РЕШЕНИЕ
№ 3662
гр. Пловдив, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330105970 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Oбразувано е по искова молба от ”ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.Данов” № 37,
чрез *** П. П. против Т. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес: ***.
Предявен е осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ
размер на 1780,97 лева (хиляда седемстотин и осемдесет лева и деветдесет и седем
стотинки), от която: сумата от 1622,40 лева (хиляда шестстотин двадесет и два лева и
четиридесет стотинки) – главница, представляваща стойността на разпределена топлинна
енергия за периода 01.11.2020г. – 30.09.2021г.; 158,57 лева (сто петдесет и осем лева и
петдесет и седем стотинки) - представляваща обезщетение за забавено плащане на главница,
в размер на законна лихва за периода 05.01.2021г.-05.04.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата от 27.04.2022г. до окончателното плащане, както и разноски.
Твърди се, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл.
126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и
пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. П.. Ответникът като ползвател
на имот, находящ се в *** имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил
длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. С оглед сключения при общи
условия договор за покупко – продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си
на продавач доставило на ответника, а търговецът за дялово разпределение на топлинна
1
енергия е разпределил топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация на стойност 1622,40 лв. през периода 01.11.2020 г. – 30.09.2021г.,
която същият не заплатил. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 158,57 лв.
- обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 05.01.2021г. – 05.04.2022г.
Моли се иска да бъде уважен. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението – 06.04.2022г. до окончателното погасяване, както и разноските за
заповедното и настоящото производство..
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са първоначални обективно съединени осъдителни искове с правно
основание с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи, че ответникът има качеството на потребител на ел.
енергия, че между ищецът и ответника е възникнало облигационно отношение по повод на
доставяне на ел. енергия и достъп до разпределителната мрежа за процесния период, че
посочените Общи условия са влезли в сила, както и изправността си – че през процесния
период е доставял твърдяното количество и качество ел. енергия в имот в ***, че
начисляването й е извършено съобразно законовите изисквания, че ответникът дължи цена
за достъп до разпределителната мрежа, размер на вземането си, настъпил падеж на главното
вземане и размера на обезщетението за забава.
Oтветникът носи насрещно доказване, а при установяване на горното от ищеца, следва да
докаже, че е изпълнил в срок задълженията си.
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.
1, т. 1 от ГПК – на ответника е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея на
03.06.2022 г./л.27/, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява и не се
представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, като призовката е връчена редовно на 05.09.2022 г.
/л.33/.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове
са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и представените доказателства, поради което съдът намира, че следва да постанови
неприсъствено решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно от
страна на ищеца.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество.
По отговорността за разноските:
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
2
следва да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество както следва - 35.62
лева – държавна такса по ч.гр.д. № 5022/2022 г. на ПРС. Посочените разноски се дължат, по
аргумент от чл.415, ал.3 ГПК, макар и заповедният съд да е отказал издаване на заповед за
изпълнение заявителят може да предяви осъдителен иск за същите вземания като запази
платените в заповедното дело такси, но не и юрисконсултско възнаграждение. Последното
се дължи само при уважено заявление. Заявителят е могъл да обжалва разпореждането, с
което му е отказано да бъде издадена заповед по чл.410 ГПК, като само при уважено
заявление може да се търси законна лихва от датата на подаване на същото и разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В исковото производство ищецът доказа разноски в размер на 79.28 лева – платена
държавна такса, като ще се възстанови надвнесената сума от 35.62 лева. Ще се присъди и
заплатената такса за издаване на Обезпечителна заповед в размер на 5 лева. Сумата в размер
на 66 лева, заплатена такса по *** не представлява разноски по смисъла на чл.78, ал.1 ГПК.
Тези разноски не са направени в хода на гражданското производство, те се дължат и събират
в изпълнителното производство. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37
ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната
фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални
действия. Общо за исковото производство ответникът дължи на ищеца заплащане на
разноски в размер на 184.28 лева.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С. сумата в размер
на 1622.40 лева– главница, представляваща стойността на разпределена топлинна енергия за
периода 01.11.2020г. до 30.09.2021г. за обект на потребление *** и 158.57 лева -
представляваща обезщетение за забавено плащане на главница, в размер на законна лихва за
периода 05.01.2021г. до 05.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от
27.04.2022г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 35.62 лева – разноски по
ч.гр.д. № 5022/2022 г. по описа на ПРС и 184.28 лева – разноски в исковото производство.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********
сума в размер на 35.62 лева – надвнесена държавна такса по делото по платежно на л. 20.
УКАЗВА на ищеца да посочи своя банков сметка, по която да се възстанови
надвнесената сума.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК. Страните могат да
търсят защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
3