РЕШЕНИЕ
гр. София, 08.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на осми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
мл.с.
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Елеонора Г.,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 6345 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 93308 от 14.04.2017 г., постановено
по гр. дело № 29524/2013 г. по описа на СРС, 120 състав, е разпределено на
основание чл. 32, ал. 2 ЗС, по искане на Н.П.Д. и Г.С.Д. против В.П.Ц., В.С.И.,
П. Н. П. и С.Н.М., ползването на следния недвижим имот: Дворно място находящо
се в гр. София, община Столична, ул. „Бородински бой” (нова - ул. „********, с
площ от 230 кв. м., съгласно скица и по нотариален акт, съставляващо имот пл. №3
в кв. 239 по плана на гр. София, местност „Ломско шосе“, както следва:
1)
Н.П.Д. и Г.С.Д. да ползват заедно площ от дворното място с размер от 4,63 м.,
съответстващи на 45,410 % ид.ч. от дворното място, с лице към улицата, съгласно
схема-вариант, съставляваща Приложение №1 към заключението на тройната
съдебно-техническа експертиза от дял първи на вариант първи от заключението -
отразено със зелен цвят и защриховка, обозначено с цифри и букви, както следва
2-А-З по лицето на имота към улицата, лист 5 от експертизата и представляваща неразделна
част от решението;
2)
В.П.Ц. и П. Н. П. да ползват заедно площ от дворното място с размер от 2,78
кв.м., съответстващи на 27,295 % ид.ч. от дворното място, с лице към улицата,
съгласно схема-вариант, съставляваща Приложение №1 към заключението на тройната
съдебно-техническа експертиза от дял втори на вариант първи от заключението -
отразено с оранжев цвят със защриховка, обозначено с цифри, както следва: 1-2
по лицето на имота към улицата, лист 5 от експертизата и представляваща
неразделна част от решението;
3)
В.С.И. и С.Н.М. да ползват заедно площ от дворното място с размер от 2,78
кв.м., съответстващи на 27,295 % ид.ч. от дворното място, с лице към улицата,
съгласно схема-вариант, съставляваща Приложение №1 към заключението на тройната
съдебно-техническа експертиза от дял трети на вариант първи от заключението -
обозначено с цвят индиго със защриховка и с цифри, както следва: 4-5 по лицето
на имота към улицата, лист 5 от експертизата и представляваща неразделна част
от решението;
4) за
общо ползване от съсобствениците да останат площите, обозначени на Приложение №
1 към заключението по тройната съдебно-техническа експертиза, с цвят жълт и
черна защриховка и с цифри, както следва: 3-4 по лицето на имота към улицата,
като посочената скица съставлява неразделна част от настоящото решение.
Със
същото решение ответниците са осъдени общо да заплатят на ищците разноски по
делото в размер на 1070 лв.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ответника П. Н. П. с оплаквания за неправилност на
обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения
на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Счита,
че в мотивите си СРС не е изяснил статута на част от постройки в процесния
имот, както и липсват изложени съображения относно предпочетения в решението вариант
на разпределение. Разпределението не било съобразено и с установените между
страните фактически отношения по ползването на имота. Оспорва, че посоченият в
приложение №1 към тройната СТЕ вариант е най-удачният за разпределение на ползването,
тъй като при него ищците ще получат в границите на своето ползване площта пред
прозорците на помещенията от жилищната сграда, ползващи се изключително от П.П.,
което би създало неудобство за въззивника. Предвид това поддържа, че по-уместно
било разпределението, съобразно приложение №2 от експертизата, който отговарял
най-пълно, както на притежаваните квоти от правото на собственост, така и на
останалите приложими критерии при решаването на такъв спор, поради което моли и
обжалваното решение да бъде отменено, а ползването на имота да бъде
разпределено съобразно предложения вариант №2 от тройната СТЕ.
Въззиваемите Н.П.Д. и Г.С.Д. оспорват
въззивната жалба по подробно изложените в отговора съображения и молят
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Твърдят, че
въззивникът от дълги години живее в САЩ и доколкото пред прозорците му оставало
празно място с изглед към челната ограда на улицата, не ставало ясно по какъв
начин определеното от съда разпределение ще му създаде неудобство при ползването
на жилището му.
Въззиваемите В.П.Ц., В.С.И. и С.Н.М. не
са подали отговор на въззивната жалба в законоустановения срок. В хода на
устните състезания назначеният за особен представител на ответника
В.С.И., адв. А., моли обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена
дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено
в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
За да разпредели правото на ползване на
процесната част от дворното място съобразно вариант първи от заключението на
тройната СТЕ, районният съд е приел, че съдебното решение единствено разпределя
реалното ползване на процесното дворно място между неговите съсобственици и не
е основание страните да извършват в него каквито и да било съществени
преустройства, без съгласие на останалите съсобственици, както и че въз основа
на съдебния акт не може да се променя субстанцията на вещта, да се извършват преустройства
или изменение на предназначението ѝ. Предвид тези съображения е преценил,
че разпределение на ползването следва да е извършва според актуалното състояние,
а вариант първи от тройната СТЕ отговаря в най-пълна степен на интересите на
всички страни с оглед дължината на имота от 11 метра, като и обстоятелството,
че се запазват и съществуващите постройки в него.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:
Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС,
като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
По конкретно наведени доводи във въззивните жалби, съдът намира следното:
Пред въззивната инстанция не съществува
спор между страните, а и от представените пред СРС писмени доказателства и
приетите единична и тройна СТЕ се установява, че процесният имот, представляващ
дворно място, находящо се в гр. София, община Столична, ул. „Христо Силянов” (стара
ул. „********, с идентификатор №68134.1383.3 с площ от 220 кв. м. по скица и съставляващ
съгласно нотариален акт имот пл. № 3, в кв. 239 по плана на гр. София, местност
„Ломско шосе“, е съсобствен между
страните, при установените от двете експертизи квоти.
С оглед оплакванията във въззивната
жалба, единственият спорен по делото въпрос е относно начина, по който е
разпределено ползването на лицевата част на имота с излаз към ул. „Христо
Силянов“, с дължина от 11 метра, като въззивникът поддържа, че районният съд е
следвало да разпредели ползването съобразно вариант втори от тройната СТЕ.
С решението по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът
замества липсващото или взето във вреда на общата вещ съгласие на
съсобствениците относно реалното ползване на имота и с оглед правото на всеки
съсобственик да си служи с общата вещ. Използваното в чл. 31, ал. 2 ЗС понятие
"служене с общата вещ" означава прякото ѝ използване,
съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда субстанцията
ѝ или да се накърняват свойствата ѝ. Поради тази причина съдебната
администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС се осъществява при съобразяване с
фактическото състояние и с предназначението на вещта и съдът няма право да
предписва или да взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел
обособяване на отделни дялове за ползване. (в този смисъл и решение № 409 от
26.05.2010 г. по гр.д. № 224/2009 г., ВКС, І г.о. и Решение №71/19.04.2011 по
дело №727/2010 на ВКС, ГК, II г.о.).
В настоящия случай, в спорната между
страните част от дворното място, намираща се по протежението на лицевата част
на имота с излаз към ул. „Христо Силянов“, с дължина от 11 метра (обозначена с т.
1-5 на скицата към приложение №1 от тройната СТЕ, л. 135 от делото на СРС), е изградена
сграда с идентификатор № 68134.1383.3.3, която се ползва като магазин. От
заключението на единичната СТЕ се установява, че тази сграда се ползва от ответниците
по делото за магазин за дрехи втора употреба, чието лице по линия 4-5 от приложената
скица (лист 110 от делото на СРС) е 3 метра. Установено е и от двете СТЕ, че сутеренът,
който е съсобственост на ответниците, на законно изградената жилищна сграда с
идентификатор №68134.1383.3.1, също се ползва като магазин, за който е отворен
вход от северната страна на сградата (по линия с т.1-2 от приложение 1 към тройната
СТЕ).
С оглед така описаното фактическо
положение и отчитайки критериите в горепосочената съдебна практика, от които
следва да се води съда в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, настоящият състав
споделя извода на СРС, че посоченият вариант на разпределение на ползването в
приложение №1 към тройната СТЕ, отговаря в най-пълна степен на интересите на
страните и при съобразяване на притежаваните от тях квоти от съсобствеността. Видно
от двете СТЕ сградата с идентификатор № 68134.1383.3.3, попада в процесната
част от дворното място, подлежаща на разпределение. Не е спорно, а и липсват
доказателства в обратен смисъл, че тази сграда не е изградена при отстъпено
право на строеж и съобразно действащите строителни норми, като при огледа на
място, вещото лице по единичната СТЕ е установило, че сградата се ползва за
магазин от ответниците.
Отчитайки принципното становище в
съдебната практика, че съдебната администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС се
осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на
вещта и съдът няма право да предписва или да взема предвид каквито и да било
бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване, въззивният
съд намира, че соченият от въззивника П. Н. П. вариант на разпределение
съобразно приложение №2 от тройната СТЕ (лист №136 от делото на СРС) не е приложим
настоящия случай. Този извод се налага с оглед обстоятелството, че при така
дадения вариант от вещите лица, се предвижда ищците да ползват частта от имота
по т. 5-6 от скицата, в която попада незаконна изградената сграда с
идентификатор № 68134.1383.3.3 и която сграда фактически не се ползва от Н.П.Д.
и Г.С.Д., а от ответниците. Съобразявайки именно действителното ползване на
процесната част от дворното място с дължина 11 метра, първият вариант, предложен
от тройната СТЕ, който съвпада и със заключението на единичната СТЕ, постига в
най-пълна степен баланс в интересите на страните и минимално ги ограничава да
продължават да ползват имота. Твърденията на въззивника, че при първия вариант
ищците ще получат в границите на своето ползване площта, намираща се пред
прозорците на помещенията от жилищната сграда, ползвани изключително от П.П. и
това би създало неудобство за него, са заявени за пръв път във въззивната жалба
и не се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал в първата
инстанция, поради което и СРС не е имал възможност да ги съобрази при
постановяване на обжалваното решението. Твърдението на ответника не е установено
и пред въззивния съд. Следва да се отбележи, че в заключението на единичната
СТЕ, към което препраща и приетия от тройната СТЕ вариант №1 на разпределение, изрично
е посочено, че от определената за ищците част по линия т. 2-3, е изключена
пътеката откъм ул. „Христо Силянов“, оцветена в жълт цвят и черна защриховка, която
обслужва жилищната сграда с идентификатор 68134.1383.3.1, поради което ползването
на тази част от имота не попада непосредствено до прозорците на П.П. и в този
смисъл не би могло еднозначно да се приеме, че би се ограничила възможността му
да ползва обитаваните от него помещения. От друга страна, следва да бъдат отчетени
и правата на останалите ответници – съсобственици, които при вариант №2 от
тройната СТЕ биха били лишени от възможността да използват сграда с идентификатор
№ 68134.1383.3.3, намираща се по т. 5-6 от скицата, и за която са налице данни,
че до момента са използвали.
Доколкото липсват оплаквания относно квотите,
при които е извършено разпределението на ползване между страните по делото,
настоящият състав, по изложените вече съображения, счита за правилен крайният извод
на СРС, че ползването на имота следва да бъде осъществено съобразно отразеното
по приложение №1 от скицата към тройната СТЕ (лист 135 от делото на СРС),
поради което въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
По делото е приложена и частна въззивна
жалба по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК с вх. №5166081/08.11.2017 г. срещу
определение от 03.10.2017 г., по гр. дело № 29524/2013 г. по описа на СРС, 120
състав, по която първоначално е било образувано ч.гр.д. №140/2018 г., по описа
на СГС, I ГО. С обжалваното определение е оставено без уважение
искането на жалбоподателя да бъде изменено постановеното първоинстанциионно
решение в частта, с която е осъден да заплати на ищците Н.П.Д. и Г.С.Д. разноски
по делото. В жалбата не се излагат конкретни доводи, като се препраща към съображенията,
развити в подадената по чл. 248, ал. 1 молба, находяща се на л. 10 от гр.д.
№9532/2017 г., по описа на СГС, II-E с-в. Иска се решението
да бъде отменено в частта, с която П. Н. П. е осъден да заплати на ищците съдебни
разноски или евентуално техният размер да бъде намален съобразно притежаваната
от него квота от правото на собственост.
По въпроса относно разпределението
отговорността за сторените разноски от страните в първоинстанционното
производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, настоящият състав намира, че страните следва
да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения
за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им
в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат,
разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени.
Този извод следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС,
представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците
не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото
решение е вредно за вещта. (в този смисъл Определение № 62 от 26.03.2015 г. по
гр. д. № 4351/2014 г., ІІ Г.О. на ВКС).
Предвид изложеното, обжалваното
определение се явява неправилно в частта, с която е отказано намаляване на
разноските, за които е осъден П. Н. П., за адвокатско възнаграждение. Пред СРС
ищците са сторили разноски за държавна такса - 320 лв., за единична СТЕ – 200
лв. и такса особен представител – 200 лв., т.е. общо в размер на 720 лв. което
обстоятелство съобразено с притежавания от този ответник дял в съсобствеността,
обуславя извод, че същият дължи разноски на ищците в общ размер на 65,52 лв.
Разноските, заплатени от ищците за адвокатско възнаграждение за производството
пред СРС, не следва да бъдат възлагани в тежест на подалия жалба по реда на чл.
248, ал. 3 ГПК П. Н. П..
Доколкото частната жалба се явява
частично основателна, постановеното по реда на чл. 248, ал. 1 определение от
03.10.2017 г. следва да бъде отменено в частта, с която П. Н. П. е осъден да
заплати на ищците сумата от 1004,48 лв., представляваща разликата между присъдените
разноски в размер на 1070 лв. и действително дължимите от този ответник 65,52
лв. При това положение разликата от 1004,48 лв., се дължи общо от останалите ответници
В.П.Ц., В.С.И. и С.Н.М., поради което присъдените с решението на СРС разноски
от 1070 лв. следва да бъдат намалени до размера на 1004,48 лв.
Предвид неоснователността на въззивната
жалба първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му
част, с която е разпределено ползването на процесния имот.
С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
93308 от 14.04.2017 г., постановено по гр. дело № 29524/2013 г. по описа на
СРС, 120 състав, в обжалвана част, с която е извършено разпределение на
процесното дворно място.
ОТМЕНЯ определение
от 03.10.2017 г., постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, по гр. дело №
29524/2013 г. по описа на СРС, 120 състав, в частта, с която е оставено
без уважение искането на П. Н. П. за изменение на обжалваното решение в частта
за разноските да бъдат намалени
възложените в негова тежест съдебни разноски - за разликата над 65,52 лв. до
присъдените в полза на ищците 1070 лв. и ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение
№ 93308 от 14.04.2017 г., постановено по гр. дело № 29524/2013 г. по описа на
СРС, 120 състав, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА по отношение
на ответника П. Н. П. с ЕГН **********, присъдените в полза на ищците с
Решение № 93308 от 14.04.2017 г., постановено по гр. дело № 29524/2013 г. по
описа на СРС, 120 състав, разноски за разликата над сумата от 65,52
лв. до пълния присъден размер и НАМАЛЯВА
по отношение на ответниците В.П.Ц., ЕГН **********, В.С.И., ЕГН **********
и С.Н.М., ЕГН **********, присъдените в полза на ищците с Решение № 93308 от
14.04.2017 г., постановено по гр. дело № 29524/2013 г. по описа на СРС, 120
състав, разноски за разликата над сумата от 868,02 лв. до
присъдените 1070 лв.
ПОТВЪРЖДАВА определение
от 03.10.2017 г., постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, по гр. дело №
29524/2013 г. по описа на СРС, 120 състав, в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване – арг. чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: