Определение по дело №5219/2018 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№

гр.София, 29.06.2018г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІI В въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛАЙ ДИМОВ                                                                           ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                                мл.с-я БОРЯНА ПЕТРОВА

 

Като разгледа докладваното от мл.съдия Петрова ч.гр.д. № 5219  по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, във вр. чл. 577, ал. 1 ГПК, вр. чл. 32а ПВп.

Образувано по частна жалба от 19.04.2018г., подадена от „САС инж“ ЕООД, представлявано от В.А.срещу Определение № 279 от 27.03.2018г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията - София, с което е отказано вписването на нотариален акт за покупко-продажба № 154, том I, рег.№ 2527, дело 98 от 27.03.2018г. на недвижим имот по описа на нотариус, вписан под № 637 в регистъра на НК.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваният отказ за вписване на съдията по вписванията при Службата по вписвания – гр.София, с който неправилно е приел, че не са били спазени изискванията на чл.264, ал.2, пр.2 от ДОПК. Твърди се, че, жалбоподатеят е заявил писмено изричното си съгласие вземанията на държавата и общините да бъдат погасени, при сключване на договора, с което е изпълнено изискването на чл.264, ал.4 от ДОПК, в който не е посочено, че задълженията следва да бъдат изплатени към датата на изповядване на сделката. Навежда доводи, че в полза на публичния кредитор е имало допусната възбрана на процесния имот, поради което интересите на държавата се явяват достатъчно обезпечени.

 При тези аргументи моли отказът  на съдията по вписванията да бъде отменен от съда и да бъде вписан  по надлежния ред нотариален акт за покупко-продажба № 154, том I, рег.№ 2527, дело 98 от 27.03.2018г.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

 Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, поради което се явява редовна и допустима.  Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

  След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства се установи, че с молба вх. № 18227/27.03.2018г. е представен за вписване нотариален акт за покупко-продажба № 154, том I, рег.№ 2527, дело 98 от 27.03.2018г. на недвижим имот, нахоящ се в гр.София, район ***, ж.к ********5 с обща площ от 78,72 кв.м.,  по описа на нотариус Г.Г., вписан под № 637 в регистъра на НК.

 С определение от същата дата съдията по вписвания при СРС е отказал вписване на акта, по причина, че, в декларацията си по чл.264, ал.1 от ДОПК В.С.А., в качеството си на управител на „САС инж.“ ЕООД е декларирал, че дружеството има непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения към НАП и е съгласен те да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето на вещното право, но не са представени доказателства за изплащане на вземанията.  

Съобразно Определение  № 523 от 03.11.2017 г. по ч. гр. д. № 3584/2017 на ВКС., Г. К., ІV Г. О. на ВКС : „Когато се представи акт за вписване в нотариалните книги, съдията по вписванията може да откаже исканото вписване: 1) ако актът не подлежи на вписване, 2) ако той не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и Правилника за вписванията - официален документ или частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписите, 3) ако актът няма необходимото съдържание - индивидуализация на страните и на имота (ако се отнася до конкретен имот), 4) ако не е представена скица-копие от кадастралната карта, когато конкретният имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, 5) ако не е внесена необходимата такса за вписването (когато такава се дължи) и 6) ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от ДОПК(освен при вписването и отбелязването на съдебно решение). На друго основание вписване в нотариалните книги не може да бъде отказано.

Според изричната норма на чл.264, ал.1 от ДОПК, ако в текста на декларацията е посочено изрично, че прехвърлителят има непогасени,  подлежащи  на принудително изпълнение, задължения към Държавата, прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти не се допуска. Съгласно чл.264, ал.4 от ДОПК, когато прехвърлителят декларира, че има публични държавни и общински задължения, действието по прехвърляне може да се извърши след тяхното заплащане или, ако длъжникът декларира писмено, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърленото и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет. От текста на разпоредбата следва, че, при наличие на публични задължения на прехвърлителя, прехвърлителната сделка може да бъде вписана, ако бъдат представени доказателства, че задълженията са погасени или, ако длъжникът декларира писмено, че е съгласен те да бъдат изплатени за сметка на престацията, която би получил срещу прехвърлянето и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет. Изложеното налага извод, че безспорно, и в двете хипотези задълженията към държавата и общините трябва да бъдат изплатени към датата на финализиране на сделката по нотариален ред лично от длъжника – прехвърлител по договора или от приобретателя по него, за сметка  на това, което дължи като насрещна престация срещу прехвърленото му право. В случая собственикът – търговско дружество, чрез законния си представител е декларирал, че има публични задължения и е съгласен те да бъдат погасявани от сумата срещу прехвърленото право, като купувачът ще внесе дължимата сума в съответния бюджет. Видно от преписката обаче, пред съдията по вписвания не са били представени доказателства, че длъжникът е погасил изцяло дължимите суми, от което следва, че към датата на вписването не е било изпълнено изискването по чл.264, ал.4 от ДОПК и атакуваният отказ е законосъобразен, правилен и обоснован.  

Документ за така извършено плащане в полза на НАП е представен по делото, но от него е видно, че същото действително е извършено след отказа за вписване на съдията по вписванията, а именно на дата 12.04.2018г., поради което това обстоятелство не е могло да бъде взето предвид при извършване на вписването. То не може да бъде отчетено като релевантно и в настоящото производство, което е контролно – отменително по същността си, от значение за което са само реализиралите се до постановяване на отказа факти, какъвто плащането на сумата от 12 606,83 лева не е.

По отношение на възражението на жалбоподателя, че държавата остава  обезпечена с имота, на длъжника, който е възбранен, съдът го намира за несъстоятелно, тъй като целта на закона – чл.264, ал.1 и ал.4 от ДОПК е ефективно погасяване, а не обезпечаване вземанията на държавата и общините.        

Ето защо, настоящия състав на съда намира, че обжалваният отказ на съдията по вписванията е законосъобразен и правилен и следва да се потвърди.                  

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

 

                                              ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от 19.04.2018г., подадена от „САС и.“ ЕООД, представлявано от В.А.срещу Определение  № 279 от 27.03.2018г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията - София, с което е отказано вписването на нотариален акт за покупко-продажба № 154, том I, рег.№ 2527, дело 98 от 27.03.2018г. на недвижим имот по описа на нотариус, вписан под № 637 в регистъра на НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС с частна жалба в едноседмичен след съобщаването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: