Присъда по дело №173/2020 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 30 от 14.07.2020 година, постановена по
НОХД № 173/2020 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от РП - Ямбол, ТО Елхово
обвинителен акт против всеки от М. А. А. /MOHAMAD AHMAD AL –SURYE/ и Б. К. А.
/BASEM KASEM AL HORANI/, двамата граждани на **********по обвинение в
престъпление по чл. 279, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК за това, че на 21.06.2020 година, около
12.40 часа в района на ГКПП-Лесово, обл.Ямбол, действайки в съучастие помежду си като
извършители, влезъл през границата на страната ни от Република Турция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото
против всеки от двамата подсъдими обвинение, като намира същото за доказано по
категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна и предлага на същите да
бъде наложено минимално наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което на
основание чл. 66 от НК да бъде отложено от ефективно изтърпяване за изпитателен срок от
три години, както и да се наложи кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на
100.00 лева. Заявява, че не са налице основания за прилагане на чл. 279, ал.5 от НК, тъй като
подсъдимите са пребивавали продължително време на територията на Република
**********където безспорно не са били застрашени живота и здравето им, а и към
настоящия момент не се установява директно влизане на територията на Република
България с цел да потърсят закрила, каквото е изискването на чл.31, т.1 от Конвенцията за
статута на бежанците от 1951 година, ратифицирана от Р България и обнародвана в ДВ бр.88
от 1993 г.
Всеки от двамата подсъдими се явява в съдебно заседание и заявява, че се признава за
виновен, съжалява за извършеното, но твърди, че е извършил деянието с цел да запази
живота и здравето си, тъй като в родината си по произход, а и в Република
**********където се намирал преди да влезе в страната ни, те са били застрашени. Всеки от
тях твърди, че е подал молба за закрила в Република България и желае да остане тук, където
се спазват човешките права и има условия за добър и спокоен живот.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия М. А. А. - адв. С. Симеонов заявява,
че подсъдимият е извършил формално деянието, в което е обвинен, но целта му е била да
защити живота и здравето си. Сочи се, че мотивът му за напускане на страната, в която е
роден, е наличния там военен конфликт. След като първоначално е влязъл в Република
**********той се установил там, но с течение на времето и в Турция са възникнали
междуетнически конфликти, които са го принудили да търси нова страна, в която да намери
убежище и поради тази цел е предприел действия, за да влезе на територията на Република
България. Твърди се, че подс. М. А. А. действително не е влязъл по законния ред в
Република България, но при отдалата му се възможност веднага е заявил и подал документи
за убежище тук. С оглед на изложеното защитникът твърди, че в случая следва да се
приложи разпоредбата на чл. 279, ал.5 от НК и подсъдимият да не се наказва.
Служебният защитник на подс. Б. К. А. – адв. Царев заявява, че той следва да бъде
признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 279, ал.1, вр. с чл.20,
ал.2 от НК, но тъй като е влязъл на територията на Република България, за да се ползва от
правото на убежище в по-широкия смисъл на това понятие, на основание ал. 5 от чл. 279 от
НК не следва да му бъде наложено наказание.
1

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият М. А. А. е роден на ********** година в град Дараа, Сирийска Арабска
Република. Същият е гражданин на САР, със средно образование, неженен.
Подсъдимият Б. К. А. е роден на ********** година в град Дараа, Сирийска Арабска
Република. Той също е гражданин на САР, живеел в гр.Дараа, общ.Тафас, район „Изток“,
САР, с основно образование, женен. И двамата подсъдими не са представили документ за
самоличност.
Поради наличния военен конфликт в страната им по произход през последните
години, повишаване на насилието от различни сили там и влошаване качеството на живот в
**********двамата подсъдими по различно време решили да напуснат страната си като се
установят да живеят в друга държава. В изпълнение на намеренията си първоначално подс.
Мохамад Ал Сурие през м. ноември 2015г., а подс. Басем Ал-Хорани през 2019г. напуснали
Сирия и всеки отишъл в Република Турция. Поради особено влошаване на турско –
сирийските отношения през последните месеци на 2019г., се променило отношението на
турските граждани към намиращите се на територията на Р Турция сирийски бежанци, като
последните трудно намирали и работа и търпели негативно отношение към себе си. Това
мотивирало всеки от подсъдимите да предприеме действия за напускане територията на Р
Турция и да се установи в европейска държава, където да работи и да живее спокойно.
По различно време всеки от подсъдимите отишъл в град Истанбул, където се
запознали с лице на име Абу Абду, което обещало да ги преведе през турско - българската
граница срещу парично възнаграждение.
На 19.06.2020 година М. А. А. и Б. К. А. с автомобил, управляван от лицето Абу
Абду, отпътували от град Истанбул и именно в този автомобил двамата подсъдими се
запознали и решили заедно да се установят в страна от Европейския съюз, преминавайки
през турско – българската граница. Същият ден около 21.00 - 22.00 часа подсъдимите били
извозени от Абу Абду до паркинг, където били паркирани множество товарни автомобили,
вкл. товарен автомобил марка „Рено“ с турски peг. № 34 VD2758 и прикачено към него
ремарке с турски рег. №34 BBV639. Лицето Абу Абду отишло до посочения товарен
автомобил, отворил вратите и повикал подсъдимите, като им заявил да влизат в ремаркето
на товарния автомобил. Следвайки указанията на Абу Абду, подсъдимите се качили в
ремаркето, където имало натоварени мебели, и в дъното се скрили в празно място между
мебелите. След известно време товарния автомобил, управляван от св.И. Б. , потеглил в
посока към Република България и по-конкретно към ГКПП Лесово.
На 21.06.2020г. свидетелят Тодор Кичуков - граничен полицай в ГПУ - Елхово към
РДГП-Елхово, бил на работа на ГКПП Лесово и изпълнявал задълженията си като
ръководел дежурната смяна, когато около и след 12.40 часа му било докладвано от колеги,
че на трасе вход на товарни автомобили от Република Турция към Република България,
пристигнал товарен автомобил марка „Рено“ с турски peг. № 34 VD2758 и прикачено
ремарке и при извършената му проверка били открити двамата подсъдими - М. А. А. и Б. К.
А. , укрити в товарното отделение на горепосочения автомобил. Оказало се, че никой от тях
двамата нямал документ за самоличност, не говорели български език, като заявили, че са от
Палестина. След извършване на първоначалния обиск, задържаните били отведени до ГПУ
Елхово за регистрация и следващи се справки и процесуални действия.
След задържането на двамата подсъдими, на същите е извършен полицейски обиск и
2

у тях не са намерени опасни и забранени предмети и вещества. Самоличността им била
установена от разследващия орган по техни данни, вписани и в съставените Евродак-
дактилоскопни карти, приложени по делото. Видно от съдържанието на тези документи и
данни, лицата се идентифицирали като граждани на Палестина.
За безспорно установено, съдът прие обстоятелството, че подсъдимите Мохамад Ал
Сурие и Басем Ал-Хорани са напуснали държавата си по произход – САР, където живеели,
поради военния конфликт там, а по-късно напуснали и Република **********с намерение да
се придвижат до държава в Европа, където да поискат закрила.
От приложените по делото справки за съдимост, издадени от Бюро Сдимост при ЕРС
след справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че и двамата
подсъдими - М. А. А. и Б. К. А. не са осъждани на територията на Република България.
След настаняването на 22.06.2020г. на двамата подсъдими в СДНВЧ Любимец, те са
били поставени под 14-дневна карантина съгласно действащите в момента
противоепидемични мерки, след което всеки от М. А. А. и Б. К. А. е подал на 07.07.2020г.
до ДАБ при МС молба за закрила в Република България.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на всеки от подсъдимите, от
показанията на свидетеля Тодор Кичуков, дадени в хода на съдебното следствие и
показанията на св. И. Б. , дадени в хода на ДП и приобщени чрез прочитането им по реда на
чл. 281, ал.5,вр. с ал.1, т. 5 от НПК, от писмените доказателства, приложени по делото и
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Показанията на свидетелите са правдиви, логични и последователни, поради което същите
се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от
всеки от двамата свидетели факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на
осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетелите са и
писмените доказателства по делото и обясненията на подсъдимите.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Всеки от подсъдимите М. А. А. и Б. К. А. е осъществил с деянието си от обективна и
субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК, като на
21.06.2020 година, около 12.40 часа, в района на ГКПП Лесово, община Елхово,
обл.Ямболска, действайки в съучастие помежду си като извършител, влязъл през границата
на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните
органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимите са извършили фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да са получили разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропусквателен контрол. Подсъдимите не са
имали необходимите документи, удостоверяващи правото им за влизане в страната ни, както
с оглед тяхното гражданство, така и държавата от която идват - Р Турция. Действащият
граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места –
ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като
категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелите Тодор
Кичуков и И. Б. и в обясненията на всеки от подсъдимите. Поради изложеното, от
обективна страна с деянието си всеки от двамата подсъдими е нарушил установения в
страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в
3

първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните
органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на
това, че подсъдимите са успели да преминат държавната граница. Довършено „влизане“ и
„излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато
деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта
за по-ефикасна защита на границата (по арг. за обратното от тълкуването, дадено в т. 2, абз.
1 на П. 8/71 г. - Пл. В тази насока и Решение № 340 от 17.VI.1996 г. по н. д. № 114/96 г., I н.
о., докладчик съдията Пламен Томов ). Така очертани обективните белези на престъпния
състав, сочат на довършеност на деянието.
Деянието е извършено в съучастие от подсъдимите по смисъла на чл.20, ал.2 от НК,
като и двамата са участвали в изпълнителното деяние.
От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като и двамата подсъдими са съзнавали общественоопасния характер на
извършеното, предвиждали са неговите последици и са целели тяхното настъпване.
Предприемайки пътуването си, подсъдимите са били наясно с липсата на изискуемото
разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения
пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно
затова те са предприели незаконно преминаване на държавната ни граница от територията
на Република Турция на територията на Република България, укрити в товарната част на
автомобила. Подсъдимите са съзнавали, че ще влязат в страната ни без знанието на
граничните власти, следователно в съзнанието им е била формирана представата за
противоправния характер на деянието им и за неговите общественоопасни последици, които
са предвиждали, а от волева страна пряко са целели и искали тяхното настъпване, за да
реализират крайната си цел – да достигнат до територията на Република България.
Предвид изложеното, съдът призна всеки от двамата подсъдими за виновен в
извършването на престъпление по чл.279, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът приема, че в случая са налице
основанията, предвидени в разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК за ненаказване на
подсъдимите. До този правен извод съдът достигна, изследвайки мотивите на подсъдимите
за осъществяване на деянието, както и предприетите от тях действия след незаконното им
влизане на територията на Република България. Данни в тази насока се съдържат в
обясненията на всеки от двамата подсъдими, които заявяват, че са депозирали молби за
закрила и от изисканите справки от ДАБ при МС и Дирекция „Миграция“ към МВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 279, ал.5 от НК, не се наказва онзи, който влезе в
страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно с Конституцията.
По смисъла на чл.27 ал.2 от Конституцията на Р България право на убежище се
предоставя на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Правото на убежище, визирано в разпоредбата на
чл.279, ал.5 от НК не следва според настоящия съдебен състав да се разглежда в тесния
смисъл на понятието, което е интерпретирано в Конституцията, а в аспекта на приложимото
по силата на препращащата норма на чл. 27, ал.3 от Конституцията национално
законодателство, вкл. и Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, относимо към бежанците и
убежището и международноправните актове като Конвенцията за статута на бежанците от
28.07.1951г., допълнена с Нюйоркският протокол от 1967г., която е ратифицирана с ДВ
бр.36/05.05.1992г., обн.ДВ бр.88/ 15.10.1993г., в сила за Република България от 10.08.1993г.,
Регламент /ЕО/ 343/2003 на Съвета и др.
4

Съгласно Законът за убежището и бежанците българската държава предоставя четири
вида закрила както следва: 1. Убежище - предоставя се от президента на РБ на чужденци,
преследвани заради техните убеждения и дейност в защита на международно признати
права и свободи; 2. временна закрила- предоставя се с акт на МС за определен срок в
случай на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат страната си на
произход поради въоръжен конфликт, чужда агресия, насилие в големи размери или
нарушаване на човешки права; 3. статут на бежанец в Република България - предоставя се
от председателя на ДАБ на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради
своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или
поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и
поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да
се завърне в нея и 4. хуманитарен статут - предоставя се от председателя на ДАБ на
основанията посочени в чл. 9 от ЗУБ и в изпълнение на поетите от Държавата задължения
по чл. 2 и чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи - на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход,
тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно
наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице
поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Предвид на
така изложеното, използвания термин в ал.5 на чл.279 НК „право на убежище” следва да се
тълкува като общ такъв за търсене на закрила, тъй като лицата, които търсят закрила не са
длъжни да знаят нашето законодателство колко вида защита предоставя и какви са
условията за получаването им. Освен това съгласно приложимата разпоредба на чл. 2, б. „в“
от Регламент /ЕО/ 343/2003 на Съвета „молба за убежище“ означава молба, която е подадена
от гражданин на трета страна, която може да се разбира като молба за международна
закрила от държава-членка, по силата на Женевската конвенция като всяка молба за
международна закрила по презумпция се приема, че е молба за убежище, освен ако
гражданинът на трета страна изрично поиска друг вид закрила, която може да бъде поискана
отделно.
В конкретният случай е безспорно доказано, че подсъдимите М. А. А. и Б. К. А. са
влезли в страната ни макар и не по установения от закона ред, с цел да получат закрила, тъй
като в страната им по произход има признат от международната общност конфликт, който
обхваща територията на цялата страна. В подкрепа на това тяхно твърдение са
обстоятелствата, че веднага след незаконното си влизане на територията на Република
България те са подали молби за закрила.
При преценката за приложимостта на материалноправната норма на чл.279 ал.5 от
НК, съществено е както установяването на подадена от дееца молба за закрила, така и
причините, мотивирали чуждия гражданин да осъществи деянието по чл.279 ал.1 от НК. Въз
основа на доказателствата по делото съдът прие, че подсъдимите са напуснали страната си
по произход – Сирийска Арабска Република поради това, че там са били изложени на реална
опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността им
като физически лица, поради насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт. Ноторно
известно на настоящият съдебен състав е, че в САР положението със сигурността е
нестабилно и е налице усложнена обстановка в държавата по произход на подсъдимите.
Горното мотивира съда да приеме, че подсъдимите са извършили деянието по чл.279,
ал.1 от НК – незаконно влизане през границата на страната ни, единствено с цел да потърсят
закрила на територията на страната ни, поради съществуващата в държавата им по произход
реална опасност за живота и здравето им, вследствие на съществуващият там военен
конфликт.
5

Предвид на гореизложеното, съдът, след като призна подсъдимите М. А. А. и Б. К. А.
за виновни в извършване на престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, на
основание чл.279, ал.5 от НК вр. с чл.27 от Конституцията на Република България, вр. чл.4
и сл. от Закона за убежището и бежанците, не ги наказа, тъй като са влезли в страната, за да
се ползват от правото на убежище съгласно Конституцията на Република България.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП и на съдебното
производство, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК, са за сметка на органа, който
ги е направил, поради което съдът не присъди направените такива разноски в полза на РДГП
към ГДГП при МВР и на ЕРС.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
6

Номер на акта:	30
Дата:	14 юли 2020 г. (в сила от 30 юли 2020 г.)
Съдия:	Виолета Костадинова Апостолова

Дело:	20202310200173
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 юни 2020 г.

Присъда по дело №173/2020 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите