РЕШЕНИЕ
№
819
гр. Пловдив, 27.04.2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в
открито заседание на шести
февруари, през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,
при секретаря В. П. и с
участието на прокурор при Окръжна
прокуратура - Пловдив Мария Тодорова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 3071 по описа на съда за 2018 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Глава
Единадесета от АПК, във връзка с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба от М.Р.Л.
с ЕГН ********** срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София. С исковата молба, саморъчно
изготвена от ищеца Л. и наименована жалба, както и с искова молба, депозирана
от назначения на ищеца като процесуален представител по реда на ЗПП адв. Г.Г. ***,
с която е направена конкретизация на претенциите, се предявяват такива за
осъждане на ответната страна да заплати на ищеца обезщетения за неимуществени,
а така също и за имуществени вреди, причинени от ответника в резултат от
незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията
на Ареста –Пловдив за периода от 08.06.2018 г. до 21.11.2018 г. /уточнен в
съдебно заседание/, по време на престояване на ищеца в Ареста - гр. Пловдив.
Твърди се претендираните вреди да са следствие от нарушения на чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, чл.3, ал.1, чл.2, т.3 от ЗИНЗС, както и
чл.3 от ЕКПЧОС, изразили се в липсата на осигурено охлаждане и достъп на свеж
въздух в килията, в която е бил настанен ищецът Л. в летния период поради
нередовно функциониране на охладителната и аспирационна системи в ареста,
недостатъчна възможност за проветрение от прозореца, непоносима горещина в
килията, както и нетърпима миризма от санитарното помещение и липса на достъп
на дневна светлина, както и на изкуствена светлина в санитарното помещение;
лоша обща хигиена в килията и липса на условия за поддържане на такава; липса
на постелъчни средства и конкретно възглавница, както и предоставяне на такава
след значителен период от време на ищеца и в недобър хигиенен вид и причинени
неудобства и физически страдания във връзка с дебелината на дюшека, височината
на ползваното легло и вида на мазилката на стената; липса на достатъчно места
за сядане при хранене на масата в килията;
неосигуряване на свиждания и съкращаване на времето при осигурени свиждания;
осигуряване на престой на открито за по-малко от един час на ден и липса на
осигурени условия за двигателна активност; причиняване на затруднения и
забавяния при използване на магазина при Затвора Пловдив /т.нар. лавка/ и
наличие на значително завишени цени на стоките в същия. Твърди се, в резултат
от посоченото, на ищеца да са му били причинени неимуществени вреди, изразили
се в неприятни психически изживявания и чувства на унижение, на физически и
психически дискомфорт, на депресия, на безпомощност, чувство за малоценност и
отчаяние, страх за здравето, както и наличие на суицидни мисли. Претендира се
обезщетение за неимуществени вреди, конкретизирано в исковата молба, депозирана
от процесуалния представител на ищеца адв. Г. в размер на 6000 лева. По
отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди, което е уточнено
като претенция за сумата от 1000 лева, се сочи, че същите съставляват
стойността на хранителни продукти, предоставени на ищеца от негови родственици
при осъществени свиждания, както и закупени от него от лавката при Затвора
Пловдив, които са се разваляли и са ставали негодни за консумация поради високата
температура в килията и липсата на условия за съхранение на храната. Прави се
искане за присъждане и на направените по делото разноски за внесената държавна
такса.
Ищецът,
чрез процесуалния си представител адв. Г., поддържа исковата молба, като в
първото съдебно заседание заявява лично нежелание да бъде конвоиран за участие
по делото. В последното съдебно заседание, редовно уведомен, процесуалният
представител на ищеца не се е явил и не е взел становище по същество.
Ответникът ГДИН – София, представляван
от с.. юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор по исковата молба
неоснователност и недоказаност на претенциите, като твърди изпълнение на
изискванията по чл.20 от ППЗИНЗС и задълженията на администрацията на ГДИН. В
съдебно заседание се моли за отхвърляне на исковите претенции като
неоснователни и недоказани и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Задължително участващият по реда
на чл.286, ал.1 от ЗИНЗС прокурор изразява становище за неоснователност на исковата
молба. Моли същата да бъде отхвърлена, като на ответника се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимално предвидения размер.
Пловдивският административен съд, на първо
място, намира, че исковете са допустими.
С оглед на съдържанието на исковите претенции се касае до искове за имуществени
и неимуществени вреди с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото се
претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл.3 от ЗИНЗС. Ищецът Л. претендира вреди от посочените нарушения за период на
задържането му в Ареста Пловдив при ОСИН Сектор „Арести“.
Исковете са предявени от надлежна страна,
предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца
са налице данни да е бил задържан в следствения арест в периода, посочен в
исковата молба. Същите са предявени и против надлежен ответник, доколкото
съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а
според чл.281, ал.2 от ЗИНЗС / в редакцията към момента на предявяване на
исковата молба/ искът се предявява срещу органите по чл.284, ал.1, от чиито
актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл.205 АПК, са юридическите лица, представлявани от органа /в
случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията/, от чиито
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в гр.
София, съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата на
които са Областните служби „Изпълнение на наказанията“, съгласно чл.12, ал.1 и 3 ЗИНЗС. В случая се претендира обезщетение от нарушение на специализираната
администрация в резултат от нарушение на чл.3 от ЗИНЗС в Ареста Пловдив, който
е структурно звено, място за лишаване от свобода към ОСИН- Пловдив, Сектор
„Арести“. Затова и за
вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в
ареста следва да отговаря
юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“,
което има както процесуална,
така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.
По същество исковата молба е само
частично основателна.
От събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът М.Р.Л. *** от 08.06.2018 г. до
07.02.2019 г., когато е бил преведен в Затвора Пловдив, следователно и в
периода, посочен в исковата молба и конкретизиран в съдебно заседание
/08.06.2018 г. до 21.11.2018 г./. В рамките на задържането му в ареста Л. е бил
настанен в килия 220, сектор № 8. Въпросната килия била с размери 14,28 кв.
метра, като била предназначена за трима души, като единият от съкилийниците на Л.
бил свидетелят М.Б.. Килията била оборудвана с три легла, две от които едно над
друго /т.нар. вишка/, разположени под прав ъгъл спрямо третото, с размери на
леглата 190/71 см., метална трайно закрепена маса за хранене с размери 60/60
см. и два броя кръгли табуретки, трайно закрепени за пода с диаметър на
седалката от 30 см. В самата килия бил изграден и санитарен възел с размери
125/112 см /тоалетна и мивка/ с постоянно течаща студена вода и топла вода в
определени часове по график всеки ден сутрин и вечер, което помещение било
отделено от спалното помещение с преграда до тавана, но въпреки изграденото
диференцирано дневно и нощно електрическо осветление в килията, в санитарния възел нямало такова по време на
престоя на Л.. Килията разполагала с прозорец с размери 150/150 см., на който
имало монтирана решетка и който не бил напълно отваряем, а се отварял само
няколко сантиметра и поради това позволявал само минимално проветрение с външен
въздух. Санитарното помещение нямало отделен прозорец. В арестното помещение,
където бил настанен ищецът, имало настанени и други задържани лица, като имало
отвори за изградената централна охладително-отоплителна система и вентилационна
система. Предвид обстоятелството, че по-голямата част от престоя на Л. в ареста
съвпаднала с летния период, през който средните температури навън, измерени в
гр. Пловдив, в значителна част от дните били над 30 градуса по Целзий, както и
с оглед факта, че охладителната система работела на автоматичен режим и при
постигане на определена температура се изключвала и включвала периодично, а
също и предвид установена на 25.08.2018 г. повреда в същата, отстранена на
27.09.2018 г., през който период климатикът не работел изобщо, в помещението, в
което Л. бил настанен било горещо, което създавало сериозен дискомфорт, както
през деня, така и през нощта. При настаняването на Л. в ареста той ползвал
долното легло на вишката, като му бил предоставен постелъчен материал от
чаршафи и възглавница, но възглавницата му била видимо нечиста, миришела лошо и
имала лекета, поради което и същият се принудил да спи върху дрехите си,
поставени в калъфка и въпреки отправяните няколко молби да му се предостави
друга възглавница, предоставената му такава отново не била в добро хигиенно
състояние. При постъпването на Л. в ареста се установило, че същият вече
разполага със сметка, разкрита за пазаруване в магазина при Затвора - Пловдив,
т.нар. лавка, поради което и предвид невъзможността да се разкрие втора сметка
и съответно да са издаде карта за пазаруване, от администрацията на ареста било
направено искане до Затвора да се закрие сметката на Л. там. Същата била
закрита на 25.06.2018 г., като средствата по нея били изпратени в Ареста. Към
27.06.2018 г. Л. осъществил пазаруване в лавката, като в периода на престоя му
се възползвал от тази възможност по установения график за пазаруване. В ареста
Пловдив имало оборудвана зала за фитнес, но същата не била ползвана от
задържаните лица, предвид липсата на достатъчно служители от
надзорно-охранителния състав, които да осигуряват охраната на лицата, желаещи
да ползват залата. По предварително изготвен график за престой на открито,
всеки ден, предимно сутрин, ищецът бил извеждан навън в рамките на по един час.
Съгласно Заповед на Главния директор на ГДИН и въведен график за провеждане на
свиждания в Ареста Пловдив, такива били определени за провеждане за Сектор 8, в
който бил настанен Л., за дни събота и четвъртък, като за всеки от дните били
определени по три начални часа на свиждането. Свижданията се провеждали при
съобразяване заповедта на Главния директор на ГДИН за извършване обиск на
задържаните лица преди и след същото. Предвид това, че Л. имал родственици от
чужбина, същият правил молби за разместване датите на свижданията му, които
били уважавани.
Посоченото се установява от
приетите по делото писмени доказателства, както и от разпитите на свидетелите А.,
С. и Б., чиито показания в по-голямата им част съдът кредитира като дадени
добросъвестно и достоверни, съпоставяйки ги помежду им и с писмените
доказателства по делото.
На базата на установените факти,
от правна страна, съдът намери следното: Съгласно чл.42, ал.2 от ЗИНЗС арестите
са вид места
за лишаване от свобода за настаняване на лица, задържани по реда на Наказателно-процесуалния
кодекс. Следователно по отношение на същите се прилагат
всички разпоредби, относими общо към местата за лишаване от свобода. Според
нормата на чл.43, ал.2 от ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и
уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.
Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл.3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване
осъдените и задържаните под
стража да не бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която
пък възпроизвежда дословно така визираното в чл.3 от ЕКПЧОС основно човешко
право.
Според нормата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗСЗ, конкретно по отношение на лишените от
свобода, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочените неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказание лишаване от свобода, респективно задържането под стража, което също в
общ план съставлява вид законоустановено лишаване от свобода, причинени от
действия, бездействия или обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на
прякото приложение на чл.3 от ЕКПЧОС по силата на чл.5 от КРБ, държавата, чрез
нейната администрация е задължена да гарантира, че задържането в местата за
лишаване от свобода ще е при условия, които са съвместими с опазване на
човешкото достойнство и че начинът и методът на изпълнение на лишаването от
свобода не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание,
свързано със задържането. Поради това и независимо от факта, дали в съответното
законодателство са въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни
задължения за специализираната администрация при изпълнение на лишаването от
свобода, то при установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с
основно човешко право, ще са налице и основания за търсене отговорност от
държавата.
Съдът в тази насока намира за нужно да обсъди
конкретно и поотделно всяко от оплакванията от ищеца, формулирани в саморъчно
изготвената искова молба /наименована жалба/ и уточнени допълнително в исковата
молба, изготвена от назначения му процесуален представител, като с оглед
установеното по отношение наличието или липсата на всяко от тях, да осъществи и
преценката си за кумулативното въздействие върху ищеца на условията, в които се е
изтърпявало задържането под стража, продължителността, както и други
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, предвидено
в чл.284, ал.2 от ЗИНЗС.
На първо място, по отношение на оплакванията относно условията в килията,
а именно, че същата не отговоря на установените стандарти за площ, осветеност,
наличие на свеж въздух, температура, обзавеждане, хигиена, съдът намери
следното: Съгласно чл.43, ал.4 от ЗИНЗС минималната жилищна площ в спалното помещение
за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м., а според ал.5 - количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят
с правилника за прилагане на закона. От представената по делото справка, както и от
показанията на свидетеля С., се установява, че общата площ на килия № 220,
обитавана от ищеца Л. е била 14,28 кв.м., като същата е била предназначена за
обитаване от три лица. Установява се също така и че в килията са били
разположени мебели – легла с размери 190/71 см., 1 бр. маса с размери 60/60 см
и две табуретки с диаметър от по 30 см. От страна на ответника, чиято е
доказателствената тежест да установи всички обстоятелства, свързани с
изпълнението на законоустановените изисквания относно местата за лишаване от
свобода, не са представени конкретни доказателства по отношение на това дали в
килията, в която е пребивавал Л. по време на престоя му са били настанени постоянно
трима души, но косвено подобни изводи биха могли да се направят от показанията
на свидетеля Б., който сочи, че предвид липсата на трето място за сядане на
масата, при хранене един от задържаните е следвало да седи на земята. В
показанията си пък свидетелят С. е посочил, че вероятно е имало периоди по
време на престоя на ищеца, в които в килията на Л. са били настанени трима
души. При изчисление на минималната жилищна площ, полагаема на всеки лишен от
свобода, следва да се има предвид, че това е площта, която следва да осигурява възможност лицата да сменят позата
си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди -
спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия,
четене на книги и т.н. Съгласно основните принципи, възведени в практиката на ЕСПЧ по приложение
разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧОС /конкр. пилотното Решение Н. и др. срещу
България/ при оценката на наличното
пространство в местата за лишаване
от свобода трябва да се вземе предвид пространството, заемано от
мебели и обзавеждане в килията. При това положение и след приспадане на площта, заета от
мебели в помещението, за които е предоставена информация, следва да се направи
извод, че жизнената площ, с която е разполагал ищецът Л. в килия № 220 на
ареста гр. Пловдив по време на задържането му там и при максимална населеност в
килията от трима души, е била под предвидения минимум в нормата на чл.43, ал.4
от ЗИНЗС от 4 кв.м., доколкото възлиза на 3,69 кв.м. на човек, като тук, освен
това, следва се има предвид и факта, че част от спалното помещение се явява
преградено с оглед изградения в самата килия санитарен възел. Следва да се има
предвид, че независимо от установено несъответствие с нормативното изискване на
чл.43, ал.4 от ЗИНЗС по отношение на минималната площ, преценката относно това
дали е налице нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, съответно чл.3 от ЕКПЧОС, се прави и
при съобразяване на всички останали аспекти, свързани с условията на задържане.
Съгласно разрешението, дадено в редица решения на ЕСПЧ, като напр. делото А.срещу
България, както и Н. и др. срещу България, независимо, че желателният стандарт, а в България и нормативно установен
такъв, е четири квадратни метра жилищна площ на човек, то ако задържаните лица имат
на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, тогава
пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе сама по себе
си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията, а
недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно
отделни места за спане и дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да
представлява сама по себе си нарушение на чл.3 от Конвенцията, тя все пак може
да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на
условията на задържане – като например липса на
уединение при използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на
естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление, или липса на
основна хигиена, което води до ниво на страдание, което надвишава това, присъщо
на задържането (дело Torreggiani and Others). От това, според ЕСПЧ
следва, че при оценката на това дали е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията
по отношение на липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид
следните фактори: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за
спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра
жилищна площ; и (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните
лица да се движат свободно между мебелите, като липсата на някои от тези
елементи сама по себе си поражда сериозно предположение, че условията на
задържане са в нарушение на този член. В случая, както се каза се установява,
че площта, относима съм личното пространство на ищеца Л. в килия № 220, е била
под предвидения в закона стандарт, но на практика в не много голямо отклонение
от същия, като свободната площ, която и практически позволява нормално движение
между мебелите, вкл. и за извършване на основни дейности като например
обличане, е над три квадратни метра, а именно 3,69 кв. метра. Сиреч, в случая,
макар да е налице нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, не е налице такова съществено
отклонение от установените стандарти, което да се прецени като особено сериозно нарушение
и което само по себе си да води и до преценка за нарушение и на чл.3 от ЕКПЧОС.
Установено е по делото, че по отношение на ищеца е било определено
самостоятелно място за спане – отделно легло, като оплакванията му относно
височината на леглото, като причина за това същият да търпи неблагоприятни
условия на задържането, предвид заявеното от него обстоятелство, че е изпитвал
страх да не падне от леглото си докато спи, не биха могли да се възприемат като
такива, които да са пряка последица от конкретни действия, респективно
бездействия на специализираните органи по изпълнение на наказанията, доколкото
съгласно чл.21, ал.1 от ППЗИНЗС изискването е спалните помещения да са снабдени
със самостоятелни легла, което в случая е било изпълнено през целия период на
настаняване на ищеца в ареста, за който се търси обезщетение. Установява се
обаче, по отношение на обзавеждането, че в килията на ищеца на практика до
масата, на която се е осъществявало хранене, е имало само две табуретки, което
е създавало конкретни затруднения, като в тази насока твърденията по исковата
молба относно това, че за да се храни заедно и по време, когато се хранят
останалите задържани лица в килията, ищецът е следвало да сяда на земята, или
на леглото си, където пък не е могъл да ползва масата, се потвърждават напълно
от доказателствата по делото, включително и конкретно показанията на свидетеля Б..
В тази връзка и според съда се установява друго по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС
бездействие от страна на специализираната администрация, във връзка с чл.21 от
ППЗИНЗС, по неосигуряване на трето място за сядане с оглед осъществяване на
нормалното хранене на задържаните под стража лица, като се има предвид, че
килията е предназначена за трима.
В
чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС се предвижда, че в спалните помещения се осигурява пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване.
Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на
съответните стандарти за обществени сгради. Съгласно изискванията на чл.115,
ал.1 и 2 от Наредба № 7/22.12.2013 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони, помещенията в жилището трябва
да имат осигурено проветряване чрез прозоречни отвори и балконски врати и
вентилационни канали (шахти, комини и др.). Килиите в затворите и арестите по
своята същност представляват жилищни помещения, макар и разположени в сграда
със специално предназначение и следователно, след като са снабдени с прозорци,
то последните безспорно следва да служат за проветряване, съответно за
проникване на естествена светлина в помещението. В случая е установено
категорично, както от приложената справка от ОСИН Сектор „Арести“, така и от
разпита на свидетелите С. и Б., че килия № 220, в която се е помещавал ищецът,
е имала прозорец с размери 150/150 см. Съгласно Минималните стандарти за
третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на ООН по
предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в
Женева в 1955 г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663
C (XXIV) от 31.07.1957 г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977 г., които нямат
задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и
свободи и демократичния характер на държавите, във всички помещения, в които
живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците трябва да имат
достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна
светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват
приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна
уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата,
лишени от свобода, да четат или работят, без опасност за тяхното зрение. В
конкретния случай посоченият размер на прозореца на килия № 220 е бил
достатъчен с оглед осигуряване възможност за достъп на дневна светлина в
килията, както и принципно с оглед осъществяване на проветрение, но се установява от
показанията на свидетеля Б., че на практика прозорецът не е можел да се отваря
в достатъчна степен, така че да предоставя възможност за достатъчен приток на
свеж въздух отвън в помещението, още повече, като се има предвид, че в същото е
ситуиран и санитарният възел. Установява се категорично по делото иначе, че в
ареста е изградена централна система за климатизация и вентилация, като в
помещението, в което е бил настанен Л., е имало отвори
за аспирация и климатизация. Установено
е от доказателствата и че предвид автоматичния режим на работа на климатика и
аспиратора, то същите са се включвали и изключвали при достигане на съответно
ниво на температура, респективно проветрение, сиреч не са работели
непрекъснато, в която връзка и твърденията на ищца относно това, че климатикът
и аспирацията били изключвани в различни периоди по преценка на администрацията
не се възприемат като доказани. В приложената справка е посочено, че поради
установена повреда на елемент от охладителната система на 25.08.2018 г.,
отстранена към 27.09.2019 г., сиреч в рамките на един месец, в който Л. е
пребивавал в същата килия, системата не е работила. Установено е обаче и в тази
насока са и показанията на свидетеля С., както и
косвено тези на свидетеля А., че аспирацията е работела без прекъсване. От приложената
по делото метеорологична справка от НИМХ – Филиал Пловдив става ясно, че в
посочения период максимално измерените температури в гр. Пловдив са били
високи, включително и в значителна част от дните около и над 30 градуса по
Целзий. Впрочем, установено е от посочената справка и че такива са били
измерените максимални температури и от началото на задържането на Л. ***. В
тази насока и при преценката си съдът взема предвид, както изложеното съгласно
практиката на ЕСПЧ, че свободното движение на въздуха не трябва да се бърка с
неподходящо излагане на неблагоприятни външни условия, включително прекомерна
топлина през лятото, или минусови температури през зимата, така и факта, че
отговорността на държавата в лицето на специализираните органи по изпълнение на
наказанията във връзка с нарушение по чл.3 от ЗИНЗС е обективна. На фона на
установеното, съдът счита, че в конкретния случай, независимо от осигуреното
централно прочистване на въздуха чрез съответна система за аспирация, на
практика, поради обстоятелството, че прозорецът на килията не е позволявал
отваряне дори наполовина, не може да се счете, че е било изпълнено в достатъчна
степен изискването за осигуряване приток на свеж въздух. Същевременно става
ясно, че не е налице установено нито умишлено, нито трайно или сериозно
бездействие на администрацията по отношение на положените усилия за осигуряване
на предпазване на задържаните лица от неблагоприятните атмосферни условия през
летния период, каквито са били високите температури, като се има предвид, че в
ареста има внедрена климатична инсталация, която с изключение на периода на
извършения ремонт, какъвто очевидно е бил предприет при установяване на
повреда, е работела. Факт е обаче, че температурите в
килията, въпреки наличието на работеща климатизация за част от периода, в който
Л. е пребивавал в ареста, са оставали високи и безспорно са създавали сериозен
дискомфорт. Този факт обаче, като се има предвид обстоятелството, че
максималните температури са били такива за територията на целия град Пловдив,
сиреч, условията в килиите на ареста са били обективно обусловени и от
съответните климатични показатели за периода, не би могъл да се интерпретира
като такъв с особена тежест по отношение на отговорността на администрацията на
местата за лишаване от свобода в контекста на кумулативната преценка на тези
условия, защото и извън условията на ареста температурата на въздуха е била
също некомфортно висока. В тази връзка и пространно развитите оплаквания на
ищеца по отношение на причинените му неимуществени вреди в резултат от
нетърпима горещина в арестното помещение, макар и в действителност тези условия
да предполагат описаните от Л. страдания, свързани с чувство на безпомощност,
нарушение на нормалния ритъм на съня, отчаяние и депресираност, не може да се
счете, че са в причинно-следствена връзка единствено и само с поведението на администрацията на
ареста, доколкото са били налице и обективно дадени фактори, които са
способствали допълнително за изостряне на посочените негативни преживявания.
Все пак, в случая при преценката си съдът приема, че предвид задържането на
ищеца, при което същият не е имал конкретен свободен избор къде да прекара
времето си, както и липсата на възможност да промени местонахождението си,
включително и свързана с конкретните климатични условия, следвало е, особено в
периода, в който климатичната инсталация в ареста не е била в изправност,
администрацията да осигури алтернативна възможност за охлаждане на помещението.
И това е така предвид факта, че този период не е бил кратък на фона на целия
престой на ищеца, за който се претендира обезщетение, както и възможността
специализираните органи по изпълнение на наказанията да имат предварителна
информация за продължителността на осъществявания ремонт на системата за климатизация.
Ето защо и независимо от обстоятелството, че фактическото поставяне на ищеца в
посочените неблагоприятни температурни условия не е било умишлено, то предвид
редакцията на чл.3 от ЗИНЗС след 2017 г., която вече не съдържа изискване
действията/бездействията по поставяне в неблагоприятни условия на задържаните
лица да са умишлени и това е в съответствие и с практиката на ЕСПЧ, сочеща, че
липсата на умишлено поведение не пречи неблагоприятните условия на задържане да
съставляват нечовешко или унизително отношение в нарушение на член 3 от ЕКПЧОС,
посочените условия свързани с висока температура на въздуха в ареста, особено
за периода на повреда на климатичната инсталация и липсата на алтернативен
способ за охлаждане, следва да се отчетат макар и не с това особено съществено
значение, което им се придава от ищеца, при кумулативната им преценка с
останалите условия на задържането.
Относно изкуственото осветление в килията, става
ясно и от приложената справка, и от показанията на свидетелите, че такова е
било налице в самата килия, но не е било налично работещо осветление в
санитарното помещение, което с оглед факта, че същото е било отделено до тавана
с преграда от основното помещение и не е разполагало с отделен прозорец,
очевидно е създавало затруднения при осъществяване на основни хигиенни нужди в
санитарното помещение. Иначе, както става ясно от събраните по делото
доказателства, санитарното помещение е било така конструирано, че е
предоставяло възможност за ползването му по предназначение при съобразяване на
нуждите от уединение на ползвателя му, като в същото е имало постоянно течаща
студена вода, както и топла вода в определени часове от денонощието, в които се
предполага, че обичайно се осъществяват основни хигиенни дейности по личния
тоалет, като измиване, бръснене и пр. В тази насока е установено пълно
съобразяване с изискването, възведено в разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС,
съобразно с което на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода и в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения. Установено е от доказателствата по делото и че съгласно утвърден
график на задържаните в ареста е била предоставена възможност и за ползване на
баня с топла течаща вода.
Що се касае до
оплакванията, свързани с хигиената в арестното помещение, следва да се има предвид,
че от доказателствата по делото се установява, че действително помещенията,
мебелите и ползвания от задържаните инвентар са стари и захабени, но
същевременно е установено и че са създадени условия за поддържане на
елементарна хигиена, като отговорността за това е на самите лишени от свобода,
на които е била предоставена метла с лопата в килията, а веднъж седмично и
възможност за почистване на помещението с препарат - дезинфектант. Отделно от
това се установява от показанията на свидетеля С. и че веднъж месечно се
осъществява дезинсекция и дератизация на помещенията в ареста, като в тази
връзка и за част от периода на престоя на Л. там е видно, че е извършена такава
процедура през август, съгласно представен протокол.
По отношение на
оплакванията на ищеца досежно чистотата на постелъчния инвентар и конкретно
предоставената му възглавница, съдът намира за установено на базата на
показанията на съкилийника на Л., свидетеля Б., както и съдържанието на приложената
по делото заповед за вътрешния ред в арестите, съпоставена и с показанията на
свидетеля С., че на ищецът е била предоставена възглавница, която не е била в
добър хигиенен вид. Следва да се има предвид тук и факта, че действително е
предвидена възможност за задържаните
лица да изтупват и почистват на открито постелъчния им инвентар – дюшеци,
възглавници, одеала, но изпиране е предвидено единствено за постелъчното бельо
/чаршафи, калъфки/ - един път седмично и одеалата – най-малко веднъж на три
месеца и при необходимост. Не се установява такава възможност за по-добра
хигиенизация на предоставяните за ползване възглавници да е въобще предвидена,
поради което и според съда оплакванията на ищеца в насока на това, че
предоставената му възглавница е била със замърсявания и неприятен мирис, което
е от естество да причини неприятни усещания, включително и такива, свързани със страх за
собственото здраве и я е правело негодна за употреба, следва да се счетат за
установени и да се преценят също в рамките на кумулативната оценка на условията
на задържане в ареста.
Що се касае до оплакванията, свързани с
дебелината на предоставения дюшек за леглото, както и гладкостта на мазилката
на стените, които според ищеца са му причинили физически страдания и съответно
психически дискомфорт, то посочените оплаквания съдът счита, че следва да се
ценят като такива в сферата на субективните усещания на ищеца, като не намира,
че по този въпрос следва да се ангажира изрично отговорността на
специализираната администрация, доколкото в тежест на същата е да осигури един
минимум от общи хуманни условия на задържането, които да са съвместими с
уважението към човешкото достойнство, така, че начинът и методът на изпълнение
на задържането да не подлага човека на стрес или трудности с интензитет,
надвишаващ неизбежната степен на страдание, присъща на задържането. В случая
възприемането на дюшека като удобен или не и особено вида на мазилката по
стените, не може да се счете, че са съотносими пряко към тези стандарти.
По отношение
оплакванията, свързани с невъзможността
за ползване на магазина за лишени от свобода, т. нар. лавка, продължителността
и реда за осъществяване на свиждания и престоя на открито, съдът намира
същите за частично основателни. Ищецът е бил задържан на 08.06.2018 г., като от
справката и разпечатката на осъществените трансфери от издадената му карта за
ползване на лавката се установява, че сметката му по картата му е била
захранена със сумата, която същият е имал в карата, издадена му за Затвора
Пловдив, към 27.06.2018 г., след закриване на тази сметка на 25.06.2018 г.,
съгласно приложената справка от ОСИН Пловдив. Видно е, че още на 27.06.2018 г. Л.
е осъществил и пазаруване. Забавянето по отношение на картата за пазаруване е
обяснено от администрацията на ареста с невъзможността за съществуване на две
сметки и необходимостта от закриване на сметката при Затвора и откриване на
такава при ареста. В тази насока се установява, че практически са били
предприети действия за предоставяне на възможност на ищеца да ползва магазина,
съгласно работното му време и изготвения график за пазаруване, приложени по
делото. От посочените доказателства се вижда, че на практика, независимо от
неоправдано голямата продължителност на закъснението в процедурата по
прехвърляне на суми от една сметка в друга и издаване на карта за пазаруване,
практически ищецът е пропуснал само двете първи възможни дати за пазаруване
след постъпването му в ареста, съгласно графика за Сектор 8, в който е бил
настанен, а именно 12.06. и 20.06.2018 г., като на 27.06.2018 г. е осъществил
пазаруване в лавката. При това положение
и съдът намира, че допуснатото забавяне, което иначе също следва да се вземе
предвид при оценка на кумулативното въздействие на неблагоприятни условия на
задържане, не може само по себе си да се отчете като особено съществен фактор,
който да се отрази особено неблагоприятно върху психическото състояние на
ищеца, доколкото същият все пак е могъл да пазарува в рамките на първия месец
от задържането му и предвид факта, че в този период не се твърди и няма
доказателства да не му е била осигурявана храна от ареста Пловдив.
Що се касае
до твърдението за причиняване на неимуществени вреди на ищеца в резултат на
това, че поради завишение на цените в магазина при Затвора Пловдив с около 50
процента в сравнение с редовните пазарни цени и невъзможността поради липса на
средства Л. да пазарува, то съдът намира тези твърдения за изцяло недоказани.
Установява се от събраните по делото доказателства, а именно приложените ценови
предложения за участие в обществена поръчка, анекси към договор за доставка
на хранителни стоки и напитки за нуждите
на ТП Пловдив при ДПФЗД, справки за средно пазарни цени на хранителни продукти
първо и екстра качество, както и косвено от представената таблица с актуализирани
цени към договор за доставка на храни и напитки на едро за лавки и бюфети в
местата за лишаване от свобода, актуална към период, следващ този по исковата
молба, че цените с ДДС на основните храни и напитки, предлагани в лавката при
Затвора Пловдив през 2018 г. са били близки до средните годишни цени за
посочената година на някои основни стоки, упоменати в таблици, съгласно
публикацията на Националния статистически институт „Средни цени и купени
количества основни хранителни и нехранителни стоки от домакинствата за периода
2007 г. -2018 г.“ Видно от разпечатката на осъществените трансфери по картовата
сметка на Л., сравнена с графика за пазаруване на задържаните лица, според
който на месец за Сектор 8 се полагат три дни за пазаруване, с изключение на
месец юни 2018 г., когато му е издадена картата, през всички останали месеци до
месец ноември 2018 г., за които се отнася исковата молба, задържаният Л. е
осъществявал пазаруване в лавката трикратно на месец, сиреч на всяка от
полагаемите се по графика дати. Видно е също и че в този период сметката му е
била захранвана с парични средства и той е разполагал с такива, като е
закупувал отделно и фонокарти. Поради това и посочените по-горе твърдения за
причинени му неимуществени вреди се явяват недоказани.
Досежно
условията, свързани с осъществяване на свиждания, както и конкретните
оплаквания на ищеца в тази насока, от доказателствата по делото, а именно
приложения график за провеждането им, се установява, че за Сектор 8 е
предвидено свиждане, както в делничен ден, четвъртък, така и в неработен ден –
събота, поради което и възраженията на ищеца в насока на това, че поради
трудовата им ангажираност не било възможно негови близки да осъществят свиждане с него са
неоснователни, защото такава възможност е била предоставена и в неработен ден.
Установява се от показанията на свидетеля С., който е на длъжност главен
надзирател в Ареста- Пловдив, че конкретно по отношение на ищеца Л. са били
уважавани молби за осъществяване на свиждания с негови близки и в дни, различни
от установените в графика, утвърден от Началника на ОСИН Пловдив. Отделно от
това, неоснователни се явяват и оплакванията относно това, че свиждането било с
недостатъчна продължителност, в каквато насока свидетелства и свидетелят Б.,
доколкото съгласно нормата на чл.73, ал.1 от ППЗИНС е предвиден само максимална
продължителност на свижданията до 40 мин, но не и минимална такава, а освен
това, според чл.73, ал.4 от ППЗИНС ограничения, свързани с реда за провеждане на свижданията, се допускат
във връзка с изисквания на сигурността и безопасността. Именно такива по своя характер са
дейностите, свързани с извършване на обиск на задържаните лица преди и след
края на свиждането, предвидени изрично и в приложената по делото заповед. Съгласно
ЕСПЧ много важно за
затворниците е да поддържат сравнително добър контакт с външния свят, като
преди всичко, на затворника трябва да се предоставя възможност за запазване на
връзките му със семейството и близките му приятели. Водещият принцип трябва да
бъде насърчаването на контакт с външния свят, а всички ограничения на такъв
контакт следва да се основават изключително на съображения за сигурност от
значително естество или ресурсни съображения. В случая според съда не се
установява ограничаване на контактите с близките на Л. в периода на задържането
му в ареста, за която търси обезщетение, в степен по-голяма от необходимата за осигуряване
на сигурността в местата за лишаване от свобода, като в тази насока в
показанията си свидетелят Б. е посочил, че от времето за свиждане действително
са били отнемани минути, но с оглед осъществяване на обиск и въпреки, че
телефоните, с които се е осъществявала връзката с близките са имали периодични
технически неизправности, все пак е имало възможност същите да осъществят
нормален контакт и да се чуват.
Касателно престоя на открито, от доказателствата по
делото, а именно изготвения график за престой на открито се установява, че е
предвиден такъв в рамките на въведеното изискване по чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС,
за ежедневен престой от по един час. От показанията на свидетеля А., който
сочи, че е излизал на т.нар каре заедно с ищеца Л., се установява, че това
извеждане навън е било в рамките на по 60 минути. Тези показания са съответни и
на заявеното от страна на свидетеля С. относно стриктното спазване на графика по
отношение на продължителността на престоя на открито, като в тази насока
твърденията на свидетеля Б., че престоят бил по 50, вместо по 60 минути, се
явяват изолирани от останалите доказателства. Що се отнася до свързаното с това
друго оплакване на ищеца, а именно, че не е била осигурена възможност на
задържаните лица за двигателна активност, то действително, предвид гласните
доказателства, събрани по делото, става ясно, че иначе осигурените фитнес
съоръжения в ареста изобщо не се използват по предназначение поради причини от
организационно естество, а именно липсата на достатъчен капацитет от кадри на
надзорно-охранителния състав. Същевременно, пак от свидетелските показания, би
могъл да се направи извод относно това, че макар и минимална, възможност за
двигателна активност все пак е предоставена на лишените от свобода, които по
собствено желание в часа за престой на открито биха могли да извършват различни
гимнастически упражнения. Налице са, видно от доказателствата по делото,
обособени три сектора за осъществяване престой на открито, в които, съгласно
показанията на свидетеля А., няма монтирани спортни съоръжения и няма
достатъчно място за физическа активност, но същевременно от показанията на
свидетеля С. става ясно, че при желание задържаните лица биха могли все пак да
тичат, или правят лицеви опори, или други упражнения навън, което и в
действителност са извършвали. В тази насока и съдът счита, че макар и
минимални, условия за поддържане на физическото здраве на задържаните в ареста
лица, в това число и ищеца Л., са съществували. Предвид това, че преценката
относно условията следва да се прави конкретно
във връзка с всеки случай, като се оценява и пола, възрастта,
физическото състояние на лишеното от свобода лице, то с оглед възрастта и пола
на ищеца, както и продължителността на престоя му в ареста, за който се търси
обезщетение, очевидно така предоставените условия за двигателна активност не са
били достатъчни.
При наличието на така установените условия, при които
ищецът Л. е следвало да търпи мярката си за неотклонение „Задържане под
стража“, както и при прилагане на подхода на оценка на кумулативното им
въздействие върху психическото и физическото състояние на задържаното лице,
съобразно и с периода, за който е налице претенция, формулирана в исковата
молба, а също и предвид разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, съдът намери, че
в случая действително е налице доказано причиняване на неимуществени вреди в
резултат от незаконосъобразно бездействие на администрацията на ареста по
осигуряване на благоприятни условия за изтърпяване на мярката за неотклонение,
което осъществява нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Съгласно т.9 от Резолюция на
Европейския парламент от 5 октомври 2017 г. относно системите на местата за
лишаване от свобода и условията в тях (2015/2062(INI)) - парламентът призовава държавите членки да
осигурят на затворниците балансирана програма от дейности и да им позволят да
прекарват навън толкова часове, колкото са необходими за поддържането на
подходящо равнище на човешко и социално взаимодействие, и за намаляване на
чувството на потиснатост и на насилието; подчертава, че настаняването,
осигурено за затворниците, и по-специално условията за сън, трябва да зачитат
човешкото достойнство, неприкосновеността на личния живот и да отговарят на
здравните и хигиенните изисквания, като се обръща надлежно внимание на
климатичните условия и особено на подовото пространство, обема въздух,
осветлението, избягването на високи равнища на шум, отоплението и вентилацията. В случая,
налице е, както се конкретизира
поотделно и по-горе поставяне в неблагоприятни условия на ищеца Л., над
нормално присъщите на лишаването от свобода, свързани с неосигуряване на
достатъчно жилищна площ, както и на достатъчно проветрение и охлаждане на
килията, недобра хигиена на постелъчен инвентар и недостатъчна възможност за
двигателна активност, липса на достатъчно удобства за ползване на мебелите в
килията с оглед храненето на задържания, липсата на достатъчно осветление в
санитарното помещение. С оглед преценената по-горе единична тежест на всяко от
посочените като установени от съда неблагоприятни условия, при които е бил
поставен Л. при изтърпяване на мярката му за неотклонение в ареста Пловдив,
както и при съобразяване на кумулативния им общ ефект върху задържаното лице,
съдът намира, че в съвкупност същите са такива, които са от естество да
причинят претендираните неимуществени вреди. В тази насока съдът взема предвид
факта, че съгласно пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Нешков и др. срещу България, не е необходимо доказването на настъпили
вреди при наличието на нечовешки и/или унизителни условия на живот
в ареста, като съгласно чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществените
вреди се предполага до доказване на противното. Установено е с оглед посоченото
подробно по-горе при анализа на отделните оплаквания нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, като с оглед съдържанието на същото, съдът намира, че то действително
води до неприятни психически изживявания, посочени от ищеца, като чувство за
малоценност, безпомощност, отчаяние, депресивни състояния. В тази насока от
страна на ответника не са ангажирани доказателства, които да водят до противен
извод. Що се касае до интензитета на търпените неимуществени вреди, то съдът с
оглед отново на кумулативната преценка на неблагоприятните условия по
изтърпяване на лишаването от свобода, както и периода, за който се претендират,
а именно за около шест месеца, а така също и предвид събраните доказателства,
намира, че същият не е толкова висок, колкото се твърди по исковата молба.
Действително по отношение настъпването на неимуществените вреди в закона е
възведена оборима презумпция, но тя не изключва установяване на техния
конкретен характер и тежест от страна на ищеца. В тази връзка на същия е
указана доказателствената тежест, като той е имал и назначен процесуален
представител – адвокат и е ангажирал единствено свидетелски показания.
Установява се от показанията на разпитания свидетел А., с когото Л. е общувал
при престоя на открито, че основните оплаквания, които ищецът е споделял, са били във връзка с
наказателното производство, водено срещу него. От показанията на свидетеля Б.
става ясно, че Л. се е оплаквал от горещината в килията и недобрата хигиена на
предоставената му възглавница на администрацията. Нито един от свидетелите не е
заявил ищецът да е бил в такова крайно влошено психическо и емоционално
състояние, каквото същият твърди в исковата си молба. Твърденията на ищеца, че
е имал суицидни мисли, сиреч негативните му изживявания са били с изключително
висок интензитет, не се установяват от доказателствата по делото, като същият
не твърди изобщо да е и споделял такива свои мисли с някого, нито да е правил
опити за самоубийство, или да е търсил медицинска помощ по този повод. При това
положение и с олед на периода на търпените неблагоприятни условия на
задържането, съдът намира, че адекватно и съобразено с принципа за определяне
на обезщетение по справедливост ще бъде такова в размер на 1500 лева. Затова и
счете, че следва да уважи иска за неимуществени вреди до посочения размер, като
го отхвърли до пълния предявен такъв от 6000 лева, като недоказан. Лихви върху
сумата на обезщетението не са претендирани.
По
отношение на претенцията за осъждане ответника за обезщетяване на твърдени като
причинени имуществени вреди от 1000 лева, съставляващи стойност на хранителни
продукти, които се били развалили поради високите температури в килията, съдът
намира тази искова претенция за неоснователна и недоказана. По отношение на
имуществените вреди не е налице законова презумпция, поради което и тежестта на
доказване е на ищеца. Ищецът не е ангажирал доказателства за стойност на
хранителни продукти, които твърди да са му били предоставени по време на
свиждания и за които сочи да са били станали негодни за консумация поради
липсата на условия за съхранение и високи температури. Следва да се има предвид, че за периода на
престоя, за който се сочи да са причинени имуществените вреди, е видно от
справката за трансферите по сметката му, че за пазаруване в лавката същият е
похарчил около 350 лева, като обаче, самият той твърди в исковата си молба да е
закупувал и нехранителни стоки. Отделно от посоченото, установено е
действително, че в помещението, в което е бил задържан Л., не е имало
хладилник, както и че температурите са били високи – летни, но същевременно,
именно в тази връзка в приложената по делото Заповед за вътрешния ред в
арестите е изрично предвидено, че при липса на условия за съхранение се приемат
и закупуват само трайни хранителни продукти. В тази насока, дори и да се
установи, че ищецът действително е имал хранителни продукти на съхранение в
килията си в посочения период, които да са били на стойност 1000 лева и които
да са се развалили поради високите температури в килията му, то посоченото
обстоятелство не може да бъде счетено за такова, което да е в пряка
причинно-следствена връзка с поведението на специализираната администрация в Ареста
- Пловдив, доколкото ищецът е знаел за липсата на условия за съхранение на
нетрайни хранителни продукти и за високите температури, поради което и
закупуването и приемането на такива продукти при свиждания е било изцяло по
негова преценка. Предвид изложеното и съдът намира, че в тази част не следва да
уважава исковата молба, като отхвърли иска за обезщетение за имуществени вреди,
като неоснователен и недоказан.
При този изход от
производството и съобразно разпоредбата на чл. 286, ал.3 от
ЗИНЗС, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лева – държавна такса за образуване на
производството. Претенцията
на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение се явява
неоснователна. Това е така, защото нормите на чл 286,
ал.2
и ал.3 от ЗИНЗС са специални и
дерогират общото правило на чл.78,
ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също
има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки частичната основателност претенциите, искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да
бъде уважено.
С оглед така изложените мотиви Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр.
София, да заплати на М.Р.Л. с ЕГН **********,***, сумата
от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат
от нарушение по чл.3 от ЗИНЗС за
периода 08.06.2018 г. до 21.11.2018 г. включително, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния ѝ предявен размер от 6 000 лева, като недоказана.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от М.Р.Л. с ЕГН ********** против Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.
София иск за обезщетение за имуществени вреди от 1000 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр.
София да заплати на ищеца М.Р.Л. с ЕГН **********,***, сумата от 10 лв. /десет лева/, съставляваща
заплатената от ищеца държавна такса за образуване на делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред тричленен състав на Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок
от съобщението за изготвянето му до страните по реда на АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: