РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 770
/ 27.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в
открито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и
първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря ДИМИТРИНА
ГЕОРГИЕВА, като разгледа
докладваното от съдия Петров к.н.а. дело № 605 по описа на съда за 2021год., за
да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния
кодекс във връзка с чл. 285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража.
2. Постъпила
е касационна жалба от И.П.А., ЕГН **********, понастоящем в Затвора Пазарджик,
чрез процесуалния представител адв. С., срещу Решение № 265 от 25.03.2021г.,
постановено по адм. дело № 944 по описа на Административен съд Пазарджик за
2020г., в частта му с която отхвърлен
иска на И.П.А., ЕГН **********, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ София за горницата над сумата от 5050,00 лева до предявения с иска
размер от 50 000,00 лв., и за обезщетение за престоя в затвора гр. Пловдив от
16.05.2005г. до 02.04.2007г; в Затвора гр. София от 02.04.2007г.до13.10.2008г.;
в Затвора гр. Стара Загора от 13.10.2008г. до 27.05.2009г.; в Затвора гр. София
от 27.05.2009г. до 01.06.2009г.
Счита се, че
при постановяване на обжалвания акт, съдът не се е съобразил с актуалната
практика на Европейския съд по правата на човека. Според жалбоподателя, при
определяне на нетната площ в помещенията обитавани от изтърпяващите наказание
лишаване от свобода, следва да бъдат изключени площите заетите от леглата за
спане.
Счита се, че
уклончивите или неясни отговори, давани от администрацията, следва да се
тълкуват в нейна вреда.
3. Постъпила
е касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към министъра
на правосъдието, гр. София срещу Решение № 265 от 25.03.2021г., постановено по
адм. дело № 944 по описа на Административен съд Пазарджик за 2020г., в частта му с която Главната дирекция е осъдена да заплати на лишения от свобода И.П.А., ЕГН **********,
сумата в размер на 5050 (пет хиляди и петдесет) лева за претърпени
неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие от неосигуряване на
минимална жилищна площ за период в Затвора гр. София от 01.06.2009г. до
01.02.2012г.; в Затвора гр. Ловеч от 19.11.2018г. до 19.12.2018г.; в Затвора
гр. Пазарджик от 01.02.2012г. до 18.09.2016г. и в Затвора гр. Пазарджик от
22.07.2019г. до 14.09.2020г., както и в частта му с която Главната дирекция е осъдена да заплати на лишения от свобода И.П.А., ЕГН **********,
законна лихва върху присъдената сума, считано от 14.09.2020г. до окончателното ѝ изплащане
Поддържа се,
че А. при пребиваването си в посочените в исковата молба, места за изтърпяване
на наказанието задържане под стража е обитавал помещения, които отговарят на изискванията в чл.20 от
ППЗИНЗС, тоест наличен е постоянен достъп до течаща вода и тоалетна. Ищецът не
е бил лишен от достъп до санитарен възел и течаща вода по начин, който да
накърнява неговото човешко достойнство. За необосновани се приемат твърденията
на ищеца за наличие на лоша хигиена в килиите, които са почиствани ежедневно от
лишените от свобода. Наличието на хлебарки се свързва с внасянето на храна в
спалните помещения, за което са си отговорни самите лишени от свобода. Сочи се,
че проблема с пренаселеността на помещенията, които е обитавал А. е бил
временен и е бил свързан с множество пробиви на „ВиК“ инсталацията за питейната
и мръсната вода свързани с лошото отношение на лишените от свобода към
затворническата сграда, изразяващо се в умишленото запушване на мръсните
канали, чупенето на чешмите, смесителните кранове и тоалетните казанчета.
Заявява се, че Ю. М. не е подавал писмени заявления, или оплаквания за лоши
условия и пренаселеност, до администрацията на, Затвора гр. Пазарджик, което според
процесуалния представител на страната показва, че той е бил съгласен с тези
обстоятелства, и това е била неговата воля към момента защото, ако не е бил
съгласен, е трябвало и е бил длъжен да поиска по-добри условия в писмен вид
пред съответния началника на затвора, за да бъде преместен в друга килия с
по-голяма площ и отделение с по-добри битови условия.
Счита се, че
по
делото не са установени реално претърпени вреди, които да са в резултат на
бездействия на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Иска се
оспореното решение да бъде отменено, като исковата претенция на А. се отхвърли
изцяло.
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че решението
на първоинстанционния съд е правилно и обосновано. Счита се, че определения
размер на обезщетението за неимуществени вреди и изцяло съобразен с критериите
по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационните жалби са подадени в рамките на предвидения за
това срок и при наличието на правен интерес, поради което са допустима.
ІІІ. За фактите :
6. Въз основа на
представените в първоинстанционното производство Справка изх. № 8631 от 06.11.2020г. на Началник
затвора Пазарджик; Справка № 88/11 от 10.1.2020 г. на Началник Затвора
Пазарджик ; Справка № ИЗ-499 от 17.02.2021 г. на Началник Затвора Ловеч;
Справка № 771 от 18.02.2021 г. на Началник Затвора Стара Загора; Справка № 845
от 19.02.2021 г. на Началник Затвора София; Справка за извършени ремонти в
Затвора Пазарджик за 2015г, 2016г. и 2017 г.; Отчетен картон за лишения от
свобода И.А.; Дневен режим на лишените от свобода в Затвора Пазарджик; Договор
от 13.11.2018г., сключен между ГД „Изпълнение на наказанията“ и „ДДД-1“, ООД,
гр. София, за извършване на дезинсекция и дератизация на сградите управлявани
от администрацията и протоколи за извършена дейност съобразно установените с
договора задължения ; Протоколи за извършени дезинфекции, дератизации и
дезинсекции в Затвора Пазарджик; Искания за отпускане на материални ценности,
относно препарати за хигиенизиране; данните съдържащи се в показанията на
разпитания по делото свидетел П. Д. Т.,с оглед правилата установени в чл. 3, aл.
1 от ЗИНЗС; чл. 43, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗИНЗС; чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС първоинстанционния
съдебен състав е приел за установено следното :
Ищецът е изтърпявал
наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив от 16.05.2005г. до 02.04.2007г.; в
Затвора гр. София от 02.04.2007г. до 13.10.2008г.; в Затвора гр. Стара Загора
от 13.10.2008г. до 27.05.2009г.; в Затвора гр. София от 27.05.2009г. до
01.02.2012г.; в Затвора гр. Пазарджик от 01.02.2012г. до 18.09.2016г.; в
затвора гр. Ловеч от 19.11.2018г. до 19.12.2018г.; в Затвора гр. Пазарджик от
22.07.2019г. до 14.09.2020г. Прието за установено е, че А. е изтърпявал
наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца от 18.09.2016г. до
19.11.2018г. и от 15.09.2020г., но съобразно направената конкретизация на
исковите претенции(л.
16 и л. 404 по а.д. № 994/2020г.), за този период не се претендира присъждане на
обезщетение.
7. По отношение на исковите
претенции на А., да бъде осъдена Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” към министъра на правосъдието, гр. София, да му
заплати обезщетения за неимуществени вреди, причинени в резултат на лошите
битови условия в които е бил поставен при изтърпяване на наказание лишаване от
свобода в
Затвора гр. Пловдив, през периода от 16.05.2005г. до 02.04.2007г., в размер на 5000,00
лева; в Затвора гр. София, през периода от 02.04.2007г. до 13.10.2008г., в
размер на 5000,00 лева; в Затвора гр. Стара Загора, през периода от
13.10.2008г. до 27.05.2009г., в размер на 5000,00 лева; в Затвора гр. София,
през периода от 27.05.2009г. до 01.06.2009г., първоинстанционния съд е приел,
че са насочени срещу ненадлежен ответник. Този извод е основан на
обстоятелството, че до 01.06.2009 г. Министерството на правосъдието, а не
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, осъществява ръководство и контрол
върху дейността на местата за лишаване от свобода, поради което е счетено, че
няма как за твърдяното незаконосъобразно действие за осигуряване на нормални условия
за изтърпяване на наказанието, Главната дирекция да бъде надлежен ответник по
подобен иск за периода до 01.06.2009г., тъй като е нямала законови задължения
да осигурява на лишените от свобода каквото и да е било.
В този контекст, на
основание чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС (в редакцията на текста обн. ДВ, бр. 25 от
03.04.2009г., в сила от 01.06.2009г.) е прието, че по отношение на исковите претенции,
относими към периодите след 01.06.2009 г., надлежен ответник е именно Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”.
8. Относно твърденията
на ищеца, че в периода след 01.06.2009г., при изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода е бил принуден да обитава помещения в условията на
пренаселеност, решаващия съд е констатирал, че от страна на ответника не са
представени доказателства за спазване на разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС. Прието в тази насока е, че пребиваването на И.А. в килии при жизнена
площ под 4.00 м² в процесния период,
съставлява нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи и подлежи
на овъзмездяване по реда на чл. 284 от ЗИНЗС във вр. с.чл.1, ал.
1 от ЗОДОВ.
Пояснено е, че съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека
липсата на жилищна площ следва да е за продължителен период от време, за да е
налице отклонение от подходяща жизнена среда и нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС, за
което държавата носи отговорност. Съдът се е позовал и на § 167 от Решение от 27 Януари 2015 г. на ЕСПЧ,
според което : всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане;
всяко задържано лице трябва да има най- малко три квадратни метра жилищна площ;
размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат
свободно между мебелите. Посочено е още, че в § 166 от същото решение е акцентирано
върху въпроса, че ако затворниците имат на разположение по-малко от три
квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова
тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение
на чл. 3 от Конвенцията.
В този контекст,
първоинстанционния съд изрично е указал на ответника, че доказателствената тежест
лежи върху него за предоставяне на информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото, поради което при липса па такава информация
и при условията на чл. 284, ал. 3, изр.2 от ЗИНЗС, решаващия съд е приел, че твърдението за пренаселеност, тоест за
неосигуряване на минималната жилищна площ от 4 м²
е доказано.
Счетено е, че това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че в периода от
01.06.2009г. до предявяване на исковата молба - 14.09.2020г.(с изключение на
периода от 21.12.2018г. до 22.07.2019г., при пребиваването в Затвора гр.
Враца), администрацията при Главната дирекция е поставила изтърпяващия
наказание А. в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
9. По отношение на
останалите твърдения на ищеца, решаващия съд е приел за установено, че
помещенията, където е бил настанен А., са разполагали със санитарен възел и
течаща вода, като е бил осигурен достъп до същите. Прието е по принцип, че ползването
на обща баня и санитарен възел с други лишени от свобода създава неудобство, но
по делото не установено, А. да е бил затруднен в ползването и с това да е
осъществено действие в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.
Въз основа на
представените справки и копия от дневните режими, е прието за установено, че в затворите
в Пазарджик, в Ловеч, в София се е провеждал престой за раздвижване на лишените
от свобода в рамките на един час, осигурявани са почистващи препарати,
възможност за осъществяване на лична хигиена и хранителен режим. При това
положение е формиран извода, че администрацията на затворите в Пазарджик, в София
и в Ловеч, не е извършила незаконосъобразно бездействие по осигуряване на
чистота и хигиена в местата за лишаване от свобода при условията на необходимата
съпричастност от страна на изтърпяващите наказание, за да се поддържа хигиената
в помещенията, които обитават.
Прието е също така, че
въз основа на данните съдържащи се в писмените доказателства, не се установява
да е налице бездействие на администрацията при осигуряване на дезинсекция и
дератизация на сградите на затворите в София, Пазарджик, Ловеч, поради което
оплакванията на ищеца в тази насока съдът е счел за неоснователни и недоказани.
Посочено от решаващия
съд е още, че по делото не са представени доказателства за наличието на медицински
проблем на ищеца, включително и доколкото разпитания по делото свидетел не е
посочил наличието на такъв. При това положение е прието, че бездействие и липса
на медицинска грижа не се доказват по делото.
Крайният извод на
първоинстанционния съд при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства е бил, че е налице противоправно поведение на затворническата
администрация, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ за
периода след 01.06.2009г.
10. Относно конкретния
размер на отделните искови претенции, съдът е приел, че с оглед изискването на
чл. 52 от Закона за задълженията и договорите по справедливост, претенциите за
претърпени неимуществени вреди се явяват частично доказани и следва да бъдат
уважени частично. В тази насока са изложени съображения, основани на правилото
на чл. 41 от КЗПЧОС и практиката на Европейския съд по правата на човека.
Като е отчел обстоятелствата,
съставляващи проявления на нарушението на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС;
периода на исковата претенция, интензитета на породените страдания и негативни
преживявания, без да е установено някакво пряко увреждане на физическото здраве
на ищеца в резултат на действия или бездействия на администрацията и с оглед
правилото на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, първоинстанционния съд е приел, че
исковете следва да бъдат уважени както следва : За периода 01.06.2009г. до
01.02.2012г. при пребиваване в Затвора София, от заявената сума за обезщетение
на неимуществени вреди от 5000,00 лв. е присъден размер от 1600,00 лв. За
периода на пребиваване в Затвора гр. Ловеч от 19.11.2018г. до 19.12.2018г., от
заявената сума за обезщетение на неимуществени вреди от 5000,00 лева е уважен
размер на 50,00 лв. За периода на пребиваване в Затвора Пазарджик от
01.02.2012г. до 18.09.2016г. от заявената сума за обезщетение на неимуществени
вреди от 15000,00 лв. е уважен размер от 2700,00 лв. За периода на пребиваване в
Затвора Пазарджик от 22.07.2019г. до 14.09.2020г. от заявената сума за
обезщетение на неимуществени вреди от 5000,00 лв. е уважен размер 700,00 лв. Така
общата сума, която съдът е присъдил, възлиза на 5050,00 лв.
11. В хода на настоящото
касационно производство, от страна на ответната администрация се представиха :
- Справка № 9929 от
27.09.2021 г., изготвена от Началник затвора Пазарджик в която са описани данни
относно броя на лишените свобода изтърпявали наказанието си в затвора
Пазарджик;
- Сведение за движението
на лишените от свобода, изтърпяващи наказанието си в затвора Пазарджик по години от 2008г. до 2020
г.;
- Справка и становище относно
условията на обитаване в Затвора Пазарджик, изготвени Елка Стойчева, на
длъжност гл. инспектор в Сектор „Финанси, логистика и капиталови разходи” в
Затвора Пазарджик в която е посочено, че мащабна реконструкция и модернизация
на сградата на затвора Пазарджик е извършена през 2017 г. – 2020 г. Основния
ремонт е приключил през м. март 2020 г. Твърди се, че е налице тенденция към
повреждане и унищожаване на имуществото на затвора от лишените от свобода
ІV. За правото :
12. По отношение на твърденията,
възведени в обстоятелствената част на исковата молба, едноличния съдебен състав
е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и
събраните гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установени
факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи
относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Както
фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния
съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал.
2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне отново.
13. Във връзка с
поддържаните касационни доводи, трябва да се съобрази, че според чл. 3, ал. 1
от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а според чл. 3, ал.2
от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража изисква, всяко място за лишаване от
свобода да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен
от свобода не може да е по-малка от 4,00м².
14. Както се посочи в
предходния раздел от настоящото решение, въз основа на данните представени от
Началниците на затворите в Пазарджик, София и Ловеч, в един твърде
продължителен период от около осем години, А. е бил поставен в условия, да
обитава помещения в които осигурената нему жилищна площ е била под 4,00м².
Тези факти са несъмнено установени при спазване и изпълнение на установените за
това процесуални правила. Сами по себе си, те са достатъчни за да се приеме, че
в посочените от първоинстанционния съд периоди от време, администрацията е
поставила изтърпяващия наказание А. в неблагоприятно положение по смисъла на
чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Данни и доказателства които да предполагат някакви
различни изводи не са представени нито в хода на първоинстанционното, нито в
хода на касационното производство. В данните съдържащи се в доказателствата
представени пред първоинстанционния съд липсва всякаква конкретика, относно
площта на помещенията в които А. е обитава при изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода. Липсват конкретни и точни данни относно броя на лицата
съжителствали в тези помещения. Аналогична е ситуацията с данните съдържащи се
в документите представени в настоящото касационно производство. В справките и
становищата се съдържат общи твърдения за предприетите ремонтни работи в
затвора Пазарджик, без никаква конкретика относно помещенията в които А. е
изтърпявал наказание лишаване от свобода.
С оглед на това,
правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме,
че ищеца е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в
описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тежестта да обори възведената в чл. 284, ал. 5
във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС презумпция е за ответника по иска за обезщетяване
на неимуществени вреди, тоест в случая ГД „Изпълнение на наказанията“. В тази
насока обаче каза се, ответната администрация не е заявила и не е представила
никакви доказателства в хода на първоинстанционното и м хода на настоящото
производство.
15. Все в този контекст,
трябва да се добави, че съотнасянето на прежде цитираните правни норми,
изключва каквато и да е възможност да се направи извод, че наличието на тоалетна, течаща вода, условия
за раздвижване в коридорите на сградата, „компенсира“ по някакъв начин, неспазването
от администрацията на изискването по чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС, да осигури минимална жилищна площ в спалното помещение за
всеки лишен от свобода от не по-малко от 4,00м².
Липса на достатъчно
жилищна площ е посочена като самостоятелно основание в хипотезата на чл. 3, ал.
2 от ЗИНЗС, проявлението на което е достатъчно за да се приеме, че осъденият е
бил подложен на нечовешко или унизително отношение и е претърпял твърдените от
него неимуществени вреди. Този факт, както и посочения период от време, през
който А. е бил поставен в тези условия, обосновава впълнота присъдения от
първоинстанционния съд размер на паричната обезвреда.
16. На следващо място,
правилно първоинстанционния съд е пояснил, че вземането за обезвреда от
незаконосъобразна административна дейност се погасява с общата пет годишна
погасителна давност, но началният момент на изискуемостта на обезщетението при
незаконни действия и бездействия на административните органи, включително от
специализираните органи по изпълнение на наказанията, е момента на тяхното
преустановяване, доколкото в тези хипотези става реч за перманентно състояние,
което е пряка последица от продължаващото действие или бездействие. В конкретния
случай, по делото не са установени несъмнени данни, дали и кога е прекратено
бездействието на администрацията да предостави на изтърпяващия наказание
лишаване от свобода А. помещение с необходимата за обитаване площ. Правилно в
този смисъл е прието, че исковата претенция на А. не е погасена по давност и
съответно искът не е неоснователен на това основание.
17. Като напълно
несъстоятелно следва да се определи становището на администрацията, че след
като за въпросния период от време, И.А. не е подавал писмени заявления, или
оплаквания за лоши условия и пренаселеност, до Администрацията на Затвора гр. Пазарджик,
то от това следва, че той е бил съгласен с тези обстоятелства, и това е била
неговата воля към момента, защото ако не е бил съгласен, е трябвало и е бил
длъжен да поиска по-добри условия в писмен вид пред съответния началник на
затвор или арест, за да бъде преместен в друга килия с по- голяма площ и
отделение с по - добри битови условия.
Адресат на изискването
на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е администрацията, а не лишения от свобода.
Администрацията е тази, която е длъжна да осигури минималната жилищна площ във
всяко спално помещение и за всеки лишен от свобода, което не може да е по-малка
от 4,00м². Изпълнението на това императивно задължение не зависи по
никакъв начин от оплакванията, жалбите или исканията на лишените от свобода.
18. С оглед твърденията
заявени от М. в подадената от него касационна жалба, трябва да се констатира,
че с оглед данните съдържащи се в медицинските справки ; медицинската
документация свързана с него и констатациите на назначеното в
първоинстанционното производство вещо лице д-р Димитров, не се констатира за
исковия период от време, по отношение на него да не е оказвана необходимата и
навременна медицинска грижа и лечение.
Твърденията на разпитания
в първоинстанционното производство свидетел, за това че в определени моменти М.
е изпитвал главоболие, сами по себе си, не са достатъчни за да се приемат за
несъмнени и истинни, всички факти, така както те са заявени в обстоятелствената
част на исковата молба. В този смисъл, присъденото от решаващия съд обезщетение
е явно справедливо, с оглед интензитета и времето през което М. е бил поставен
в неблагоприятна за обитаване жизнена среда.
Страните в настоящото
производство не са искали присъждане на сторените разноски.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 265 от
25.03.2021г., постановено по адм. дело № 944 по описа на Административен съд
Пазарджик за 2020г.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : (П)
ЧЛЕНОВЕ : 1.
(П)
2. (П)