№ 72
гр. В, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина В. Герасимова
при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело №
20231320102143 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 144
и чл. 149 от СК от ищцата И. И. П. от гр. В против И. П. И. от с. Б, общ. В, за
присъждането на:
- месечна издръжка в размер на 500,00 лева от подаване на исковата
молба (31.10.2023г.) до отпадане или изменение на основанието за плащането
ѝ, заедно със законната лихва при просрочие;
- издръжка за минало време по чл. 149 вр. чл. 144 от СК за времето от
01.10.2023 г. до подаване на исковата молба – 31.10.2023 г. в размер на 500,00
лева.
Твърди се от ищцата, че ответникът е неин баща. С решение от
26.05.2011 г. по гр. дело № 205/2011 г. по описа на РС – В последният е
осъден да заплаща месечна издръжка на ищцата в размер на 100 лв., считано
от 02.01.2011 г. до отпадане или прекратяване на основанието за заплащането
, ведно със законната лихва при просрочие. Посочва се, че ищцата е
навършила пълнолетие на 28.09.2023 г., след което ответникът е
преустановил заплащането на присъдената издръжка.
Ищцата твърди, че към момента на подаване на исковата молба не е
завършила средното си образование и е ученичка в 12 клас в Професионална
1
гимназия по туризъм М.Г. гр. В. Допълнително посещава курсове по
биология и химия, тъй като смята да продължи образованието си във висше
учебно заведение.
Ищцата посочва, че нуждата ѝ от средства за издръжка не е отпаднала, а
напротив – увеличила се е неколкократно през последните 12 години.
Нараснали са разходите за облекло, учебници, храна. Има и заболяване, за
което е необходимо допълнително да купува лекарства.
Ищцата твърди, че ответникът е в трудоспособна възраст, има доходи и
заплащането на издръжка няма да представлява затруднение за него.
Ответникът в едномесечния срок за отговор, чрез упълномощен
представител, е оспорил иска като неоснователен. Навел е доводи, че няма
финансовата възможност да дава издръжка на ищцата, тъй като е безработен и
не извършва дейност като ЕТ „И.-И. И.“. Твърди, че има финансови
затруднения, свързани с личната му издръжка и със задължения към НАП.
В проведеното открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния
си представител, поддържа иска. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Представя писмена
защита.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата
претенция. Претендира присъждане на направените разноски по
производството. Представя писмена защита.
От събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното Удостоверение за раждане от 04.10.2005 г., изд.
въз основа на Акт за раждане № 564 от 04.10.2005г. на Община В, родители
на ищцата И. И. П. са В В Б и ответникът И. П. И..
С решение от 26.05.2011г. по гр.д. № 205 по описа за 2011г. на Районен
съд – В И. П. И. е осъден да заплаща на детето си И. И. П., чрез нейната майка
и законен представител В В Б, месечна издръжка в размер на 100,00 лева,
считано от 02.01.2011 г. до отпадане или прекратяване на основанието за
заплащането ѝ, ведно със законната лихва при просрочие.
Видно от представената Служебна бележка изх. № 843/17.10.2023 г.,
издадена от директора на Професионална гимназия по туризъм М.Г. гр. В, И.
2
И. П. е записана за ученичка в XII клас, дневна форма на обучение, за
учебната 2023/2024 година.
С Експертно решение № 0779 от зас. № 090 от 16.05.2022 г. на ТЕЛК
към МБАЛ „Св. Петка“ АД гр. В, на ищцата са определени 50 % трайно
намалена работоспособност за срок от 2 години до 01.05.2024 г. с водеща
диагноза „Астма с преобладаващ алергичен компонент“.
По делото е представена справка от 20.11.2023 г. за общите задължения
на И. П. И. към НАП. От същата е видно, че задълженията, плащанията по
които подлежат на разпределение от публичен изпълнител, са в размер на
6569,76 лева – главница и 5902,81 лева – лихва, общо 12472,57 лева.
От представената справка за история на осигуряването като
самоосигуряващо се лице от ТД на НАП – Велико Търново е видно, че
ответникът е прекъснал дейност на 01.04.2013 г.
Представена е справка изх. № 05388233010323/20.11.2023 г. от НАП за
подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда от „М*******“ с.
Н, общ. В, ЕИК **********, за прекратяване на трудовия договор на И. П. И.
от 20.11.2023 г.
Видно от приложената справка от Търговския регистър, „М*****“
ЕООД, ЕИК********, е със седалище и адрес на управление с. Н, общ. В, ул.
„Г Т“ № **, управител М. П. К и основна дейност: търговия с мотоциклети и
части за тях, техническо обслужване и ремонт на мотоциклети.
Представена е справка от Служба по вписванията – В за вписвания,
отбелязвания и заличавания по персонална партида № 41484 за лицето И. П.
И., от която се установяват извършени продажби на поземлени имоти през
2007 г., както и притежаван от ответника недвижим имот – дворно място,
ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда от 80 кв.м.,
масивен гараж и стопански постройки в с. Б, общ. В.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Ц В М (баба на
ищцата по майчина линия) и М В Б се установява, че майката на ищцата е
заминала преди години да работи в чужбина. Изтеглила е заем, с който е
купила апартамент на дъщеря си и й изпраща средства според възможностите
си. Бабата се грижи за И. и й помага финансово, включително за храна и
лекарства, тъй като момичето има здравословни проблеми. Ищцата е на 18
3
години, предстои й бал. Ответникът не се интересува от дъщеря си, не я търси
и отказва да заплаща издръжка след навършването на пълнолетие.
Свидетелите твърдят, че ответникът се занимава с ремонт на мотори и работи
към фирма на жената, с която се намира във фактическо съжителство.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са
обстоятелствени, безпротИ.речиви и основани на непосредствени
впечатления.
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.
144 от СК за присъждане на издръжка на пълнолетно дете, ненавършило
двадесетгодишна възраст, учащо редовно в средно учебно заведение, в размер
на 500,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба -
31.10.2023 г. до отпадане или изменение на основанието за плащането ,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до
окончателното й изплащане и с правно основание чл. 149 вр. чл. 144 от СК за
присъждане на издръжка на пълнолетно дете, ненавършило двадесетгодишна
възраст, учащо редовно в средно учебно заведение, в размер на 500,00 лв.
месечно за минал период от 1 месец, считано от 01.10.2023 г. до 31.10.2023 г.
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, са частично основателни.
По иска с правна квалификация чл. 144 от СК:
Съгласно чл. 144 от СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните
си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения
срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в
средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно
заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
В случая не е налице пълна безусловност на задължението - трябва да
се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно
заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването
на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава
особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да
4
притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на
пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи
от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение,
здравословното състояние и начина на жИ.т на задълженото лице. В ППВС №
5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на
издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от
доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни
учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да
създаде особени затруднения за родителите. В този смисъл е постановена и
съдебна практика, а именно: решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр.д. №
944/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр.д. №
1424/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр.д. № 2/2011
г. на ВКС, ІV г.о., решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр.д. № 1269/2010 г. на
ВКС, ІV г.о. и др.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е
навършила пълнолетие, но не е навършила 20 години и учи в редовна форма
на обучение в средно учебно заведение - Професионална гимназия по
туризъм М.Г. гр. В. Същата няма доходи или имущество, от които да се
издържа. Същевременно няма спор, че в периода на средното си образование
пълнолетната ищца има нужда от средства за задоволяване на своите
потребности от храна, облекло, учебници и учебни помагала, битови разходи,
разходи за социални и културни развлечения. Касае се за необходими,
обикновени разходи за покриване на битови ежедневни нужди. Поради
редовната форма на обучение, присъствието на ищцата на учебни занятия в
училището е задължително, което обективно създава затруднения за
пълноценно участие в работен процес за осигуряване на средства. В същото
време тя е с установена 50 % трайно намалена работоспособност, за което по
делото е представено Експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Петка“ гр.
В.
По отношение на възможността на родителя, от когото се иска
издръжка, да я дава без особени затруднения, според съда такава възможност
се установи, но само за част от исковата претенция.
От представеното по делото Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ до НАП
5
е видно, че трудовото правоотношение на ответника с „М****“ ЕООД е
прекратено на 20.11.2023 г. На същата дата на И. П. И. е връчен препис от
исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК. По делото не са ангажирани
доказателства за основанието за прекратяване на трудовото правоотношение,
като това може да се дължи и на поведение поставено в зависимост от волята
на ответника, вкл. с оглед черпене на изгодни правни последици в
настоящото производство. Следва да се отбележи, че според показанията на
разпитаните по делото свидетели, ответникът се намира във фактическо
съжителство с М.П.К – управител на дружеството – работодател „М****“
ЕООД. Ответникът твърди, че след прекратяване на трудовото му
правоотношение е безработен и има задължения към държавата, поради което
няма възможност да заплаща издръжка. В същото време не представя
доказателства за регистрация в Дирекция „Бюро по труда“ като лице, търсещо
работа и съответно няма данни да е подал заявление за отпускане на
обезщетение за безработица. Същият няма задължения за наем или кредити,
както и няма алиментни задължения към други низходящи. Публичните му
задължения касаят минал период, като не се установява дали неплащането им
касае неплатежоспособност на ответника или други съображения. От
представената справка от Служба по вписванията гр. В се установява, че
ответникът притежава недвижим имот – дворно място, ведно с построената в
него двуетажна масивна жилищна сграда от 80 кв.м., масивен гараж и
стопански постройки в с. Б, общ. В.
От друга страна съдът отчита, че събраните по делото доказателства не
обосновават възможност на ответника да осигури издръжка в претендирания
размер от 500,00 лева.
По делото не се събраха доказателства за възнаграждението/доходите
на ответника, което беше в тежест на ищцата и същата не проведе доказване в
тази насока. Въпреки това съдът отчита обстоятелството, че ответникът е в
трудоспособна възраст и може да реализира доходи в размер на поне
минималната работна заплата. Финансовата помощ от родителите в периода
на завършване на средно образование е от изключително значение за ученика
и бъдещото му развитие като личност - с оглед значимостта на успешното
завършване на образованието. В този смисъл съдът счита, че помощта за
осигуряване образованието на ищцата /дъщеря на ответника/ е и негова
отговорност.
6
При отчитане на горните обстоятелства при определяне на дължимата
издръжка от бащата на навършилата пълнолетие и учаща негова дъщеря,
настоящият състав на съда намира, че сумата от 150,00 лв. месечно би била
най-подходяща с оглед елементите на фактическия състав на чл. 144 от СК.
Така определената издръжка не е от естество да задоволи в пълна степен
потребностите и нуждите на ищцата, но съдът държи сметка за
възможностите на задължения родител, както и това, че дължимостта й не е
безусловна. В тази връзка следва да се отбележи, че при определяне размера
на издръжката на пълнолетни деца, съдът не е обвързан от минималните
размери по чл. 142, ал. 2 от СК.
Така определеният размер на издръжката се дължи от датата на
предявяване на иска – 31.10.2023 г. докато ищцата учи редовно в средно
учебно заведение до навършване на двадесетгодишна възраст или до
настъпване на обстоятелства водещи до нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска
до окончателното й изплащане. Искът следва да бъде отхвърлен в останалата
му част до пълния предявен размер от 500,00 лева като неоснователен и
недоказан.
По иска с правна квалификация чл. 149 вр. чл. 144 от СК:
В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността да се
претендира издръжка за минал период. Това касае случаите при
първоначално определяне размера на дължимата издръжка, когато не е била
престирана такава. Възможността да се търси издръжка за минало време
обхваща периода, за който такава издръжка не е определена, като
законодателят е ограничил този период до една година преди предявяване на
иска за определяне на издръжка. Предпоставките за уважаване на иска са
отново тези, необходими и за уважаване на иска по чл. 144 от СК. От
събраните по делото доказателства не се установи ответникът да е
осигурявал издръжка на ищцата през процесния минал период от 01.10.2023 г.
до датата на подаване на исковата молба – 31.10.2023 г., поради което и
издръжка за този период следва да се дължи от бащата в определения вече
месечен размер от 150,00 лв.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 149 вр. чл.
144 от СК също следва да бъде частично уважен като ответникът бъде осъден
7
да заплати на ищцата издръжка за минал период от време от 01.10.2023 г. до
30.10.2023 г. включително в размер на 150,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба - 31.10.2023 г. до
окончателното й изплащане, като съответно искът следва да бъде отхвърлен
за разликата над уважения размер от 150,00 лв. до пълния предявен размер от
500,00 лв., като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 1 от ГПК съдът следва да допусне
служебно предварително изпълнение на решението.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква в полза и на двете
страни, съразмерно с уважената, съответно с отхвърлената част от исковете.
В полза на адвокат Н В., осъществила безплатна правна помощ на
ищцата на основание чл. 38 ЗАдв., следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от исковете.
Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от
кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със закон.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, адвокатът, оказал на страната безплатна правна
защита, има право да му се присъди адвокатско възнаграждение, в размер,
определен от съда. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати.
Изрично в представения и приложен по делото договор за правна
защита и съдействие (л. 7 по делото) е обективирано изявление на страните по
мандатното правоотношение, че адвокатската защита се осъществява на
основание чл. 38 от ЗАдв.
Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от
Закона за адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата
от 210,00 лева, съразмерно с уважената част от исковете (30%), от общо
претендираното възнаграждение в размер на 700,00 лева. В случая
минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 6 и ал. 9 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в
размер на 1000,00 лв. - по 500,00 лв. за всеки от предявените искове по чл. 144
8
СК и по чл. 149 вр. чл. 144 СК.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300,00 лв. Представен е Договор за правна защита и съдействие от
01.12.2023г. /л. 22/.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на
ответника ще следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете /70 %/ в размер на
210,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса върху уважения размер на исковете. Относно иска с
правно основание чл. 149 СК държавната такса е в размер на 4 на сто върху
цената на иска, но не по-малко от 50,00 лв., съгласно чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
В настоящия случай, тъй като искът с правно основание чл. 144 СК е
също с определен от съда краен период - 28.09.2025 г., то съдът намира, че по
него дължимата държавна такса не следва да се определя на основание чл. 69,
ал. 1, т. 7 ГПК в размер на 4 на сто върху сбора на платежите за три
години, а отново следва да бъде определена в размер на 4 на сто върху цената
на уважения иск, но не по-малко от 50,00 лв., съгласно чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Ето защо, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати сумата от общо 188,00 лева (50,00 лв. по иска с правно
основание чл. 149, вр. чл. 144 СК и 138,00 лева по предявения иск по чл. 144
СК за период от 23 месеца), представляваща държавна такса върху уважения
размер на исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. П. И. с ЕГН ********** от с. Б, общ. В, да заплаща на И.
И. П. с ЕГН ********** от гр. В, на основание чл. 144 от СК, месечна
издръжка в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева, докато И. И. П. учи
редовно в средно учебно заведение, но не по-късно от навършване на
двадесетгодишна възраст или до настъпване на обстоятелства водещи до
изменение на издръжката или нейното прекратяване, ведно със законната
лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й
9
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен
размер от 500,00 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И. П. И. с ЕГН ********** от с. Б, общ. В, да заплати на И.
И. П. с ЕГН ********** от гр. В, на основание чл. 149 вр. чл. 144 от СК,
издръжка за минало време от 01.10.2023 г. до 30.10.2023 г. включително в
размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева, ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на исковата молба – 31.10.2023 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен
размер от 500,00 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И. И. П. с ЕГН ********** от гр. В да заплати на И. П. И. с
ЕГН ********** от с. Б, общ. В, сумата в размер на 210,00 /двеста и десет/
лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. П. И. с ЕГН ********** от с. Б, общ. В, да заплати на
адвокат Н В. от АК - В, в качеството на адвокат – пълномощник на И. И. П.
с ЕГН ********** от гр. В, сумата в размер на 210,00 /двеста и десет/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл. 38, ал.
2 от ЗА.
ОСЪЖДА И. П. И. с ЕГН ********** от с. Б, общ. В, да заплати по
сметка на Районен съд – В държавна такса в размер на 188,00 (сто осемдесет и
осем) лева, както и 5,00 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта му за издръжката.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - В в
двуседмичен срок, считано от 30.01.2024 г.
Съдия при Районен съд – В: _______________________
10