Р
Е Ш Е Н И Е419/5.6.2019г.
№ 05.06.2019
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 04.06
2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Н.Х.
като разгледа докладваното от съдия
Христова
гражданско дело №1067 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен от „СИТИ“333 ЕООД против „ЕВН България Електроснабдяване“АД иск
за признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи
сумата от 564, 74 лв., допълнително начислена ел.енергия за периода 26.11.2016
– 16.02.2017 год. , за която е издадена фактура от *** год.
В
исковата молба се посочва, че ищецът е клиент на ответника. Същият получил
писмо, с което бил уведомен, че на осн. чл. 48 и 51 от ПИКЕЕ сметката му за ел.
енергия ще бъде коригирана за 82 дни. Ищецът твърди, че е коректен абонат,
който не е манипулирал СТЕ, поради което и не е заплатил допълнително
начислената сума. Излага подробни съображения за недължимост на същата, а
именно – оспорва КП, посочва, че сочените разпоредби от ПИКЕЕ са отменени с
решение на ВАС, не е установен периода на грешното измерване, липсвали данни за
виновно поведение на ищеца, доставчикът не е изпълнил задълженията си да
публикува нови ОУ, които да отговарят на изискванията на чл. 98,ал.2,т.6 от ЗЕ.
В
депозирания отговор ответникът оспорва основателността на претенцията, за което
излага подробни доводи и съображения. Твърди, че съществувало законово
основание за начисляване на сумата, че няма задължение да доказва виновно
поведение на клиента, че в ОУ е предвиден изричен ред за уведомяване на клиента
за извършената корекция. Иска се иска да бъде отхвърлен.
В с.з. страните не изпращат представители. Излагат
становищата си по съществото на спора в депозирани писмени молби.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът
е представил уведомление относно частично неизмерена електрическа енергия за
клиентски номер ***, справка за коригиране на сметка от *** год., както и копие
от Констативен протокол от *** год., съставен от служители на ЕВН, видно от
който при извършена проверка е демонтиран електромер на обект на ищцовото
дружество в присъствието на В. Г., посочена като представител.
Прието
е и копие от фактура от *** год. за сумата 564, 74 лв. – дължима сума в следствие
на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количества ЕЕ за
периода 22.11.2016 – 16.02.2017 год.
Видно
от КП от *** год. на БИМ е извършена проверка на процесното СТИ, при която е
констатирано, че е осъществен достъп до
вътрешността на електромера, в резултат на което същият отчита по-малко от
консумираната ел. енергия.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК.
Естеството на спора при отрицателен установителен иск предполага ответникът
да посочи обстоятелствата, от които твърдяното право произтича(неговото
възникване и неговият размер), а ищецът да опише задължението по съдържание и
да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения
срещу правото на ответника. По-конкретно, ответникът следва да установи при
условията на пълно доказване, че: -в качеството си доставчик на ел. енергия е доставил определено количество такава, което е
посочено в справката за корекция; - това количество ел. енергия не е отчетено, поради неизправност на
средството за техническо измерване, което следва да е годно и в тази връзка се
начислява съобразно одобрените и приети Общи условия на ответника и ПИКЕЕ сума
съответстваща на доставената и потребена енергия.
Доколкото ищецът твърди, че не се дължи претендираните вземания, то и налице е
хипотезата на несъществуване на право. Искът е основателен поради следните съображения:
Съгласно
разясненията, дадени с решение № ***г. по т. д. № 1650/2014 г. и
решение № *** г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановени по реда на чл.
290 , е въведено законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т.
6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при
налични правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставена електроенергия.
Законодателят е вменил изрично в задължение на елекроразпределителното
дружество да създаде посочените правила със съответното съдържание на новата
законова уредба, както съответно и Общи условия на договорите с крайния
потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента
при наличие на основание за корекция.§ 199, ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до
приемането на подзаконови нормативни актове и общи административни актове по
приложението на новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея, да
се прилагат действащите, доколкото не противоречат на закона. Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество не
съставляват подзаконов нормативен акт или общ административен акт, поради което
посоченият § 199, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С
изменението на чл. 98а ЗЕ в сила от *** г. е предвидено в съдържанието
на Общите условия да се включи и задължително уреждане на реда за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ. Такова изискване не е предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за
заварените от новата уредба Общи условия на ответника. В действащите Общи
условия на последния е предвидено задължение на последния за уведомяване, но не
и реда за това.
Поради изложеното и тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по
чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието
съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в
заварените Общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента, при
наличие на основание за корекция, предявеният иск се явява основателен и като
такъв, следва да бъде уважен.
В горния смисъл и практиката на ЯОС
– решение от *** год. по в.гр.д. № *** г. и решение от *** год. по в.гр.д.№***год.
На следващо място по никакъв начин ответникът, в чиято тежест е да стори
това, не е доказал с допустими и годни доказателства, че има причинна връзка
между евентуалното неправилно отчитане на ползваната електроенергия и
поведението на ищеца като страна по договора за ползване и продажба на
електрическа енергия - тоест, че той е извършил действия, нарушаващи
установената в чл.54 от ОУ на ДПЕЕ забрана за потребителите да въздействат
неправомерно върху собствените на преносното дружество средства за търговско
измерване. Съгласно практиката на ВКС и
съдилищата в РБ, макар законодателят да е осигурил възможност на доставчика на
електрическа енергия да обвързва клиентите си с изработени от самия него ОУ,
разпоредбите на последните не могат да нарушават основни принципи и императивни
разпоредби на закона. Чл.2 ЗЕ, освен че защитава правото на собственост
при търговията с електрическа енергия, защитава и интересите на потребителя.
Действително, когато отклонението в показанията на СТИ се дължи на неправомерно
действие върху последния, доставчикът може, но само при спазването на
предвидената процедура и само при ясно установен период на грешното измерване
или неизмерване, да отчете фактически ползваната електрическа енергия и да
търси нейното заплащане.
Когато, обаче, както в настоящия случай,
не е налице доказана нерегламентирана намеса от страна на потребителя и не е
посочен точния период, не може да се отчете реално консумираната енергия и
едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период е
неприемливо, тъй като допуска доставчикът да получи цена за недоставена от него
и неизползвана от потребителя електрическа енергия. Посоченият във фактура от ***
год., "отчетен период" е произволно определен, без да има яснота как
точно и на базата на какви данни, е формиран.
В горния смисъл и Решение от *** год.
по в.г.р. дело №*** год. на ЯОС.
С оглед на
всичко изложено до тук, съдът намира че ответникът
не е установил по безспорен и несъмнен начин, че са възникнали фактите, които
му дават право да извърши корекция на сметка по ПИКЕЕ,
т.е че исковата
сума му се следва,
поради което предявеият иск е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът следва
да присъди в полза на ищеца сумата 350 лв., представляваща направените по
делото разноски заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в отношенията между страните, че „СИТИ 333“, ЕИК ********* НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. П., сумата от 564, 74 лв., дължима сума, вследствие на
неизмерено, непълно или неточно измерено количество енергия по фактура от ***
год.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.1 ГПК „ЕВН Електроснабдяване ЕАД“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., да заплати на „СИТИ 333“, ЕИК ********* ,
сумата от 350 лв., представляваща направени в
производството съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена държавна
такса и адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС – Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: