Решение по дело №337/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2644
Дата: 13 юни 2019 г. (в сила от 17 октомври 2019 г.)
Съдия: Деница Димитрова Славова
Дело: 20193110100337
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…

гр. Варна, 13.06.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 337 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от Я.Л.Я. срещу “Е.-П.П” АД иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1420,74лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 24.11.2016г. до 23.11.2017г. за обект с кл. № **** и аб. № **** и адрес на потребление гр. ****.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молбата ищецът твърди, че е потребител на ел.енергия, който има с ответника “Е.П.П” АД договорни отношения за продажба на електроенергия. Сочи, че след извършена корекция на сметка, е начислена допълнително процесната сума за плащане. Твърди се, че не дължи процесната сума, като сочи незаконосъобразност на корекционната процедура по ПИКЕЕ, оспорва констатациите при проверката. Моли за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Е.П.П” АД. В отговора на исковата молба се оспорва предявения иск по чл.124 от ГПК. Твърди се, че титулярът на партидата е в договорни отношения с ответника по повод доставката и продажбата на ел.енергия, а ползваният от него електромер е присъединен към ел.мрежата. Излага, че е извършена проверка на средството за измерване от служители на „Е.-П.М.” АД, при спазване на изискванията на ПИКЕЕ, при което е констатирано, че СТИ е отчело електроенергия по тарифа 1.8.4. Поради това е изготвена справка, с характер на „реален отчет” по чл. 50 от правилата на ПИКЕЕ, поради софтуерно вмешателство, и е начислена процесната сума. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът чрез упълномощения си процесуален представител, поддържа иска и моли за уважаването му. Ответната страна чрез процесуалния си представител, моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:  

Представен е по делото констативен протокол от 23.11.2017г., от който се установява, че на така посочената дата, при проверка на СТИ на  обект на ищеца, находящ се в гр. ****, с кл. № **** и аб. № ****, е констатирано наличие на отчетена електроенергия по регистър 1.8.3 – 008662. Поради разминаването в отчетените количества електроенергия по регистрите, СТИ е демонтирано и подмененo с новo.

Представен е протокол от БИМ – Варна от 24.11.201., съгласно който п ри софтуерно четене на СТИ е установена намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала електроенергия по тарифа 1.8.3008662,5, която не е визуализирана на дисплея. Електромера съответства на метрологичните характеристики.

Представено е от Е.-П.М.АД становище за начисление на електрическа енергия, като за периода 24.11.2016г. до 23.11.2017г.. общо измереното количество електроенергия от 008662квтч. е разпределено на три подпериода.

Издадена е и фактура, обективираща задължение в размер на 1420,74лв. на ищеца за обекта и за периода, посочени по-горе.

От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че:

1.    При фабричните настройки на електромери за тритарифно отчитане на консумираната електроенергия, в регистър 1.8.3. се натрупва електроенергията консумирана във върховата тарифа

2.    Количествата електроенергия се отчитат ежедневно. Електроенергия е отчитана в тарифа 1.8.3. в периода 24.11.2016г. до 23.11.2017г.

3.    Електроенергията е разпределена в три подпериода съобразно изменението на одобрените от КЕВР цени на ел.енергията за битови нужди.

4.    Технически е възможно елекрическата енергия, натрупана в регистър 1 8 3, да е преминала през електромера.

5.    За да е потребена процесната електроенергия от ищеца, е необходимо да се извърши препараметризиране на фабричните настройки на електромера, което очевидно е направено. За да се докаже действителността на потреблението е необходимо да се разчете дневника на извършените върху електромера записи (така нареченият log), какъвто обаче този модел електромери не създава и не съхранява.

6.     Според данни предоставени от производителя на електромера, е възможно същият да бъде „занулен", т.е. да се върнат фабричните настройки и показания (0). След като регистрите на електромера е възможно да се изтрият, за да се занулят, не съществува техническа пречка същите да бъдат презаписвани.

7.     Процесният електромер не е тип SMART и не е включен в системата за дистанционен отчет на ЕРП.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се търси съдебно установяване на недължимостта на вземането на „Е.П.П” АД срещу  ищеца.

Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск, е наличие на правен интерес на ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено нещо на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор за материално право на същото основание. В конкретната хипотеза, твърденията на ищеца, че не дължи сумата посочена в справката, както и че между него и ответника е налице спор относно дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му сфера, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в имота му, обосновават правния интерес от избраната форма на защита.

Между страните не се спори, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което ищецът има задължение да заплаща използваната ел. енергия.

Предмет на спора е наличието на предпоставките за възникване право на ответника служебно да коригира сметка за ел.енергия по чл. 50 от ПИКЕЕ.

Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ.

С решение № 13691/08.11.2018г. по адм. дело № 4785/2018г. на ВАС, 5-чл. състав е оставено в сила Решение № 2315 от 21.02.2018 год., постановено по адм. д. № 3879 по описа за 2017 год. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което по реда на чл.185 – чл.196 АПК, са отменени чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ, Правила/та), приети с т.3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 год. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, сега КЕВР, Комисията), обнародвани в Държавен вестник (ДВ) брой 98 от 12.11.2013 год.

Съгласно чл. 193 ал. 2 от АПК, съдебното решение /за отмяна на подзаконов нормативен акт/ има действие по отношение на всички.

Съгласно чл. 194 от АПК, съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен акт и срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени от второинстанционния съд, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му.

В Държавен вестник бр. 97 от 23.11.2018г. е обнародвано решение Решение № 2315 от 21.02.2018 год., постановено по адм. д. № 3879 по описа за 2017 год. на Върховния административен съд. Следователно окончателно с влязло в сила съдебно решение от 23.11.2018г. е отменен подзаконовия нормативен акт, даващ право на ответното дружество да коригира количествата измерена електроенергия. Поради което към настоящия момент ответника няма законово основание за извършване на корекции.

Отмяната на подзаконов нормативен акт действа занапред. Това означава, че към датата на извършване на корекцията, ответното дружество е имало правно основание да начислява процесната електроенергия. Към момента на проверката на съда обаче е отпаднало самото законово основание за корекция, което означава че към настоящия момент при преценка на съда дължи ли се претендираната сума от ищеца или не, следва да се направи извода, че същата не се дължи.

Приложима остава практиката на ВКС, постановена с решения № 165 от 19.11.2009г. по т.д.№103/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр.д.№ 885/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 26/04.04.2011г. по т.д.№ 427/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 189 от 11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 79/11.05.2011г. по т.д. № 582/2010г. на ВКС, ІІ т.о., с която е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия, в случай, че не е налице подзаконов нормативен акт за това, а приложими се явяват единствено общите условия на електроразпределителните дружества.  

В случай, че се приеме, че за настоящата корекция, като осъществена към момента, в който е било налице законово основание за това, следва да се има в предвид следното:

Ответникът твърди и следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е извършил законосъобразна корекция на сметката на ищеца по чл. 50 от ПИКЕЕ.

Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.

Съдът намира, че на първо място следва да се докаже наличие на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия.

Доколкото ищецът е битов абонат, монтираният в обекта му СТИ следва да отчита по две тарифи 1.8.1. и 1.8.2. явяващи се дневна и нощна тарифи. Няма основание за отчет по тарифа 1.8.3.,  която е тарифа за върхова електроенергия и се отчита само за стопански абонати. Няма данни абоната да е сменил предназначението на обекта си или да има друг законен повод да бъде взета в предвид и отчетена тарифа 1.8.3., какъвто е смисълът на разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Поради това съдът намира, че не е налице основание за прилагане на корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ. Вмешателство /било то софтуерно или механично/ е предвидено като основание за корекция на сметка само в хипотезата на чл. 48 от ПИКЕЕ, не и в хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Доколкото корекцията по чл. 50 от ПИКЕЕ не визира вмешателство, то установеното софтуерно вмешателство от СТЕ, не може да бъде основание за корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ.

На второ място коригираното количество електрическа енергия следва да бъде изчислено като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й.

В настоящия случай не е ясно кога е допусната „грешката” и в какво се състои тази „грешка”, доколкото се твърди манипулация. От събраните по делото доказателства /СТЕ/ се установява, че няма техническа възможност от вещото лице да се установи кога е натрупана електроенергията в тарифа 1.8.3. Затова неясно е как е определен периода, в който е била налице „грешката”. Ответникът е взел за начална дата на неточното отчитане датата, една година преди датата на проверката. Няма доказателства обаче, че това е в действителност началното на неточното отчитане. Предвиденият  в ПИКЕЕ, нормативно определен краен период от една година, не освобождава ответника от задължението му да установи кога точно е възникнала грешката, съответно кога е открита. Крайният момент съвпада с датата на констативния протокол, съгласно който неточното отчитане е установено и СТИ е подменен, но началната дата на неточното отчитане не е установена в случая при условията на пълно и главно доказване, следователно не е установен периода, за който следва да бъде извършена корекцията. Без наличие на установен  период не е възможно ограничаването му до нормативно определения максимален период от една година.

На трето място не е установено, че отчетената електроенергия от тарифа 1.8.3. е преминала през СТИ /т.е. че е реално потребена от абоната, съгласно твърденията на ответника/. Вещото лице по изготвената СТЕ не установява, че електроенергията, която е записана в тарифа 1.8.3., действително е потребена. От отговора на този въпрос в СТЕ става ясно, че не може категорично да се установи действителното преминаване на електроенергията през измервателната схема на СТИ, доколкото регистрите на електромера е възможно да се изтрият, за да се занулят, и следователно не съществува техническа пречка същите да бъдат презаписвани. Доколкото при намеса в софтуера на електромера се подменя фърмуерът му и той се препараметризира, е въпрос на възможности на софтуера какво ще бъде записано от електромера. С други думи установява се вмешателство, което е софтуерно, а при същото е възможно всякакво „пренаписване“ на показанията на СТИ.

Отделно не може да се установи технически, че тази ел.енергия е преминала точно в рамките на твърдения период, нито, че за посочените подпериоди е потребено точно посоченото количество електроенергия, доколкото разпределението по подпериоди е средностатистическо.

В този смисъл предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124 ал.1 от ГПК се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноските за производството, които са в размер на 462лв., включваща платена д.т. за производството и адвокатско възнаграждение /преводната такса не е съдебно-деловодна разноска, доколкото не е заплатена в полза на ВРС/. По направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца в полза на процесуалния му представител, съдът намира, че 329,45лв. е минимално дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено по Наредба № 1/2004г., поради което при отчитане на фактическата и правна сложност на делото /същото не е сложно, но не е при признание на иска, събирани са по делото доказателства, навеждани са правни доовди/, възнаграждение в размер на 400лв. не се явява прекомерно. 

Водим от горното съдът

 

Р    Е   Ш   И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Я.Л.Я., ЕГН **********,***, НЕ ДЪЛЖИ НА „Е.П.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,  сумата от 1420,74лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 24.11.2016г. до 23.11.2017г. за обект с кл. № **** и аб. № **** и адрес на потребление гр. ****, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Я.Л.Я., ЕГН **********,***,  сумата от 462лв. / четиристотин шестдесет и два лева/, представляваща сторени в производството разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано  от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: