№ 35
гр. Севлиево, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20224230200387 по описа за 2022 година
Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни
постановления. Образувано е по жалба на В. В. В. от гр. Севлиево срещу наказателно
постановление /НП/ № ********** от 16.09.2022 година на Зам. директора на РДГ –
Велико Търново, с което за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, на
основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите същият е бил санкциониран с “Глоба”
в размер на сумата от 425,00 лева, наложена на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ, и за
извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите и на основание чл. 275,
ал. 1, т. 2 от Закона за горите същият е бил санкциониран с “Глоба” в размер на сумата
от 425,00 лева, наложена на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ.
В жалбата се развиват доводи за неправилност и незаконосъобразност на
наказателното постановление. Жалбоподателят твърди, че не е извършил визираното в
наказателното постановление нарушение, тъй като същото представлявало маловажен
случай.
ИСКАНЕТО, формулирано в жалбата и в съдебно заседание, е съдът да
отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Представителят на административно - наказващия орган /АНО/ изразява
становище за неоснователност на жалбата. Намира, че нарушението е установено и
доказано по несъмнен начин, поради което НП следва да се потвърди изцяло.
От приложените към делото и приети като писмени доказателства:
Позволително за сеч № 0657831; Технологичен план № 10; АУАН от 16.03.2022
година; Констативен протокол № 134926 от 15.03.2022 година; Разписка от 15.03.2022
1
година; Разписка № 000108 от 15.03.2022 година; Сигнално писмо до РП – Габрово, ТО
– Севлиево; Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
06.07.2022 година; Констативен протокол № 134915 от 29.08.2022 година; НП от
16.09.2022 година; Покана за доброволно изпълнение; Известие за доставяне; Заповед
№ РД-49-155 от 16.09.2011 година на министъра на земеделието и храните; Заповед №
1 от 02.01.2018 година на Директора на РДГ – Велико Търново; Опис на превозните
билети; Извлечение от инф. Система на ИАГ; Карнет – опис; Ценоразпис;
Допълнително споразумение към трудов договор на А. Й.; Длъжностна
характеристика; Диплом за средно образование и Преписка № 925/2022 година по
описа на РП – Габрово, ТО – Севлиево, както и от показанията на разпитаните по
делото свидетели А. Х. Й., К. И. И., Х. И. Х., А. К. Д. и Д. В. Х., В. В., Д. Х. Д., Р. Т.
И., Б. К. Б.ов и С. М. С., преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
На 15.03.2022 година свидетелите А. Й., К. И. и Х. Х. – служители в ДЛС
„Росица“ – Севлиево около 14:00 часа се прибирали след лесовъдски мероприятия в
землището на с. Агатово, община Севлиево, когато на полски път в местността „Белите
камъни“ в землището на с. Агатово, община Севлиево, спрели за проверка натоварен с
дърва за огрев товарен автомобил „ЗИЛ“ 157 с рег. № ЕВ ***. При проверка на
документите за превоза на дървесината, проверяващите констатирали, че
транспортираната дървесина била 5,20 пространствени куб. метра дърва за огрев на 1
м. дължина от дървесен вид цер и че същата била немаркирана с контролна горска
марка и непридружена с превозен билет. За констатираните нарушения свидетелят А.
Й., в присъствието на свидетелите К. И. и Х. Х., съставил Констативен протокол №
134926 от 15.03.2022 година.
На следващия ден – 16.03.2022 година свидетелят А. Й., в присъствието на
посочените по – горе свидетели и на жалбоподателя, съставил против последния акт за
установяване на административно нарушение № ********** за това, че на 15.03.2022
година на полски път в м. „Белите камъни“ в землището на с. Агатово, община
Севлиево, транспортирал 5,20 пр. куб. метра дърва на 1 м. дължина от дървесен вид
цер с товарен автомобил „Зил 157“ с рег. № ЕВ***, без дървесината да е маркирана с
КГМ и без да бъде придружена с превозен билет.
След съставянето на акта същият бил предявен на жалбоподателя да се
запознае със съдържанието му и да впише своите възражения срещу отразените в него
констатации. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят В. записал в
графата за възражения, че има такива. По делото липсват данни В. да е депозирал
писмени възражения срещу съставения АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на описания по – горе АУАН административно – наказващият
орган съставил на 16.09.2022 година обжалваното наказателно постановление. В него
2
той се е съгласил изцяло с констатациите, описани в акта, и ги е преповторил буквално.
Счел е, че описаното деяние съставлява нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
Закона за горите и за нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ му е наложил глоба по
чл. 266, ал. 1 от ЗГ в размер на 425,00 лева, а за нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 2 от
ЗГ му е наложил глоба в размер на 425,00 лева по чл. 266, ал. 1 от ЗГ.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на
жалбоподателя на 21.09.2022 година. Жалбата е постъпила в деловодството на РДГ –
Велико Търново на 03.10.2022 година, т.е. в законоустановения срок, поради което
същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено
заверено копие от Заповед № РД 49-199/16.05.2011 година на Министъра на
земеделието и храните. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по
силата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно качество.
По делото са изслушани показанията на свидетелите А. Й., Х. Х., К. И., Д. Х.
Д., Р. Т. И., Б. К. Б.ов и С. М. С., които потвърдиха констатациите, изложени в
съставения в деня на проверката на 15.03.2022 година констативен протокол и
съставения въз основа на него АУАН. Всички служители на ДЛС „Росица – Севлиево“,
които са присъствали на проверката, заявиха, че камионът е бил управляван от
жалбоподателя В. В., поради което и свидетелят Й., който е водил проверката и
съставил констативния протокол и АУАН, е разговарял именно с него в качеството му
на шофьора на автомобила, с който се превозвала дървесината.
По искане на жалбоподателя съдът допусна до разпит свидетелите А. Д., Д. Х.
и В. В., които обясниха пред съда, че на инкриминираната дата камионът не е бил
управляван от жалбоподателя , а от свид. Д. Х., като свидетелят В. В. обясни, че синът
му – жалбоподателят В. В. е бил през цялото време при него в село Агатово и няколко
минути преди да му се обади свид. С. М. С., че са спрели камиона с натоварена в него
дървесина, немаркирана с контролна горска марка и без превозен билет, бил тръгнал
някъде. В последствие, след като отишъл на мястото, където бил спрян камиона,
свидетелят В. В. заяви, че вече бил отишъл и синът му. При преценка на показанията
на горските служители и на тримата свидетели, допуснати от съда по искане на
жалбоподателя досежно обстоятелството кой е управлявал автомобила на 15.03.2022
година, съдът цени с доверието си показанията на горските служители, тъй като
същите са непротиворечиви помежду си, ясни, конкретни и взаимно допълващи се. В
тази връзка следва да се отбележи, че актосъставителят А. Й. и свидетелят С. М. С.,
който се е обадил на бащата на жалбоподателя, за да го информира за констатираните
нарушения, бяха категорични в показанията си, че именно жалбоподателят е
3
управлявал автомобила на инкриминираната дата и съответно той е лицето, което е
транспортирало дървесината. В подкрепа на становището на АНО, че извършителят на
нарушенията, т.е. лицето, което е транспортирало дървесината е именно
жалбоподателят са и материалите по приложената Преписка № 925/2022 година по
описа на РП – Габрово, ТО – Севлиево, където жалбоподателят собственоръчно е
написал, че той е управлявал автомобила на инкриминираната дата. В този смисъл са и
обясненията на Д. Х. и А. Д., въпреки че пред съда същите заявиха противното.
При така установената по делото фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното: Разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ забранява
транспортирането на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с
производствена марка и непридружена с превозен билет. По делото не се спори, че
транспортираната от жалбоподателя дървесина била немаркирана с контролна горска
марка и непридружена с превозен билет, т.е. извършването на нарушенията от страна
на жалбоподателя. Фактът, че транспортираната дървесина е била без КГМ и
непридружена с превозен билет се установява от всички приети по делото
доказателства, а следва да се отбележи, че не се оспорва и от самия жалбоподател.
Същият твърди в жалбата си пред съда, а и неговите твърдения се подкрепят от
показанията на всички разпитани по делото свидетели, вкл. и тези на горските
служители, че тогава атмосферните условия са били лоши, валяли сняг и дъжд, духал
силен вятър, черният път, който водел до сечището, бил много мокър, с големи
коловози и локви. Тези лоши условия са попречили на частния лесовъд, в случая свид.
В. В. – баща на жалбоподателя, да отиде до сечището, за да маркира дърветата и да
издаде превозен билет. Именно поради това и за да не остане в гората натовареният с
дървесина камион след като се стъмни, жалбоподателят е започнал да управлява
същия, за да стигне с него до асфалтов път, където свидетелят В. В., според
изложеното от жалбоподателя, следвало да му издаде превозен билет и да маркира
дървесината.
Безспорно е, че за да е законосъобразно транспортирането на дървесина от
даден имот, същата следва да е маркирана с КГМ и за нея да има издаден превозен
билет. Няма спор и че това маркиране на дървесината и транспортирането може да се
извърши и на временния склад на сечището в даден имот, като транспортирането на
дървесината по път след сечището, без да е маркирана и придружена с превозен билет,
винаги съставлява нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ. В случая от
показанията на горските служители, които както бе посочено по – горе съдът цени
напълно с доверието си, в частност показанията на свид. А. Й. и К. И., камионът е бил
спрян на около 1,600 км. след временния склад на сечището, откъдето е натоварена,
което още веднъж води до извода, че нарушенията са извършени от жалбоподателя,
както от обективна, така и от субективна страна.
4
Основното възражение на жалбоподателя, за да иска отмяна на обжалваното
наказателно постановление е, че нарушението е маловажно и малозначително, като в
тази връзка се сочат причините за извършването на същото – лошите атмосферни
условия, ниската стойност на транспортираната дървесина и липсата на вредни
последици от деянието. Съдът не споделя тези доводи на жалбоподателя предвид
следните съображения: на първо място следва да се отбележи, че изчислената стойност
на дървесината, предмет на нарушението, е по ценоразпис на ДЛС „Росица“ –
Севлиево за продажба на временен склад, чиято стойност е много по – ниска от
пазарната цена. На следващо място съдът намира, че жалбоподателят е бил длъжен да
се съобрази с лошите атмосферни условия, които безспорно са били налице, и да не
извършва извоз на дървесината от сечището докато не се оправят същите. Освен това
същият е бил наясно с лошите атмосферни условия още преди да започне
транспортирането на дървесината, тъй като видно от представените по делото
доказателства сутринта е бил извършен превоз на дървесина от същия имот. Следва да
се отбележи и обстоятелството, че деянията са на формално извършване и
настъпването на вреди от тях не е съставомерен елемент на нарушенията. Не на
последно място съдът следва да изтъкне и това, че в случая са извършени две
нарушения – едно по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ и друго по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, което
обстоятелство още веднъж обуславя невъзможността за приемане на случая за
маловажен и съответно приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Следва да се
вземе предвид и обстоятелството, че процесните нарушения са типични за вида си и и
не се характеризират с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от
същия вид. Мотиви за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН са изложени и в процесното НП,
които съдът споделя изцяло и поради това намира, че не е необходимо да ги
преповтаря или допълва.
Поради изложените доводи съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено като
такова.
На основание чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а
съгласно алинея трета на тази разпоредба в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. От
процесуален представител на РДГ – Велико Търново е направено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на въззиваемата страна е направено своевременно. В
настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство и с
оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден на основание
5
чл. 63д, ал. 3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на РДГ – Велико Търново
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева, определено съгласно чл. 144 от
АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ и съобразено с фактическата и правна сложност на
случая.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във връзка с ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № ********** от
16.09.2023 година на Зам. Директора на Регионална дирекция по горите – Велико
Търново, с което на В. В. В., ЕГН: **********, от гр. Севлиево, ул. «*** Б. I“ № 8, ет.
3, ап. 7, за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, на
основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите е наложена глоба в размер на
425,00лв. /четиристотин двадесет и пет/ лева, наложена на основание чл. 266, ал. 1 от
ЗГ, и за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и на основание
чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите е наложена глоба в размер на 425,00лв.
/четиристотин двадесет и пет/ лева, наложена на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН: **********, от гр. Севлиево, ул. «*** Б. I“ № 8, ет. 3,
ап. 7, да заплати по сметка на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – ВЕЛИКО
ТЪРНОВО сумата в размер на 120,00лв. /сто и двадесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6