РЕШЕНИЕ
№ 326
гр. Пловдив, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20225330105147 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, във
връзка с чл. 79 от ЗЗД.
Ищецът „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю. Ц., чрез пълномощник адв. В. Г. е
предявил против К. А. И., ЕГН: **********, от село М., община Р., област П., ул. „*****” № ***,
иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдената по частно гр. дело №
************* г. на **** **** с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № ************ г., сума от 96, 90 лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна
услуга за периода ********** г.- ********* г. по договор с клиентски номер **************** г.,
сключен с „БТК“ ЕАД, ЕИК: *********, прехвърлена с договори за цесия, първо на „С.Г.Груп“
ЕООД, ЕИК: *********- с анекс от ****** г. към договор от ********** г., а в последствие- и на
ищеца, с анекс от *******г. към договор от ******** г., дължима по фактури № ************г.,
№ ************* г., № ************** г., № ************** г. и № ************** г., ведно
със законната лихва върху вземанията от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане
на вземането.
В исковата молба за твърди, че по частно гр. дело № ************* г. на *********. с-
в, в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника
при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като в указания срок се предявявал установителен иск.
Претенцията произтичала от договор между ответника и „БТК“ ЕАД, ЕИК: *********, вземането
по който било прехвърлено с договор за цесия с анекс от ********** г. към договор от
************ г. на „С.Г.Груп“ ЕООД, ЕИК: *********, а в последствие- и на ищеца, с нова цесия
1
от ********** г. Договорът за електронни съобщителни услуги бил с клиентски номер
****************** г., за срок от две години, по който били издадени следните фактури №
*************** г., № *************** г., № **************** г., № ************* г. и №
************** г., за периода ********** г.- ********** г. Общата им стойност била 121, 90
лева, но от тях се претендирала само сумата от 96, 90 лева, като във всяка от фактурите имало
справка- извлечение за потреблението на абоната. Поради неплащане в срок на фактурите, според
ОУ на оператора той имал право да прекрати едностранно договора, което било направено. Сумите
обаче оставали дължими и именно за тях се търси осъждане на ответника. Абонатът бил редовно
уведомен за извършените цесии, като вземането било надлежно придобито от ищеца с договорите
за прехвърляне на вземанията. Нямало пречка длъжникът да бъде информиран и от новия кредитор
за прехвърлянето, като това можело да стане и с връчването на препис от исковата молба.
Възражения той можел да прави само, ако бил платил на стария кредитор, но в случая това не било
така. Моли за признаване съществуването на вземането по заповедта. Претендират се и разноски.
Прави се и искане за постановяване на неприсъствено решение.
Направено е изявление от ищеца, че не предявява иск за установяване на вземането за
мораторна лихва, инкорпорирано в заявлението и заповедта, като се отказва от това си вземане.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, на ************., на
новорегистрирания постоянен адрес, чрез неговата майка, като от същия писмен отговор в срок не
е постъпил. Ответникът е бил редовно призован на същия адрес, книжата са му редовно връчени
отново по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК чрез неговата майка на постоянния адрес, на ***********г.
В изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен
отговор и неявяване на представител в съдебно заседание, без да е направено изрично искане
делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на страните и с определението за
насрочване на делото, препис от което е редовно връчен на страните.
В първото съдебно заседание по делото, проведено на ***********г., на което е даден
ход на делото, и за което ответникът е бил редовно призован, същият не е изпратил представител,
няма взето становище по делото и няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В
първото заседание по делото ищецът чрез писмена молба, подадена от пълномощника му, е
поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото
заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с
исковата молба писмени доказателства – договор за мобилни услуги, заверени копия на фактури,
общи условия на мобилен оператор, два договора за цесия и приложения към тях, уведомление за
цесия, както и от документите по приложеното ч. гр. дело № ************ г. по описа на
*********** състав може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и
на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените
2
искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 96, 90 лева – главница по заповедта.
Предвид направеното изявление от ищеца, че не предявява иск за установяване на
вземането за мораторна лихва, инкорпорирано в заявлението и заповедта, като се отказва от това
си вземане, то заповедта за изпълнение в тази й част следва да бъде обезсилена поради
непредявяване на иск за нея.
Доколкото законната лихва е законна последица от уважаване на заявлението и иска, а
датата на подаване на заявлението, посочена в заповедта, е сгрешена от заповедния съд, то в
исковата молба същата следва да се посочи правилно – от ************ – датата на подаване на
заявлението пред РС С., до окончателно плащане на дължимите суми. По отношение на датата,
посочването на друга такава в заповедта представлява явна фактическа грешка, която следва да
бъде поправена от заповедния съд, като вярната дата следва да се изпише правилно от съда,
установил вземането.
По разноските, с оглед изхода на спора, същите се следват на ищеца.
Касателно направените в заповедното производство разноски, същите са били
присъдени със заповедта в претендираните размери – 25 лева - държавна такса и 180 лева -
адвокатско възнаграждение. Съгл. ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС исковото производство е
продължение на заповедното и съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Същите следва да се присъдят на ищеца в
горепосочените размери.
С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника
да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата от 25
лева - довнесена държавна такса, и 180 лева – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8,
представлявано от Ю. Ц., чрез пълномощник адв. В. Г. и К. А. И., ЕГН: **********, от село М.,
община Р., област П., ул. „******” № ***, че К. А. И., ЕГН: ********** дължи на „ЮБЦ” ЕООД,
ЕИК: ********* сумата от 96, 90 лева (деветдесет и шест лева и деветдесет стотинки),
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 1*********** г.-
********** г. по договор с клиентски номер ************* г., сключен с „БТК“ ЕАД, ЕИК:
*********, прехвърлена с договори за цесия, първо на „С.Г.Груп“ ЕООД, ЕИК: *********- с анекс
от ********** г. към договор от ********** г., а в последствие- и на ищеца, с анекс от
***********г. към договор от ********** г., дължима по фактури № ************ г., №
********** г., № ************* г., № ************* г. и № *********** г., ведно със законната
лихва върху вземанията от датата на постъпване на заявлението в Районен съд С. –
************* г., до изплащане на вземането, за заплащане на която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ************ г., постановена по ч. гр.
3
дело № ********** г. по описа на РС – П., ***********. с-в.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
************г., постановена по ч. гр. дело № ***********г. по описа на РС – П., ********** с-в в
частта й досежно сумата от 25 лева (двадесет и пет лева) – мораторна лихва за забава за периода
********* г. – ***********г.
ОСЪЖДА К. А. И., ЕГН: **********, от село М., община Р., област П., ул. „*****” №
*** да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „*********” № ***, вх. ***, ет. ***, представлявано от Ю. Ц., чрез пълномощник адв. В. Г.
разноските по делото, както следва: сумата от 25 лева (двадесет и пет лева) - държавна такса в
заповедното производство, сумата 180 лева (сто и осемдесет лева) - адвокатско възнаграждение
в заповедното производство, сумата от 25 лева (двадесет и пет лева) - държавна такса в
исковото производство, и сумата от 180 лева (сто и осемдесет лева) - адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Заверен препис от решението, ведно с частно гр. дело № ********* г. по описа на РС –
П., *********. с-в да се изпрати на *РС, ****** с-в.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
4