РЕШЕНИЕ № 86
гр. Сливен, 15.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, в
публичното заседание на първи юли
през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
при секретаря
Радостина Желева и с участието на прокурора Христо Куков като
разгледа докладваното от председателя КАНД № 71 по описа
за 2020 година за да се произнесе
съобрази:
Производството
е по реда на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
С Решение № 127
от 03.04.2020 г., постановено по АНД № 1403/2019 г. по описа на Районен съд –
Сливен е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление №
55/18.09.2019 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните –
гр. Сливен, с което на С.Д.С. на основание чл. 417, ал. 1 от ЗВМД е наложена
„Глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 18 от ЗВМД.
Горното решение
е обжалвано в законният срок от С.Д.С.. В касационната жалба се твърди, че
решението на Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено в нарушение на материалния закон. От показанията на свидетелите,
разпитани във възззивното производство, се
установявало, че служителите на Областна
дирекция по безопасност на храните – гр. Сливен, са отишли на адреса на
касатора, за да умъртвят един брой с., а не за да извършват проверка на
стопанството. Липсвали доказателства, от които да се направи извод за наличие
на заболяването „африканска чума“, към него момент. От свидетелските показания
се установявало, че такова заболяване няма. Съдът приел, че е нарушена
разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 8 от ЗВМД, но не е подложил на обсъждане
липсата на законово основание за извършване на всички действия от служителите
на административнонаказващия орган. Счита, че при издаването на НП неправилно е
приложен материалният закон, като административнонаказващият орган не е
преценил наличието на предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Заявява,
че конкретният случай може да бъде приравнен към маловажен случай. Моли съда да
отмени решението на Районен съд – Сливен, както и НП.
В съдебно
заседание касатора не се явява, чрез процесуалния си представител, адв. М. К., преупълномощен от адв. Е.П., редовно упълномощена, поддържа жалбата. Заявява,
че нарушението е за пръв път, няма такава обществена опасност, нито има някой,
който да е пострадал от деянието на касатора. Претендират за направените по
делото разноски.
Ответникът по
касацията Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Сливен не изразява
становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че жалбата е неоснователна. В
материалите по делото не намира доказателства, които да са в противоречие с
изводите на съда за това, че е извършено административното нарушение, при
изяснените обстоятелства, при липса на нарушения както на материалния закон,
така и на процесуалния закон. Решението се явява законосъобразно, обосновано и
правилно. Налице са условия да бъде оставено в сила.
Касационната
жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
От съвкупната
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 11.09.2019г.
е издадена Заповед № СН 3-764 от 11.09.19г. на Директора на ОДБХ-гр. Сливен, с
която е назначена комисия, която следва при спазване на изисванията
за защита и хуманно отношение към животните да извърши умъртвяване на един брой
с. майка и пет броя малки прасета, без индивидуална маркировка, собственост на
жалбоподателя.
В изпълнение на
посочената Заповед на 12.09.2019 година, а. А. и св. К., двамата служители на
ОДБХ-гр. Сливен, със съдействието на св. Г., Б. и С., тримата служители на ** -
гр. Сливен, посетили дома на жалбоподателя, находящ
се в с. ***. Пред двора на жалбоподателят установили присъствие на голям брой
лица, които изразявали несъгласие длъжностните лица на ОДБХ - Сливен да влязат
в имота. Там бил и жалбоподателя, който също отказал да ги пусне в двора си и
до мястото където се намират животните, въпреки, че там присъствали и
полицейски служители. На същия била снета самоличност и съставен АУАН, затова, че
отказва достъп до животновъдния обект на контролните органи от БАБХ, за
извършване на проверка и умъртвяване на животното във връзка с прилагане на
мерки за ограничаване разпространението на заболяването Африканска чува по свинете
на територията на Община Сливен и създаване на 20 км. санитарна зона около
индустриалните ферми.
Въз основа на
така съставения АУАН е издадено процесното НП за нарушение на за нарушение на
чл.132 ал. 1 т. 18 от ЗВМД, като на основание чл. 417 ал.1 от ЗВМД на касатора е наложена глоба в размер на 500 лв.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка районният съд е
приел, че не са допуснатите съществени процесуални нарушения при налагане на
административното наказание, като правилно е приложен материалния закон, а
наложеното наказание е в размерите предвидени от закона. При тези мотиви съдът
е приел, че процесното наказателно постановление е издадено в съответствие със
закона, поради което го потвърдил.
Съдът извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е
постановил правилен съдебен акт.
Районният съд е
събрал всички относими към делото доказателства и е установил фактите и
обстоятелствата имащи значение за разкриване на обективната истина. Същият е
анализирал събраните по делото доказателства и е изложил мотиви, от които става
ясно на кои доказателства дава вяра и кои отхвърля.
Настоящата
съдебна инстанция споделя изцяло изводите на СлРС за липса
на допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и
издаването на НП. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите на
нарушението съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН. Спазено е изискването на чл.43 ал.2 от ЗАНН, според който когато нарушителят откаже да подпише акта, това се
удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се
отбелязват в акта. В случая отказът на Х. да получи акта е удостоверено с
подписите на свидетеля Г. П.Г., като е посочена неговата месторабота, което е
равнозначно на посочване на точен адрес. Действително липсва още един подпис на
този свидетел, доколкото същия е свидетел на нарушението и се е подписал като
такъв. Това изискване на закона има отношение към установяването на отказа на
нарушителя да получи АУАН, когато за това съществува спор и има за цел контрола
по задължението на а. да връчи АУАН съгласно чл.43 ал.5 от ЗАНН.
Допуснатото
процесуално нарушение обаче не може да бъде квалифицирано като съществено. От
показанията на разпитания свидетел Г. безспорно е установено, че касатора е
отказал да подпише и получи АУАН и той е удостоверил това обстоятелство с
подписа си.
С оглед
изложеното съдът счита, че при съставянето и връчването на АУАН не са допуснати
съществени процесуални нарушение.
Настоящата
съдебна инстанция счита, че издаденото НП съответства на материалния закони и е
обосновано.
Съгласно
чл. 417 ал.1 от ЗВМД собственик на селскостопански животни, който не изпълни
задължение по чл. 132, ал. 1, т. 1 - 3, 5, 10, 11, 13, 15 - 20 и 24, се наказва
с глоба от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 5000 лв. В
АУАН и НП е посочено, че касатора е нарушил чл. 132, ал.1, т.18 от ЗВМД. Според
този текст от закона собствениците, съответно ползвателите на животновъдни
обекти със селскостопански животни осигуряват постоянен достъп до животновъдния
обект на контролните органи от БАБХ и други компетентни органи.
Следователно,
за да се установи извършването на административно нарушение по чл.417 ал.1 от
ЗВМД следва да се установи, че дееца в качеството си на собственик на животновъден
обект със селскостопански животни не е осигурил постоянен достъп до
животновъдния обект на контролните органи от БАБХ и други компетентни орган.
Именно това е и квалифициращото деяние на посоченото административно нарушение,
което следва да бъде установено, че е извършено виновно от наказаното лице.
От събраните по
административнонаказателната преписка и по делото доказателства това деяние
е безспорно установено. Въззивния съд е обсъдил подробно събраните по делото
доказателства и показанията на разпитаните свидетели, като е посочил на кои
дава вяра и защо. Тези изводи са обосновани и подробни, поради което се
възприемат от касационната инстанция.
Въззивния съд е
постановил своя съдебен акт в съответствие
с материалния закон. Съгласно § 1, т. 36 от ДР на ЗВМД
"Животновъден обект" е всяко място, където временно или постоянно се
отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или
амбулатории. Съгласно § 1 т.24 от Закона за животновъдството
"Селскостопански животни" са говеда, биволи, овце, кози, еднокопитни,
свине, птици, зайци, пчелни семейства и копринена пеперуда, отглеждани и
развъждани със стопанска цел, както и каракачанско куче и българско овчарско
куче, отглеждани със селскостопанско предназначение.
От доказателствата по делото се установява
безспорно, че жалбоподателят стопанисва такъв обект, обстоятелство което не се
оспорва и от самия него. Правилно СлРС не е споделил
възражението, че обекта стопанисван от жалбоподателя и използван за отглеждане
на селскостопански животни не попада под разпоредбите на Наредба № 44/2006г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, доколкото се
касае за отглеждане на животни от физическо лице за лични нужди. Това
възражение противоречи на разпоредбите на чл.1 ал.2 т.1 б.“в“ от горепосочената
наредба (в относимата към деянието редакция), според
която за обекти на физически лица, в които се отглеждат за лични нужди до пет
прасета за угояване се прилагат изискванията на чл.11 ал.5 от наредбата, а
именно животновъдните обекти за отглеждане на свине във фамилни ферми (тип Б) и
ферми "заден двор" да отговарят на изискванията по чл. 4, ал. 1, т.
2, 3, 5, 10 и 11.
В този смисъл
независимо, че се касае за отглеждане на селскостопански животни за лични нужди
във ферма тип “заден двор“, то същата представлява животновъден обект по
смисъла на закона и неговия собственик следва да осигури постоянен достъп до него
на контролните органи от БАБХ и други компетентни органи.
Твърдението на
касатора, че не е установено заболяването „африканска чума“, към него момент,
както и липсата на основание за извършване на предприетите действия от органите
на ОДБХ Сливен, са неотносими към правния спор.
Спрямо оспорващия е издадена Заповед № СН 3-764 от 11.09.19 г. на Директора на
ОДБХ-гр. Сливен и Разпореждане за умъртвяване на животни на място №
09/11.09.2019 г., които представляват индивидуални административни актове и е
можело да бъдат оспорени от техния адресат по предвидения за това ред. Именно в
производството по тяхното оспорване е следвало да се изрази възражението на
касатора за неоснователност на предприетите действия. Това не може да стане в
производството по обжалване на настоящото НП, което има за предмет само
описаното в него изпълнително деяние, а именно неосигуряване на постоянен
достъп до животновъдния обект на контролните органи от БАБХ, на което същите
имат право съгласно чл.132 ал.1 т.18 от ЗВМД.
Няма основание
за приложението на чл.28 от ЗАНН, действително извършеното нарушение е първо за
дееца, но нарушенията на обществените отношения регулирани със ЗВМД са със
значителна обществена опасност, доколкото в чл. 417, ал.1 от ЗВМД е предвидено наказание
глоба от 500 до 2000 лв., при повторно нарушение - от 1000 до 5000 лв..
Завишения размер на тези административнтонаказателни
санкции несъмнено водят до извод за значимостта на защитените обществени
отношения. В този смисъл за да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, следва
да бъдат установени многобройни и убедителни смекчаващи вината обстоятелства.
Това по делото не е сторено, като обстоятелството, че нарушението е извършено
за първи път е съобразено при определяне на наложената глоба, чийто размера е
определен в абсолютния минимум.
Въз основа на изложените съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния съд, с което е потвърдено НП, е правилно и законосъобразно и е постановено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Подадената против него касационна жалба е неоснователна. С оглед на това проверяваният съдебен акт следва да се остави в сила.
При този изход на правния спор искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно.
Във връзка с гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд гр. Сливен съдът
РЕШИ:
Оставя в
сила
Решение № 127 от 03.04.2020 г.,
постановено по АНД № 1403/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, като
правилно и законосъобразно.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.