О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 821
град Бургас ,09.05.
2019 година
Бургаският окръжен
съд , гражданска колегия , в закрито заседание
на
...............09.05..................
през
две
хиляди и деветнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ : Пламена
Върбанова
мл.с.Марина Мавродиева
при секретаря.................................................,като разгледа
докладваното
от........................ съдията
М.Карастанчева .....ч.гр.д. № 575 по описа
за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 274 ал.1 вр.чл. 248 ал. 3 ГПК и
е образувано по повод частната жалба на
процесуалния представител на „ВиК“ЕАД-Бургас против решение /с характер на определение по чл. 248
ал. 1 ГПК/ от 10.01.2019 г. постановено по
гр.д. № 173/2018 г. по описа на Бургаския районен съд ,с което е
оставено без уважение молбата на частния
жалбаподател за изменение на решение №
1891/03.10.2018 г. по същото дело в частта относно разноските.
Сочи
се в частната жалба ,че решението е
незаконосъобразно ,доколкото след изменението на чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр.8/2017
г. / вменяването на задължение за определяне размера на юрисконсулското
възнаграждение посредством представянето
на нарочен списък е неприемливо.Размера на юрисконсулското
възнаграждение се определя от съда ,щом същото е поискано както с исковата молба ,така и в нарочно
изявление ,направено от страната в съдебно заседание .Затова се моли за отмяна
на решението за изменение и присъждане
на цялото поискано юрисконсулско възнаграждение.
Ответникът
по частната жалба А.М. не взема становище по нея.
Частната жалба е
постъпила в срок, редовна е и процесуално допустима.
По основателността
на частната жалба Бургаският окръжен съд намира следното:
Гражданско дело №
173/2018 г. на Бургаския
районен съд е образувано по иск на „ВиК“ЕАД –гр. Бургас против А.И.М. с правно
основание чл. 422 ГПК вр.чл. 79 и чл. 86 ЗЗД
за установяване по отношение на ответника ,че същият дължи на ищеца сумите ,за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 6982/2017 г. на БРС. В исковата молба
ищецът-частен жалбоподател направил искане за присъждане на разноски по
делото в размер на юрисконсултско възнаграждение. С решение № 1891 от 03.10.2018 г., постановено по съществото на гражданскоправния
спор, районният съд е присъдил
възнаграждение за юрисконсулт на осн.чл. 78 ал. 8 ГПК в размер на 25 лв.
.
С
молба вх. № 49156 от 28.11.2018 г., подадена от „ВиК“ЕАД-Бургас е направено искане за
изменение на решение № 1891 от 03.10.2018г. по делото
в частта му за съдебните разноски.
С решение № 77/10.01.2019 г., съдът е оставил молбата без уважение . Приел е, че с
решението си се е произнесъл по съдебните разноски, поради което не се дължи
допълване на решението, а искането за изменението му е недопустимо, тъй като по
делото не е представен списък по чл. 80 ГПК.
Определението е незаконосъобразно.
Съгласно т. 2 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6 от 2012 г. ОСГТК ВКС,
списъкът с разноските може да бъде инкорпориран както в исковата молба, така и
в жалбата, когато страната счита, че направените към този момент разноски
изчерпват разходите й по водене на делото. Списъкът с разноските може да бъде
инкорпориран и в отговора на жалбата или друг писмен документ, изходящ от
страната, претендираща разноски. С исковата
молба ищцовата страна е направила искане за
присъждане на разноски, посочвайки, че претендира юрисконсултско
възнаграждение. С това задължението й по чл. 80 ГПК е
изпълнено - страната е счела, че разходите и по водене на делото се изчерпват с
дължимото юрисконсултско възнаграждение. Страната, защитавана в процеса от
юрисконсулт не дължи и представяне на доказателства за извършени разходи, тъй
като съдът определя дължимото възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК.
Предвид изложеното, молбата за изменение на
решение № 1891 от 03.10.2018 г. в частта за разноските е допустима.
Следва да се
посочи ,че след постановяване на т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г.
постановено по Тълкувателно дело № 6/2012г. на Общо събрание на гражданска и
търговка колегия на Върховния касационен съд, която точка предвиди, че при
преценка на прекомерността на уговорените адвокатски възнаграждения съдът не е
обвързан от посочения в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за определяне размерите на
минималните адвокатски възнаграждения (Наредбата) трикратен размер, последваха
неколкратни изменения на размерите определени в самата Наредба, като
минималните размери бяха увеличени. В последствие практиката стана свидетел и
на злоупотреба от страна на различни колекторски дружества на територията на
цялата страна. Това беше и една от причините за сезиране на конституционния съд
с искане за обявяване на противоконституционността на разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК. Конституционният съд на Р. България се произнесе с Решение № 10 от
29.09.2016г. по конституционно дело № 3/2016г., с което беше отхвърлено
искането на Омбудсмана на Р. България за обявяване за противоконституционна
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК за дължимостта на юрисконсултско
възнаграждение. Последва промяна в самата разпоредба. С ДВ бр. 8 от 24.01.2017
г. беше изменена нормата на гражданско процесуалния кодекс, като се предвиди,
че размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да се определя не както
беше до момента съобразно минималните размери по Наредбата, а по Закона за
правната помощ. На основание чл. 37 от ЗПП е приета Наредба за заплащане на
правната помощ, определяща размера на възнагражденията, които са в пъти
по-ниско от размерите, определени в Наредбата.
Следва да се съобрази също ,
че съществува разлика в правния статут на адвоката и юрисконсулта, която се
дължи на съществените разлики в правната природа на договора за поръчка и
трудовия договор. Тази разлика и това, че чл. 78, ал. 8 ГПК не препраща изрично към от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г., водят въззивния съд до извода, че адвокатското
възнаграждение за юрисконсулта следва да определя от съда при всеки конкретен
случай съобразно правната и фактическа сложност на делото и материалния интерес, без обаче тази преценка да е
обвързана от минимумите, предвидени в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. Тази наредба е
приложима само за лица, осъществяващи свободна професия в защита
правата и интересите на гражданите, като целта е да се уреди конкуренцията
пазара на адвокатската услуга във връзка с минималния размер при уговарянето на
възнагражденията. Отчитайки обстоятелството, че, от една страна, възнаграждение
като съществен елемент на договора за адвокатска услуга и основно право на
адвоката (чл.
36, ал. 1 ЗА) подлежи
на свободно договаряне между адвокат и клиент, а от друга, че конкуренцията на
пазара на адвокатски услуги би могла да доведе до необосновано снижаване на
цената на адвокатския труд, а от там – потенциално и до понижаване на
качеството на предлаганата услуга, законодателят е предвидил механизъм за
определяне на минималните адвокатски възнаграждения. Посочените съображения по
никакъв начин не могат да бъдат съотнесени към работника юрисконсулт, на когото
е възложено с трудов договор да извършва и процесуално представителство
едновременно с останалите му задължения, за което получава основната си трудова
заплата. В този смисъл е и определение № 5616 от 18.05.2015 г. по адм. дело № 3002/2015 г. на Върховния административен
съд, в което е прието също, че анализът на чл. 78, ал. 8 ГПК очертава
несъответствия при буквалното тълкуване на понятието "адвокатско
възнаграждение". Юрисконсултите са лица с правно образование, които
извършват правна дейност по трудов договор или като служители на държавна
служба. Срещу работата, която извършват само за своя работодател, в това число
и процесуално представителство, те получават уговорено с работодателя
възнаграждение. Адвокатската професия се практикува от адвокати, които
представляват различни клиенти по силата на сключен с тях договор за правно
съдействие и защита. Професията се упражнява в съответствие с принципите
за независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка, записани
в чл. 2 от Закона за адвокатурата. С оглед различията в условията, при
които се упражняват двете професии, не може да се приеме, че възнаграждението,
което се присъжда на юрисконсултите на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, е
адвокатско по смисъла на Закона за адвокатурата и да се прилагат правила, които
са предвидени в наредбата. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК не
фиксира размер на възнаграждението за юрисконсулт, нито препраща към Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. Това означава, че съдът следва да го присъди в полза на
организацията, защитавана от юрисконсулт, по своя преценка, като съобрази обема
и качеството на положения труд.
За да присъди
юрисконсултско възнаграждение от 25 лева Районния съд се е позовал на чл.
78, ал. 8 от ГПК, според
която "в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ." Цитираната законова норма препраща към наредба за
заплащане на правната помощ,
която в своя чл. 26 предвижда, че " за защита по бързи производство,
заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иска
възнаграждението е от 50 до 150 лева".
Следователно
разпоредбата на чл.
78, ал. 8 от ГПК оправомощава
съда да определи размера на юрисконсултското възнаграждение, което не може да
надвишава определена горна граница, без да предвижда минимум за него. Така може
да бъде направено заключение, че е възможно присъждане на възнаграждение
по-ниско от посочения минимум от 50 лева.
В случая
дължимото на жалбоподателя за
производството по чл. 422 ГПК
юрисконсултско възнаграждение е било
определено от първостепенния съд
на осн. чл. 78, ал.8 ГПК и чл. 26 от НЗПП в размер на 25 лв.-както с оглед цената на иска ,така и с
оглед на обстоятелството ,че делото не е
с фактическа и правна сложност и осъщественото процесуално представителство в
това производство не дава основание за определяне на по-високо възнаграждение.Затова
,макар и с други мотиви , постановеното решение ,с което е отхвърлена молбата
за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде потвърдено .
По
изложените съображения Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА решение /с характер на определение /№
77/10.01.2019 г. постановено по гр.д. № 173/2018 г. по описа на Бургаския
районен съд ,с което е оставена без уважение молбата на „Водоснабдяване и
канализация„ ЕАД, ЕИК *********,чрез юк.Златева от
28.11.2018 г. за изменение на решение №
1891/03.10.2018 г. по гр.д.№173/2018 г. на БРС в частта за присъждане на
разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
:1.
2.