установи
основанието и размера на вземането си – наличието на
валидно правоотношение по доставка на
електроенергия, която не е била измерена,
или електроенергия в повече от отчетеното.
В тази връзка
той трябва да докаже, че
в резултат на извършената проверка законосъобразно е коригирал сметката на абоната
и е начислил сумата, предмет
на иска, в правилен размер.
Установено е по делото, че процесният
обект не потребление е електроснабден от дружеството
ответник, както и че в полза на ищцата има учредено вещно право на ползване
върху обекта от 1994 г., включително през релевантния за делото период на
потребление 14.06.2016 г. – 04.04.2020 г. Приложими
към настоящия казус са Общи условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на E.С. АД, одобрени от ДКЕВР с
Решение ОУ-060/ 07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение ОУ-004/ 06.04.2009 г., с
оглед отмяната на Решение № ОУ-05 от 21.07.2014 г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, с което са одобрени Общи условия за достъп и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
ЕНЕРГО-ПРО Мрежи АД, влезли в сила на 07.09.2014 г. с С Решение № 595 от
17.01.2017 г. на Върховния административен съд. Според чл. 8 ал. 1 от сега
действащите ОУ на ответника ползвателят
дължи на „E.С.” АД цена за пренос на доставената му електрическа енергия, а
според чл. 4 т. 7 от същите, ползвател на мрежата е физическо или юридическо
лице, снабдявано с електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от
крайния снабдител. От посоченото следва, че ползвател на мрежата по смисъла на
чл. 4 т. 7 от ОУ в случая се явява именно ищцата, доколкото същата е лицето,
реално снабдявано с електроенергия през електроразпределителната мрежа на ответника
и чието собствени битови нужди се задоволяват, поради което тя е лицето, което
принципно дължи на ответника цената за пренос на евентуално доставена ѝ
електроенергия. В подкрепа на този аргумент е и разпоредбата на чл. 13, т. 10
от ОУ, според която ***има право да
прекрати едностранно отношенията си с настоящия ползвател, в случай че същият
е престанал да бъде фактически ползвател на имота, т.е. същественото за наличието на облигационно
отношение по повод пренос на електроенергия с ответника е фактическото ползване
на електроснабдения имот, а не собствеността върху
същия.
По изложените съображения, съдът приема, че страните се
намират в облигационна връзка с предмет продажба и доставка на електрическа енергия
и че ищцата има
качество потребител на електрическа енергия
по смисъла на ЗЕ. В допълнение следва да се изложи, че за ищцата е налице правен си
интерес да установи незаконосъобразното коригиране на сметка за потребление и
от обстоятелството, че при това фактическо състояние при неплащане на сумата по
процесната фактура ще бъде прекъснато ел.
захранването в обекта, в който живее, съгласно учреденото ѝ право на
ползване от собственика на имота. Макар и в процесната
фактура да е посочен като получател друго лице, същата е издадена за ползвания
от ищцата обект на потребление, поради което задължена за сумата по корекцията
е именно тя в качеството ѝ на потребител на ел. енергия за процесния електроснабден имот по смисъла на ЗЕ.
Приложими към процесното правоотношение са ПИКЕЕ, обн.
в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г,. тъй като съставеният протокол за извършената от
ответното дружество проверка, при която е установена процесната
неотчетена електрическа енергия в скрития регистър на СТИ, е от 04.04.2020 г., като приложима е нормата на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ
от 2019 г. Според последната при неизмерено количество електрическа енергия,
поради пренасочването му в невизуализиран регистър на СТИ, операторът на
съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество
електрическа енергия в този регистър, като преизчисляването се извършва въз
основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.
49 ПИКЕЕ.
Съставеният констативен протокол съответства на чл. 49 ПИКЕЕ относно
начина на извършване на проверката (същият е изготвен в присъствието на ищцата
и подписан от нея), като в него е отбелязано демонтирането на СТИ поради
прочитане на преминала в невизуализирания регистър неотчетена енергия и
изпращането му за метрологична проверка на БИМ.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства (Констативен протокол № 5100522/04.04.2020 г., Констативен протокол № 11149167/13.06.2016 г., Констативен протокол за метрологична експертиза на електромер № 401/07.05.2020 г. и заключенията на назначените по делото СТЕ) се
установява реалното потребление от ищцата на допълнителното количество енергия,
отчетено в невизуализирания регистър 1.8.3. на СТИ, доколкото неотчитането се
дължи на неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ, целящо пренасочване на
реално потребена елекрическа
енергия от видим към невизиуализиран на дисплея
регистър, по този начин ел. енергията остава неотчитана и незаплащана на
ответника, при установено монтиране в процесния имот на СТИ като ново, с нулеви
показания за видимите регистри. Настоящият съдебен състав изцяло кредитира
заключението на СТЕ на в.л. Л.Б. като компетентно изготвено и обективно
отговарящо на поставените въпроси, като изводите на експерта по правнорелевантните факти съответстват на останалия доказателствен материал, както и на изводите, застъпени и
от в.л. К.М. в заключението по допълнителната СТЕ. Изяснява се по делото, че
констатираните от БИМ несъответствия в часовника на електромера и
обстоятелството, че при изследването на СТИ не е била проверена константата му
при продължително включване, са последица от неправомерното вмешателство в
тарифната схема на уреда, но това не означава, че не измерва точно преминалата
през него ел. енергия.
Според правилото на чл. 55 ПИКЕЕ от 2019 г., натрупаното количество
електроенергия в невизуализирания регистър 1.8.3. е разпределено за периода от
монтажа на СТИ – 14.06.2016 г. до демонтажа му при извършената проверка от
ответното дружество – 04.04.2020 г., като е
остойностено съобразно действащите за съответните подпериоди
цени на КЕВР за технологични разходи.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че ищцата е потребила констатираното от ответника на 04.04.2020 г. допълнително количество електроенергия,
неотчетено поради натрупването му в невизуализиран регистър на СТИ, чията стойност правилно е изчислена като съобразена с
приложимите цени на КЕВР, поради което дължи заплащането ѝ на ответника.
В исковата молба ищцата като евентуално основание за недължимост на процесното вземане е въвела института на
погасителната давност, позовавайки се на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС и поддържайки, че
вземанията за доставена на абоната ел. енергия съставляват „периодично плащане“,
съотв. се погасяват с тригодишна давност.
Според съдебната практика на ВКС, обективирана
в Решение № 60215 от 09.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4178/2020 г., III г. о.,
вземането за заплащане на цена на потребената
електроенергия (вкл. дължима на основание чл. 55 ПИКЕЕ) е периодично такова и
спрямо него е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
както и задължителните разрешения в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. 3адълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ
факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Тъй като процесното
вземане е за заплащане на цената на потребената
електроенергия по сключения договор между страните, а не за обезщетение за
вреди от договорно неизпълнение или за друг вид обезщетение от извъндоговорен произход, горепосочените задължителни
разрешения на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС следва да намерят приложение спрямо него. Ето защо
процесното вземане за периода от от 14.06.2016 г. г.
до 29.06.2017 г. е погасено с кратката тригодишна давност, при съобразяване с
обстоятелството, че исковата молба, прекъсваща давността, е предявена на 29.06.2020
г. Стойността на начисленото допълнително количество електроенергия за периода 14.06.2016
г. – 29.06.2020 г., според заключението на първоначалната съдебно-техническа екпертиза, възлиза на 734,91 лв. (30,12 лв. за периода 14.06.2016
г. – 30.06.2016 г. + 540,75 лв. за периода 01.07.2016 г. – 06.04.2017 г. + 164,04
лв. за периода 07.04.2017 г. – 29.06.2017 г., при изчислена дневна цена за
последния подпериод в размер на 1,98 лв.).
В този смисъл предявеният отрицателен установителен
иск се явява частично основателен и
следва да бъде уважен за сумата от 734,91 лв., тъй като процесното вземане за
горепосочения период и размер е погасено по давност. За останалата част на
стойност 2544,81 лв. и за периода 30.06.2017 г. – 04.04.2020
г., процесното вземане съществува, изискуемо е и не е погасено от ищцата,
поради което в тази част предявеният отрицателен установителен
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от иска, в полза на ищцата
следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски в общ размер на 280,36 лв.,
представляваща сбор от заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение за
две съдебни инстанции и депозит за СТЕ. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответника
има право на разноски, съобразно отхвърлената част от иска и представения
списък по чл. 80 ГПК. В тази
връзка следва да бъде разгледано
направеното от ищцата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответното
дружество. Като съобрази, че настоящото дело не представлява фактическа и правна сложност, която да надвишава типичната
за този вид
дела - не са изследвани многобройни
факти и доказателства, не са разпитвани множество
свидетели, съдът приема, че възражението е основателно и следва да бъде
уважено, като адвокатското възнаграждение претендирано от ответника следва да бъде
редуцирано до минимума предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. §
2а от ДР от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който възлиза на 551,50 лв. с вкл.
ДДС. По изложените
съображения, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на
ответника сумата от 1162,80 лв., представляваща сторени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за две съдебни
инстанции, депозити за СТЕ и държавна такса за въззивно
обжалване.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Е.А.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, не дължи на „E.С.” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** Тауърс – Е”,
сумата от 734,91 лв. (седемстотин
тридесет и четири лева и деветдесет и една стотинки), представляваща стойността на
коригирана, потребена, неотчетена и неплатена на ел.
енергия за периода от 14.06.2016 г. до 29.06.2017 г.,
за обект ***, клиентски № ***и абонатен № ***, за която е издадена фактура №
**********/14.05.2020 г., на
основание чл. 124 ал. 1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 734,91 лв. до пълния претендиран от
3279,72 лв., възлизаща на 2544,81 лв.,
както и за периода 30.06.2017 г. – 04.04.2020 г.
ОСЪЖДА „E.С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** Тауърс – Е”, да заплати на Е.А.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 280,36 лв. (двеста и осемдесет лева и
тридесет и шест стотинки), представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.А.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „E.С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** Тауърс – Е”, сумата от 1162,80 лв. (хиляда сто шестдесет и два
лева и осемдесет стотинки), представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: