Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260354/ 15.07.2021 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и първа година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Ваня Кирева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 534 по описа за 2021 година, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1, вр. чл.99 и
сл. от ЗЗД; от „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, район Триадица, бул. „България” № 81 вх.В
ет.8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров; против И.И.И. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***; както и с адрес ************.
Ищецът твърди, че е подал
заявление по чл. 410 ГПК против ответницата, по което образувано било ч.гр.дело
№ 2802/2020 г. на Районен съд - Хасково. В рамките на законоустановения срок
постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение, предвид на което и в срок ищецът предявявал настоящия си
иск. Ищецът предявявал иска си против ответницата, въз основа на договор за
цесия от 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията "С.Г. Груп" ООД,
ЕИК *********, което дружество, от своя страна, било цесионер и собственик на
вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания
„Българска телекомуникационна компания" /БТК/ ЕАД, подробно описани в
Приложение № 1 към договора. Така ищецът встъпил в правата си на кредитор въз
основа на валидно правно основание за цедираните вземания, ведно с всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите
им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има
такива, и други. Въз основа на договор с мобилния оператор, ответникът ползвал
предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението било
фактурирано под клиентския номер на абоната № **********. Приложение намирал
чл.29 от Общите условия /ОУ/ на мобилния оператор относно сроковете за отчитане
и заплащане на предоставените услуги. Между БТК ЕАД и ответницата бил сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
********** от дата 19.05.2015 г., към който били сключени допълнителни
споразумения от 24.06.2015 г. и 14.09.2017 г. Първият договор бил подписан от
ответницата за предоставяне на далекосъобщителни услуги за мобилна услуга за
мобилен номер ********** при условията на тарифен план VIVACOM Hybrid, с
месечна абонаментна такса в размер на 10 лева /с ДДС/ за срок от 24 месеца. На
24.06.2015 г. абонатът сключил допълнително споразумение, с което продължил
срока на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от дата 19.05.2015
г., като добавил и мобилна услуга за мобилен номер **********, избирайки
условията на тарифен план Traffic Unlimited М+ с месечна абонаментна такса в
размер на 15.80 лева /с ДДС/ за срок от 24 месеца. На дата 14.09.2017 г. абонатът
сключил ново допълнително споразумение, с което продължил срока на договора и
променил тарифния план на мобилен номер **********, избирайки условията на
тарифен план Smart S+ с месечна абонаментна такса в размер на 11.99 лева /с
ДДС/ и тарифния план на мобилен номер **********, избирайки условията на
тарифен план VIVACOM i-Traffic L с месечна абонаментна такса в размер на 19.99
лева /с ДДС/ за срок от 24 месеца. Въз основа на сключения договор за
предоставянето на мобилни услуги били издадени фактури № **********/ 22.09.2017
г., **********/ 22.10.2017 г., **********/ 22.11.2017 г. и **********/ 23.12.2017
г., за периода от 22.08.2017 г. до 22.12.2017 г. на обща стойност 83.49 лева,
от които ищецът претендирал за частта в размер на 67,49 лв., а именно:
- фактура № **********/22.09.2017 г. с начислена
за периода 22.08.2017 - 21.09.2017 г. сума в размер на 27,02 лв. /с ДДС/, от
които:
- за
мобилен номер ********** - 9.35 лева
- за
мобилен номер ********** - 13.36 лева
- такса
за възстановяване на клиентски номер за услуга, спряна поради неплащане - 1.48
лв.
- авансови
плащания - /-/1.67 лв.
- ДДС
ставка 20% - 4.50 лв.
Дължимата сума била платима в срок 09.10.2017 г.
Към фактурата било приложено извлечение.
- фактура **********/22.10.2017 г. с начислена
за периода 22.09.2017 - 21.10.2017 г. сума в размер на 26.98 лв. /с ДДС/, от
които:
- за
мобилен номер ********** - 9.35 лева
- за
мобилен номер **********- 13.36 лева
- ДДС
ставка 20% - 4.50 лв
Дължимата сума била платима в срок 08.11.2017 г.
Към фактурата било приложено извлечение.
- фактура
**********/22.11.2017 г. с начислена за периода 22.10.2017 - 21.11.2017 г. сума
в размер на 26.98 лв. /с ДДС/, от които:
- за
мобилен номер ********** - 9.35 лева
- за
мобилен номер ********** - 13.36 лева
- ДДС
ставка 20% -4.50 лв
Дължимата сума била платима в срок 09.12.2017 г.
Към фактурата било приложено извлечение.
- фактура
**********/23.12.2017 г. с начислена за периода 22.11.2017 -21.12.2017 г. сума
в размер на 2.51 лв. /с ДДС/, от които:
- за
мобилен номер ********** - 1.67 лева
- за
мобилен номер ********** - 0.42 лева
- ДДС
ставка 20% - 0.42 лева
Дължимата сума била платима в срок 08.01.2018 г.
Към фактурата било приложено извлечение.
Абонатът потребил и не
заплатил услуги, фактурирани за четири последователни отчетни месеца - за
месеци 09/2017, 10/2017, 11/2017 и 12/2017 г., с приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението му към всяка от фактурите.
Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги, обусловило правото на БТК /чл.50, вр. чл.43 т.1 от
ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на
което и да е задължение в т.43 от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя, БТК имал право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Датата на
деактивация на процесния абонамент била 04.01.2018 г., като същата се
генерирала автоматично по вградената електронна система на оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент. Представената/те фактура/ри
сама/и по себе си, не били основание за плащане, но длъжникът-ответник сключил
договор и ползвал съответната далекосъобщителна услуга, респ. получил
предоставената лизингова вещ, които не заплатил в указания срок, респ. същият
бил в неизпълнение на договора си. Като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „БТК" ЕАД, абонатът,
подписвайки конкретна декларация, се съгласил и приел ОУ на оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Приложение
намирали чл.45.1., чл.43.1, чл.25, чл.35, чл.29 от ОУ. Когато прехвърлял
вземанията си, цедентът го извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващи
към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях,
ако е имало такива. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните
имали права и задължения, описани в него и ОУ на доставчика на мобилни услуги.
Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните ОУ и те били
неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в
сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в него
били в сила ОУ на договора за предоставяне на мобилни услуги. В случая
ответницата подписала договор за далекосъобщителна услуга, потребявала
избраните услуги, не изпълнила задължението си по договора да заплаща
стойността на услугата, като с това си поведение изпаднала в забава. Издадена й
била фактура, която не заплатила в срок. Изпълнени били фактическите състави по
чл.79 и чл.99 от ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си.
В случая ищецът извеждал своето материално и процесуално право от два договора
за цесия с предмет съвкупност от индивидуални вземания /подробно изброени в
приложение/ срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща
цена за цялата съвкупност. Към исковата молба било приложено уведомление за
двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп" ООД, което
дружество уведомявало длъжника от името на мобилния оператор за цесията от
16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера било
възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99 ал.4 от ЗЗД
и в практиката на ВКС. В чл.6 от договора от 01.10.2019 г. било уговорено между
страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за
извършено прехвърляне. Нямало законова пречка c едно изявление да се уведоми
неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че ответницата не изпълнила
нито на мобилния оператор, нито на „С.Г. Груп" ООД към датата на
връчването на препис от исковата молба. В случая ответницата не изпълнила
задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл.410 ГПК към
кредитора, както и към предявяване на иска, което обуславяло правния интерес на
ищец, да предяви иска си.
Ищецът иска постановяване на
неприсъствено решение по чл.238 и чл.239 от ГПК, ако са налице предпоставките
за това.
Предвид изложеното, ищецът
иска съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение
на ответницата, че тя му дължи сумата от общо 67,49 лв., представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 22.08.2017 г. до 22.12.2017
г., дължима по повод на валидно действал договор с клиентски номер **********
от 19.05.2015 г., сключен между ответницата и БТК ЕАД, за което били издадени
фактури № **********/ 22.09.2017 г, **********/22.10.2017 г,
**********/22.11.2017 г. и **********/ 23.12.2017 г.; като тя бъде осъдена да
му заплати и направените по делото разноски. Това си искане
той поддържа в допълнително писмено становище по делото, в т.ч. и искането за постановяване
на неприсъствено решение. В открито съдебно заседание не изпраща свой
процесуален представител.
Ответницата не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок; не се явява и не изпраща свой пълномощник в открито съдебно
заседание.
Предвид изложеното процесуално поведение и становищата на страните в
настоящия процес, съдът намира, че в случая са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, предвид следните съображения:
Ответникът не представи в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото и единствено открито съдебно заседание по
делото, нито изпрати свой пълномощник, не направи и искане за разглеждането на
делото в негово отсъствие. Както в исковата си молба, така и в допълнителна писмена молба по делото, ищецът направи искане за
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 ал.1 от ГПК.Ето защо,
налице са положителните процесуални предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение. Налице са и общите законово установени предпоставки за
постановяване на такова решение по чл.239 ал.1 от ГПК, а именно - на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът вероятно е основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства. Предвид изложеното, следва да се постанови неприсъствено
решение, с което предявеният иск се уважи изцяло, без решението да се мотивира
по същество.
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. №
4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски
на ищеца в заповедното и в настоящото производство следва да се реши с
настоящия съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр.
чл.80 от ГПК. Ето защо и предвид изцяло уважения иск, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 410 лв.,
включващи по 25 лв. държавни такси в заповедното и в настоящото производство и
по 180 лв. адвокатски възнаграждения за двете производства.
Мотивиран така и
на основание чл.239 ал.2, вр. ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.И.И. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***;
както и с адрес в **********; ДЪЛЖИ на „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район Триадица, бул. „България” № 81 вх.В ет.8, представлявано от Юлиян
Бойчев Цампаров; сумата от общо 67,49
лева, представляваща неизплатен остатък за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги в периода 22.08.-22.12.2017 г. по договор за
предоставяне на мобилни услуги с клиентски номер ********** от 19.05.2015 г., за
което са били издадени фактури с номера: **********/ 22.09.2017 г, **********/ 22.10.2017
г, **********/ 22.11.2017 г. и **********/ 23.12.2017 г.; като договорът е
сключен между ответницата и „БТК” ЕАД с ЕИК *********, с допълнителни
споразумения към него от 24.06.2015 г. и 14.09.2017 г.; а вземането е
прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018 г. от „БТК” ЕАД на „С.Г.Груп” ООД
с ЕИК *********, което дружество го е прехвърлило на „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК *********
с договор за цесия от 01.10.2019 г.;
за която сума е издадена заповед № 260484
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК от 18.12.2020
г. по ч.гр.дело № 2802/ 2020 г. на ХРС,
частично обезсилена с определение № 260454/11.03.2021 г. по същото дело.
ОСЪЖДА И.И.И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК ********* деловодни разноски в общ размер от 410 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от решението на страните.
ДА СЕ УКАЖАТ на ответника възможностите по чл.240 ал.1 от ГПК.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.