Решение по дело №303/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262471
Дата: 22 юли 2022 г.
Съдия: Гергана Христова Христова-Коюмджиева
Дело: 20191100100303
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 гр.София, 22.07.2022г.

 

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО                                                 7-ми  състав

на двадесет и втори юли                                                                 година 2022

В закрито съдебно заседание в следния състав:

                                       

                                              СЪДИЯ: Гергана Х.- Коюмджиева         

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 303  по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

       

          Производството е по реда на л.247 ГПК.      

            С определение №2321 от 03.09.2021г. постановено по ч.т.д.№1577 /2021 на САС, въззивният съд е обезсили определение №263 186 от 17.02.2021г. постановено по гр. дело № 303/2019г. на СГС. Посочено е, че първостепенният съд неправилно се е произнесъл по молба по чл.248 ГПК, тъй като е бил сезиран с искане за поправка на ОФГ по реда на чл.247 от ГПК.  

       С молба с вх. №288906/ 17.11.2020г. „Ю.Б." АД, ЕИК ******, чрез адв.Х.И. –в качеството на пълномощник на ищеца с искане за поправка на явна фактическа грешка в постановеното по делото Решение №260777/ 26.10.2020г. по  гр.д.№303/2019г. по СГС, I ГО, 7 с-в, при изчисление на адвокатското възнаграждение дължимо от ответниците. Изложено е, че съдът неправилно не е съобразил, че реално претендираното от страна на ищеца адвокатско възнаграждение е в минимален размер, но на него е начислено ДДС. Твърди се договореното между страните възнаграждение и заплатеното такова като възнаграждение е в размер на 4936,84лв., като с оглед нормативните изисквания на ЗДДС върху него е начислено и ДДС в размер на 20 %. Прави искане на банката ищец да бъде присъдено заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 4936,84лв., представляващо възнаграждение в минимален размер съгласно по Наредба №1/2004г . ведно с включено ДДС.

           Съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

           С решение  №260777 от 26.10.2020г. по гр. д. № 303/2019г., I ГО 7-ми състав, съдът се е произнесъл по повдигнатия правен спор между ищеца „Ю.Б.“ АД и ответниците В.Б.Й. и П.Ц.И., като е уважил предявените искове с пр. основание чл.79, ал. 1, предл. І от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, чл.ТЗ, чл.86 ЗЗД, чл.309а ТЗ за сумата от 70 605.25 шв. франка /CHF/, представляваща част от дължима главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31232/22.02.2008, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на предявяване на иска - 09.01.2019г. до окончателното изплащане, сумата от 2 233.53 шв. франка/CHF/, представляваща банкови такси, сумата от 454.83 шв. франка/CHF/ – имуществена застраховка, както и 1518.21 лева, представляваща нотариални такси.  Ищецът е представил  списък по чл. 80 от ГПК, като в хода на устни състезания е направено възражение от особения представител на ответниците за прекомерност на адвокатския хонорар от 4 936,84 лв. претендиран от ищеца.

     С постановеното решение ответниците са осъдени да заплати на заплатят на ищеца „Ю.Б.“ АД сумата в размер на сумата от  11863 лв., от които 5168,06лв., депозит особен представител 2065лв., 500лв., депозит ССчЕ, както 4130 лв. – размер определен по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В мотивите възражението на особения представител на ответниците наведено в хода на устни състезания за прекомерност на адвокатския хонорар от 4 936,84 лв. претендиран от ищеца е обсъдено и прието за основателно, с оглед действителна фактическа и правна сложност, поради което съдът го редуцирал до 4130 лв. – размер определен по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            По смисъла на чл. 247 ГПК очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действително формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, както и случаите на явна техническа грешка. Очевидна фактическа грешка е налице тогава, когато съдът е обсъдил правния спор между страните и е изразил становището си по същия в мотивите към решението, но в диспозитива е пропуснал да обективира това свое становище или го е отразил, но погрешно и несъответно на изложеното в мотивите.

         В случая не е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като отразеното в диспозитива е в пълно съответствие с формираната от първостепенния съд правораздавателна воля, обективирана в мотивите на акта, поради което молбата за поправка на ОФГ е неоснователна.      

             Предвид гореизложеното , съдът

 

                                                             РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №288906/ 17.11.2020г. „Ю.Б." АД, ЕИК ******, чрез адв.Х.И., за поправка на очевидна фактическа грешка  в Решение №260777/ 26.10.2020г. постановено по  гр.д.№303/2019г. по СГС, I ГО, 7 с-в.

        Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                             

                                                                        СЪДИЯ: