РЕШЕНИЕ
№402
гр.
Перник, 28.11.2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на 26.10.2016год. /двадесет
и шести октомври през две хиляди и шестнадесета година / в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове: Нели Тошева
Рени Ковачка
при секретаря Златка Стоянова
като разгледа докладваното от
съдия Ковачка възз. гр.дело № 587 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
С Решение № 9/20.05.2016год.,
постановено по гр. дело № 66/2015г., Т. районен съд е отхвърлил предявения от Д.
ф.„З.“ гр.С. иск за признаване на установено по отношение на Р.А.П. ***, че
същата дължи на Д. ф. „ З.“ гр.С. сумата от 24 446 лева, представляваща
предоставена финансова помощ / първо плащане по договор ***год. за отпускане на
финансова помощ по мярка „ С. н. с. н. м.
ф. “ от П. з.р. н. се.р.за периода от *****год. / ПРСР/, сума 571.53 лева,
представляваща лихва за периода от 27.09.2013год. до 19.12.2013год. заедно със
законната лихва върху главницата, смитано от датата на подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК - ****год. до окончателното и изплащане, както и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски в производството по издаване на
изпълнителен лист за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
общ размер на 1 200.53 лева като неоснователен и недоказан.
Със същото решение съдът е
осъдил Д. ф. „ З.“ гр.П. да заплати на Р.П. сумата от 900 лева разноски по
делото.
Недоволен от така постановеното
решение е останал ищецът- Д. ф. „ З.“ гр.П. , който го обжалва в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК изцяло. По изложени в жалбата оплаквания за неправилност и
необоснованост на първоинстанционния акт, жалбоподателят моли същия да бъде
отменен и постановен нов за уважаване на исковата претенция, ведно с
произтичащите от това последици.
Въззиваемата Р.П. е подала
писмен отговор, в който е изложила доводи за неоснователност на
въззивната жалба и е направила искане за потвърждаване на обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно. При отхвърляне на жалбата претендира присъждане на
разноски по делото.
При извършената служебна
проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът
установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо в
частта за разноските , направени в заповедното производство . В останалата си
част решението е допустимо и следва да
бъде направена проверка за законосъобразност въз основа на наведените в жалбата
оплаквания.
Районният съд е разгледал
установителен иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК с искане да бъде признато по
отношение на ответницата П., че същата дължи на ДФ „ З.“ сумата от 24 446 лева, представляваща предоставена
й финансова помощ / първо плащане по договор ***год. за отпускане на финансова
помощ по мярка „ С. н.с. на м. ф.“ от П. з.р.н.с. р.за периода ***год. / ПРСР/,
сума в размер на 571.53 лева, представляващи лихва за периода ****год., заедно
със законната лихва върху главницата, считано от **** год. до окончателното й
изпащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски в
производството по издаване на изпълнителен лист за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 1 200.53 лева.
Разноските в заповедното
производство не са предмет на иска по чл.422 от ГПК и произнасяйки се по
отношение на тях, районният съд е
постановил недопустимо решение , което следва да бъде обезсилено.
За горната сума и в полза на Д.
ф. „ З.“ гр.С. районният съд е издал Заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч. гр.дело № 183/2013год., като заявителят в
заповедното производство е предявил установителния иск в законоустановения срок
и след депозирано от страна на длъжника Р.П. на възражение по чл.414 от ГПК. Дължимостта
на процесната сума ищецът е обосновал с неизпълнение от страна на ответницата
на задължения по сключения между нея и ДФЗ Договор № ***год. за опускане на
финансова помощ по мярка „С. н.с.н. м.ф.“ по п.з. р. н.с. р.за периода ***год.,
подкрепяна от Е. з. ф. з. р. н. с.р., предвидени в същия договор като основание
за връщане на полученото първото плащане /финансова помощ/.
Първоинстанционният съд е приел,
че между страните по делото е налице облигационна връзка , основана на Договор № *** год., но е отхвърлил исковата претенция с мотив ,че издадената от Директора на О. д. на ДФЗ – ****год.
и съставляваща според него основание за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е нищожна като издадена от
некомпетентен орган.Като такава заповедта не е породила правни последици и
оттук, че същата не удостоверява ликвидно и изискуемо вземане на ищеца към
ответника. Като допълнителен мотив за отхвърляне на претенцията съдът е посочил
липсата на събрани по делото доказателства за неизпълнение от страна на
ответницата на поети с Договора задължения ,респ. липсата на основание – нормативно
и договорно такава, за връщане на предоставената на ответницата като първо
плащане финансова помощ по марка „ С. н.с.н. м.ф.“в размер на исковата сума и лихва
върху нея.
Тези изводи на районния съд не съответстват
напълно на събраните по делото
даказателства и на материалния закон, поради което оплакванията на
жалбоподателя в този смисъл се явяват частично основателни.
Районният съд е сезиран с установителен , който
е предявен след проведено заповедно производство. В този смисъл, предмет на
установяване в исковото производство е съществуването на вземане в размер на
процесната сума от ответницата на основанията за това, посочени в заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение. Със заявление вх.№ ****год. заявителят
в заповедното производство и жалбоподател в настоящото е поискал издаване
на Заповед за незабавно изпълнение за сумата от 24 446 лева / и лихва върху нея в размер на 571.53 лева/, представляваща
първо плащане по договор № ****год. като подлежаща на връщане поради
неизпълнение от страна на ползувателя на поети с договора задължения , а именно
тези по т.4.4 б. « Б» във вр. с чл.4.8, б.» Б» от Договора.
В исковата молба по предявения
установителен иск ищецът е обосновал дължимост на процесната сума с неизпълнението и на още две, поети от
ответницата с договор № *****год. и непосочени в заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение задължения- тези по чл. 4.4 б.»а» и чл.4.6, б.
«а» от Договора. С оглед на обстоятелството, че исковото производство по чл.422
от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК е своеобразно продължение на заповедното
производство, то съдът дължи произнасяне относно съществуването на вземането,
но единствено и само на основанията за
това , посочени в заповедното производство.
От представените по делото
доказателства се установава, че на ****год. ответницата в първоинстанционното
производство е подала заявление вх.№ ****
за подпомагане по мярка 112-С. н.с.н. м.ф., ведно с всички съпътствуващи
и изскуеми се за това съгласно Наредба № 9 от 03.04.2008год. за условията и реда за предоставяне на
бъзвъзмездна финансова помощ по мярка « С.
н.с.н. м.ф.» по п.з. р. н.с. р.за периода ***г.». документи .В раздел IV към заявлението « Данни за земята в земеделското стопанство»
ответницата е описала земите, включени в земеделското й стопанство, които са с
обща площ 20.070дка. Касае се взети под аренда
и наем земедески имоти, а именно : имот № ****, с площ от 1. 300 дка в
с.» Л. Р.» , общ.Т., имот № **** с площ от 4.200 дка в с.» Л.Р.», общ.Т., имот
№ ***в с.» Л.Р.» в община Т. с площ от 3.990дка и имот № **** в с.» Л.Р.», общ.Т.
с площ от 10.570 дка. Част от заявлението е и съдържащата се в Раздел III декларация, с която
заявителката е декларирала, че посочените от нея в заявлението 20.070дка земи
са цялата притежавана и ползвана земеделска земя.
Към заявлението ответницата е
представила и бизнес план,съдържащ намерения , цели и програма на
развитие на стопанството й . В Бизнес плана ответницата е предвидила за осъществяване
шест специфични цели, една от които е увеличение икономическия размер на
земеделското стопанство минимум с 3 ИЕ, в частност наемане /вземане под аренда на 14.930 дка земеделска земя през втората
година и още 5 дка земеделска земя през третата година. В Бизнес плана са
предвидени и други цели, дейности и инвестиции, които съдът не обсъжда, тъй
като същите са ирелевантни за основанието, на което се претендира вземането.
На ****год. и на основание чл.21, ал.2 от Наредба № 9 от
03.04.2008год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка « С.с. н. м. ф.» по П. з. р.н. с. Р. за района *****.страните по
делото са сключили Договор № *****год. за отпускане
на финансова помощ по мярка « С. н.с.н. м.ф.» от п.з. р. н.с. р.за периода ***г.
/ ПРСР/, подкрепена от Е. з. ф. з. р. н. с.р. / ЕЗФРСР/ . По силата на този
договор фондът е предоставил на ответницата, в качеството й на ползвател,
безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лева за изпълнение на всички
инвестиции, основните дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект № *****
и в приложение № 1 / т.1.1 от договора/. Ползувателят е поел задължение да
извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана
до годината на проверката и предмет на договора в срок до *****год. , а фонда- да изплати помощта, при условие, че
ползувателят е извършил всички инвестиции, основните дейности и цели по
одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в този договор,
анексите към него и действащите нормативни актове. В чл.2.1 от договора страните
са уговорили , че безвъзмездната финансова помощ в размер на 48 892 лева е
за период от 5 години, в чл.2.2 и чл.2.3 от договора- че същата се изплаща на
два етапа: първо плащане в размер на 24 446 лева и второ плащане в размер
на 24 446 лева при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5
икономически единици/ ИЕ/. В Раздел IV „ Права и задължения на страните“ са договорили случаите, при които фондът
отказва да извърши второто плащане и изисква да се възстанови цялата сума на
полученото първо плащане , заедно със законната лихва към него. Съгласно
уговорката в чл. 4.4, б. „ А“ е ползвателят
следва да върне полученото първо плащане когато не е изпълнил всички инвестиции, основните
дейности и цели,предвидени за изпълнение в бизнес плана в срока посочен по
чл.3.1, или ги е изпълнил неточно ,и /или изискуемите документи за доказване на
извършените такива не са представени, а съгласно б. Б“ на чл.4.4- когато
икономическия размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 3
/три икономически единици към периода на проверката за изпълнение на бизнес
плана. Съгласно чл.4.6, б. „ а“ от
договора ползвателят следва да върне полученото първо плащане когато е укрил
факти и обстоятелства относно изпълнението на одобрения бизнес план, а в съгласно
чл.4.8, б.“ Б“- когато е представил декларация с невярно съдържание и /или
изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на
плащанията, за да извлече облага в противоречие на целите на Наредба № 9 от
03.04.2008год.
В раздел VI, чл.6 б. „ Г“ страните са договорили
прекратяване на така сключения договор чрез едностранно писмено предизвестие от
страна на фонда при виновно неизпълнение на задълженията на ползвателя по този
договор, като срокът за предизвестие е 7 дни.
Няма спор по делото, а и това се
установява от приложените по делото заявление за подпомагане от ***год. и
платежни документи, че първото плащане на помощта е извършено на ****год. и то е в размер на 24 446
лева.
На ****год. ответницата е подала
заявка за второ плащане по мярка 112 : създаване на стопанства за млади фермери
до ДФ „ З.“ за второ плащане с вх.№ ****. В документите към заявката е посочила
като част от увеличеното си земеделски стопанство още 5 имота , а именно имот №
****с площ от 2 . 200дка в с. „ Л.Р.“, общ.Т., имот № **** с площ от 3. 500дка
в с.“ Л.Р.“, общ.Т., имот № ****-8.500дка в с.“ Л.Р.“, общ.Т. и имот № **** в
с.“ Л.Р. „ общ.Т.. Приложила е договорите за аренда за тези имоти, както и такива
за имотите, описани в първоначалното заявление, анекси към договорите за аренда, както и скици на
имотите.
При направена проверка за
съответствие с критериите за финансиране през ***год. , длъжностните лица при
Разплащателна агенция са констатирали, че увеличеният размер на стопанството на
ответницата се постига чрез арендуване на земеделска земя . Посочили са , че представените
от ползвателя договори за аренда са
сключени през ****год., въпреки което земеделските земи ,предмет на тези
договори, не са били включени при
изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството и не са
описани в заявлението за подпомагане -
таблица IV А „ Данни за
земята в земеделското стопанство“ по мярка ****год. Констатирали са също така
,че имот № **** е бил заявен за подпомагане по схемите и мерките на директните
плащания за кампания ***в заявка № УИН:**** и фермерски блок № ****, както и че
е била представена декларация с невярно съдържание и са били създадени условия
за изпълнение изискванията за получаване
на плащания, за да се извлече облага в противоречие с целите на Наредба № ****.
По делото е представено
уведомително писмо, адресирано до ответницата , за отхвърляне изплащанията на финансова помощ по процесния договор. Като
мотив за това е посочено невярното
деклариране на данните за земеделското стопанство при кандидатстване по мярка **** г., което е
довело до неточно изчисляване на първоначалния икономически размер на
стопанството и изкуствено създаване на условия за изпълнение на изискванията за
получаване на плащанията, за да извлече облага в противоречие с целите на
Наредба №9/2008 г., представляващи нарушения на нормативните и договорни
задължения по Договора с ДФЗ. Посочено е също така, че горното съставлява
нарушение на нормативните и договорни задължения и съответно основание за прекратяването
му на основание чл. 33, ал. 1 от Наредба
№9/2008 г., във връзка с чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и връщане ,на основание чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 33, ал. 2, т. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. и
т. 4.8, буква „б" от Договор № *** г. на полученото от ползвателя първо
плащане в размер на 24 446 лв.
Не се твърди, а и липсват данни
по делото, това уведомителното писмо да е връчено на ответницата.
Със заповед № *****год. и на
основание чл.20а, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители е
отказано на ответницата изплащане на финансова помощ, представляваща второ
плащане по договор № *****, по мотиви идентични в цитираните по-горе в
уведомителното писмо. Заповедта е подписана от директора на О.д. С. – И. А..
По делото липсват доказателства за връчване на заповедта на
ответницата преди подаване на заявлението за издаване за заповед за незабавно
изпълнение. Приложената по делото разписка от Стар Пост не доказва противното.
В същата не е посочен вида на пратката, доставена до адреса на ответницата, в
частност че това е именно заповед № *****, нито същата установява връчване на пратката
на адресата . Видно от отбелязването , пратката е връчена на лицето „С.“ , без
да е посочено неговото качество. Предвид на това , съдът намира , че Заповед № ****год.не
е връчена на ответницата. На последната е изпратена нотариална покана за
доброволно плащане на сумата от 24 446 лева, която е получена лично от нея
на *****год.
При така установеното от
фактическа страна ,окръжният съд намира от
правна страна следното:
Ищецът претендира , че му се
дължи сумата от 25 017.53лева, от които 24 446 лева, представляваща
предоставена на ответницата финансова помощ по договор № *****год. за отпускане на финансова помощ по марка „ С.
н.с.н. м.ф. „ от п.з. р. н.с. р.за периода ***год.,подкрепена от
ЕЗФРС, заедно с законната лихва върху главницата , считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – ****год.
до окончателното й изплащане. Връщането на тази сума ищецът претендира на четири
основания , като само две от тях / както бе посочено по-горе / подлежат на
разглеждане в настоящото производство , а именно/ чл. 4.4, б.“ Б“ и чл. 4.8, б.“ Б“ от Договор № *****год. В
чл.4.4 от договора е предвидена възможност фондът да откаже да извърши второ
плащане и да изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане,
заедно със законната лихва в случай,че икономическият размер на земеделското
стопанство не се е увеличил най-малко с 3 ИЕ към периода на проверката за
изпълнение на бизнес плана . Такава възможност е уговорена в полза на фонда и в
случай, когато ползвателят е представил
декларация с невярно съдържание и / или изкуствено е създал условия за
изпълнение на изискванията за получаване на плащанията, за да извлече облага в
противоречие с целите на Наредба № 9 от
03.04.2008год. – чл.48, б.“ Б“ от Договора. Предвид на това, съдът приема за
неоснователно възражението на ответницата, че връщане на полученото първо
плащане от помощта не е предвидено като
санкция за неизпълнението от страна на ползвателя на поетите от него в чл.4.4, б.“ Б“ и чл.4.8, б.“ Б“ от Договора задължения.
Напълно аналогично е уредена тази възможност и в чл.33, ал.2 от Наредба № 9 от
03.04.2008год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „ С. н.с.н. м.ф.“ по п.з. р. н.с. р.за периода ***год.
Както се посочи по-горе, едно от
основанията, на които ищецът претендира връщане на платената първа сума , заедно с лихвата, е чл.4.8 от сключения
с ответницата договор, а именно че
последната е представила декларация с невярно съдържание, за да извлече облага
в противоречие с целите на Наредба № 9
от *****год.Според ищеца, ответницата е декларирала неверни данни
относно земята в земеделското й стопанство , като документът в който е сторила
това е декларацията , съставляваща Раздел
III от Заявление за подпомагане по мярка ****-С. н.с.н. м.ф.
от 02.04.2009год. В раздел IV, Данни за земята в земеделското стопанство“ към заявлението ответницата е посочила, че земята в земеделското й стопанство възлиза на 20.070дка, а с
цитираната декларация е декларирала, че тези 20.070 дка съставляват цялата
притежавана и ползвана земеделска земя. Ищецът твърди, че по този начин е получен
нереално нисък икономически размер на земеделското стопанство на ответницата и
чрез арендуването на новите 5 земеделски
имота, описани в заявката за второ плащане, е постигнато увеличение на обработваемата земя на
ответницата, съставляващо основание за получаване на второто плащане на
помощта.
Ответницата твърди ,че към
момента на подаване на заявлението за отпускане на финансовата помощ не е
притежавала и ползвала земеделски имоти, различни от посочените в заявлението за отпускане на помощта четири
такива.
Нормата на чл.33, ал.2 от Наредба
№ 9 от 03.04.2008год., възпроизведена в чл.4.8 б. „ Б“ от сключения между
страните Договор № *****год.предвижда възможност РА да изисква връщане на вече
платени суми, ведно с лихвите, ако ползвателят е представил декларация с невярно съдържание . Нино Наредбата,
нито договора, изисква невярното деклариране да бъде установено по
наказателно-правен ред, нито обвързва връщането на сумата с наличието на влязла
в сила осъдителна присъда за престъпление по чл.248а, ал.22 от НК. В този
смисъл, правопораждащият факт за възникване на задължението за връщане на
получените от ползвателя суми е единствено
формалното несъответствие между декларираното обстоятелство и
обективната действителност.
В случая, противно на
възприетото от районния съд, настоящият съдебен състав намира че е налице
такова несъответствие.
В раздел IV „ Данни за земята в
земеделското стопанство“ към заявление
вх.№ *****год. ответницата е описала земите,
включени в земеделското й стопанство, които са с обща площ 20.070дка. Касае се
взети под аренда и наем земедески имоти,
а именно : имот № ****, с площ от 1. 300 дка в с.» Л.Р.» , общ.Т., имот № ****
с площ от 4.200 дка в с.» Л.Р.», общ.Т., имот № ****в с.» Л.Р.» в община Т. с
площ от 3.990дка и имот № ****в с.» Л.Р.», общ.Т. с площ от 10.570 дка. Въз
основа на тези данни е изчислен и икономическия размер на стопанството / 2.24/.
Част от заявлението съставлява и
съдържащата се в Раздел III декларация, с която заявителката- ответница в първоинстанционното
производство е декларирала, че посочените от нея в заявлението 20.070дка земи
са цялата притежавана и ползвана земеделска земя.
В заявката за второ плащане с
вх.№ ****год. ответницата е заявила увеличение на икономическия растеж на
стопанството чрез арендуване на още 5 имота , а именно : имот № **** с площ от 2 . 200дка в с. „ Л.Р.“,
общ.Т., имот № **** с площ от 3. 500дка в с.“ Л.Р.“, общ.Т., имот № ***- 8.500дка
в с.“ Л.Р.“, общ.Т. , имот № *** в с.“ Л.Р. „ общ.Т. с площ от 2.000дка и имот
№ **** с площ от 0.505 дка в с.“Л.Р.“ , общ.Т.. Към заявката е приложила и договорите за аренда за тези имоти, анекси към
тях и скици на имотите. Касае за договор - Договор за даване под аренда на
недвижим имот с №**** в землището на с. Л.Р., общ. Т., област П. от дата *** г,
вписан в С. П.в. гр. Т. под рег.№**** г., Договор за даване под аренда на
недвижим имот с №***в землището на с. Л.Р., общ. Т., област П. от дата *** г,
вписан в С. П.в. гр. Т. под рег.№**** г.,Договор за даване под аренда на
недвижим имот с №*** в землището на с. Л.Р., общ. Т., област П. от дата *** г,
вписан в С. П.в. гр. Т. под рег.№**** г.,Договор за даване под аренда на
недвижим имот с №**** в землището на с. Л.Р., общ. Т., област П. от дата *** г,
вписан в С. П.в. гр. Т. под рег.№*** г. и Договор за даване под аренда на
недвижим имот с №**** в землището на с. Л.Р., общ. Т., област П. от дата ****
г, вписан в С. П.в. гр. Т. под рег.№***** г.
Видно от датите на договорите - ****од.,
същите са сключени преди подаване на заявлението ответницата за подпомагане по мярка ***-С.
н.с.н. м.ф.- *****год. Тоест, налице е разминаване на декларирания факт и
обективно съществуващия.
Неоснователно се твърди от
ответницата, че горепосочените земеделски имоти не отговарят на изискването на
т.8 от Раздел VII, поради което и не е следвало да бъдат посочени в
земеделското стопанство на ответницата. Действително , в т.8 от Раздел VII е посочено , че към заявлението
се представят копия от вписан в С. П.в.та и регистриран в съответната общинска
служба на МЗХ договор за аренда с минимален срок 5 години, като е допустимо не – повече от 14 месеца
от срока да е изтекъл към датата на подаване на заявлението за
подпомагане. Действително, макар и договорите за аренда с горепосочените пет
земеделски имота да са сключени на *****год., то същите са вписани в С. П.в.та
едва през *****год..
Настоящият състав намира, че по-късното
вписването на договорите за аренда, не води до извод , че имотите, предмет на
тези договори , не са били част от стопанството на бенефициента и че не е
следвало да бъдат посочени в раздел IV-ти на заявлението. Това е така, тъй като вписването на
договора в нотариалните книги не е елемент от фактическия състав на договора, а
има само оповестително действие. Със сключването на договора в изискуемата се
по закон форма- писмена с нотариална
заверка на подписите и при липса на отлагателно условие за предаване на владението,то
същите са породили своето действие и арендаторът е придобил фактическата власт
върху него в момента на подписване на договора. След като това е станало преди
подаване на заявлението за подпомагане, то ответницата е следвало да ги опише като
част от земеделското си стопанство.
Като допълнителен аргумент
следва да се посочи и обстоятелството ,че
в Наредба № 9 от 03.04.2008год., регламентираща условията и реда за
предоставяне на финансова помощ по марка „ Създаване на стопанства за млади
фермери“ не е предвидено като изискване към
кандидатите вписването на договорите за аренда да бъде извършено към датата на
подаване на заявлението- чл.9 т.9 от
Наредбата .
Неоснователен е и довода, че процесните
земеделските земи не съставляват „притежавана“ и „ ползвана“, нито „
обработваема“ земя, поради което и не са посочени в заявката за отпускане на
помощта . Изискването е да се посочи цялата налична земя , като терминът „
ползване“ има технически, а не
вещноправен смисъл. Целта е да се отчете обективното количество земя, формираща
към релевантния момент размера на стопанството на заявителя и не поставя
никакви отделни критерии, по които да се групира.
С договора за аренда се отдава
за временно и възмездно ползване определена земеделска земя и предвид липсата на
други уговорки следва да се приеме,че арендаторът придобива фактическа власт
върху нея с една единствена цел-да я полза по предназначение. Със сключване на
договора , отдадената под аренда земеделска земя става част от стопанството на
арендатора и към този момент за него е вече съществува правото да
ползва тези 16.705 дка общо. Релевантно за заявяването, респ. декларирането е
формалното съществуване на правото на арендатора да ползва тази земя на някое
от предвидените основания - аренда, собственост , наем, а не реалното й
ползване.
Предвид на горното, настоящият
състав намира ,че е налице основанието на чл.4.8, б.“ Б“ от договора за връщане
на получената сума от ищеца като първо плащане – подаване на декларация с
невярно съдържание.
Налице е и второто, твърдяно от
ищеца основание за връщане на полученото
плащане. Съгласно чл.4.4 от Договора , сключен между страните, фондът отказва
да извърши второто плащане и изисква да се възстанови цялата сума за полученото първо плащане , заедно с
лихвата към него, в случай, когато икономическият размер на земеделското
стопанство не се е увеличил най-малко с 3 икономически единици към момента на
проверка на изпълнението на бизнес плана.Такова увеличение липсва и това е
резултат от невярното деклариране на притежаваните към момента на подаване на
заявлението за подпомагане земеделски имоти, определящи земеделското стопанство
на заявителя. Както вече се посочи по-горе, в Бизнес плана ответницата е
предвидила нарастване на стопанството си от 2.24 ИЕ на 8.26 ИЕ към периода на
проверката изпълнението на бизнес плана или чрез увеличаване на обработваемата
земя с още 15 дка до края на третата година / 2013год./ . Посочила , е че е
налице увеличение на икономическия
размер на стопанството й, постигнато чрез арендуването на новите пет земеделски
имота. Предвид изложеното вече по-горе относно договорите за аренда и тяхното
действие,то такова увеличение не е налице, тъй тези имоти са били част от
стопанството на ответницата още към момента на подаване заявлението за
подпомагане и не са нови такива. Заявителката е
посочила по-малко количество земя и така е получила по-нисък
икономически размер, като е планирала да получи увеличение на стопанството си с
непосочената земя, а оттук- и второто плащане на помощта, което по своята същност
съставлява облага в противоречие с
целите на Наредба № 9/03.04.2008год./.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав намира ,че са налице и двете основания, сочени от ищеца за
връщане от ответницата на получената сума, заедно с обезщетение за забава . Върху
този извод не влияе валидността на издадената Заповед № ****год., както и
обстоятелството дали същата е връчена на ответницата или не. Макар и принципно
правилен изводът на районният съд за нищожност на тази заповед ,то това не
рефлектира върху дължимостта на процесната сума. Основанието, на което се
претендира връщане на сумата от 24 446 лева не е прекратяване, респ. разваляне на
договора, сключен между страните, а неизпълнение на конкретно поети с него
задължения от страна на ответницата. Връщането е изрично уговорено между
страните като последица от неизпълнението.
Не може да се сподели извода на районния съд ,че заповед № *****год.
е част от основанието за издаване на заповед за незабавно изпълнение.Видно от
приложеното ч. гр.дело № 183/2013год., ДФ „ З.“ е поискал и му е издадена
заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417, т.2 от ГПК.
Предвид на това иска за признаване
за установено между страните съществуването на парично задължение в размер на
24 446 лева –платена финансова помощ по Договор № ***год. е изцяло
основателен и следва да се уважи.Като последица от това следва да се уважи и иска
за признаване дължимостта на вземането и за законна лихва, но не и за периода и в размера, сочен от ищеца.
Доколкото страните по договора
не са предвидили момент за връщане на получената като първо плащане финансова
помощ, то нейното връщане се дължи от получаване на поканата за това. Поканата
за доброволно плащане с изх.№ ****год. е получена от ответницата на ****год., като
с нея й е даден 7-мо дневен срок за плащане. Доколкото ответницата няма данни
да е получила Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията с Изх.№ ****год., то се счита за поканена
едва с получаването на нотариалната покана с изх.№ ****год. След като не е
платила в указания й седмодневен срок, ответницата е изпаднала в забава, но не от ****год.
В този смисъл, вземането за
обезщетение за забава е за периода от *****год. и преизчислено от съда , същото
възлиза 517.11 лева. За разликата от 54.42 лева и за периода от ****год. искът
се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Върху сумата от 24 446 лева
се дължи и законна лихва, считано от датата на издаване на заповедта за
изпълнение – ****год. до окончателното й изплащане.
Предвид на гореизложеното, съдът
намира, че първоинстанционното решение следва да се отмени, в частта му, с
която е отхвърлен иска за признаване за установено по отношение на Р.П. ,че дължи на ДФ „ З. „ гр.С. сумата от
24 446 лева, представляваща главница –предоставена финансова помощ /първо
плащане по договор № ***год. за отпускане на финансова помощ по мярка „ С.
н.с.н. м.ф. „ от п.з. р. н.с. р.за
периода *** год. / ПРСР/, сума в размер на 517.11 лева, представляващи лихви за
периода от ****год. , ведно със законната лихва ,считано от ***год. до
окончателното й изплащане. В останалата част, решението се явява правилно и
законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Съобразно изхода от делото следва
да се присъдят на жалбоподателя разноски
в заповедното производство в размер на 1 197.92 лева , както и такива , направени
в първоинстанционното и въззивно производство в общ размер на 3 761.54
лева. Съобразно отхвърлената част от иска, Д. ф. »З.» гр.С. да заплати на Р.П. сумата от 37.21лева разноски в двете съдебни
инстанции. .
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 9 /
20.05.2016год., постановено по гр.дело № 66/2015год. по описа на Районен съд – гр.Т.
, в ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен иска на ДФ « З.» гр.С. за признаване за
установено по отношение на Р.П., че същата дължи на ДФ « З.» гр.С. на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените разноски в производството по издаване на изпълнителен лист за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на
1 200.53 лева и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОТМЕНЯ Решение №
9/20.05.2016год., постановено по гр.дело № 66 по описа на Районен съд-Т. за
2015год., В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения от Д. ф.„З.“ гр. С. иск за признаване на
установено по отношение на Р.А.П. ***, че същата дължи на Д. ф. „ З.“ гр.С.
сумата от 24 446 лева , представляваща предоставена финансова помощ /
първо плащане по договор ***год. за отпускане на финансова помощ по мярка „ С. н.с.н. м.ф. “ от Програмата за
развитие на селските райони за периода от 2007-2013год. / ПРСР/, сума 517.11
лева, представляваща лихва за периода от ****год. заедно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК
- ****год. до окончателното и изплащане като ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Р.А.П. с ЕГН********** ***, че същата дължи на Д. ф. „ З.“ гр.С. сумата от
24 446 лева , представляваща предоставена финансова помощ / първо плащане
по договор ***год. за отпускане на финансова помощ по мярка „ С. н.с.н. м.ф. “ от П. з.р. н. с.
р. за периода от ****год. / ПРСР/, сума 517.11 лева, представляваща лихва за
периода от ****год. заедно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - ****год. до окончателното
и изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Р.А.П. с ЕГН********** ***
да заплати на Д. ф. « З.» ****« № *** с ЕИК ********* сумата от 1 197.92 лева
направени разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Р.А.П. с ЕГН********** ***
да заплати на Д. ф. « З.» гр.С. , **** с ЕИК ********* сумата от 3 761.54
лева направени разноски в първоинстанционното
и въззивно производство,съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д. ф. « З.» **** с ЕИК *********да заплати на Р. А.П. с ЕГН********** ***
сумата от 37.21 лева направени разноски в първоинстанционното и въззивно
производство, съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: Членове: .