М О Т И В И
към Решение №1251 от 01.07.2019 г. по АНД № 3101/2019
г. по описа на ПРС, ХХIV н.с.
Районна
прокуратура гр. София е внесла предложение в Софийски районен съд да бъдат
освободени от наказателна отговорност обвиняемите И.П.М. и П.И.М. по реда на
чл.78а от НК.
С
Определение от 14.05.2019 г. делото е изпратено за разглеждане на Пловдивски
районен съд на основание чл.43, т.1 от НПК.
Обвиняемият И.П.М. - роден на *** ***, *****, б.г., с висше образование,
неработещ, неженен, неосъждан, адрес за призоваване - **, ЕГН ********** е
обвинен в това, че за периода от 09.10.2014 год. до 02.11.2015 година, в град
Велико Търново, град Враца и град София, при условията на продължавано
престъпление - с три деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото,
съставил неистински частни документи- декларации по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, и
ги употребил за да докаже, че съществуват отразените в тях обстоятелства, както
следва:
На 09.10.2014г. в гр. Пловдив е съставил неистински
частен документ -декларация за предоставяне на информация по нарушение във
връзка с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, като положил подписа си в
графа «Декларатор» от името на Д. К. М. и на 15.10.2014г. я употребил - изпратил я
сектор «Пътна полиция при ОД МВР Велико Търново където била заведена с peг. № 127500-1002/15.10.2014г за да докаже, че на
08.07.2014 година моторно превозно средство лек автомобил марка «Опел» модел
«Астра» с peг. № *****е било във владение на И. Д. А..
На 25.09.2015г. в гр. Пловдив е съставил неистински
частен документ -декларация за предоставяне на информация по нарушение във
връзка с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, като положил подписа си в
графа «Декларатор» от името на Д. К. М. и на 28.09.2015г. я употребил - изпратил я
сектор «Пътна полиция при ОД МВР «Враца», където била заведена с peг. №
967000-14309/28.09.2015г за да докаже, че на 31.07.2015година моторно превозно
средство лек автомобил марка «БМВ» модел «3181» с peг.
№ *****е било във владение на И. Д. А..
На 26.10.2015г. в гр. Пловдив е съставил неистински
частен документ -декларация за предоставяне на информация по нарушение във
връзка с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, като положил подписа си в
графа «Декларатор» от името на Д. К. М. и на 02.11.2015г. я употребил - изпратил я
сектор «Пътна полиция при ОД МВР «София», където била заведена с peг. № 120400-12296/02.11.2015 г. за да докаже, че на
18.08.2015 година моторно превозно средство лек автомобил марка «БМВ» модел
«3181» с peг. № *****е било във владение на И. Д. А.
– престъпление по чл. 309, ал. 1 във вр. чл. 26, ал.
1 от НК.
Обвиняемият П.И.М. - роден на *** год., в гр. П., *****, б.г., женен,
неосъждан, адрес за призоваване - **, ЕГН ********** е обвинен в това, че на 26.04.2016г. в гр. Велико
Търново, обл. Велико Търново, в сградата на Сектор
«Пътна Полиция» - при ОД МВР Велико Търново, е потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на закон - чл. 189, ал. 5 от ЗДвП се дава пред
орган на властта - длъжностно лице в ОД МВР Велико Търново за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, а именно че на 27.03.2016 год. година
моторно превозно средство лек автомобил марка «Опел» модел «Корса»
с peг. № *****е било във владение на И. Д. А., а
всъщност автомобила не е бил във владение на И. Д. А. – престъпление по чл.313,
ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа предложението и предлага на основание чл. 78а от НК на обвиняемия да
бъде наложено административно наказание
„глоба”, като по отношение размера на същата предоставя на съда.
Обвиняемият
Х. се явява в съдебно заседание и изразява становище, че подкрепя изцяло
соченото от защитника му, изразява съжаление за действията си.
Съдът
въз основа на доказателствата по делото прие следното:
Търговско дружество "Си
Ти Рент А Кар 7" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в град София и адрес за кореспонденция в град
Пловдив било собственост на св. Д. К. М. . Основната дейност на дружеството
било отдаване на моторни превозни средства под наем. В дейността на фирмата
участвал и синът на М.- обв. И.П.М.. Дружеството
ползвало автомобил, марка "Опел", модел "Астра", с рег.№ **,
който бил отдаден под наем, по силата на договор за наем, сключен между "Пълдинг Рент А Кар 2000"
ЕООД и "Си Ти Рент А Кар 7" ЕООД.
Дружеството разполагало и с моторно превозно средство,
марка "БМВ", модел „318 1", с per.
№ **, което също отдавало под наем.
Обв. П.И.М.- съпруг на св. Д. К.
М. и баща на обв.
И.П.М. притежавал собствен автомобил л.а. марка «Опел» модел «Корса» с per. № **.
Св. И. Д. А. бил от град Пазарджик и живеел извън
пределите на страната. Периодично се прибирал в Република България, като веднъж
наел под наем от търговско дружество "Си Ти Рент
А Кар 7" ЕООД, ЕИК *********, автомобил. Телефонът за връзка, който му бил
предоставен се ползвал от сина на М., с когото били и уговорките му. При
наемане на автомобила св. И. Д. А. предоставил копие на свидетелството си за
управление на моторно превозно средство и контролния си талон. Впоследствие
върнал автомобила и приключил отношенията си с дружеството.
На 08.07.2014 г. на път Е 85, км. 73 км, 19+20, със
стационарно техническо средство "Мулта Радар СД
580" било заснето преминаване на превозното средство автомобил, марка
"Опел", модел "Астра", с рег.№ *****със скорост над
максимално разрешената. От ОД на МВР, Сектор "Пътна полиция" град
Велико Търново бил издаден електронен фиш на името на Д. К. М. , който бил
получен от сина й обв.И.П.М.. От името на майка си,
на 09.10.2014г. обв. М. съставил декларация за
предоставяне на информация по нарушението във връзка с разпоредбите на чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП, като изписал ръкописния текст в декларацията, а именно, че на
08.07.2014г. автомобилът се е ползвал от И. Д. А., който е извършил и
нарушението и положил подпис, придавайки му вид, че е положен от св. Д.М.. Обв. И.П.М. поставил декларацията в пощенски плик, който
също надписал собственоръчно и я изпратил в ОД на МВР, Сектор "Пътна
полиция" град Велико Търново, за да докаже отразените в нея обстоятелства.
Декларацията била входирана в Сектор "Пътна
полиция" град Велико Търново на 15.10.2014г.
На 31.07.2015 г. на път 1-1 /Е 79/, км. 153+000 било
заснето извършено от водача на моторно превозно средство марка "БМВ",
модел „318 I", с рег.№ *****нарушение. Бил съставен електронен фиш от ОД
на МВР Враца, който бил изпратен на Д. К. М. и отново получен от сина й обв.
И.П.М.. По идентичен начин, на 25.09.2015г. обв. И.М.
съставил от името на майка си- Д. К. М. декларация за предоставяне на информация по
нарушението във връзка с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, изписвайки, че
на датата на извършване на нарушението - 31.07.2015 г. автомобилът в бил във
владение на И. Д. А. и положил подпис от името на Д.М.. Той поставил
декларацията в пощенски плик, който надписал собственоръчно и я изпратил на
Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Враца, където била получена на
28.09.2015г.
За извършено нарушение на 18.08.2015г. от водача на
моторно превозно средство, марка "БМВ", модел „318 I", с рег.№ *****нарушение от ОД на МВР София бил съставен електронен фиш
серия К № 1071646, който бил изпратен на Д. К. М. . Документът бил получен
отново от сина й И.П.М., който отново решил да използва данните на И. Д. А. и
на 26.10.2015г. съставил от името на майка си Д.М.декларация за предоставяне на
информация по нарушението във връзка с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Собственоръчно изписал, че на 18.08.2015г. л. а. марка "БМВ", модел
„318 I", с рег.№ *****бил във владение на И. Д. А. и положил
подпис от името на Д.М..
С пощенски плик, който
надписал собственоръчно, обв. И.П.М. изпратил
декларацията до Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. София,
където била получена на 02.11.2015г.
От заключението на изготвената
по делото графическа експертиза е видно, че подписите положени в графи
„декларатор" в декларации от 09.10.2014г., 25.09.2015г., 26.10.2015г. от
името на Д. К. М. са положени от И.П.М.,
т.е. същите са неистински частни документи.
На 27.03.2016г. на ПП I-5/Русе
- Габрово, км. 108+825 е било заснето извършено от водача на моторно превозно
средство «Опел» модел «Корса» с peг. № *****нарушение. Бил съставен електронен фиш от ОД
на МВР гр. Велико Търново, който бил изпратен на обв.
П.И.М..
На 26.04.2016 г., във връзка чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, обв. П.М. представил в Сектор «Пътна Полиция» - при ОД МВР
Велико Търново писмена декларация, в която декларирал, че на 27.03.2016 год.
моторно превозно средство лек автомобил марка «Опел» модел «Корса»
с per. № *****е било във владение на И. Д. А..
В последствие било установено, че на 27.03.2016г.
моторно превозно средство лек автомобил марка «Опел» модел «Корса»
с per. № *****не е било във владение на И. Д. А., т.е. обв. П.М. потвърдил неистина в писмена декларация, която по
силата на закон - чл. 189, ал. 5 от ЗДвП се дава пред орган на властта -
длъжностно лице в ОД МВР Велико Търново за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства.
Описаните
факти са доказани с всички доказателства по делото – показанията на свидетелите
И. Д. А., И. В.Б., Н.К., Д.М., пълномощни от Д.М.дадени на И.М. и П.М.,
протоколи за снемане на образци от подписи и за сравнително изследване,
електронен фиш серия К №1020209,
електронен фиш серия К №1071646,
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от името на Д.М.входирана
в ОД на МВР София на 02.11.2015 г., заключението на изготвената съдебно-графическа
експетиза относно декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП входирана на 02.11.2015 г. в ОД МВР София, електронен фиш
серия К №0862611,
електронен фиш серия К № 0853916,
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от името на Д.М.входирана
в ОД на МВР Велико Търново на 15.10.2014 г., заявление за първоначална
регистрация с приложени докуемнти и заявление за
промяна на регистрация касаещи лек автомобил „Опел Астра” с рег. №**, справка за
задгранични пътувания на И. Д. А. за периода от 01.01.2014 г. до 15.03.2016 г.,
електронен фиш серия К №1180735,
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от обв.П.М.,
електронен фиш серия К №1201871,
справка за задгранични пътувания на И. Д. А. за периода от 01.01.2016 г. до
15.03.2017, заключение на графическа експертиза касаеща ръкописен текст в
декларации по чл.189, ал.5 от ЗДвП от дати 09.10.2014 г., 22.04./непосочена
година/, 26.10.2015 г., 25.09.2015 г., подписите в тези декларации, ръкописния
текст в частите „подател” и „получател” на пощенските пликове съпътстващи
декларациите с фотоалбум към заключението, договор за наем на МПС от 01.07.2014
г., справки за съдимост, характеристични справки.
За
да достигне до извод за осъществяване състава на престъплението за което е
обвинен обвиняемия П.М. съдът анализира доказателствата по делото и счита, че
единствено възможния извод е, че именно обвиняемият е осъществил от обективна и
субективна страна съставът на престъплението по смисъла на чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Това е така, тъй като от
доказателствата по делото е безспорно установено, че свидетелят И. Д. А. не е
управлявал моторното превозно средство „Опел Астра” с рег. №** на дати 08.07.2014 г. на
територията на ОД на МВР Велико Търново, 31.07.2015 г. на територията на ОД на
МВР Враца и 18.08.2015 г. на територията на ОД на МВР София, съответно не е
извършвал нарушения на правилата за движение по пътищата и не е управлявал
сочения автомобил със скорост надвишаваща разрешената такава. От друга страна
се установява, че за констатираните нарушения са били своевременно издавани
електронни фишове, като доколкото автомобилът е бил ползван от "Си Ти Рент А Кар 7" ЕООД, ЕИК ********* по силата на договор
между това дружество и дружеството собственик, то тези електронни фишове били
издавани на "Си Ти Рент А Кар 7" ЕООД,
представлявано от св.Д.М.. Безспорно е установено и че от името на св.М.са
подавани декларации по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в които се твърдяло, че
автомобилът е бил управляван от св.И. Д. А.. Доказано е и че тези декларации са
били получавани от съответните областни дирекции на МВР и въз основа на тях са
анулирани издаваните електронни фишове спрямо „Си Ти Рент
А Кар 7" ЕООД и са били издавани такива спрямо лицето И. Д. А.. Установено
е по безспорен начин и обстоятелството, че ръкописният текст в тези декларации
е бил изписан от обв.И.М., както и че подписът в тях
е бил полаган от него, като е бил придаден вид, че същият е положен от св.Д.М..
Въз основа на тези доказателства съдът счита, че от обективна страна е
доказано, че обв.И.М. е осъществил именно престъпния
състав на престъплението по чл.309, ал.1 от НК във всеки от случаите, в които е
подписвал декларации по чл.189, ал.5 от ЗДвП от името на майка си св.Д.М.. Това
е така, доколкото самите декларации съставляват частни документи по смисъла на
чл.309, ал.1 от НК, тъй като не спадат в кръга на официалните документи
/съгласно легалната дефиниция на чл.93, т.5 от НК/. От друга страна тези частни
документи се явяват неистински такива по смисъла на чл.93, т.6 от НК, тъй като
им е придаден вид, че представляват писмено изявление на Д.М., а не на
създателя им – обв. И.М.. Доказано е също така, че
тези неистински частни документи са били използвани – на дати 15.10.2014 г. в
гр.Велико Търново, 28.09.2015 в гр.Враца и на 02.11.2015 г. в гр.София, за да
се докаже , че съществува правно отношение, а именно на датите 08.07.2014 г. на
територията на ОД на МВР Велико Търново, 31.07.2015 г. на територията на ОД на
МВР Враца и 18.08.2015 г. на територията на ОД на МВР София, лек автомобил „Опел Астра”
с рег. №** е бил
управляван от св.И. Д. А.. Доколкото в конкретния случай са налице всички
изискуеми от закона предпоставки, следва да бъде прието, че с действията си обв. И.М. е осъществил едно продължавано престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като е съставил и употребил общо 3 броя
неистински частни документи.
От
субективна страна съдът счита че обв.И.М. е
осъществил деянието при пряк умисъл, доколкото е разбирал противоправността на
действията си, знаел е че св.И.А. не е управлявал сочения по-горе лек автомобил
на датите, за които са издадени електронни фишове за констатирани нарушения на
правилата за движение по пътищата, но е искал наложените санкции да бъдат
прехвърлени на друго лице, а не на да бъде санкционирано управляваното от майка
му дружество, поради което е съставил тези декларации по чл.189, ал.5 от ЗДвП и
е употребил същите, за да бъдат наложени санкциите на св.И.А.. С оглед на това
и съдът счита, че обв.И.М. е целял пряко настъпването
на общественоопасните последици от деянието си, .
Ето
защо съдът приема за доказано от обективна и субективна страна, че е извършено
от обв.И.М. престъпление по чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Основателно
е искането за това престъпление обв.И.М. да бъде
освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК, защото са
налице всички кумулативни предвидени за тази привилегия предпоставки
/обвиняемият не е осъждан, липсват съставомерно
причинени вреди, които да не са възстановени, за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до две години/, както и не са налице пречките по
чл.78а, ал.7 от НК за освобождаване от наказателна отговорност. На същия съдът
счита, че следва да се наложи административно наказание глоба в минимален размер
от 1000 лева. Това е така от една страна с оглед на добрите характеристични
данни на обвиняемия, както и на факта, че от момента на деянията е изтекъл
значителен период от време. С оглед на казаното съдът счита, че посоченото
по-горе административно наказание глоба е справедливо и съответно на
обществената опасност на деянието, а налагането на по-голям размер на глобата
би се явило несправедливо в конкретния случай.
За
да достигне до извод за осъществяване състава на престъплението за което е
обвинен обвиняемия П.М. съдът анализира доказателствата по делото и счита, че
единствено възможния извод е, че именно обвиняемият е осъществил от обективна и
субективна страна съставът на престъплението по смисъла на чл.313, ал.1 от НК.
Това е така, тъй като от доказателствата по делото е безспорно установено, че
свидетелят И. Д. А. не е управлявал моторното превозно средство „Опел Корса” с рег. № *****на дата 27.03.2016 г. на територията на ОД на
МВР Велико Търново, съответно не е извършвал нарушение на правилата за движение
по пътищата и не е управлявал сочения автомобил със скорост надвишаваща
разрешената такава. От друга страна се установява, че за констатираното
нарушение е бил своевременно издаден електронен фиш, спрямо собственика на автомобила
– обв.П.М.. Безспорно е установено и че обвиняемият
на 26.04.2016 г. е подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в гр. Велико Търново, обл.
Велико Търново, в сградата на Сектор «Пътна Полиция» - при ОД МВР Велико
Търново, в която се твърдяло, че автомобилът е бил управляван
от св.И. Д. А.. Въз основа на тази декларация бил издаден електронен фиш спрямо
И.А.. Установено е безспорно, че св.А. към момента на извършване на
административното нарушение не е бил на територията на страната, поради което и
няма как да е управлявал на 27.03.2016 г. горепосочения лек автомобил. Въз
основа на тези доказателства съдът счита, че от обективна страна е доказано, че
обв.П.М. е осъществил именно престъпния състав на
престъплението по чл.313, ал.1 от НК. Това е така, доколкото той съзнателно е
декларирал неверни обстоятелства /че св.И.А. е управлявал на 27.03.2016 г. лек
автомобил „Опел
Корса” с рег. № **/, с което е потвърдил неистина в декларация,
която по силата на закон /Закона за движение по пътищата/ се дава пред орган на
властта /в конкретния случай ОД на МВР Велико Търново/ за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства /в конкретния случай кое е лицето
управлявало на 27.03.2016 г. лек автомобил „Опел Корса” с рег. № **/.
От
субективна страна съдът счита че обв.П.М. е
осъществил деянието при пряк умисъл, доколкото е разбирал противоправността на
действията си, знаел е че св.И.А. не е управлявал сочения по-горе лек автомобил
на датата, за която спрямо обв.М. е издаден електронен
фиш за констатирано нарушение на правилата за движение по пътищата, но е искал
наложената му санкция да бъде прехвърлена на друго лице, поради което е съставил декларация по чл.189,
ал.5 от ЗДвП и е представил същата в сградата на ОД на МВР гр.Велико Търново в
гр.Велико Търново, за да бъде наложена санкцията на св.И.А.. С оглед на това и
съдът счита, че обв.П.М. е целял пряко настъпването
на общественоопасните последици от деянието си.
Ето
защо съдът приема за доказано от обективна и субективна страна, че е извършено
от обв.И.М. престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
Основателно
е искането за това престъпление обв.П.М. да бъде
освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК, защото са
налице всички кумулативни предвидени за тази привилегия предпоставки
/обвиняемият не е осъждан, липсват съставомерно
причинени вреди, които да не са възстановени, за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева/,
както и не са налице пречките по чл.78а, ал.7 от НК за освобождаване от
наказателна отговорност. На същия съдът счита, че следва да се наложи
административно наказание глоба в минимален размер от 1000 лева. Това е така от
една страна с оглед на добрите характеристични данни на обвиняемия, на
влошеното му здравословно състояние и възрастта му, както и на факта, че от
момента на деянието е изтекъл значителен период от време. С оглед на казаното
съдът счита, че посоченото по-горе административно наказание глоба е
справедливо и съответно на обществената опасност на деянието, а налагането на
по-голям размер на глобата би се явило несправедливо в конкретния случай.
По
горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
В.И.