Старозагорски районен съд Петнадесети граждански състав

На двадесет и девети април Година две хиляди и петнадесета

В публичното заседание в следния състав

Председател: Олга Златева

Секретар Е.Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Олга Златева

гражданско дело номер 569 по описа за 2015 година.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от Р.П.П. *** против МБАЛ-Медицински комплекс „Св.Иван Рилски” ЕООД клон Стара Загора, както следва: по чл. 128 т. 2 от КТ – в размер на общо 2550 лв. нето за месеците март, април и май 2014г. /по 850 лв. на месец/; по чл. 224 от КТ – за заплащане на парично обезщетение в размер на 765 за 18 дни неизползван платен годишен отпуск /за 2013г. -10 дни и за 2014г. – 8 дни/, по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 386,50 лв. – лихва за забава. Претендира се и законната лихва върху главниците, считано от завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените разноски.

Ищецът твърди в исковата и уточняващата си молба, че по силата на трудов договор №139/14.12.2012г. бил назначен на длъжност „лекар-ревматолог” към отделение по вътрешни болести в ответното дружество с договорено месечно възнаграждение в размер на 820 лева и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 1% за всяка прослужена година, заедно с други допълнителни възнаграждения, описани в трудовия договор, платимо до 30-то число на следващия месец. Трудовият договор бил прекратен по взаимно съгласие на страните от 01.06.2014г. За периода от месец януари 2014г. до месец май 2014г. включително дължимите трудови възнаграждения били начислени, но не заплатени. При прекратяване на трудовото правоотношение било начислено обезщетение по чл.224 КТ за неползван платен годишен отпуск за текущата година, което също не било изплатено, въпреки многократно провеждани разговори с управителя на ответното дружество. На 07.07.2014г. ищецът изпратил покана за доброволно плащане, получена от работодателя на 08.07.2014г., но не последвало плащане. На 14.11.2014г. ищецът подал жалба до Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, като извършената проверка установила незаплатени трудови възнаграждения за периода от януари 2014г. до май 2014г. и неплатено обезщетение по чл.224 КТ. Работодателят поканил ищеца за сключване на споразумение и такова било сключено на 23.11.2014г., като се уточнявал размерът на вземането и краен срок за плащане – 30.11.2014г. След подписването на споразумението ответникът изплатил на ищеца: сумата от 3000 лева - на 23.10.2014г., сумите 1480 лева и 1000 лева през месец ноември 2014г. и отново спрял плащането, като общата изплатена сума била в размер на 5480 лева – заплатите за месеците март 2013г., юли 2013г., октомври 2013г., декември 2013г., януари 2014г. и февруари 2014г. на обща стойност 5100 лева и част от мораторната лихва в размер на 380 лева. – от общо дължимата мораторна лихва в размер на 686,50 лева / за месец март 2013г. от 30.04.2013г. – 23.10.2014г. - 127,55 лева; за месец юли 2013г. от 30.08.2013г. – 23.10.2014г. - 98,68 лева; за месец октомври 2013г. от 30.11.2013г. – 23.10.2014г. - 76,91 лева; за месец декември 2013г. от 30.01.2014г. – 23.10.2014г. - 62,48 лева; за месец януари 2014г. от 30.01.2014г. – 23.10.2014г. – 55,15 лева; за месец февруари 2014г. от 30.02.2014г. – 23.10.2014г. - 48,52 лева; за месец март 2014г. от 30.04.2014г. – 27.01.2015г. - 64,62 лева; за месец април 2014г. от 30.05.2014г. – 27.01.2015г. - 57,52 лева; за месец май 2014г. от 30.06.2014г. – 27.01.2015г. - 50,19 лева и върху обезщетението по чл. 224 от КТ от 30.06.2014г. – 27.01.2015г. – 44,88 лева/. Към момента на завеждане на исковата молба в съда задължението на работодателя било в размер на общо 3 701,50 лева, от които: 2550 лв. – неплатено трудово възнаграждение за месеците март, април и май 2014г., 765 лева – обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 18 дни /за 2013г. -10 дни и за 2014г. – 8 дни/ и 386,50 лева - неплатена част от мораторната лихва.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество.

В съдебно заседание пълномощникът на ищеца моли исковете да се уважат, съобразно направеното изменение. Претендира разноски, съгласно представен списък.

В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Видно от приетия по делото трудов договор № 139 от 14.12.2012г. ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност „лекар-ревматолог”, с основно месечно възнаграждение в размер на 820 лева и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 1% за всяка прослужена година, както и други допълнителни възнаграждения.

Видно от приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза, което съдът кредитира, като компетентно и неоспорено от страните, за процесните месеци на ищеца не са изплатени трудови възнаграждения в размер на общо 1 520,98 лв. – чисто, както следва: за месец април 2014г. – 680,49 лв. и за месец май 2014г. – 840,49 лв. В съдебно заседание, на основание чл. 232 от ГПК, е прекратено производството по делото за исковете по чл. 128 т. 2 от КТ, както следва: изцяло иска за месец март 2014 г. - в размер на 850 лв., за месец април 2014г. - за разликата над 680,49 лв. до първоначално претендираните 850 лв. и за месец май 2014г. - за разликата над 840,49 лв. до първоначално претендираните 850 лв.

Съгласно чл. 128 т. 2 от КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. А според чл. 245 от КТ, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя, ежемесечно се гарантира от закона изплащането на трудово възнаграждение в размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително, заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период. Съдът приема за безспорно установено, че ищецът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения за процесния период, тъй като ответникът не е направил възражение относно това обстоятелство /няма подаден и отговор по чл. 131 от ГПК/, поради което същият дължи изплащане на трудово възнаграждение, съгласно заключението. Следователно, исковете по чл. 128т. 2 от КТ, след оттеглянето, са изцяло основателни и като такива, следва да бъдат уважени.

Видно от заключението, лихвата за забава върху неплатените нетни размери на трудовите възнаграждения /в размер на общо 1520,98 лв./, считано от 30-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася възнаграждението /съгласно трудовия договор/, до заплащането на трудовото възнаграждение или съответно до подаването на исковата молба – за неизплатените трудови възнаграждения, е в размер на общо 631,93 лв. – за която сума, с оглед увеличението на иска, същият следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл. 224 ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, като ал. 2 на чл. 224 от КТ предвижда, че обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 от КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Видно от заключението на съдебносчетоводната експертиза, в Заповед № 63/14.05.2014г., с която на основание чл. 325 т. 1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 01.06.2014г., е отразено че на ищеца следа да се изплатят следните обезщетения по чл. 224 от КТ: 10 дни неползван платен годишен отпуск за 2013г. и 8 дни неползван платен годишен отпуск за 2014г. Във фиша за заплата на ищеца за месец май 2014г. е начислено обезщетение по чл. 224 КТ за 18 дни, в чист размер за получаване 876,75 лв., който към датата на изготвяне на заключението не е заплатен. В съдебно заседание е допуснато увеличение на иска по чл. 224 от КТ от 765 лв. на 876,75 лв., следователно и този иск следва да бъде уважен.

За разлика от трудовите възнаграждения, за които има определен срок за плащане, след изтичането на който работодателят изпада в забава, то за обезщетенията по чл. 224 и от КТ няма такъв и за да изпадне в забава ответникът следва да бъде поканен /арг. чл. 84 ал. 2 от ЗЗД/, в този смисъл ТР № 3 от 19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК. След като по делото няма доказателства да е отправяна такава покана /поканата от 07.07.2014г. е единствено за трудовите възнаграждения/, то искът за заплащане на 51,77 лв. – лихва за забава върху обезщетението по чл. 224 от КТ, считано от 30.06.2014г. до 27.01.2015г., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, съобразено и с прекратяването на производството по делото за част от тях, в размер на 410 лв.

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт държавни такси върху уважените искове в размер на общо сумата от 160,84 лв., а по сметка на Старозагорския районен съд сумата от 180,40 лв. - възнаграждение за вещо лице, заплатено от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от исковете.

Доколкото с настоящото решение съдът присъжда трудови възнаграждения и обезщетения за работа, следва на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК да постанови предварителното изпълнение на решението – в тази част.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА МБАЛ – Медицински комплекс „Свети Иван Рилски” ЕООД – клон Стара Загора, ЕИК 1157854190011, със седалище гр. Стара Загора, ул. „Герасим Папазчев” № 1, да заплати на Р.П.П., ЕГН: **********,***, сумата от общо 1520,98 лв. /хиляда петстотин и двадесет лева и 98 ст./, представляваща неизплатени трудови възнаграждения /чистите суми за получаване, след приспадане на дължимите данъци и осигуровки/ - за месец април 2014г. - 680,49 лв. и за месец май 2014г. – 840,49 лв., сумата от 876,75 лв. /осемстотин седемдесет и шест лева и 75 ст./ - нето - представляваща парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск по чл. 224 ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху горните суми, считано от 27.01.2015г. до окончателното им изплащане, както и сумата от общо 631,93 лв. /шестстотин тридесет и един лева и 93 ст./ - лихва за забава върху трудовите възнаграждения - за месеците март, юли, октомври и декември 2013г. и месеците януари и февруари 2014г., считано от 30-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася възнаграждението, до 23.10.2014г., за месеците март, април и май 2014г. 2014г., считано от 30-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася възнаграждението, до 27.01.2015г., както и сумата от 410 лв. /четиристотин и десет лева/, разноски за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 51,77 лв. – лихва за забава върху обезщетението по чл. 224 от КТ, считано от 30.06.2014г. до 27.01.2015г., като неоснователен.

ОСЪЖДА МБАЛ – Медицински комплекс „Свети Иван Рилски” ЕООД - клон Стара Загора, ЕИК 1157854190011, със седалище гр. Стара Загора, ул. „Герасим Папазчев” № 1, да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 160,84 лв. – държавна такса.

ОСЪЖДА МБАЛ – Медицински комплекс „Свети Иван Рилски” ЕООД – клон Стара Загора, ЕИК 1157854190011, със седалище гр. Стара Загора, ул. „Герасим Папазчев” № 1, да заплати по сметка на Старозагорския районен съд сумата от 180,40 лв. – за възнаграждение на вещото лице.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението относно присъдените трудови възнаграждения и обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ.

Решението може да се обжалва от страните пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му, а в частта, в която е допуснато предварително изпълнение - в едноседмичен срок.

Районен съдия:

Номер на акта:	553
Дата:	4 юни 2015 г. (в сила от 20 юли 2015 г.)
Съдия:	Олга Иванова Златева

Дело:	20155530100569
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	27 януари 2015 г.

Решение по дело №569/2015 на Районен съд - Стара Загора

Съдържание на акта

Старозагорски районен съд Петнадесети граждански състав