Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 11.12.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на шестнадесети ноември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №16255 по описа на СГС за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът Т.В.М., действащ чрез
законния си представител и майка Н.В.М., твърди, че е пострадал от ПТП,
реализирано на 06.01.2016 г. в с. Л.К., О.А., вина за което има водачът на л.а.
„ВАЗ” с рег. № *******. Твърди, че по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът „Г.З.” ЕАД отговаря за вредите, причинени при
управлението на това МПС. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени
вреди, свързани с увреждане на здравето – счупване на ацетабулума, закрито
вдясно. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер
на 50 000,00 лв., като в рамките на настоящето производство претендира сумата
25 500,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
06.01.2016 г. до окончателното плащане. Претендира и направените разноски.
Ответникът „Г.З.” АД в сроковете
за отговор по чл.1267 и чл.373 ГПК оспорва размера на предявения иск.
Претендира разноски.
С определение, постановено в
о.с.з., проведено на 16.11.2017 г., съдът на основание чл.214 ал.1 ГПК е
допуснал изменение в размера на предявения иск, като същия вече е предявен за
сумата от 50 000,00 лв.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск
в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният
действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже
положителният факт на плащане на обезщетението.
По делото е обявено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 06.01.2016 г.
в с. Л.К., Област Варна, е реализирано ПТП, при което Г.М.К., управляващ л.а. „ВАЗ“
с рег. № *******, е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е
причинил на ищеца средна телесна повреда – счупване в областта на десния
ацетабулум.
Това обстоятелство се установява
и от представеното по делото споразумение №730 от 05.12.2016 г. по НОХД №4961/2016
г. по описа на Районен съд – гр. Варна, което съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК вр. чл.383 ал.1 НПК е задължително за гражданския съд, разглеждащ
последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Видно от
описаното по-горе споразумение, Г.М.К. е осъществил виновно, при форма на вина
непредпазливост, деяние, съставляващо престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2
вр. чл.342 ал.1 НК, като на 06.01.2016 г. в с. Л.К., Област Варна, при
управление на л.а. „ВАЗ” с рег. № *******,
е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.2 ЗДвП и по непредпазливост и причинил
средна телесна повреда на Т.В.М., изразяваща се в счупване в областта на десния
ацетабулум /тазобедрена ямка/.
С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а. „ВАЗ” с рег. № *******
е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.20
ал.2 ЗДвП.
По делото е обявено за безспорно
и ненуждаещо се доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП –
06.01.2016 г. между ответника и собственика на л.а. „ВАЗ” с рег. № ******* е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”.
Разпоредбата на чл.257 ал.2 КЗ
отм. предвижда, че застраховани лица по застраховка „Гражданска отговорност” са
собственикът на МПС, както и всяко лице, което ползва МПС на законно правно
основание.
Деликтът
е настъпил в срока на застрахователното събитие.
В
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с деликта е претърпял
неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.
От представената по делото
епикриза, издадена от МБАЛ „Света Анна - Варна” АД по ИЗ №338/2016 г. се
установява, че ищецът е постъпил в болнично заведение на 06.01.2016 г. по повод
претърпяно ПТП, като окончателната диагноза е счупване на ацетабулума, закрито
вдясно. В епикризата се сочи, че на ищеца е проведено медикаментозно лечение,
като същият е изписан от болничното заведение на 15.01.2016 г.
От приетото по делото заключение
на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че при процесното ПТП
ищецът е получил счупване на десния ацетабулум с отчупено парченце кост, което
причинява трайно затруднение на движенията за срок по-дълъг от 30 дни, а
възможността за физическо натоварване на снагата и крайника се е възстановила в
срок от 12 мес. Вещото лице сочи още, че ищецът е възстановен и се движи
самостоятелно, като може да има болки при натоварване, които са обичайни в продължение
на месеци и години.
От показанията на свид. В.Т.се
установява, че след процесното ПТП ищецът е приета в болница със счупен таз,
където е престоял около два месеца, бил е на легло и не е ходил на училище шест
месеца, което се е отразило негативно на успеха му. Свидетелят сочи още, че
след изписването му от болница майка му се е грижила за него, не е могъл да се
движи около шест месеца, а към настоящия момент от време на време има болки в
таза, изпитва страх от коли и понякога се напикава.
С оглед на така събраните
доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е претърпял
телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е изпитвала
болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се
извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна
травма. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай.
Съдът, при определяне размера на
обезщетението, отчита обстоятелството, че травмите на ищеца са били без риск за
живота на пострадалия, че интензивността на болката е била значителна, че на
ищеца е само консервативно лечение, периодът на възстановяване е със
сравнително дълга продължителност и се е налагало ограничен двигателен режим на
пострадалия. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесното ПТП
ищецът все още е бил малолетен – на 9 години, т.е. касае се за дете. С оглед на
изложеното по-горе съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените
травматични увреждания е в размер на 30 000,00 лв.
В
тежест на ответника е да докаже способ за погасяване на задължението.
Последният твърди и доказва плащане на сумата от 25 500,00 лв. с удостоверение №24498446
от 30.06.2017 г. Спорно е дали с него частично е погасено задължението
на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.66 ЗЗД, кредиторът не може
да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо.
Следователно, за да е с погасителен ефект плащането следва да е прието от ищеца
по делото или по аргумент от чл.75 ал.1 изр.2 ЗЗД
последният да се е възползвал от него. Доказателства за приемане на частичното
изпълнение не са събрани, поради което то не е с погасителен ефект за
задължението на ответника. Други доказателства за реализиране на способ за
погасяване на задължението по делото не са сочени, респ. събрани, поради което
и съдът не може да приеме, че е налице частично плащане.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че предявеният иск се явява частично основателен до размера на сумата
от 30 000,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен
за разликата до пълния претендиран размер.
С оглед изхода от делото и
направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят
разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на сумата от 1459,80
лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38
ал.2 ЗА.
На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на СРС сумата от 1200,00 лв., представляваща държавна такса и
сумата от 240,00 лв., представляваща депозит за вещо лице.
При този изход на делото и с
оглед на изрично направеното искане, на ответника, на основание чл.78 ал.3 и
ал.8 ГПК, следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от иска в размер
на сумата от 120,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„Г.З.” ЕАД,
ЕИК********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на Т.В.М., ЕГН **********, адрес: ***,
действащ чрез своя законен представител и майка Н.В.М., на основание чл.226 КЗ
отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от 30 000,00
лв., ведно със законната лихва, считано от 06.01.2016
г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от
реализирано на 06.01.2016 г. в с. Л.К., О.А., ПТП неимуществени вреди – болки и
страдания, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер
от 50 000,00 лв., а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СРС
сумата от 1200,00 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 240,00 лв., представляваща
депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА
„Г.З.” ЕАД,
ЕИК********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. П.К., адрес:
***, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА, сумата от 1459,80 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Т.В.М., ЕГН
**********, адрес: ***, действащ чрез своя законен представител и майка Н.В.М.,
да заплати на „Г.З.” ЕАД, ЕИК********,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата
от 120,00 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: