Определение по дело №213/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2363
Дата: 19 февруари 2019 г.
Съдия: Геновева Пламенова Илиева
Дело: 20193110100213
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ..........

 

гр. Варна      .02.2019г.

 

Варненски районен съд, Гражданско отделение, двадесет и четвърти състав в закрито заседание, проведено на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 213/2019г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно осн. чл. 124, ал.1 ГПК от „Н.Т.1.“ ЕООД, *** срещу „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, гр. Варна за установяване в отношенията между страните недължимостта на сумата от 5 331, 83  лв. по издадена фактура № **********/14.11.2018г., обективираща стойност на преизчислени количества енергия за периода от 12.08.2018г. до 09.11.2018г. в обект, находящ се в гр. Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 38, представляващ търговски обект - пицария.

Ищецът твърди, че служители на „ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ“ АД са извършили проверка на средството за търговско измерване, монтирано в неговия имот, чиито резултати са обективирани в съставен констативен протокол. Въз основа на констатациите, включително и за съмнение за софтуерна намеса и външна намеса в тарифната схема на електромера ответното дружество е издало фактура за начислена електроенергия, чиято сума ищецът твърди, че не дължи на електроразпределителното дружество.

В срока за отговор ответникът „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД оспорва предявения иск.

Релевирал е възражение за неподведомственост на спора на гражданския съд и отнасянето му пред Арбитражен съд – Варна при сдружение „ППМ“ /“Правна помощ и медиация“/ по следните съображения:

В подадено на 11.09.2016г. до ответното дружество заявление за продажба на ел. енергия ищецът „Н.Т.1.“ ЕООД, чрез надлежно упълномощен представител е заявил искане за снабдяване на обект, находящ се в гр. Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 38, представляващ търговски обект - пицария за небитови нужди с електроенергия.

В депозираното заявление ищецът е декларирал, че всички спорове по повод доставката на ел. енергия ще бъдат решавани от Арбитражен съд – Варна при сдружение „ППМ“.

Доколкото ищецът ползва обекта – павилион за извършване на търговска дейност, то той няма качество на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите и предвид наличие на арбитражно споразумение по чл. 19, ал. 1 ГПК, производството по делото следва да бъде прекратено.

За да се произнесе по възражението съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК предвижда, че страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите.

С § 1 от Закона за изменение допълнение на ГПК /ЗИДГПК/, обнародван в ДВ бр. 8/24.01.2017г., е изменена разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ГПК като е въведена забрана за сключване на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ДРЗЗП/.

Според легалното определение, съдържащо се в разпоредбата на § 13, т. 1 ДРЗЗП, „потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност“.

В настоящия случай, видно от приложеното към отговора на исковата молба заявление № 4151012/11.05.2016г. за продажба на електрическа енергия, ищецът Атанаска Станчева, действаща като управител на „Н.Т.1.“ ЕООД, чрез представителя си Гергана Славчева, снабдена с пълномощно, съставено в писмена форма с нотариална заверка на подписите, рег. № 1559/09.05.2016г. на нотариус Максимилиан Динчев, е поискал собственият му обект, представляващ пицария да бъде снабден с ел. енергия за небитови нужди.

В процесното заявление е уговорена арбитражна клауза в следния смисъл: „Всички спорове, възникнали в отношенията между страните се отнасят за решаване пред Арбитражен съд – гр. Варна при Сдружение „ППМ“, съобразно неговия правилник“. Заявлението, с така уговореното арбитражно споразумение, е подписано от представителя на търговеца Гергана Славчева, съответно е прието от служител на ответното дружество „Е.П.“ АД.

В договор от 13.06.2016г. за достъп и пренос на ел. енергия ищецът, действащ чрез пълномощника си Гергана Славчева е декларирал пред „ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ“ АД, че предназначението на обекта е за осъществяване на стопанска дейност с трифазно захранване.

Изразил е и съгласие всички спорове в отношенията между страните да се отнасят за решаване пред Арбитражен съд гр. Варна при сдружение „ППМ“, съобразно неговия правилник.

В конкретния случай, ищецът „Н.Т.1.“ ЕООД е търговско дружество, осъществяващо търговска дейност в присъединения обект, представляващ пицария, находящ се в гр. Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 38, поради което следва да се приеме, че търговецът няма качество на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. В този смисъл е и наличната трайно установена и безпротиворечива практика на ВКС /решение № 12/04.04.18 по т.д. № 2485/17, I ТО, решение №.75/27.04.15 по т.д.№.324/15, I ТО, решение №.219/ 10.02.15 по т.д. №.2051/14I ТО, решение №7/29.01.15 по т.д.№2540/14, II ТО/.

Фактът, че констативен протокол № 1105148/09.11.2018г., послужил за извършване на корекцията, в който е посочено, че възникналите с ответното дружество спорове ще се разрешават от арбитражен съд в гр. Варна, не носи подпис на законния или упълномощен представител на „Н.Т.1.“ ЕООД, не променя горния извод на съда, тъй като арбитражната клауза вече е била уговорена между страните още през 2016г.

По изложените съображения съдът приема, че направеното от ответното дружество възражение за неподведомственост на спора е основателно. Ето защо производството по делото следва да бъде прекратено, на основание чл. 15, ал. 1 ГПК.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 213/2019 г. по описа на Варненски районен съд, поради неподведомственост на спора, на основание чл. 15, ал. 1 ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: